СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Донка Шулева, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело № 5153 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2021538/01.10.2020г. по гр.д. №
8884/2019г. по описа на Софийски районен съд 59 състав, поправено с решение
№2004835/20.02.2021г. ответника „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД , ЕИК*******с адрес на
управление *** е осъден да заплати на „Д.“
ООД ЕИК*******с адрес на управление *** на основание чл. 372 във вр. с чл. 367,
от ТЗ и чл.1 пар.1 от КОНВЕНЦИЯ ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ
НА СТОКИ (CMR), сумата от 2581,70 лв. представляваща възнаграждение по договор
за извършване на международен превоз на стоки обективиран в заявка за
международен транспорт с реф.№ SOF-EF-0137636 от 26.07.2018г. ведно със законната лихва от
13.02.2019г. до изплащане на вземането.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба, подаден от „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД , ЕИК*******с който поддържа че
първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, а предявените искове
за неоснователни. Сочи че съдът неправилно не е приел възражението на ответника
за липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като заявката е отправена „DHL Freight“ като никъде не е посочено името на ответника. Изтъква че „Д.Е.Е.Е.Б.“
ЕООД е отделило част от капитала си и е образувало „Д.Е.Е.Л.Б.“ ЕООД което
отделяне е станало на дата 17.06.2018г. Ето
защо счита че договорът е сключен между „Д.Е.Е.Л.Б.“ ЕООД и „Д.“ ООД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Д.“ ООД с който
взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Изтъква че аргументите изложени
в жалбата са несъстоятелни, тъй като от заявката е видно че поръчител е
ответника, който към настоящият момент е действаща фирма. Поради което счита че
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание на
основание чл. 372 във вр. с чл. 367, от ТЗ и чл.1 пар.1 от КОНВЕНЦИЯ ЗА
ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН АВТОМОБИЛЕН ПРЕВОЗ НА СТОКИ (CMR).
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционно то решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Договорът за автомобилен превоз по общата му
уредба на ТЗ и на Закона за автомобилния превоз е възмезден, двустранен
договор, съгласно който превозвачът се задължава да промени местоположението на
товар чрез използване на превозно средство, срещу задължение на другата страна
(изпращач, товародател) да му заплати възнаграждение.
Договорът за международен автомобилен превозна
товари е уреден в ТЗ и в Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки( CMR ). Този договор, за разлика от общата уредба на договора
за автомобилен превоз, е реален договор - елемент от фактическия състав на
сключването му е предаване на товара (В този смисъл решение № 116/2000 г. на
ВКС, V-то отделение, Решение от 23.02.2005 г. на САС по гр. д. № 1334/2004 г.
). Той, обаче, също е неформален договор, независимо, че е предписано издаване
на товарителница от товародателя.
За да се уважи този иск в тежест на ищеца е да
ангажира доказателства за установяване на обстоятелството, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за международен автомобилен превоз
на товар с определен предмет, че е уговорено определено възнаграждение за
същото, както и че превоза е извършен, стойност на възнаграждението по този
превоз.
Не е спорно във въззивното производство, че е
възникнало валидно правоотношение по договор за международен автомобилен
превоз. Същото се установява от приложената по делото Заявка договор № SOF-EF-0137636 от 26.07.2018г. и представената международна товарителница, по силата на
който ищеца се е задължил да извърши автомобилен превоз на стоки от Кемптен
Германия до Лангенфелт Германия. Уговорено е навло в размер на 1100 евро.
Не е спорно, а и се установява от приложената
международна товарителница, че превозът е извършен от ищеца.
За извършеният превоз ищецът „Д.“ ООД издал
фактура №29960/30.07.2018г. с получател ответника.
Единствения спорен във въззивното производство
въпрос е свързан с това с кого е сключен договора за превоз „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД ,
ЕИК*******или „Д.Е.Е.Л.Б.“ ЕООД.
Видно от приложената по делото международна
заявка за извършване на превоз на стоки е подадена от „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД , ЕИК *******.
на лист 2 от заявката е посочено че „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД , ЕИК*******е наричано „Д.Е.Е.Ф.“.
Именно поради обстоятелството че към датата на подаване на заявката на вече е
било извършено отделянето на „Д.Е.Е.Л.Б.“ ЕООД
безспорно може да се посочи че
ответника е страна по договора. На следващо място в самата заявка са посочени
данни за фактуриране именно тези на ответника.
Обстоятелствата, че фактурата не е осчетоводена
от ответника и че е налице промяна във вътрешната организация на дейността на
ответника не касаят валидността на договора и факта че той е сключен от него.
Ето защо настоящият състав приема че договорът е
сключен с „Д.Е.Е.Е.Б.“ ЕООД , ЕИК*******както правилно е приел и районния съд.
Предвид това и при съвпадение на изводите на
двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на производството право на
разноски има въззиваемия-ответник, който е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 550 лв.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2021538/01.10.2020г. по гр.д. № 8884/2019г. по описа на Софийски районен съд 59
състав, поправено с решение №2004835/20.02.2021г.
ОСЪЖДА „Д.Е.Е.Е.Б.“
ЕООД , ЕИК*******да заплати на „Д.“ ООД ЕИК*******на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 550 лв. разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.