РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 23.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №2582 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Образувано е по искова молба на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите ***, чрез
юрисконсулт Р.И.И., срещу М.А.М. с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит за признаването за установена по отношение на ищцовото дружество, че
ответникът има неплатено парично задължение
към него за сумата от 4645.08 лева (четири хиляди шестстотин четиридесет
и пет лева и осем стотинки), представляваща неизплатена сума по договор за
потребителски кредит №**********/13.09.2016 г., заедно със законната лихва върху
нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (20.11.2017 г.) до
окончателното плащане, както и за направените в заповедното и настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е посочил,
че на 13.09.2016 г. е предоставил на ответника паричен заем с общо задължение
по кредита и пакета за допълнителни услуги в размер на 5072.04 лева (в това
число задължение по кредита в размер на 3513.24 лева, както и задължение по
избрания и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1558.80 лева);
сумите е трябвало да бъдат заплатени на 36 месечни вноски в размер на по 140.89
лева до всяко второ число на съответния месец; ищцовото дружество е изпълнило
точно задължението си по договора чрез превод на отпуснатата сума по посочена
от длъжника банкова сметка ***.09.2016 г.; М.А.М. е направил само 3 пълни месечни вноски,
последната от които на 14.03.2017 г., като с извършените плащания е заплатил
426.96 лева от номинала на заема и 9.04 лева лихва за забава, т.е. общата сума от
436 лева; по силата на уговореното между страните поради просрочването на една
месечна вноска с повече от 30 дни е настъпило автоматично прекратяване на
договора и неговата предсрочна изискуемост е възникнала на 11.04.2017 г., за което
на длъжника е било изпратено уведомително писмо; настоява за уважаването на
иска и присъждането на сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и
доказателствата към нея е получен отговор, в който се сочи, че предявеният иск
е допустим, но неоснователен; липсват доказателства ищецът да е уведомил
ответника за настъпването на предсрочната изискуемост преди датата на
депозирането на заявлението, поради което предсрочна изискуемост не е
настъпвала и задължението за плащането на остатъка не съществува; т.нар. „пакет
от допълнителни услуги“ заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от Закона за
потребителския кредит, което забранява годишният процент на разходите да бъде
по-голям от петкратния размер на законната лихва; допълнителната услуга
„улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не е
услуга, защото кредиторът не поема конкретно задължение и клиентът не получава
нищо; затова тази клауза е нищожна поради липсата на основание и липсата на
достатъчно определено съгласие на страните; останалите т.нар. „допълнителни
услуги“ също не могат да бъдат възприети като допълнителни услуги, а са една
възможност; възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по
самия договор за кредит и трябва да бъдат включени в годишния процент на
разходите; по този начин годишният процент на разходите надхвърля значително
максимално разрешения, поради което на основание на чл.19 ал.5 от Закона за
потребителския кредит клаузите, които предвиждат възнагражденията за
допълнителни услуги, са нищожни; настоява за отхвърлянето на исковете.
В писмената си молба от 18.04.2019 г. ищцовото
дружество е посочило, че е небанкова финансова институция и не е подчинено на
уредбата на Закона за кредитните институции, включително на чл.60 ал.2 от същия
закон; затова предпоставките на т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г.
по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за обявяването на предсрочната
изискуемост не се отнасят за процесния договор за кредит, в който смисъл са
постановените по реда на чл.288 от ГПК Определение №748/12.11.2013 г. по частно
търговско дело №3559/2013 г. на ІІ т.о. на ВКС и Определение №41/11.01.2016 г.
по гр. дело №4606/2015 г. на ІV г.о. на ВКС; с оглед на невъзможността за
намиране на длъжника на регистрираните му адреси връчването на уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост на назначения особен представител е
обстоятелство от посочените в чл.235 ал.3 от ГПК, което следва да бъде взето
предвид в хода на процеса; клаузите относно договорения пакет от допълнителни
услуги не са нищожни, тъй като са предмет на свободата на договаряне между
страните и не са били задължителни при сключването; настоява за уважаването на
предявения иск и присъждането на сторените разноски, включителни тези в
заповедното производство.
В съдебното заседание ответникът чрез назначения
особен представител е заявил, че по отношение на главницата не оспорва, че е
заплатена единствено посочената от ищцовото дружество част от нея, както и че
останалата част не е заплатена; предявеният иск е неоснователен и недоказан и
трябва да бъде отхвърлен.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и частично
основателен.
Съгласно представените (на лист 7-40 от делото)
договор за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към него, погасителни планове към тях и други придружаващи
документи, на 13.09.2016 г. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр. София и М.А.М. са
сключили договор за потребителски кредит №********** и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него; размерът на уговореното
задължение на ответника към ищеца е бил 5072.04 лева (в това число дължима сума
по кредита в размер на 3513.24 лева и дължима сума по избрания и закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 1558.80 лева), платими на 36 месечни вноски
по 140.89 лева (платими до 2-ро число всеки месец). Според неоспореното
извлечение по сметка към договора за потребителски кредит (на лист 42-43 от
делото) ответникът на три вноски е заплатил сумата от 436 лева по договора (в
това число, както е заявил самият ищец в исковата си молба, сумата от 426.96
лева от номинала по заема и сумата от 9.04 лева лихви за забава).
С
влезлите в сила Решение №80/09.04.2019 г. по в. т. дело №131/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич и Решение №86/15.04.2019 г. по в. гр. дело №159/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Добрич, постановени по идентични казуси, е прието, че
няма процесуална пречка и е допустимо в рамките на заповедното производството
заявителят да посочи претенцията си като една глобална сума (задължение) по договора,
а впоследствие в рамките на установителното производство да конкретизира това
общо задължение по отделните пера. Такава е и настоящата хипотеза.
Ищцовото дружество с приложените към исковата
молба документи е представило доказателства за реалното заплащане на ответника
на посочената в договора за потребителски кредит сума. В съдебното заседание ответникът
чрез назначения особен представител е заявил, че по отношение на главницата не
оспорва, че е заплатена единствено посочената от ищцовото дружество част от
нея, както и че останалата част не е заплатена. „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр. София е доказало наличието на валидно
сключен договор за заем (потребителски кредит и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към него) между страните; ответникът въпреки
дадените с доклада по делото указания не е доказал наличието на каквито и да е
плащания по договора освен признатите от ищеца. Съгласно т.1 от новото Тълкувателно
решение №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълкувателно дело №8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване на дължимостта
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост следва да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
присъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Тази
постановка е приложима по аналогия с още по-голяма сила и относно кредитите,
отпускани от небанкови финансови институции. Доколкото към момента на
провеждането на настоящото установително производство изтичат и последните
уговорени в процесния договор падежни дати на плащанията на длъжника, то
въпросът дали е настъпила и е обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост
на вноските по кредита няма практическо значение. Затова остатъкът от
задължението по процесния договор за потребителски кредит се дължи от
ответника. Уговореният между страните негов първоначален размер е 3513.24 лева,
като с извършените плащания от длъжника в общ размер на 426.96 лева (на лист 42
– 43 от делото е извлечението по сметка, като същото трябва да бъде сравнявано
с общия погасителен план (включващ и плащанията по споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги) – на лист 24 – 26 от делото) са изплатени
изцяло първите три вноски по основния договор в размер на по 97.59 лева и
първите три вноски по допълнителния пакет в размер на по 43.30 лева, както и
сумата от 4.29 лева като част от дължимата четвърта вноска по допълнителния
пакет. Затова дължимият от ответника остатък по основния договор за кредит е в
размер на 3513.24 лева – 3Х97.59 лева = 3220.47 лева, а по споразумението за
допълнителни услуги – в размер на 1558.80 лева – 3Х43.30 лева – 4.29
лева=1424.61 лева. Безспорно ответникът – физическо лице има качеството
потребител по договора за потребителски кредит и споразумението за допълнителни
услуги, като клаузите за заплащане на предоставения пакет от допълнителни услуги
(изразяващ се в следното: 1) приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит. 2) възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски. 3) възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски. 4)
възможност за смяна на дата на падеж. 5) улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства) с остатъчен размер от 1424.61 лева без реалното
предоставяне на тези услуги са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.5 от
Закона за защита на потребителите и са нищожни на основание на чл.146 ал.1 от
Закона за защита на потребителите, респективно конкретно приложимите в
настоящата хипотеза чл.10а), чл.19 ал.4 и чл.21 от Закона за потребителския
кредит. В този смисъл са и посочените по-горе Решение №80/09.04.2019 г. по в. т.
дело №131/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и Решение №86/15.04.2019 г.
по в. гр. дело №159/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, постановени по
идентични казуси. С оглед на изложеното предявеният иск следва да бъде уважен
за сумата от 3220.47 лева и отхвърлен за разликата от 3220.47 лева до
първоначално предявения размер от 4645.08 лева.
В
съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
поради което ответникът трябва да бъде осъден да заплати поисканите разноски по
частно гр. дело №4212/2017 г. по описа на ДРС съразмерно на установената като
дължима сума (при съобразяването на непредявяването на иск за обезщетението за
забава в размер на 4.89 лева), т.е. в общ размер от 133.67 лева (от 93 лева
заплатена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение). На
основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по
настоящото производство съразмерно на уважената част от иска, т.е. в общ размер на 518.64 лева (от 92.90 лева
заплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 555.16 лева
внесен депозит за назначаването на особен представител на ответника на
първоначални разноски на ищеца).
Водим
от горното, на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че М.А.М. с ЕГН ********** *** има следното неплатено
парично задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано
от управителите *** (за което е издадена Заповед за изпълнение №2268/20.11.2017
г. по частно гр. дело №4212/2017 г. по описа на ДРС) – в размер на 3220.47 лева
(три хиляди двеста и двадесет лева и четиридесет и седем стотинки),
представляваща неизплатена сума по договор за потребителски кредит
№**********/13.09.2016 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (20.11.2017 г.) до окончателното
плащане , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 3220.47 лева до
първоначално предявения размер от 4645.08 лева.
ОСЪЖДА
М.А.М. с ЕГН ********** *** да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул.”България” №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от управителите *** , сумата
от 518.64 лева (петстотин и осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки),
представляваща направените разноски по гр. дело №2582/2018 г. по описа на ДРС
съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 133.67 лева (сто
тридесет и три лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща направените
разноски по частно гр. дело №4212/2017 г. по описа на ДРС съразмерно на
установената като дължима сума (при съобразяването на непредявяването на иск за
обезщетението за забава в размер на 4.89 лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: