Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 234
09.06.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 240 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.172, ал.5, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от П.Н.К. ***, подадена чрез
адв. Г.Р.Г., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0351-000054/21.02.2021г., издадена от Д.
Н. Д.на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с която
на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А,
б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС Мерцедес С 320 с рег.
№*******за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била
незаконосъобразна. Сочи се, че не били налице и фактическите, и правни
основания за издаване на заповедта, тъй като оспорващият не извършил визираните
в нея нарушения, посочени като причина за издаването ѝ. Описаната в
заповедта фактическа обстановка не отговаряла на действителността. От формална
страна заповедта страдала от съществени недостатъци. Моли се за отмяна на
оспорената заповед. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В писмо УРИ.351000-1759/11.03.2021г.
на Районно Управление (РУ) Свиленград към ОД на МВР – Хасково, с което преписката
е изпратена в съда, се моли да бъде потвърдена приложената принудителна
административна мярка.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 21.02.2021г. e издадена процесната заповед, с
която на оспорващия e наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС Мерцедес С 320 с рег.
№*******за срок от 6 месеца. Заповедта e мотивирана с това, че на
21.02.2021г. около 12:05 часа в гр. Л. по бул. „О.“ до бензиностанция Хели Ойл
посока гр. Х. П.Н.К. управлява личния си лек автомобил Мерцедес С 320 с рег.
номер *******, като в 12:50 часа отказва да бъде изпробван за НУВ с техническо
средство Дрегер Drug Test 5000 с Ном ARLJ -0022, К. заявил, че не е употребявал НУВ и не желае
кръвна проба. Издаден талон за медицинско изследване номер 0051315. Отразено е,
че с горното е извършил следното: отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, с което
виновно е нарушил: чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Заповедта е издадена въз основа на
съставен АУАН GA 353453/21.02.2021г.
Последният е приложен към доказателствата по делото, като описва идентична
фактическа обстановка, като тази от оспорения акт.
Като издател на заповедта е посочен Д. Н. Д.– на
длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград. Сочи се че същият
е упълномощен да състави настоящата ЗППАМ със Заповед № 1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на ОДМВР Хасково.
По делото се представя Заповед № 1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на ОДМВР – Хасково, с която същият оправомощава да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност,
посочените в заповедта длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, посочени съобразно
заеманата от тях длъжност в конкретно звено, сектор или група в структурата на
ОД на МВР Хасково.
Заповедта е връчена на П.Н.К. на 22.02.2021г. срещу
подпис, а жалбата е подадена на 23.02.2021г. директно пред Административен съд
– Хасково.
Въз основа
на така установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за оспорване
административен акт, в законоустановения срок и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената защита, предвид което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по доводи различни от изложените в нея. Следва да
се посочи, че съдът дължи пълна проверка за законосъобразност на оспорения акт,
независимо от посочените в жалбата доводи за нейното оспорване. При извършената
от съда проверка по реда на посочените в нормата на чл. 146 от АПК основания за
оспорване на административните актове, се установи липса на представени от
страна на органа надлежни доказателства удостоверяващи неговата компетентност.
В тази връзка следва да се отбележи, че задължение на административния орган е
да докаже с допустими и относими доказателства всички материално правни
предпоставки изискуеми към законосъобразното издаване на оспорения акт. Към
същите на първо място се отнася компетентността на органа издал акта.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, т.4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
По делото се представя Заповед №1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на ОДМВР - Хасково, с която
материално компетентния орган в изпълнение на предоставените му от закона
правомощия делегира правомощия на изрично посочени длъжностни лица, посочени
като държавните служители от съответни звена и сектори в РУ при ОД на МВР
Хасково. Предвид липсата на поименно оправомощаване и с оглед направеното
такова не по отношение на конкретно заемана от лицето длъжност, а с оглед
принадлежността на същата към конкретно звено или сектор в РУ на МВР, в тежест
на органа е да попълни административната преписка с такива доказателства от
които да е видно заеманата от издателя на акта длъжност – мл. автоконтрольор
към кой сектор или звено на съответното РУ към ОД на МВР Хасково се числи.
Тази
доказателствена тежест изрично е указана на ответната страна с протоколно
определение от 13.04.2021г., по реда на чл.171, ал.5 от АПК. Съдът е обърнал
внимание на ответната страна, че в административната преписка не се съдържат
доказателства, от които да е видно, че
заеманата от същия длъжност на мл. автоконтрольор попада сред упълномощените
със Заповед №1253з-479/16.11.2020г. държавни служители, да издават заповеди за
налагане на ПАМ от вида на процесната, като е предоставена възможност за
представяне на такива до датата на следващото съдебно заседание. Изрично е било
указано, че при липса на представени такива, делото ще бъде решено при
наличната доказателствена съвкупност. Указанията на съда са съобщени на
административния орган със съобщение, получено на 16.04.2021г., а до проведеното
съдебно заседание на 11.05.2021г. по делото не са постъпили доказателства,
удостоверяващи, че заеманата от ответника длъжност на мл. автоконтрольор попада
сред упълномощените със Заповед №1253з-479/16.11.2020г. държавни служители, да
издават заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната.
Следва да се има предвид, че съдържащата се в
административната преписка Заповед №1253з-479/16.11.2020г. на Директора на
ОДМВР - Хасково, урежда право на
посочени, с оглед принадлежността им към конкретна служба, длъжностни лица да
издават заповеди на основание чл.171, т.2а от ЗДвП. Горното обстоятелство
предопределя доказването на компетентността на органа, издал процесния акт, да
става при наличие на доказателства в административната преписка за качеството
на съответния издател, по отношение на заемана от същия длъжност, както и по
отношение причисленост на тази длъжност към съответен сектор, звено и отдел.
Компетентността на органа, издал акта, е основна предпоставка за неговата
валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства, удостоверяващи
горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на
компетентност у органа, издал процесния акт. Ирелевантни за решаващата воля на
съда са обстоятелствата поради което органа е проявил процесуалното бездействие
в доказателствена насока, при изрично указаната доказателствена тежест. Липсата
на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт
да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено
възможния извод за издаване на оспорения акт от орган, който не притежава
въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен
акт се явява нищожен.
Изложеното води на извод за липса на компетентност у
страна на органа за издаване на акт от вида на процесния, което се явява
основание по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на процесната заповед за нищожна.
При този изход
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят поисканите и действително извършени разноски за производството,
платими от ответника. Същите възлизат в размер на 610 лева, от които 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат и 10 лева – внесена
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът
РЕШИ :
ОБЯВЯВА за нищожна Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-0351-000054/21.02.2021г., издадена от Д. Н. Д.на длъжност мл.
автоконтрольор към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград.
ОСЪЖДА ОДМВР Хасково, РУ
Свиленград, да заплати на П.Н.К. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и
десет) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: