Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-98 01.11.2018
г.
град Бургас
Бургаският
окръжен съд, IV
граждански въззивен състав,
На осми
октомври, две хиляди и осемнадесета година,
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Пенева
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Михова
Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Кирязова-Вълкова гр.д. № 1070 по описа за
2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна
жалба на П.А.А., както и по насрещна въззивна жалба на М.А.Ж. против Решение №
21/08.01.2018 г., постановено по гр.д. № 7106/2017 г. по описа на PC-Бургас.
С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М.А.Ж. против П.А.А. иск за приемане за установено по отношение на
ответника, че съществува вземане на ищеца Ж. за сумата от 2 200 лева - главница
по запис на заповед от 24.10.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 03.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2421/2017 г. по
описа на БРС, както и е уважен предявения евентуален иск и ответникът е осъден
да заплати на ищеца следните суми: 2 200 лв.- дължима главница по договор
за заем от 24.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 26.09.2017 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и 544 лв. - разноски по делото.
Въззивникът П.А. (ответник в
първоинстанционното производство) обжалва решението на БРС в частта, с която е
уважен предявеният срещу него евентуален иск, като счита, че в тази му част
решението на БРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът е следвало
да обследва конекситетната връзка между ценната книга и договора за заем. Сочи,
че в случая за едно и също вземане е налице свръхобезпечение и каузалната
сделка обезпечава абстрактната, като при положение, че абстрактната сделка е
нищожна, то не е следвало да се уважава и предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск. Твърди също така, че на посочената в договора за
заем дата заемателят - ответник не е бил в страната, т.е. налице е един привиден,
антидатиран договор, който е следвало да се приеме за недействителен и евентуално
предявеният иск да бъде отхвърлен. Моли решението на БРС в горепосочената част да
бъде отменено и вместо него въззивният съд да отхвърли и евентуално предявения
осъдителен иск. П.А., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител, не ангажира нови доказателства.
Въззиваемият Ж. е депозирал
отговор, в който твърди, че въззивната жалба на А. е неоснователна, а решението
на БРС е правилно и законосъобразно в обжалваната от А. част. Счита за неоснователни
оплакванията на въззивника А. за свръхобезпечение на вземането, както и че
каузалната сделка обезпечавала абстрактната, като твърди, че такива твърдения
не са били правени в първоинстанционното производство. Оспорено е и
твърдението, че на посочената в договора дата ответникът не е бил в страната,
като заявява, че и такова твърдение не е заявено в производството пред районния
съд, а в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че на датата на
сключване на заемния договор е бил в офиса на фирмата на ищеца и е разписвал
документи. Моли се в случай, че не бъде уважена подадената от въззиваемия насрещна
въззивна жалба, да бъде потвърдено решението на БРС в частта, с която е уважен предявеният
евентуален осъдителен иск, както и да му бъдат присъдени направените разноски
по делото. Липсват нови доказателствени искания.
В срока за отговор ищецът Ж. е
подал насрещна въззивна жалба, в която са изложени оплаквания за незаконосъобразност
и неправилност на решението на БРС в частта, с която е отхвърлен главният иск. Твърди,
че записът на заповед не е нищожен, тъй като падежът на ценната книга е ясно
посочен, а именно 24.01.2017 г., и не са налице последователни падежи, както е
приел районният съд. Моли за отмяна на решението на БРС в отхвърлителната му
част и постановяване на въззивно решение, с което предявеният главен иск да
бъде уважен. Не са направени доказателствени искания. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
М.Ж. не се явява лично и не се
представлява в съдебно заседание, редовно призован, но с нарочна писмена молба
процесуалният му представител е направил искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, както и е заявил поддържане на подадените насрещна въззивна жалба и
отговор на първоначалната въззивна жалба.
В насрещната въззивна жалба се
съдържа оплакване и от решението на БРС в частта за разноските, в която част жалбата
има характер на молба за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските и по която районният съд се е произнесъл с определение от 24.04.2018
г., като същото не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършване на проверката по чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът установи, че въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са редовни и допустими, като същите отговарят на изискванията на чл. 259 и следващите от ГПК, подадени са в сроковете по чл. 259 и чл. 263 от ГПК и от лица, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази релевантните разпоредби на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Бургас е образувано по повод
искова молба на М.А.Ж. против П.А.А., с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца главница в размер на 2 200 лв., представляваща дължима сума по запис
на заповед от 24.10.2016 г., законната лихва върху нея, считано от 03.04.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, както и 416 лв. - разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за незабавно по
ч.гр.д. № 2421/2017 г. по описа на БРС. При условие на евентуалност, а именно
ако главният иск бъде отхвърлен, ищецът е предявил и осъдителен иск, с който
моли да бъде осъден ответника да му заплати главница в размер на 2 200
лв., представляваща дължима сума по договор за заем от 24.10.2016 г. с настъпил
падеж, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане в полза на ищеца
на направените разноски в исковото производство. Ищецът твърди, че на
24.10.2016 г. между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който
той е предоставил на ответника в заем сумата от 2 200 лв., като същия ден
сумата е била предадена лично на ответника в брой срещу подписан от него
разходен касов ордер. Ищецът също така твърди, че срокът на договора е бил 3
месеца, като ответникът се е задължил да върне сумата след изтичането на този
срок, ведно с лихва в размер на 4,5 % за целия период. На следващо място се
твърди, че за обезпечаване на вземането заемателят е издал в полза на
заемодателя запис на заповед от същата дата за сумата от 2 200 лв., с
падеж 24.01.2017 г., когато е бил и падежът за връщане на сумата по договора за
заем. Заявено е, че въпреки постигнатите уговорки, ответникът не е върнал
дадената му в заем сума нито на падежа, нито до предявяването на исковата
молба, нито е платил същата като издател на записа на заповед. Към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ, а евентуално предявеният осъдителен иск е с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът е оспорил както главния,
така и евентуалния иск. Твърди, че не е получавал процесната сума от 2 200
лв., че договорът за заем е фиктивен и антидатиран, както и че записът на
заповед е безпаричен, антидатиран и
нищожен, тъй като в него са вписани два падежа – на конкретна дата и на
предявяване. Заявява, че на посочената падежна дата е бил в служебна
задгранична командировка, поради което е било невъзможно записът на заповед да
му бъде предявен на тази дата, както и на същата дата да падежира договорът за
заем. Представени са писмени доказателства.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд е отхвърлил главния иск и е уважил евентуалния
иск. Първоинстанционният съд е приел, че записът на заповед е нищожен, предвид
наличието на два последователни падежа, поради което сумата по него не е
дължима. Във връзка с евентуалния иск съдът е приел, че договорът за заем е
валидно сключен, че заемната сума е била предадена на заемателя, което е
удостоверено с приложения РКО, както и че падежът е настъпил, но заемът не е
върнат.
При извършване на служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК Бургаският окръжен съд установи, че решението е валидно и допустимо.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Бургаският окръжен съд намира, че постановеното от БРС решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е
изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като БОС споделя изцяло
изложените от БРС мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл.
272 от ГПК препраща към тях.
По
наведените във въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, съдът приема следното:
Неоснователни се твърди във въззивната
жалба, че при установената нищожност на абстрактната сделка, съдът е следвало
да отхвърли и евентуално предявения осъдителен иск, тъй като каузалната сделка
е обезпечавала абстрактната. Напротив – въззивният съд намира, че е налице
обратна връзка между двете сделки, а именно абстрактната сделка е обезпечавала
каузалната такава, но тази връзка по никакъв начин не предпоставя
недействителност на договора за заем, въпреки, че обезпечаващият го запис на
заповед е нищожен. В хода на първоинстанционното производство не са събрани
доказателства, от които да се установи недействителност на договора за заем под
някаква форма, поради което районният съд правилно и обосновано е приел, че
договорът е валиден.
Неоснователно е и оплакването, че в процеса
безспорно е било доказано, че договорът за заем е привиден и антидатиран, тъй
като на посочената в него дата ответникът не е бил в страната. В тази връзка на
първо място следва да се посочи, че такова възражение не е било въведено в
производството пред районния съд и е недопустимо то да бъде правено и
разглеждано едва във въззивното производство. Напротив – в отговора на исковата
молба ответникът изрично е заявил, че на тази дата е бил в офиса на фирмата на
ищеца и е подписвал документи. Освен това по делото не са ангажирани никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение.
Неоснователно е и заявеното оплакване в
насрещната въззивна жалба, а именно, че БРС неправилно е приел, че издаденият
запис на заповед е нищожен, поради наличието на два падежа. Видно от ценната
книга, в нея е посочен както падеж на определен ден – 24.01.2017 г., така и в
съдържанието й е изрично вписано, че издателят ще заплати на поемателя сумата
от 2 200 лв. „срещу представяне на този запис на заповед“ и „при предявяване“. Въззивният
съд също счита, че едновременното използване и на двата израза, и то в едно и
също изречение, изключва възможността изразът „при предявяване“ да не определя
падеж на ценната книга, а да визира фактическото предявяване на ценната книга
за плащане по смисъла на чл. 491, ал. 1 от ТЗ. Поради това правилен е изводът на районния съд, че в случая е налице
хипотезата на чл. 537, вр. чл. 486, ал. 2, предл. 2 от ТЗ и записът на заповед
е нищожен, поради наличието на два последователни падежа. За пълнота следва да
се посочи, че с оглед строго формалния характер на записа на записа като ценна
книга, при наличие на каквато и да било неяснота или двусмислие в неговото
съдържание, в случая по отношение на падежа, следва да се приеме, че ценната
книга е нередовна от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение
вземане.
Предвид гореизложеното,
въззивният съд намира, че подадените жалби са неоснователни, а обжалваното решение на БРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед неоснователността и на двете въззивни жалби, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 21/08.01.2018
г., постановено по гр.д. № 7106/2017 г. по описа на PC-Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.