РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Благоевград , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГР**, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20211200500295 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от –
„У.К.Б.“, ** против решение № 1509/06.08.2020 г., постановено по гр.д № 250
по описа за 2019 г. на РС- Сандански, в атакуваната част, с която исковете в
частта над уважения размер на главницата от 9 275, 35 лв. до претендирания
размер от 18 550,70 лв. /или за разликата от 9 275,35 лв./ и в частта над
уважения размер на обезщетението за забава от 9.21 лв. до размера от 438
лв./за разликата от 428,79 лв./ са отхвърлени.
Жалбоподателят сочи, че РС неправилно е приложил чл. 121, ал. 1
ЗЗД, като не е съобразил, че по силата на закона банката е изпълнила чужд
дълг, поради което й се дължи всичко от ответника, чийто дълг е платила.
Банката няма никакво отношение към данъчните му задължения. Подробни
съображения са изложени в жалбата и в писмени бележки.
Въззиваемият в с.з. оспорва жалбата. Сочи, че мотивите на РС са
законосъобразни.
БлОС счита подадената въззивна жалба за допустима. Подадена е от
лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в
предвидения в закона срок. Постановеното решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по доводите в жалбата, БлОС предвид тезите на
1
страните, закона и събраните по делото доказателства, счита за установено
следното:
Ответникът ЕТ „****“ има разплащателна сметка при ищеца – „У.К.Б.“,
АД. Срещу едноличният търговец е образувано изпълнително дело №
**********/17.09.2014 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП София,
офис Благоевград, по което с изпратено постановление до банката за наложен
запор върху сметките му, като запорното съобщение й е връчено на
30.11.2017 г. – датата на входирането му от банката.
След датата на връчване банката не се е съобразила със запорното
съобщение, като е позволила ответникът да се разпореди със суми по
запорираната сметка в общ размер от 15 113 лв., формиращ се от превод от
4000 лв. на М.С.З. на 15.2.2018 г.; 2300 лв. теглени пари на каса от ответника;
143 лв. платени на Г.М., 2 600 лв., платени на „***“, ЕООД, всички
извършени на 15.2.2018 г., както и две плащания извършени на 16.1.2018 г. в
размер на 70 лв. и 6000 лв. отново на „***“, ЕООД.
Впоследствие с издадени на 16.10.2018 г. от публичния изпълнител по
изпълнителното дело на 5 бр. разпореждания са определени за дължими за
внасяне от „У.К.Б.“, АД на следните суми от 958, 54 лв., 9 043 лв.; 7 970 лв.;
229,82 лв. и 349,34 лв., чийто сбор възлиза на 18 550,70 лв. В
разпорежданията публичният изпълнител е посочил, че банката не се е
съобразила със запорното съобщение в нарушение на чл. 206, ал. 2 ДОПК,
съгласно който от датата на получаване на запорното съобщение задълженото
към длъжника лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на
длъжника, тъй като спрямо тях има задължение на пазач, поради което на
основание чл. 211, ал. 3 от ДОПК издава разпореждане за възстановяване на
сумата от банката, при съобразяване на ал. 1 от същата разпоредба, според
която който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки
наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за
изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след
плащането.
От заключението на назначената и изслушана експертиза се установява,
че на 08.11.2018 г. от техническата сметка с титуляр банката са извършени
преводи към ТД на НАП, с цитираните от експерта транзакции за сумите за
главници, съответстващи на сумите от разпорежданията на публичния
изпълнител, както и транзакции за погасени лихви в общ размер от 1300,47
лв., като вещото лице е разграничило и размерите на отделните лихви,
осъществени също с отделни транзакции съответно за платени лихви от
610,40 лв., от 604,40 лв., от 49.54, от 15 лв. и от 21,15 лв.
От изложените приети за установени факти е видно, че между страните
по делото е възникнала пасивна солидарна отговорност по силата на чл. 211,
ал. 1 от ДОПК, поради неизпълнение от ищеца на връченото му запорно
съобщение по отношение на задължения от ответницата, за които е
образувано изп. дело по ДОПК.
2
Ищецът като солидарен длъжник въз основа на закона е платил
процесната сума, поради което с площането за него е възникнало регресното
право на вземане срещу другият солидарен длъжник – ответника, предвид чл.
127, ал. 1 ЗЗД. Основанието и размера на това право произтича от
вътрешните отношения между солидарните длъжници.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се
освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло,
докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по
равно. В тежест на този, който твърди, че не отговаря за задължението е да
докаже това. В случая това се доказва от ищеца. Установи се, че
солидарността е възникнала по силата на закона за суми, които ищецът е
платил на НАП след издадени нарочни разпореждания от публичния
изпълнител в съответствие с чл. 211, ал. 3 от ДОПК, тъй като не се е
съобразил с полученото запорно съобщение и е позволил ответникът да се
разпореди със сумите по сметката. Доказването на тези факти е достатъчно да
се счете, че в отношенията с ответника ищецът не му дължи никакви суми,
поради което следва да му се присъди не само половината, а изцяло сумата,
която претендира и която доказва, че е платил.
Поради несъвпадане изводите на БлОС с тези на РС по отношение
обема на отговорността на ответника спрямо ищеца, решението в атакуваната
част следва да се отмени и се постанови уважаване и за неуважения от РС
размер на предявения иск за главница или за сумата от 9 275,35 лв.
По отношение на лихвата:
Лихвата съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, тъй като няма определен ден за
изпълнение, се дължи след покана. Видно е, че ищецът е поканил ответника
да му плати сумата с връчената му на 5.12.2018 г. нотариална покана като в
дадения му едноседмичен срок той не е изпълнил задължението си, поради
което, считано от 12.12.2018 г. е изпаднал в забава. От тогава до предявяване
на исковата молба 06.03.2019 г. дължи обезщетение в размер на законна
лихва, която възлиза на 438 лв., от която като се приспадне присъдената от
РС сума от 9,21 лв. следва допълнително да се присъди за претендираното
обезщетение за забава още 428,79 лв. Лихвата е изчислена от съда с помощта
на апис финанси.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 1
ГПК се дължат разноските, направени пред настоящата инстанция, възлизащи
в размер на 1 888,17 лв./388,17 ДТ и 1500 лв. адв. възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
несъстоятелно, предвид материалният интерес и фактическата и правна
сложност на делото.
За направените от ищеца разноски пред РС, съразмерно
3
основателността на претенциите му му се дължи сумата от 2 667,42 лв., от
която като се приспадне присъдената му с атакуваното решение сума от
1304,24 лв., остават за присъждане още 1 363,18 лв.
Водим от изложеното на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, БлОС
РЕШИ:
Отменя решение № 1509/06.08.2020 г., постановено по гр.д № 250 по
описа за 2019 г. на РС- Сандански, в атакуваната част, с която исковете в
частта над уважения размер на главницата от 9 275, 35 лв. до претендирания
размер от 18 550,70 лв. /или за разликата от 9 275,35 лв./ и в частта над
уважения размер на обезщетението за забава от 9.21 лв. до размера от 438
лв./за разликата от 428,79 лв./са отхвърлени и вместо това постановява:
Осъжда Г.А.И., действаща като ЕТ „****“ с ЕИК ******* да заплати на
„У.К.Б.“, АД с ЕИК ************ сумата от 9 275, 35 лв., платена на ТД на
НАП- офис Благоевград за нейни данъчни задължения, както и на сумата от
428,79 лв. представляваща обезщетениe за забава за периода от 12.12.2018 г
до 06.03.2019 г., както и на разноските направени пред РС в размер на
1 363,18 лв. и на направените - пред настоящата инстанция в размер на
1 888,17 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4