№ 29269
гр. София, 02.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110130911 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за приемането им.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи намиращ се у него
документ съдът намира за неоснователно, доколкото страните нямат спор по
обстоятелството, което ще се доказва с искания документ.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи справка за извършените плащания от страна на ищеца по договор за
потребителски микрокредит от 20.08.2021 г.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.12.2022 г., 09:30 часа, за когато да
се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
1
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
за прогласяване нищожността на клаузата по пар. 7 от договор за потребителски
микрокредит от 20.08.2021 г., поради противоречието й с добрите нрави и като
противоречаща на нормите на чл. 143, ал. 1 и 146 ЗЗП, както и иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 153,82 лв., представляваща недължимо платена цена по недействителната клауза за
неустойка по пар. 7 от договор за потребителски микрокредит от 20.08.2021 г., ведно
със законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил с ответника договор за потребителски микрокредит на 20.08.2021 г., по
силата на който му е предоставена сумата от 1200 лв., която следвало да върне на 6
месечни вноски, при годишен лихвен процент от 41,16 % и ГПР 49,89 %. Общата сума
на кредита възлизала на 1 235,76 лв., като с клаузата на пар. 7 била уговорена
неустойка в размер на 461.46 лв. при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение по пар. 6 от договора. Излага, че с договор за потребителски микрокредит
от 28.10.2021г. ищцата рефинансирала първоначалния договор от 20.08.2021 г. Така
ищцата била заплатила по първоначалния договор общо сумата в размер на 1 365,74
лв., от които 1 100 лв. – главница, 111,92 – лихва и 153,82 лв. – неустойка. Твърди, че
клаузата по пар. 7 от договор за потребителски микрокредит на 20.08.2021 г. е
нищожна, доколкото същата противоречала на добрите нрави, а така също и на чл. 143,
ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Сочи, че въз основа на посочената нищожна клауза ответникът е
получил от ищеца при начална липса на основание неустойка в размер на 153,82 лв.
лв. Ето защо, предявява посочените по-горе искове. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „С. К. Кредит Груп“ АД, в срока на исковата молба признава
установителния иск и процесната клауза по пар. 7 от договор за потребителски
микрокредит на 20.08.2021 г. за нищожна, в резултат на което сочи, че на ищцата би
следвало да се върне сумата в размер на 189,35 лв., представляваща недължимо
платена неустойка по договора. Доколкото обаче срокът за погасяване на кредита по
договора от 28.10.2021г. бил изтекъл на 28.04.2022 г., ищцата е останала задължена по
същия договор за сумата в размер на 412,34 лв. Поради което с уведомление за
извършено прихващане от 06.07.2022 г. ответникът е извършил извънсъдебно
прихващане между задълженията на ищцата по договора от 28.10.2021г. в размер на
412,34 лв. и сумата в размер на 377,80 лв., представляваща недължимо платени
неустойки, от която сумата от 188,45 лв. по договор за кредит от 11.05.2021 г. и сумата
от 189,35 лв. по договор за потребителски микрокредит от 20.08.2021 г. до размера на
по-малката от двете суми. Поради което моли за отхвърля не предявения иск за
2
осъждане на ответника да върне на ищцата сумата в размер на 153,82 лв.,
представляваща неустойка по договор за потребителски микрокредит от 20.08.2021 г.
Предвид становището на страните, съдът намира за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за
потребителски микрокредит от 20.08.2021 г. с посоченото в исковата молба
съдържание, като задължението по договора е рефинансирано с договор за
потребителски микрокредит от 28.10.2021г.; че ищцата е платила сумата в размер на
1 365,74 лв. по договора от 20.08.2021 г.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че пар. 7 от договор за потребителски
микрокредит от 20.08.2021 г. е нищожна клауза, тъй като противоречи на добрите
нрави, както и че същата се явява неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: 1) обедняване на ищеца - заплащането на сумата в размер на
153,82 лв. по договор за потребителски микрокредит от 20.08.2021 г., представляваща
неустойка, начислена въз основа на оспорената клауза, 2) обогатяване на ответника –
получаването на сумата в размер на 153,82 лв., 3) че пар. 7 от договора за кредит е
нищожна клауза, тъй като противоречи на добрите нрави, 4) изискуемост на вземането
– моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, а именно – че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи
на 143 ЗЗП, в това число, че оспорената клауза от договора за кредит е договорена
индивидуално.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3