Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III въззивен наказателен състав в открито заседание на двадесет и четвърти юли през
две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕЗАРИНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. КАЛОЯН ГЕРГОВ 2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА
при секретаря Дафинка Борисова, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова ВНЧХД №399 по описа за 2019г.
на Окръжен съд-Плевен, въз основа данните по делото и Закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава „Двадесет и първа” от НПК.
Производството
пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба, подадена от гражданския ищец З.В.М. (майка и законен представител
на малолетния Б.З.М.), чрез адвокат Г.Л. от САК, против Присъда № 9/23.04.2019г., постановена
по НЧХД № 247/2018г. по описа на РС-Никопол.
С
атакуваната присъда Районен съд- Никопол е признал подсъдимия С.С.Т. с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 04.08.2017г. в
с.*****, общ.Гулянци е причинил на малолетното дете Б.З.М. с ЕГН **********
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на долния клепач на
лявото око, кръвонасядане на лявото бедро, счупвания на на короната на първи
горен десен зъб с отстояние на 0,6 см., от венеца на първи горен ляв и първи
долен ляв зъб, съответно на отстояние 0,5 – 0,7см. и 0,6-0,7см. от венеца, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 НК, поради което и на основание чл.131, ал.1,
т.4, предл.ІІ, вр. чл.130, ал.1 НК, във вр. с чл. 36 и чл. 54 НК, му
наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като на
основание чл. 66, ал. 1 НК, отложил изтърпяването на наказанието с ТРИ ГОДИНИ
изпитателен срок.
Със същия съдебен акт, осъдил
подсъдимия С.С.Т. с ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на З.В.М. с ЕГН ********** в качеството и на майка и
законен представител на малолетното дете Б.З.М. с ЕГН **********,
сумата от 500.00лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
от престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.ІІ, вр. чл.130,
ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
04.08.2017 год., до окончателното изплащане на същата, като отхвърлил иска в
разликата му до пълния предявен размер от 1000,00 лева като неоснователен и
недоказан.
Със
същата присъда осъдил
подсъдимия С.С.Т. с ЕГН **********, със снета по делото
самоличност ДА ЗАПЛАТИ на З.В.М. с ЕГН ********** в качеството и на майка и
законен представител на малолетното дете Б.З.М. с ЕГН ********** сумата от 40.00лв. представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.131, ал.1,
т.4, предл.ІІ, вр. чл.130, ал.1 НК.
Със същия съдебен акт,
осъдил подсъдимия С.С.Т. с ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на З.В.М. с ЕГН ********** в качеството и на майка
и законен представител на малолетното дете Б.З.М. с ЕГН **********
направените по делото разноски в общ размер от
1332.00лв.
Със
същата присъда,
осъдил подсъдимия С.С.Т. с ЕГН **********, със снета по делото самоличност,
да заплати сумата в размер на 100,00лв. -
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове
и сумата от 572.60лв. заплатени от бюджета на съда за изготвени експертизи, в
полза на РС-Никопол.
Срещу така постановената Присъда №
9/23.04.2019г., постановена по НЧХД № 247/2018г. по описа на РС-Никопол, е подадена въззивна жалба от гражданския ищец З.В.М. (майка и
законен представител на малолетния Б.З.М.) чрез адвокат Г.Л. от САК. Изложени са аргументи, че
присъденият размер на гражданския иск от 500 лева за причинени неимуществени
вреди не съответства на принципа на справедливост. Излагат се аргументи, че
претендираният размер на гражданския иск от 1000 лева напълно съответства на
обществения критерий за справедливост по чл. 52
ЗЗД, и е в състояние справедливо да репарира преживените болки, страдания, психически
стрес и дискомфорт от страна на Б.З.М.. Отправено е искане към ОС-Плевен да измени присъдата в
обжалваната й част, като уважи гражданския иск за неимуществени вреди в пълния предявен размер. Претендират се
разноски в настоящото производство.
В проведеното на 24.07.2019г. открито
заседание пред Окръжен съд-Плевен въззивният жалбоподател - З.В.М.
(майка и законен представител на малолетния Б.З.М.) не се явява, представлява се от адвокат
Г.Л. от САК. Поддържа се въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Адвокат Л. заявява, че увреденият зъб
неколкократно след това се налагало да бъде лекуван, и към настоящия
момент няма данни да е окончателно
излекуван. Посочва, че са направени разходи за лечение на този зъб. Не
представя доказателства в подкрепа на
горните твърдения. Претендира разноски
за настоящата съдебна инстанция, както и за предходното разглеждане на делото от друг
въззивен състав на Окръжен съд-Плевен, пред който сочи, че е представен договор за безплатна правна помощ.
В проведеното на 24.07.2019г. открито
заседание пред Окръжен съд –Плевен, подсъдимият С.С.Т. не се явява, представлява се от
адвокат С.Б. ***. Адвокат Б. излага доводи, че присъдата на РС-Никопол е
правилна и законосъобразна, и моли същата да бъде потвърдена. Претендира
разноски.
Плевенски
окръжен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните‚ и
след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна. Налице основания за
изменяване на постановената от РС-Никопол присъда, в частта за наказанието и в
частта за разноските, поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Въз основа на събрания
доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимият С.С.Т. е роден на ***г. в гр.Плевен, живее в с.*****,
общ.Гулянци, обл. Плевен, ул. „*****“ **, българин, български гражданин, с
основно образование - грамотен, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Вечерта на
04.08.2017 г., подсъдимият С.С.Т.
заедно с приятелите си – свидетелите Г. М. К., Б.В.И. и Л.Г.Г., всички
от село *****, обл.Плевен, се били
събрали в дома на родителите на подсъдимия, в същото село на улица „*****“ **.
В тъмната част на денонощието, между 20.00 - 22.30 часа група деца, сред които
синът на гражданския ищец З.В.М. - малолетният към онзи момент Б.З.М. и
приятелите му – свидетелите С.Р.А. и В.А.В.,
последният роднина на пострадалия Б.М.,
играели на улицата пред дома на подсъдимия. Решили да влязат в необитаем двор, който се намирал срещу дома на родителите на
подсъдимия, който имот бил наследствен на семейството на подсъдимия. В тъмната
част на денонощието майката на подсъдимия К.Т., излязла на терасата на втория
етаж на дома си за да пуши цигара, и забелязала в наследствения имот
силуети на лица, както и източник
на светлина. Майката на подсъдимия го извикала и му казала за възприетото от
нея. Подсъдимият заедно с гостите си свидетелите Г. К., Б.И. и Л.Г., отишли
да проверят кой е влязъл в имота.
Излезли на улицата, осветявайки пътя си с мобилните си телефони. Децата, които били в двора, възприели, че
в тяхна посока идват хора, уплашили се и
се разбягали в различни посоки. Подсъдимият побягнал след пострадалия Б.М.
и свидетеля В.В., които тичали по посока „Старата чешма“ в селото, която
била на разстояние около 200-300 от наследствения имот, в който децата били влезли. Свидетелят В.В. се
скрил в крайпътни храсти, а пострадалият
Б.З.М., бягайки се подхлъзнал и паднал на земята. Междувременно бил
застигнат от подсъдимия С.Т.. Подсъдимият Т., хванал Б.М. за дрехите и го изправил,
запитал го какво прави в двора, защо
краде, и го ударил с юмрук в лицето,
като Б.М. отново паднал на земята. Б.М. му отговорил, че играят на криеница. Докато
Б.М. бил на земята, подсъдимият С.Т. му
нанесъл още няколко ритника с крак в тялото, и по краката, и му казал да си
отива у дома. След това подсъдимият и
приятелите му, които пристигнали малко след него, се прибрали и продължили да се черпят. Децата
се прибрали в домовете си. За случилото Б.
М. разказал на своите родители. Още
същата вечер, определящият се за
биологичен бащата на Б. М.-
И.Б.Д., отишъл в дома на родителите на
подсъдимия, за да потърси обяснения случилото се.
В хода на производството
пред РС-Никопол е назначена и приета съдебномедицинска експертиза. Вещото лице
Доц.д-р Д.Д., дава заключение че на Б.З.М.
е причинено счупване на части от коронките на три предни зъба (първи горен десен, първи горен ляв, първи долен
ляв), кръвонасядане на долен клепач на дясно око, кръвонасядане на ляво бедро.
Посочено е, че уврежданията са резултат от тъпи травми, могат да бъдат получени
по начина, срока и обстановката, за
която се съобщава в данните по делото –
удари с ръце по лицето, последващо
събаряне на земята и ритане. Вещото лице е дало заключение, че кръвонасяданията по лицето и бедрото на Б.М. са му причинили болки и страдания за
срок около една седмица. Относно травматичните увреждания на зъбите, вещото
лице е посочило, че тъй като счупванията не достигат нивото на венеца, а по –високо от него, е възможно със зъболекарски материали коронките да бъдат изградени и зъбите
възстановени; тези счупвания са довели до
разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, съпроводено с
болки и страдания в областта на зъбите и
устната кухина за срок до три и половина
седмици. Посочено е, че след този срок е възможно изграждането на липсващите части от коронките от лекар-специалист
по дентална медицина.
В хода на производството
пред РС-Никопол е назначена и приета комплексна съдебна психолого- психиатрична експертиза. Вещите лица Д-р Л.Т. – психиатър
и А.И. – клиничен психолог, дават заключение,
че освидетелстваният Б.М. е достигнал очакваната за възрастта му биологична,
психична и социална зрялост. Посочено е, че при изследването не са установени
данни за психично заболяване,
включително и разстройство в поведението,
специфично за детството и юношеството. Заключението сочи, че освидетелстваният е с интелект в ниския диапазон на възрастовата норма,
паметовите функции са в съответствие с широката норма за възрастта. Вещите лица
определят Б. М. като клинично психично
здрав. Сочат, че освидетелстваният е малолетен, възраст, в която не са развити психичните годности за
разбиране свойството и значението на извършеното и способност за ръководене на
постъпките. Вещите лица установяват, че освидетелстваният възпроизвежда
спомените си за деянието последователно, логически свързано и хронологично правилно. Дават заключение, че
от медицинска гледна точка, Б.М. в бил в
състояние да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда
конкретно-образно факти и събития, свързани с деянието, като не следва да се очаква от негова страна
да прави и представя абстрактни изводи и
заключения. Посочено е, че Б.М. има психична годност и може да участва в съдебното производство като свидетел. В
констативно-съобразителната част на експертизата, в частта съдебно психолого-психиатрично
обсъждане е отразено, че към момента на изследване не се наблюдават остатъчни
симптоми на преживения стрес, нивото на
енергията и личностовите ресурси са били адекватни за справяне със стреса,
тревожността не е достигнала до паника и
в този смисъл стресът в стадий на
физиологичен не е прераснал в дистрес, който би могъл да се разгледа като
патологичен.
Настоящата
въззивна иснтанция възприема така описаната фактическа обстановка, която кореспондира
с приетото от първата инстанция по отношение на фактите.
При така установената фактическа обстановка, Окръжен
съд-Плевен намира от правна страна следното:
РС-Никопол,
въз основа на правилно установените фактически положения и съобразно закона е
приел, че от обективна страна подсъдимият С.С.Т. е осъществил
състава на престъплението по чл.131, ал.1,
т.4, предл.ІІ, вр. чл.130, ал.1 НК,
като 04.08.2017г. в с.*****, общ.Гулянци е
причинил на малолетното дете Б.З.М. с ЕГН ********** лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане на долния клепач на лявото око,
кръвонасядане на лявото бедро, счупвания на на короната на първи горен десен
зъб с отстояние на 0,6 см., от венеца на първи горен ляв и първи долен ляв зъб,
съответно на отстояние 0,5 – 0,7см. и 0,6-0,7см. от венеца, довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 НК.
Аргументите
на РС-Никопол, че подсъдимият С.С.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.ІІ, вр. чл.130,
ал.1 НК и е признат за
виновен по така повдигнатото обвинение, са правилни и обосновани, поради
което въззивният съд ги споделя напълно. От събраните по делото доказателства
се установява по категоричен начин авторството на извършеното престъпно деяние.
Настоящият въззивен състав намира, че наложеното на
подсъдимия С.С.Т. наказание „лишаване от свобода“ не е в рамките на
закона, и не е правилно индивидуализирано
по вид и размер. В диспозитива на първоинстанционната присъда е определено
наказание от три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което на осн. чл.
66, ал.1 НК е отложено с три години изпитателен срок, а в мотивите на присъдата е посочено наказание от три години лишаване от свобода,
което на осн. чл. 66 НК е отложено с три години изпитателен срок, но не това в
конкретния случай представлява нарушението на закона. РС-Никопол не е следвало
да налага на подсъдимия С.Т. наказание лишаване от свобода, тъй като по
отношение на него успешно може да се приложи разпоредбата на чл. 78а НК, а
именно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Съображенията за това са следните:
Неправилни
са изводите на РС-Никопол, че приложението на чл.78а НК е невъзможно по
отношение на подсъдимия С.Т., тъй като
от деянието има причинени имуществени вреди. Настоящият въззивен състав
намира, че всички предпоставки за приложението на чл. 78а НК са налице, а
именно: подсъдимият С.Т. е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV, за престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.ІІ, вр. чл.130,
ал.1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. Неправилни са изводите на
РС-Никопол, че от деянието има причинени имуществени вреди. В настоящият случай
имуществените вреди не са съставомерни. Неправилно РС-Никопол е приел, че сумата от 40 (четиридесет) лева
представлява съставомерна имуществена вреда. РС-Никопол е присъдил тази сума като обезщетение за
причинена имуществена вреда по приетия за разглеждане граждански иск за
имуществена вреда до този размер. Настоящият въззивен състав намира, че сумата
от четиридесет лева представлява по същността си сторени разноски – за издаване
на съдебномедицинско удостоверение на пострадалото лице. Тази сума от 40 (четиридесет) лева му се следва, и е
необходимо да му бъде присъдена на осн. чл.189, ал.3 НПК, но в частта за
разноските, а присъдата следва да бъде отменена в частта, в която е уважен
гражданския иск за имуществени вреди до размера на четиридесет лева. Относно
приложението на чл. 78а НК обаче, българският законодател е имал предвид
възстановяване на съставомерни имуществени вреди, а настоящият случай не е
такъв. Претърпените имуществени вреди от
40 (четиридесет) лева не са елемент от
състава на престъплението. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички предпоставки за освобождаване на подсъдимия С.Т. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
За постигане на целите на личната и генералната
превенция е необходимо, отчитайки
обществена опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършване на деянието, които
налагат коригирането на поведението на подсъдимия С.Т. да му бъде наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева. При определяне размера на глобата в минимален
размер съдът отчита като смекчаващи обстоятелства младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало и доброто процесуално поведение,
обстоятелствата, при които е извършено деянието-в тъмната част на денонощието, след като
подсъдимият е възприел лица в имота си, както и липсата на отегчаващи обстоятелства.
Окръжен
съд-Плевен намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба, че така
определеното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 500 (петстотин) лева не
съответства на принципа на справедливост. Сумата от петстотин лева е адекватна
на претърпените от Б.М. болки и страдания, същевременно е съобразена и с
посочения и в заключението на
съдебномедицинската експертиза възстановителен период, както и с посоченото в констативно-съобразителната
част на експертизата, в частта съдебно психолого-психиатрично обсъждане, че към
момента на изследване не се наблюдават остатъчни симптоми на преживения стрес, нивото на енергията и
личностовите ресурси са били адекватни за справяне със стреса, тревожността не е достигнала до паника и в този смисъл
стресът в стадий на физиологичен не е
прераснал в дистрес, който би могъл да се разгледа като патологичен. В откритото съдебно заседание пред ОС-Плевен
на 24.07.2019г. адвокат Л. посочва, че към настоящия момент няма данни за
окончателното излекуване на Б.М., но същевременно не прилага никакви медицински документи в тази насока. Такива
медицински документи, касаещи продължаващо лечение и/или евентуално настъпили
усложнения не са били представени и в производството пред РС-Никопол, нито са
били навеждани такива аргументи. Предвид гореизложеното, настоящият въззивен
състав намира, че присъждане на обезщетение в по-висок размер от петстотин лева би довело до неоснователно
обогатяване на гражданския ищец, предвид обстоятелството, че така присъдената
от РС-Никопол сума е адекватна и съответна на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Окръжен съд-Плевен намира, че
разноските, които подсъдимия С.Т. е
осъден да заплати, са неправилно изчислени от РС-Никопол. Окръжен съд-Плевен счита,
че С.Т. следва да бъде осъден на
осн. чл.189, ал.3 НПК да заплати сумата от 463
(четиристотин шестдесет и три) лева
за разноски, сторени в производството по НЧХД №352/2017г. по описа на
РС-Никопол ( в това число 12 (дванадесет) лева за държавна такса, 260 (двеста и
шестдесет) лева за комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза, 191 (сто
деветдесет и един) лева за съдебномедицинска експертиза); сумата от 572,60
(петстотин седемдесет и два лева и шестдесет стотинки) лева разноски сторени
в производството по НЧХД №247/2018г. по описа на РС-Никопол ( в това число 350 (триста
и петдесет) лева за комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза,
222,60 (двеста двадесет и два лева и шестдесет стотинки) лева за
съдебномедицинска експертиза); сумата от 40
(четиридесет) лева за съдебномедицинско удостоверение. Неправилно от
РС-Никопол са били присъдени суми за адвокатско възнаграждение за повереника адвокат Г.Л. от САК. На лист 38 от НЧХД
№352/2017г. по описа на РС-Никопол се намира Договор за правна защита и
съдействие с бланков №597941 със страни З.В.М.
и адвокат Г.Л.. В полето договорено възнаграждение е вписано „безплатно, чл. 38 Закон за
адвокатурата“. На лист 29 от ВНЧХД №780/2018г. по описа на ОС-Плевен се намира
Договор за правна защита и съдействие с
бланков №597959 със страни З.В.М. и адвокат Г.Л.. В полето договорено
възнаграждение е вписано „безплатно, чл.
38 Закон за адвокатурата“. По НЧХД №247/2018г. по описа на РС-Никопол, както и
по настоящото ВНЧХД №399/2019г. по описа на ОС-Плевен липсва пълномощно на адвокат Л., но предвид
обстоятелството, че призовки са били връчвани на З.М. и Б.М., настоящият
въззивен състав счита, че пълномощното не е оттеглено, но не са представени
доказателства за сторени разноски адвокатско възнаграждение за тези
производства. В цитираните по-горе договори за правна помощ като основание е вписан текста на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, съгласно който адвокатът
може да оказва безплатно правна
помощ и съдействие на: 1. лица, които
имат право на издръжка, 2. материално затруднени лица, 3. роднини, близки или
друг юрист. В ал. 2 е посочено, че в
случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В
откритото съдебно заседание пред ОС-Плевен на 24.07.2019г. адвокат Г.Л. от САК
претендира разноски за инстанцията, като
е посочил, че при предходното разглеждане на делото от ОС-Плевен е
представил договор за безплатна правна помощ и моли същото да се изплати.
Настоящият въззивен състав намира, че в
представените и цитирани по-горе договори за правна помощ никъде не е посочено
основанието, на което е предоставена правната помощ. Посочено е само, че е на
осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата, без да бъде конкретизирана коя от
точките 1-3 се има предвид при предоставяне на безплатната правна помощ.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав счита, че адвокатско
възнаграждение не следва да бъде изплащано, тъй като не са представени
доказателства такова да е изплатено, а
относно хипотезите на предоставяне на безплатна правна помощ липсва каквато и
да е конкретизация в коя от трите хипотези по чл. 38, ал.1, т.1-3 от Закона за
адвокатурата попадат З.М./ Б.М. и в този смисъл липсва реквизит на горецитираните договори за правна защита и съдействие. При
оказана безплатна правна помощ страната и адвокатът не следва да доказват наличието на основанието, на което тя
е предоставена, но в конкретния случай
такова основание въобще не е посочено и не е ясно в коя от трите различни хипотези
попадат лицата, на които се предоставя правната помощ.
ОС-Плевен намира също така, че РС-Никопол неправилно е определил дължимата държавна
такса върху уважената част на гражданския иск. Същата е в размер на
20 (двадесет) лева, изчислена като 4 % върху сумата от 500 лева (представляваща
уважената претенция за неимуществени вреди), но съобразно разпоредбата на чл.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
за граждански иск по наказателно
дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не
по-малко от 50 лева. Следователно, държавната
такса, която подсъдимия С.Т. следва да бъде осъден да заплати е в размер на 50 (петдесет) лева.
Окръжен съд-Плевен намира така определеното административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лева на подсъдимия С.С.Т. за справедливо по
своя размер и адекватно на обществената
опасност на извършеното деяние и на личността на дееца, с оглед целите на
индивидуалната и генерална превенция.
При извършената на основание чл.314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на някакви други основания, извън
посочените по-горе, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради
което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим
от горното и на основание чл.334‚ т.3 от НПК вр. чл.337, ал.1, т.4 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №9 от 23.04.2019г., постановена по НЧХД № 247/2018
г. по описа на Районен съд - Никопол в НАКАЗАТЕЛНО- ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ,
както следва:
ПРИЗНАВА подсъдимия С.С.Т., роден на ***г. в гр.Плевен, живее в с.*****,
общ.Гулянци, обл. Плевен, ул. „*****“ **, българин, български гражданин, с
основно образование - грамотен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 04.08.2017г. в с.*****, общ.Гулянци, обл.
Плевен е причинил на малолетното дете Б.З.М.
с ЕГН ********** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на
долния клепач на лявото око, кръвонасядане на лявото бедро, счупвания на
короната на първи горен десен зъб с отстояние на 0,6 см., от венеца на първи
горен ляв и първи долен ляв зъб, съответно на отстояние 0,5 – 0,7см. и
0,6-0,7см. от венеца, довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК - престъпление по чл.131,
ал.1, т.4, предл.ІІ, вр. чл.130, ал.1 НК, поради което и НА ОСНОВАНИЕ чл. 337, ал.1, т.4 НПК вр.
чл.78а от НК, ОСВОБОЖДАВА С.С.Т. ЕГН **********
с установена по делото самоличност, от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за деянието
по чл.131,
ал.1, т.4, предл.ІІ, вр. чл.130, ал.1 НК и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.М. с ЕГН ********** в качеството й на
майка и законен представител на малолетното дете Б.З.М. с ЕГН **********
против С.С.Т., ЕГН ********** граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на
40 (четиридесет) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 НПК подсъдимия С.С.Т. с ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 463 (четиристотин
шестдесет и три) лева за разноски, сторени в производството по НЧХД №352/2017г.
по описа на РС-Никопол ( в това число 12 лева (дванадесет) за държавна такса, 260 (двеста и шестдесет) лева за комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза, 191 (сто деветдесет и един) лева за
съдебномедицинска експертиза); сумата от
572,60 (петстотин седемдесет и два лева и шестдесет стотинки) лева
разноски сторени в производството по НЧХД №247/2018г. по описа на РС-Никопол (
в това число 350 (триста и петдесет) лева за комплексна съдебна
психолого-психиатрична експертиза, 222,60 (двеста двадесет и два лева и шестдесет
стотинки) лева за съдебномедицинска експертиза); сумата от 40 (четиридесет) лева за съдебномедицинско удостоверение; сумата от
50 (петдесет) лева държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/23.04.2019г., постановена
по НЧХД № 247/2018г. по описа на Районен съд-Никопол
В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.