Решение по дело №1070/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1529
Дата: 1 ноември 2018 г. (в сила от 1 ноември 2018 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова
Дело: 20182100501070
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер ІV-98                                01.11.2018 г.                                     град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, IV граждански въззивен състав,

На осми октомври, две хиляди и осемнадесета година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Недялка Пенева

              ЧЛЕНОВЕ: Даниела Михова      

                                                Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ваня Димитрова

 

като разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1070 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на П.А.А., както и по насрещна въззивна жалба на М.А.Ж. против Решение № 21/08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 7106/2017 г. по описа на PC-Бургас. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М.А.Ж. против П.А.А. иск за приемане за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца Ж. за сумата от 2 200 лева - главница по запис на заповед от 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2421/2017 г. по описа на БРС, както и е уважен предявения евентуален иск и ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 2 200 лв.- дължима главница по договор за заем от 24.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и 544 лв. - разноски по делото.

Въззивникът П.А. (ответник в първоинстанционното производство) обжалва решението на БРС в частта, с която е уважен предявеният срещу него евентуален иск, като счита, че в тази му част решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е следвало да обследва конекситетната връзка между ценната книга и договора за заем. Сочи, че в случая за едно и също вземане е налице свръхобезпечение и каузалната сделка обезпечава абстрактната, като при положение, че абстрактната сделка е нищожна, то не е следвало да се уважава и предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск. Твърди също така, че на посочената в договора за заем дата заемателят - ответник не е бил в страната, т.е. налице е един привиден, антидатиран договор, който е следвало да се приеме за недействителен и евентуално предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли решението на БРС в горепосочената част да бъде отменено и вместо него въззивният съд да отхвърли и евентуално предявения осъдителен иск. П.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, не ангажира нови доказателства.

Въззиваемият Ж. е депозирал отговор, в който твърди, че въззивната жалба на А. е неоснователна, а решението на БРС е правилно и законосъобразно в обжалваната от А. част. Счита за неоснователни оплакванията на въззивника А. за свръхобезпечение на вземането, както и че каузалната сделка обезпечавала абстрактната, като твърди, че такива твърдения не са били правени в първоинстанционното производство. Оспорено е и твърдението, че на посочената в договора дата ответникът не е бил в страната, като заявява, че и такова твърдение не е заявено в производството пред районния съд, а в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че на датата на сключване на заемния договор е бил в офиса на фирмата на ищеца и е разписвал документи. Моли се в случай, че не бъде уважена подадената от въззиваемия насрещна въззивна жалба, да бъде потвърдено решението на БРС в частта, с която е уважен предявеният евентуален осъдителен иск, както и да му бъдат присъдени направените разноски по делото. Липсват нови доказателствени искания.

В срока за отговор ищецът Ж. е подал насрещна въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението на БРС в частта, с която е отхвърлен главният иск. Твърди, че записът на заповед не е нищожен, тъй като падежът на ценната книга е ясно посочен, а именно 24.01.2017 г., и не са налице последователни падежи, както е приел районният съд. Моли за отмяна на решението на БРС в отхвърлителната му част и постановяване на въззивно решение, с което предявеният главен иск да бъде уважен. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

М.Ж. не се явява лично и не се представлява в съдебно заседание, редовно призован, но с нарочна писмена молба процесуалният му представител е направил искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, както и е заявил поддържане на подадените насрещна въззивна жалба и отговор на първоначалната въззивна жалба.

В насрещната въззивна жалба се съдържа оплакване и от решението на БРС в частта за разноските, в която част жалбата има характер на молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и по която районният съд се е произнесъл с определение от 24.04.2018 г., като същото не е обжалвано и е влязло в сила.

При извършване на проверката по чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими, като същите отговарят на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, подадени са в сроковете по чл. 259 и чл. 263 от ГПК и от лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Бургас е образувано по повод искова молба на М.А.Ж. против П.А.А., с която се моли да бъде  прието за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на 2 200 лв., представляваща дължима сума по запис на заповед от 24.10.2016 г., законната лихва върху нея, считано от 03.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 416 лв. - разноски в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно по ч.гр.д. № 2421/2017 г. по описа на БРС. При условие на евентуалност, а именно ако главният иск бъде отхвърлен, ищецът е предявил и осъдителен иск, с който моли да бъде осъден ответника да му заплати главница в размер на 2 200 лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 24.10.2016 г. с настъпил падеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане в полза на ищеца на направените разноски в исковото производство. Ищецът твърди, че на 24.10.2016 г. между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който той е предоставил на ответника в заем сумата от 2 200 лв., като същия ден сумата е била предадена лично на ответника в брой срещу подписан от него разходен касов ордер. Ищецът също така твърди, че срокът на договора е бил 3 месеца, като ответникът се е задължил да върне сумата след изтичането на този срок, ведно с лихва в размер на 4,5 % за целия период. На следващо място се твърди, че за обезпечаване на вземането заемателят е издал в полза на заемодателя запис на заповед от същата дата за сумата от 2 200 лв., с падеж 24.01.2017 г., когато е бил и падежът за връщане на сумата по договора за заем. Заявено е, че въпреки постигнатите уговорки, ответникът не е върнал дадената му в заем сума нито на падежа, нито до предявяването на исковата молба, нито е платил същата като издател на записа на заповед. Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ, а евентуално предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.

Ответникът е оспорил както главния, така и евентуалния иск. Твърди, че не е получавал процесната сума от 2 200 лв., че договорът за заем е фиктивен и антидатиран, както и че записът на заповед е безпаричен, антидатиран и  нищожен, тъй като в него са вписани два падежа – на конкретна дата и на предявяване. Заявява, че на посочената падежна дата е бил в служебна задгранична командировка, поради което е било невъзможно записът на заповед да му бъде предявен на тази дата, както и на същата дата да падежира договорът за заем. Представени са писмени доказателства.

С обжалваното решение Бургаският районен съд е отхвърлил главния иск и е уважил евентуалния иск. Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед е нищожен, предвид наличието на два последователни падежа, поради което сумата по него не е дължима. Във връзка с евентуалния иск съдът е приел, че договорът за заем е валидно сключен, че заемната сума е била предадена на заемателя, което е удостоверено с приложения РКО, както и че падежът е настъпил, но заемът не е върнат.

При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от БРС решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като БОС споделя изцяло изложените от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По наведените във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, съдът приема следното:

Неоснователни се твърди във въззивната жалба, че при установената нищожност на абстрактната сделка, съдът е следвало да отхвърли и евентуално предявения осъдителен иск, тъй като каузалната сделка е обезпечавала абстрактната. Напротив – въззивният съд намира, че е налице обратна връзка между двете сделки, а именно абстрактната сделка е обезпечавала каузалната такава, но тази връзка по никакъв начин не предпоставя недействителност на договора за заем, въпреки, че обезпечаващият го запис на заповед е нищожен. В хода на първоинстанционното производство не са събрани доказателства, от които да се установи недействителност на договора за заем под някаква форма, поради което районният съд правилно и обосновано е приел, че договорът е валиден.

 Неоснователно е и оплакването, че в процеса безспорно е било доказано, че договорът за заем е привиден и антидатиран, тъй като на посочената в него дата ответникът не е бил в страната. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че такова възражение не е било въведено в производството пред районния съд и е недопустимо то да бъде правено и разглеждано едва във въззивното производство. Напротив – в отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че на тази дата е бил в офиса на фирмата на ищеца и е подписвал документи. Освен това по делото не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

Неоснователно е и заявеното оплакване в насрещната въззивна жалба, а именно, че БРС неправилно е приел, че издаденият запис на заповед е нищожен, поради наличието на два падежа. Видно от ценната книга, в нея е посочен както падеж на определен ден – 24.01.2017 г., така и в съдържанието й е изрично вписано, че издателят ще заплати на поемателя сумата от 2 200 лв. „срещу представяне на този запис на заповед“ и „при предявяване“. Въззивният съд също счита, че едновременното използване и на двата израза, и то в едно и също изречение, изключва възможността изразът „при предявяване“ да не определя падеж на ценната книга, а да визира фактическото предявяване на ценната книга за плащане по смисъла на чл. 491, ал. 1 от ТЗ. Поради това правилен е изводът на районния съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 537, вр. чл. 486, ал. 2, предл. 2 от ТЗ и записът на заповед е нищожен, поради наличието на два последователни падежа. За пълнота следва да се посочи, че с оглед строго формалния характер на записа на записа като ценна книга, при наличие на каквато и да било неяснота или двусмислие в неговото съдържание, в случая по отношение на падежа, следва да се приеме, че ценната книга е нередовна от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че подадените жалби са неоснователни, а обжалваното решение на БРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 7106/2017 г. по описа на PC-Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

   

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             

             

              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    

                          2.