№ 41
гр. Ямбол , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря Добрина Ст. Димитрова
в присъствието на прокурора Димитринка Тодорова Шкодрова-Георгиева
(ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Гражданско дело № 20212300100104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.336 и сл.от ГПК във връзка с чл.5 от ЗЛС.
Пред съда е депозирана искова молба от Д. ИВ. Д. от с.Роза против ИВ. Д. Д. от
с.Роза, с която ищецът в качеството на баща на ответника претендира съдът при условията
на чл.5 от ЗЛС и чл.336 от ГПК да постанови решение, с което да постави под пълно
запрещение ответника ведно със законните последици. Твърденията са, че ответникът е син
на ищеца и от ранна детска възраст изостава в нервно-психическото си развитие, изпитвал
затруднение в обучението и в късна възраст се научил на чете и пише. Завършил е начално
образование – четвърти клас. От м.октомври 2015 г. станал вътрешно напрегнат и
неспокоен, скитал по улиците, закачал непознати, посягал да бие родителите си, заплашвал
да ги коли. Бил е настанен до навършване на пълнолетие в социална услуга резидентен тип.
След приключване на услугата, избягал от дома си и отишъл на мост в Ямбол като
заплашвал със самоубийство. Бил настанен в психиатрично отделение на болницата в
Търговище, после в отделението в местната болница в Ямбол на два пъти. Издадено му е ЕР
на ТЕЛК за 80 % инвалидност за две години с водеща диагноза Биполярно афективно
разстройство. Заболяването на ответника води до неговата неспособност да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Всички тези обстоятелства са
довели до предявяване на иска.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът, редовно призован за съдебно заседание не се яви поради настаняването
му в Отделение по психиатрия в МБАЛ “Св.Пантелеймон” АД гр.Ямбол, където бе посотен
от състава на съда и прокурора.
1
ЯОП дава становище, че исковата молба е основателна, доказана и следва да се
уважи, като се постави ответника под пълно запрещение, предвид невъзможността да се
грижи за себе си и интересите си.
След като придоби непосредствено впечатление за състоянието на ответника и
извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС
прие за установено от фактическа страна следното:
ИВ. Д. Д. е роден на 3.11.2002 г. в с.Роза от майка Ж. П. Д. и баща Д. ИВ. Д., видно
от удостоверение за раждане-дубликат от 1.02.2017 г. Ищецът Д. ИВ. Д. е от кръга на
лицата, които съгласно чл.336, ал.1 от ГПК могат да искат започване на производство за
поставяне под запрещение на ответника.
Относно здравословното и психично състояние на ответника с исковата молба са
представени три епикризи, издадени с оглед настаняването на И.Д. в периода 2019 г. - 2021
г. в Психиатрично отделение – ДЮС при “МБАЛ-Търговище” АД и в Отделение по
психиатрия в МБАЛ “Св.Пантелеймон” АД гр.Ямбол, като в отделението в гр.Ямбол е
приеман по спешност и воден от полиция. На И.Д. е издадено ЕР № 050/23.03.2021 г. от
ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ “Св.Пантелеймон” АД гр.Ямбол, по което е
преосвидетелстван с 80 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза
Биполярно афективно разстройство.
Видно от заповед № ЗД/Д-Я-072/3.11.2020 г. на директора на Д “СП” Ямбол,
настаняването на ИВ. Д. Д. в социална услуга резидентен тип – ЦНСТДУ, е прекратено
поради навършване на неговото пълнолетие.
Назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза потвърждава наличието на
установеното заболяване Биполярно афективно разстройство от повече от пет години.
Вещото лице посочва, че ИВ. Д. Д. страда от психично заболяване от ранна детска възраст.
Оттогава е налице сериозно изоставане в сферата на интелекта - слабоумие макар и в не
най-тежка форма, а в следващите години са налице симптомите на ендогенна психоза от
афективния кръг. Въпросната психоза по принцип протича фазово, но в случая с ответника
протича почти непрекъснато и при некритичното отношение спрямо собственото психично
състояние, проявяващо се с липса на системно амбулаторно обгрижване и лечение е налице
един недобър резултат. Ответникът е настроен зле към родителите си по психотични мотиви,
изразява неопределени често неизпълними желания, редставляващи в по-късен етап повод за
вербална и физическа агресия. Налице е сериозна симбиоза между два психични проблема,
създаващи сериозен проблем за по-нататъшния живот на ответника, а именно страдание от
висока степен.
При описаното психично състояние на ответника и наличието на актуална
психотична симптоматика, снизен интелект, липсващо критично отношение към психичното
разстройство и нежеланието за системен прием на съответните медикаменти, както и
посещаване на психиатрична амбулатория, според вещото лице ответникът фактически е
неспособен да се грижи сам за своите работи и интереси. Напротив психичното му
състояние често се обостря и формира симптоми на агресия спрямо родителите, при което
нерядко се стига до търсене на помощ от органите на реда и се създава сериозен обществен
и социален проблем.
Съдът, в изпълнение на чл.337, ал.1 от ГПК, извърши личен разпит на ответника
И.Д. като заедно със съдебния състав и прокурова го посети в Отделение по психиатрия в
МБАЛ “Св.Пантелеймон” АД гр.Ямбол, където бе настанен към момента на провеждане на
2
откритото съдебно заседание. Съдът осъществи контакт с Д., който изглеждаше разсроен и
уплашен. Заяви, че се страхувал да не отиде в Раднево. Знае, че в момента е на лечение и
очаква баща си. Разстроен е от това, че няма приятели, защото от малък го знаят и не искат
да говорят и играят с него. Иска да напусне болницата, знае, че като пие хапчета е по-добре,
а като се разстрои прави лоши неща.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка Ж.Д., майка на ответника сочи,
че Иван от 2015 г. е започнал да тормози всички в къщи – родителите си, баба си и дядо си
като преди това пак е бягал по улиците и е правил подобни неща, но не и да заплашва по
този начин, най-вече за пари. Изнудва близките си за пари, заплашва ги с ножове, ако не му
дадат. Конкретно е наранявал майка си, която има белег на ръката от нож. Мерил дядо си с
камъни, чупил е прозорци, заплашвал майка си с брадва, както и че ще я хвърли в кладенеца.
Преди две години я изгонил от дома им като я заплашил, че ако до един час не напусне ще я
убие. Свидетелката тогава отишла при сестра си в друго села. Иван ритал също така баща
си, мерил го с камъни. С хората извън семейството се държал различно – веднъж нормално,
веднъж агресивно, но те го знаели и се пазели.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.5 ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. ГПК.
Искът е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.336 от ГПК с молба от близките
роднини, от прокурора и от всеки, които има правен интерес от това, може да бъде
поискано поставянето на едно лице под пълно или ограничено запрещение. Ищецът като
баща на ответника е от кръга на лицата, които могат да искат започване на производство за
поставянето му под запрещение, съгласно чл.336, ал.1 от ГПК.
Съгласно нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, непълнолетните и пълнолетните, които
поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят
под пълно запрещение. Предмет на иска по чл.5 от ЗЛС за поставянето на едно лице под
запрещение е неговата дееспособност, а основанието е наличието на душевна болест или
слабоумие и невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи.
Двете изисквания следва да са налице кумулативно, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната му недееспособност. В конкретния случай по
делото е безспорно установено, че ответникът е пълнолетен и страда от ранна детска възраст
от слабоумие макар и в не най-тежка форма, а в наши дни е с поставена диагноза Биполярно
афективно разстройство от повече от пет години. От личния разпит на ответника по чл.337,
ал.1 от ГПК, от заключението на вещото лице и от показанията на разпитания свидетел –
майка на ответника, се установява наличието на слабоумие у И.Д.. В резултат на
заболяването според вещото лице ответникът фактически е неспособен да се грижи сам за
своите работи и интереси, напротив психичното му състояние често се обостря и формира
симптоми на агресия спрямо родителите, при което нерядко се стига до търсене на помощ от
органите на реда и се създава сериозен обществен и социален проблем. В този смисъл той
обективно не може и не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си,
да се грижи за правата и интересите си и да ги защитава.
С оглед изложеното, съдът преценя искът за основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен, като ответникът бъде поставен под пълно запрещение, с оглед
защита правата и интересите му.
Предвид изложеното и на основание чл.336 и сл. от ГПК във връзка с чл.5, ал.1 от
ЗЛС, ЯОС
3
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, ИВ. Д. Д., ЕГН
********** с постоянен адрес с.Роза, община Тунджа, обл.Ямбол, ул. “Пенчо Славейков” №
4.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничество и попечителство при Община Тунджа за учредяване на
настойничество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр. Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4