Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
210, 11.06.2020 година, град Търговище,
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет
и втори май две хиляди и двадесета година:
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар:Янита
Тончева
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 11 по описа за 2020г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 422
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК и чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.288 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от "Тузлушка гора“
ЕООД, ЕИК : ......, със седалище и адрес на управление гр.Антоново,
обл.Търговище, ул.“Н.Новков“ 1, представлявано от Управителя К.З.П., със
съдебен адрес ***, пл.“Освобождение“ № 12, ет.4, кантора 7, против „Хаддад Милк“ ЕООД, ЕИК : ......,
със седалище и адрес на управление с.Макариополско, ул.“Ю.Гагарин“ № 10,
представлявано от С.К.С.с предявен искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, за установяване
съществуване и дължимост на вземане в общ размер на 3240лв., представляващо неизплатени задължения по търговски договор
за продажба на стоки, във връзка с който са издадени фактура №
**********/28.04.2017г. на стойност 1440лв. с ДДС и фактура № **********/25.09.2017г. на стойност
1800лв.с ДДС, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до
окончателното плащане,, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1021/13.11.2019г., по
ч.гр.д.№ 1939/2019г. на РС-Търговище.
В исковата молба са изложени
твърдения за наличие на търговски взаимоотношения между страните, по силата на
които на 28.04.2017 г. „Тузлушка гора” ЕООД, ЕИК ********* е продало на
ответното дружество „ХАДДАД МИЛК" ЕООД, ЕИК *********, 20 куб.м. дърва за
огрев на обща стойност 1440,00 лв. (хиляда четиристотин и четиридесет лева) с
ДДС.
На 25.09.2017г. „Тузлушка гора”
ЕООД, ЕИК ********* извършва нова продажба към ответното дружество „ХАДДАД
МИЛК” ЕООД, ЕИК *********, този път 25 куб.м. дърва за огрев на обща стойност
1800,00 лв. (хиляда и осемстотин лева) с ДДС. За двете продажби са издадени
фактури съответно № ********** от 28.04.2017г. (за 20 куб.м. дърва за огрев) и
фактура № ********** от 25.09.2017г. (за 25 куб.м. дърва за огрев).
Задължението на „ХАДДАД МИЛК" ЕООД, ЕИК ********* към „Тузлушка гора”
ЕООД, ЕИК ********* по тези две фактури възлиза общо на 3240,00 лв. (три хиляди
двеста и четиридесет лева).
До настоящия момент плащане на
задълженията по горепосочените фактури не е правено. Предвид този факт
„Тузлушка гора” ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение до
Районен съд гр. Търговище срещу „ХАДДАД МИЛК" ЕООД, ЕИК ********* за
задължението по двете фактури възлизащо на 3240лв. (три хиляди двеста и
четиридесет лева).
В срока и по реда на чл. 414 от ГПК, длъжника ХАДДАД МИЛК” ЕООД, ЕИК *********, подава писмено възражение
против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение в полза на „Тузлушка гора” ЕООД, ЕИК *********, което
поражда правния интерес от завеждане на настоящото дело.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 422 от ГПК, молят съда да постанови решение с което да признае за
установено, съществуване на вземане на „Тузлушка гора” ЕООД, адрес: гр.
Антоново, обл. Търговище, ул. „Н. Новков” 1, ЕИК ********* към „ХАДДАД МИЛК”
ЕООД, ЕИК *********,Адрес : с. Макариополско, общ. Търговище, обл. Търговище,
ул. „Ю. Гагарин" № 10, представлявано от С.К.С., за следните суми: сумата
от 3240,00 лева (три хиляди двеста и четиридесет лева),представляваща сбор от
задълженията по фактура № ********** от 28.04.2017 г. и фактура № ********** от
25.09.2017 г.
Претендира законната лихва върху
сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
плащане на вземането, както и разноски в двете производства.В съдебно заседание процесуалният им представител
поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на ответника – „Хаддад Милк“ ЕООД с.Макариополско,
общ.Търговище. Исковете се оспорват по основание и размери. Твърди, че
ответника не е извършвал никакви доставки на дървесина, нито са им издавани
фактури за плащане на такава. Твърди, че цитираната дървесина е доставяна на
друго юридическо лица, близко по име до тяхното.В съдебно заседание
процесуалният представител моли съда да
отхвърли исковете, като неоснователни. Претендира разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна: Предявените искове са с правна
квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК и предмет на същите е
установяване на вземането на ищеца, за което спрямо ответника са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
1939/2019г. по описа на РС-Търговище.
С изготвения по делото доклад,
съдът е указал на страните, че доказателствената
тежест се разпределя по следния начин:
Ищецът следва да установи всички
обстоятелства, от които произтича правото му на претендираната
продажна цена по двете фактури и обезщетението за забава, като установи
твърдението си, че между страните са сключени описаните в исковата молба два
договора за продажба на дървесина за огрев, при описаните количества и продажна
цена, обстоятелството, че е изправна страна по договорите, която е предала
собствеността и владението на купувача върху описаната дървесина, който от своя
страна я е приел.
На ответната страна съдът е
указал, че следва да установи възраженията си, като в случай, че ищецът докаже
твърденията си да докаже плащане на претендираните суми.
По делото са представени като
писмени доказателства – два броя фактури съответно № ********** от 28.04.2017г.
(за 20 куб.м. дърва за огрев) и фактура № ********** от 25.09.2017г. (за 25
куб.м. дърва за огрев), със страни „ХАДДАД МИЛК" ЕООД, ЕИК *********-
купувач и „Тузлушка гора” ЕООД, ЕИК *********- продавач, които не носят подписи
на страните.
Представени са и два превозни
билета № 7338/011/8/ PPXGMEX от 19.09.2017г. за превоз на 25 М3 дърва(цер 10М3
и благун 10М3)
и № 7338/00401/4ЕТНS6I от 22.04.2017г. за превоз на 20М3 дърва ( 17.50М3
бук и 2.50М3 габър), от ищеца на търговско дружество „Хадат“
ЕООД .
От
заключението на назначената по делото ССчЕ се установи, че двете процесни фактури не са осчетоводени в ответното дружество и
не са включени в дневниците за покупки по ДДС.
При така установеното от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи: Предявените установителни искове
са неоснователни. Самият ищец в съдебно заседание призна факта, че на един и
същ адрес в гр.Търговище, ул.“Гагарин“ 10 има регистрирани две търговски
дружество – „Хаддад Милк“ ЕООД и „Хадат“ ЕООД, който
са различни юридически лица, макар и с един и същ управител. Едното фигурира
като купувач на дървата за огрев по фактурите, а другото като получател на
дървесина по превозните билети.
Спорният по
делото въпрос се концентрира относно това дали процесните фактури обективират реални договори за покупко
– продажба на дървен материал, по които ищецът е изпълнил задължението си да го
достави, а ответника съответно – дали е приел стоката, посредством свой
пълномощник или представител и дали ги е заплатил, доколкото процесните две
фактури, въз основа на които се претендират сумите не са подписани за купувач
нито от ответника, нито от негов представител.
При тези факти и
обстоятелства, съдът приема, че сигурни данни за предаденото количество
дървесина могат да бъдат извлечени само от приложените по делото превозни
билети. Същите се явяват писмени доказателства, съдържанието на които не е
оспорено от страните и поради това следва да бъде кредитирано при изясняване на
въпроса за предадените количества дървесина.
Приетите
по делото превозни билети са с различни дати от тези на издадените фактури,
макар количеството дървесина по тях да съвпада. Различни са и купувачите.
Фактурата би могла да служи като
доказателство за постигнат между страните договор, когато съдържа подписи на
страните по договора или техни представители, защото така материализира
конкретни техни изявления, или пък, в случай, че не съдържа подписи, ако от
определени последващи действия на страната може да се
приеме, че същата е потвърдила по реда на чл.301 ТЗ извършените без
представителна власт действия по сключване на договора. Потвърждаването по реда
на чл.301 ТЗ е налице, когато търговецът не се противопостави веднага след
узнаването.
В конкретния случай ищецът не
доказва пълно и главно да е свел до знанието на ответника посочените фактури,
респективно последният да е узнал за тях. Ето защо и не може да бъде направен
извод, че процесните фактури са получени от ответника, съответно е стоката по
тях. При тези факти и обстоятелства, съдът приема, че
сигурни данни за предаденото количество дървесина могат да бъдат извлечени само
от приложените по делото превозни билети. Същите се явяват писмени
доказателства, съдържанието на които не е оспорено от страните и поради това
следва да бъде кредитирано при изясняване на въпроса за предадените количества
дървесина.
Това, че двете дружества „Хаддад
Милк“ ЕООД и „Хадат“ ЕООД са на един и същи адрес и
имат един и същ управител, както и че дървесината е доставена именно на този
адрес, не означава, че са един и същ правен субект.
Евентуални действия, сочещи на
узнаване, биха могли да бъдат осчетоводяване на фактурата и ползване на данъчен
кредит, но от заключението на ССЕ се установява, че това не е сторено. След
като ответникът оспорва да е подписал и получил фактурите, и стоката по тях и
след като не се установяват действия по смисъла на чл.301 ТЗ, същите не могат
да му се противопоставят. В тази насока съдът кредитира заключението на
счетоводната експертиза в частта относно направения анализ на счетоводното и
данъчно отразяване на фактурите като компетентно и обективно изготвено и
неоспорено от страните.
В обобщение на горното съдът
намира, че исковата претенция е недоказана и неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Съдът е
сезиран с искане за присъждане на разноски от двете страни. При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има ответния едноличен
търговец, които се констатираха от съда в размер на 500 лева с ДДС,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и заплащането на същите
следва да се възложи в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от "Тузлушка
гора“ ЕООД, ЕИК : ......, със седалище и адрес на управление гр.Антоново,
обл.Търговище, ул.“Н.Новков“ 1, представлявано от Управителя К.З.П., със
съдебен адрес ***, пл.“Освобождение“ № 12, ет.4, кантора 7, против „Хаддад Милк“ ЕООД, ЕИК : ......,
със седалище и адрес на управление с.Макариополско, ул.“Ю.Гагарин“ № 10,
представлявано от С.К.С.искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ, за установяване
съществуване и дължимост на вземане в общ размер на 3240лв., представляващо неизплатени задължения по търговски договор
за продажба на стоки, във връзка с който са издадени фактура №
**********/28.04.2017г. на стойност 1440лв. с ДДС и фактура № **********/25.09.2017г. на стойност
1800лв.с ДДС, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
12.11.2019Г. до окончателното плащане,, за които вземания в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1021/13.11.2019г., по ч.гр.д.№ 1939/2019г. на РС-Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА "Тузлушка
гора“ ЕООД, ЕИК : ......, със седалище и адрес на управление гр.Антоново,
обл.Търговище, ул.“Н.Новков“ 1, представлявано от Управителя К.З.П., със
съдебен адрес ***, пл.“Освобождение“ № 12, ет.4, кантора 7, ДА ЗАПАТИ на „Хаддад
Милк“ ЕООД, ЕИК : ......, със седалище и адрес на
управление с.Макариополско, ул.“Ю.Гагарин“ № 10, представлявано от С.К.С., сумата
от 500 лева, представляваща
направени по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Търговищки окръжен съд, на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: