№ 371
гр. Дупница, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.н Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от И.н Б. Димитров Гражданско дело №
20231510100027 по описа за 2023 година
И. Г. С., ЕГН **********, И. П. С., ЕГН **********, Д. П. С., ЕГН **********, тримата с
адрес: общ. ***, чрез адв. Р. М., съдебен адрес: гр. ***, са предявили срещу „ТЕЦ-Бобов ДОЛ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Кюстендил, община Бобовдол, с.
Големо село, представлявано от Л.В.С. и В.С.М., субективно съединени искове с правно основание
чл.200, ал.3 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на П.Т.С.. в размер на 50 000 лева
(или общо 150 000 лева за тримата), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
завеждане на исковата молба.
Ищците твърдят, че през м.10.2021 г. П.Т.С.. (съпруг на И. С. и баща на И. С. и Д. С.)
работел в ответното дружество на длъжност „шлосер-монтьор”, на 8-часов работен ден, по трудов
договор със срок до 06.04.2023 г.
На 23.05.2022 г. работниците В. З., Н. Б. и П.Т.С.. извършвали по разпореждане със
записване в нарочен дневник ремонт на циркулационна помпа, със задача изваждане на лагерно
тяло на помпата ведно с работното колело. При отцепването на лагерното тяло вода под налягане е
обляла П.С... Веднага след инцидента П.С.. е превозен до МБАЛ „Д-р Никола В.ев” АД гр.
Кюстендил, където е приет в отделение по хирургия. В хода на проведеното лечение
здравословното му състояние се влошило значително и на 06.06.2022 г. около 6.20 часа починал.
Причината за смъртта е установена в аутопсионен протокол 2/17.07.2022 г., видно от който
непосредствена причина за смъртта е остра чернодробна недостатъчност, дължаща се на
екстрахепетална холецестеза, която от своя страна е пряко следствие от травма /трудова
злополука/.
Процесната злополука е призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 22 от
02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил.
Според изводите в протокол за трудова злополука №6/21.07.2022г. на ТП на НОИ гр.
Кюстендил, работодателят не е създал мерки за издаване на наряди за извършване на работи в
съответствие с Правилника за безопасност при работа в неелектрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по топлопреносни мрежи и хидротехнически съоръжения; допуснал
1
е неинструктирани да извършват специфична работа, която изисква запознаване с предписанията в
посочения правилник, не е вписал специфични изисквания в длъжностната характеристика за
„шлосер, монтьор”, които да изискват квалификационна група и специфични познания в
съответствие с правилника.
В резултат на внезапната и ненавременна смърт на П.Т.С.. семейството му загубило
опората в живота. Преди смъртта му отношенията в семейството са били изключително добри и
хармонични. Неговата съпруга е загубила спътник в живота, с когото е изживяла най-щастливите
си мигове, и с когото е искала да прекара своите старини. Синовете на П.Т.С.. са изгубили човека,
на когото са разчитали за съвет и подкрепа (в това число и финансова) и който е бил до тях във
всеки етап от личностното им развитие.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва основателността на иска. Твърди се, че Разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на
ТП на НОИ гр. Кюстендил в частта относно причинната връзка между трудовата злополука и
смъртта на работника не се ползва с материална доказателствена сила. Не оспорва настъпването на
описаната трудова злополука, но счита, че не тя е причина за смъртта на П.Т.С.., а общото влошено
здравословно състояние на пострадалия.
При евентуалност счита, че на основание чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя
следва да се намали, тъй като П.Т.С.. има основна вина за злополуката поради проявена груба
небрежност: при отвинтване на болтове на тежка част не се е отместил, а е стоял пред частта и не е
предприел необходимите мерки за безопасност. Твърди се и несвоевременно установяване на
действителното здравословно състояние на пострадалия в лечебното заведение, което също е
допринесло за настъпилата смърт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че П.Т.С.. е работил по
трудов договор при ответника на длъжност „шлосер-монтьор”; че на 23.05.2022 г. той е пострадал
вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното
предприятие.
Не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници, че ищците са
наследниците по закон на П.Т.С.., починал на 06.06.2022 г.
Видно от представената епикриза, П.Т.С.. е приет за лечение в МБАЛ „Д-р Никола В.иев”
АД гр. Кюстендил на 23.05.2022 г. по повод на претърпяна травма – ударен от железен обект,
машина в областта на таза и лявото бедро и подбедрица, в резултат на което не можел да се движи
от болка. При престоя в посочената болница състоянието на пациента се влошило и той починал на
06.06.2022 г. Извършена е аутопсия и в съставения протокол /л.13/ е посочено, че непосредствена
причина за смъртта е остра чернодробна недостатъчност, дължаща се на екстрахепетална
холестаза; остра бъбречна недостатъчност. В заключението се сочи като основно заболяване остра
чернодробна недостатъчност в резултат на екстрахепетална холестаза, настъпила след травма
/трудова злополука/.
Безспорно е, че с разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил
злополуката, станала на 23.05.2022 г., е призната за трудова; в разпореждането е цитирано
заключението от извършената аутопсия, с оглед на което непосредствена причина за смъртта е
остра чернодробна недостатъчност в резултат на екстрахепетална холестаза, настъпила след
травма /трудова злополука/. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила на 30.08.2022 г.
Видно от разпореждането и протокола на ТП на НОИ - гр. Кюстендил за извършено
разследване на злополуката /л.15 и сл./, на 23.05.2022 г. В. З., Н. Б. и П.С.. извършвали ремонт на
рециркулационна помпа, като поставената им задача била да извадят лагерното тяло на помпата с
работното колело. Преди започването на работа съоръжението не било обезопасено от работещите
– не бил спрян притока на вода към помпата. Лагерното тяло се отцепило от корпуса на помпата
поради наличието на вода под налягане /около 2-3 атмосфери/ в корпуса на помпата. Вода под
налягане заляла В. З. и Н. Б. и ги изхвърлила настрани. П.С.. бил на срещуположната на тях страна
и получил охлузвания и натъртвания.
2
Работниците не са били инструктирани за безопасното извършване на работата. Няма лица,
допуснали нарушения /т.Х, л.17/.
По направеното от ответника оспорване на верността на разпореждане № 22 от 02.08.2022
г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил в качеството на официален удостоверителен документ по
отношение на наличието на причинна връзка между описаната трудова злополука и настъпилата
смърт на П.С.. съдът е открил производство по чл.193 ГПК.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства,
които не следва да бъдат обсъждани.
От показанията на свидетЕ.те В. С. и Р. И. се установява, че П.Т.С.. и ищците по делото
били задружно и сплотено семейство, ищците получавали в пълна степен неговата подкрепа като
баща и съпруг. Поради това неочакваната смърт на П.Т.С.. била изживяна тежко от ищците и се
отразила неблагоприятно на тяхното психическо състояние.
От показанията на свидетеля В. З. се установява, че тримата с Н. Б. и П.С.. изпълнявали
поставената им задача, като заедно развили болтовете, прикрепващи помпата към работния
корпус. След това свидетелят и Н. Б. пристъпили към отделянето й от гумените уплътнения с
помощта на крик, а П.С.. нямал конкретна задача и стоял по-далече от помпата. При отделянето
били залети от вода под налягане, която би следвало да е източена при спирането на помпата от
работа. И тримата били съборени, като свидетелят, който бил най-близо, бил изместен на около 3-
4 метра. Когато свидетелят се изправил, видял, че П.С.. е приседнал на намиращ се в близост
фундамент; помогнали му да стане, тъй като се оплаквал от болка в крака и не се чувствал добре;
впоследствие бил превозен в болница със служебен автомобил.
От показанията на свидетеля Н. Б. се установява, че след отвИ.нето на болтовете,
прикрепващи помпата, в което участвали и тримата, махането на капака се извършвало само от В.
З. и Н. Б.; П.С.. бил по-назад и зад гърба на свидетеля. Облялата ги вода била хладка; освен вода,
свидетелят не видял или усетил някакъв предмет да е изхвърчал под въздействие на водната струя
/капакът останал на място/. Свидетелят бил съборен; при изправянето видял П.С.. в изправено
положение, единственото, от което се оплакал, било болка в крака. Свидетелят нямал наранявания
вследствие на падането.
В заключението на вещото лице д-р В. Н. по съдебно-медицинската експертиза, прието от
съда като обосновано въпреки оспорването му от ищците, се сочи, че не може категорично да се
отхвърли възможността за непряка /косвена/ връзка между злополуката и последвалата смърт.
След злополуката при пострадалия са установени сравнително лекостепенни травматични
увреждания /натъртване на меки тъкани и болка в лявата част на гръдния кош, на хълбочната
област, на таза, лявото бедрото и подбедрица; няма данни за увреждания на вътрешните органи.
Смъртта е настъпила в резултат на остра чернодробна и бъбречна недостатъчност,
дължащи се на екстрахепетална холестаза: пълно запушване на общия жлъчен канал от навлязъл в
него конкремент /камък/, водещо до застой на жлъчка в черния дроб, некроза на чернодробния
паренхим, навлизане на жлъчни пигменти в кръвообращението и отлагането им в бъбреците и
развитие на хепаторенален синдром – блокиране на дейността на черния дроб и бъбреците, с
външно видима проява – иктер /пожълтяване на кожата и лигавиците/. В случая е налице остро
усложнение на налично хронично заболяване – холЕ.тиаза /конкременти в жлъчния мехур/. Това
заболяване е със значителна давност преди злополуката, няма травматичен произход.
Установеното при аутопсията съпътстващо заболяване /дебелочревен карцином/ също не би
следвало да има отношение към настъпването на смъртта.
Посоченото усложнение най-често се предизвиква от хранителния режим на лицето; в по-
редки случаи е възможно да настъпи и при нервно напрежение, физическа и психическа умора,
негативни емоции, охлаждане на тялото, понесено сътресение на тялото. Външната изява –
пожълтяването, обичайно се развИ. при пълно запушване на жлъчния канал след 5-8 дни, а при
първоначално непълно запушване и по-късно.
В случая не е възможно да се направи категоричен извод относно точното време на
възникване на описаното усложнение, респ. – дали е в резултат на инцидента или на друга от
горепосочените причини.
3
Установените травматични увреждания при пострадалия вероятно са причинени от удар
или падане при блъсването от водната струя, евентуално – от изблъскан и носен от водната струя
метален елемент. Тези увреждания са довЕ. до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и при благоприятно протичащ възстановителен процес подлежат на пълно възстановяване
за 2-3 седмици.
ОблИ.нето с голямо количество вода при злополуката пряко не може да доведе до смъртен
изход, но е възможно да е предизвикало или благоприятствало възникването на усложнението на
хроничното заболяване на пострадалия, довело до смъртта му. При липса на такова заболяване
/липса на калкулоза в жлъчния мехур/ не би се стигнало до смъртен изход.
Водната струя не е довела до травматични увреждания на вътрешни органи на пострадалия.
В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че въз основа на медицинските данни /при
извършването на преглед със скенер не е установено запушване на жлъчния канал/ при лечението е
направен извод, че пожълтяването се дължи на карцинома на дебелото черво, който е в същата
област с прорастване /метастаза/ към черния дроб.
Вещото лице не е дало отговор само на един от въпросите, като е посочило необходимостта
от назначаване на специалист-хирург за преценка на медицинската документация. Поради това е
назначена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която да даде отговор само на въпроса:
адекватно ли е приложеното лечение при болничния престой на пострадалия, направени ли са
навреме необходимите изследвания, имало ли е възможност и достатъчно време да се предприемат
и други действия за евакуиране на откритите конкременти и/или налагане на стентове.
В заключението си д-р П. П. – специалист по обща хирургия, сочи, че лечението на
пострадалия е било адекватно и съобразено с конкретното състояние към отделните моменти във
връзка с нуждите на организма. Всички необходими изследвания са направени в подходящото
време. Иктерът /жълтеницата/ може да се дължи на най-разнообразни фактори; в случая е
отхвърлена хепатитна инфекция, но следва да се има предвид, че хепатит с жълтеница може да
бъде предизвикан и от някои нехепатитни вируси.
Терминът „екстрахепетална холестаза“ в случая е неточен и не е подкрепен от никакви
обективни инструментални изследвания; не се потвърждава и от описанията на структурите при
аутопсията. Същото важи и за вписаното в съобщението за смърт наличие на холедохолитиаза.
Хирургичните иктери се характеризират с дилатация /разширение/ на интра- и
екстрахепаталните пътища, предизвикана от наличието на конкременти в тях или запушването им
от туморен процес. В медицинската документация по делото няма описани нито разширени
екстрахепатални жлъчни пътища, нито наличие на конкременти в холедоха /общия жлъчен
проход/. Данни за такИ. процеси липсват в направената ехография и КАТ. В аутопсионния
протокол се описва само камък в дуктус цистикус, но няма описание на холедоха. Наличието на
камък в цистикуса води до запушване /респективно изключване/ на жлъчния мехур, което само по
себе си не може да доведе до проява на иктер, респективно хепаторенален синдром.
В състояние на тежко увреждане от хепатореналния синдром пациентът не подлежи на
каквото и да е оперативно лечение.
В съдебното заседание вещото лице е уточнило, че в аутопсионния протокол не са описани
жлъчните пътища и на това обстоятелство се дължи липсата на данни за тяхното състояние.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ и в тежест на ищците е да докажат, че са
налице всички елементи от фактическия състав на чл.200 КТ, а именно: наличие на трудово
правоотношение между П.Т.С.. и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката;
настъпилата злополука и нейния трудов характер; полученото в резултат на трудовата злополука
травматично увреждане; размера на претърпените от тях неимуществени вреди.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна
по правната си характеристика, т.е. работодателят отговаря за увреждания, причинени на
4
работника или служителя при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо
дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на
работниците и служитЕ.те условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни
въздействия на производствения процес.
По делото е безспорно установено, че П.Т.С.. е работил по трудов договор при ответника на
длъжност „шлосер-монтьор”; че на 23.05.2022 г. той е пострадал вследствие на злополука по време
на изпълнение на трудовите си задължения в ответното предприятие.
Основен спорен въпрос по делото е, налице ли е причинна връзка между описаната трудова
злополука, станала на 23.05.2022 г., и настъпилата на 06.06.2022 г. смърт на П.Т.С...
Съгласно разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил, такава
причинна връзка е налице: в разпореждането изрично е посочено, че установената при аутопсията
причина за смъртта е състояние, настъпило след травма при трудовата злополука.
Според установената съдебна практика, разпореждането по чл.60, ал.1 КСО проявява
двойствено значение: от една страна е официален удостоверителен документ за установените в
него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт,
който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя, а от друга
- индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука. Ето защо,
когато страната е участвала в административното производство по издаването и обжалването на
разпореждането по чл.60, ал.1 КСО, гражданският съд не следва да преразглежда
законосъобразността на влезлия в сила административен акт. Тогава, в хода на съдебното дирене
по делото с предмет иск по чл.200 КТ, не е допустимо да се извършва проверка във връзка с
направено оспорване по реда на чл.193 ГПК на истинността на съдържанието на влязлото в сила
разпореждане за приемането на трудова злополука, основано на твърдения за факти, които са
установени в исковото производство и не са били известни на работодателя. В разглежданата
хипотеза съдът е обвързан и следва да зачете материалната доказателствена сила на влязлото в
сила разпореждане като официален удостоверителен документ и приеме за осъществени
удостоверените в него факти /Решение № 50023 от 9.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1537/2022 г., III
г. о., ГК/.
Наличието на влязъл в сила административен акт /процесното разпореждане/, в който се
съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и
тяхното опровергаване по пътя на т.н. косвен съдебен контрол, тъй като не се оспорва валидността
на посоченото разпореждане и при служебната проверка не се установяват пороци, които имат за
последица нищожност на акта /в този смисъл - Определение № 239 от 14.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 6184/2013 г., IV г. о., ГК и цитираните в него актове на ВКС/.
Поради това, въпреки събраните противоречиви доказателства относно причината за
смъртта на П.Т.С.. и относно наличието на причинна връзка с получените травми при трудовата
злополука, оспорването на верността на разпореждане № 22 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр.
Кюстендил не е доказано. Влязлото в сила разпореждане се ползва с материална доказателствена
сила, включително и по отношение на наличието на причинна връзка между описаната трудова
злополука и настъпилата смърт на П.С...
Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.200 от КТ, а
именно: между П.С.. и ответника е съществувало трудово правоотношение, при и по повод
изпълнение на възложената съгласно трудовия договор работа е станала трудова злополука, довела
до смъртта на П.С..; в резултат неговите съпруга и деца са понесли неимуществени вреди. Поради
това работодателят следва да възмезди ищците за претърпените болки и страдания.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент
от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Такъв характер имат обстоятелствата, при които е
настъпила злополуката, възрастта на работника, стреса на близките от внезапното настъпване на
смъртта, отношенията в семейството на пострадалия, грижите, които той е полагал за семейството
си, преживените страдания от загубата на близкия човек, загубата на морална, емоционална и
5
материална подкрепа. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените морални вреди, настъпили в резултат от
вредоносното действие. Затова съдът има задължение да обсъди и съобрази всички допустими
доказателства, които са относими към правно релевантните факти и правилно да оцени тяхното
значение и тежест при определяне размера на обезщетението.
Съдът взе предвид, че злополуката е настъпила при рутинна операция, която обичайно не
поражда рискове за здравето на работниците /според показанията на другите участници в
ремонтните действия водата в помпата би следвало предварително да е източена/, което
допълнително е допринесло за усилване на шока при близките от внезапното настъпване на
смъртта. Безспорно се установи наличието на топли отношения между починалия и неговото
семейство, за което е полагал постоянни грижи и което е разчитало на неговата морална,
емоционална и материална подкрепа. Поради това близките са изпитали и изпитват интензивни
страдания от загубата, което също се установи от събраните гласни доказателства. От друга
страна, по отношение на загубата на материална подкрепа следва да бъде отчетена възрастта на
пострадалия – 64 г., който се е намирал в края на трудовия си път. Преценката на посочените
обстоятелства дава основание на съда да опредЕ. обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените
от ищците неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за всеки от тях.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от страна на процесуалния
представител на ответното дружество за съпричиняване на настъпилото вследствие на трудовата
злополука увреждане от страна на ищеца, поради проявена груба небрежност. За да е налице
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, трябва случаят да се характеризира със своята изключителност. По
реда на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя по чл.200 КТ може да бъде намалена само в
изключителни случаи и само тогава, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност, т.е. не е положил грижата, която и най-небрежният би положил
в подобна обстановка, или е извършил определени действия, нарушаващи установените от
работодателя правила за безопасност на труда и то при положение, че е предвиждал възможността
от настъпване на вредоносния резултат, но се е надявал лекомислено да го предотврати, както и
когато е разчитал, че със знанията и опита си ще предотврати вредоносния резултат, който е
разбирал, че може да настъпи. Вината на пострадалия не се предполага, а трябва да се докаже от
ответника.
По делото не се установи пострадалият да е нарушил установени от работодателя правила
за безопасност на труда; съгласно протокола на ТП на НОИ - гр. Кюстендил за извършено
разследване на злополуката няма лица, допуснали нарушения /т.Х, л.17/. От събраните гласни
доказателства се установи, че непосредствено преди настъпването на злополуката П.С.. не е имал
възложена задача и стоял по-далече от ремонтираната помпа в сравнение със свидетЕ.те В. З. и Н.
Б.. Поради това неговото поведение не е допринесло за настъпилото вследствие на трудовата
злополука увреждане.
Неоснователно е и възражението за несвоевременно установяване на действителното
здравословно състояние на пострадалия в лечебното заведение, допринесло за настъпилата смърт.
От заключението на вещото лице д-р П. П. се установи, че проведеното лечение на пострадалия е
било адекватно и съобразено с конкретното му състояние, като всички необходими изследвания са
направени в подходящото време.
Следователно всеки от трите иска е основателен за сумата 40 000 лв. (или общо 120 000
лева за тримата ищци), ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 11.01.2023 г. /за първи път искане за присъждане на законна лихва от датата на
увреждането е направено с писмената защита/ до окончателното изплащане. За разликата над
уважения размер до претендираните по 50 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на РС -
Дупница държавна такса съразмерно с уважения размер на исквете за неимуществени вреди в
размер на 4800 лв. и разноски на съда за възнаграждение за вещо лице в размер на 865, 60 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на уважаване подлежи претенцията на адвокат Р. М. за
6
присъждане на адвокатско възнаграждение за извършеното на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2
ЗА процесуално представителство на ищците в производството. Размерът му следва да се опредЕ.
въз основа на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и възлиза на 7560 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане ищците следва да заплатят на
ответното дружество разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение /360 лв./ и за
възнаграждение за вещо лице /300 лв./ съразмерно с отхвърлената част от исковете на обща
стойност 132 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов ДОЛ” АД, ЕИК *********, да заплати на И. Г. С., ЕГН **********,
И. П. С., ЕГН **********, Д. П. С., ЕГН **********, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на приета с разпореждане № 22 от
02.08.2022 г. на ТП на НОИ гр. Кюстендил трудова злополука, станала на 23.05.2022 г. и довела до
смъртта на П.Т.С.. на 06.06.2022 г., в размер на по 40 000 лв. за всеки от тримата, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.01.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер
до претендирания от 50 000 лв. от всеки от тримата ищци, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов ДОЛ” АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд –
гр. Дупница държавна такса в размер на 4800 лв., както и разходи, направени от бюджета на съда
за вещо лице в размер на 865, 60 лв.
ОСЪЖДА „ТЕЦ-Бобов ДОЛ” АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Р. М. за
извършеното на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 ЗА процесуално представителство на ищците в
производството разноски съразмерно с уважената част от исковете на стойност 7560 лв.
ОСЪЖДА И. Г. С., ЕГН **********, И. П. С., ЕГН **********, Д. П. С., ЕГН **********,
да заплатят на „ТЕЦ-Бобов ДОЛ” АД, ЕИК *********, разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от исковете на стойност 132 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7