Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…....06.2018 година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Габриела Д.разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1183 по
описа на ВОС за 2018г.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Развива се след Решение № 51/21.05.2018г. по
т.д.№ 44/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1 т.1
от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е
отменено влязло в сила определение № 2002 от 04.06.2015г. по в.гр.дело №
1009/2015г., по описа на ВОС, като са дадени указания да продължаване на
процеса по въззивната жалба на „Енерго Про Продажби“ АД от стадия на
опороченото процесуално действие.
Производството по в.гр.дело № 1009/2015г. по
описа на ВОС е образувано по въззивна жалба с вх. № 4517/19.02.2015 г. от
„ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ” АД, срещу Решение № 391/26.01.2015 г., постановено по
гр. д. №11310/2014 г. на ВРС, 10 –
ти състав, с което въззивникът е осъден да заплати на „КНМ ГРУП” ЕООД сумата 1 881.62 лева, като платена от праводателя му В.А.Р.с ЕГН **********
по договор за цесия от 15.05.2014г., при първоначална липса на основание
стойност на начислена за периода от 31.10.2011г. до 27.04.2012г.
електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление,
находящ се в с. Дойранци, ул. „Никола Й. Вапцаров” № 8, с абонатен номер №
********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до
окончателното изплащане на задължението.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,
както и че същото е постановено в противоречие със събрания в хода на процеса
доказателствен материал. Въззивникът твърди, че корекционната процедура има
своето законово основание. Поддържа, че извършената цесия е нищожна на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на предмет, както и че същият е
сключен от лице без представителна власт. Посочва, че не е уведомен надлежно за
извършената цесия. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил приетия и
приобщен към доказателствения материал по делото споразумителен протокол № ДР 10107/22.05.2012
г., с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Моли решението да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение и да му се
присъдят направените по делото разноски.
Излагат се съображения поддържани пред ВКС, че депозираната от управителя на
„КНМ ГРУП“ ЕООД , по дело молба за отказ от иска следва да бъде зачетена,т.к. заличаването на вписани обстоятелства в ТР
няма обратно действие по отношение на трети добросъвестни лица, каквото е
дружеството въззивник,поради което
настоящото производство да бъде прекратено.
Прави възражение за недължимост на
претендираните от въззваемия разноски пред ВКС , доколкото представляваното от
него дружество не е дало повод за завеждане на делото.Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемия,
доколкото същото е било представлявано от юрисконсулт и същото следва да е
съобразено със Закона за правната помощ и измененията ГПК в тази насока.
Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна, „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно
уведомена, е депозирала отговор по подадената въззивна жалба в срока, предвиден
в чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че разпоредбата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е
неравноправна по своя характер, доколкото по същество е въведена обективна
отговорност за абоната. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба,моли жалбата да бъде отхвърлена,
както и да му се присъдят направените по делото разноски,вкл. и тези пред
ВКС.Направил е изявление , че не поддържа депозираната на 19.05.2015г. по дело
молба за отказ от иска. Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора,
съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков” №
22, партер, представлявано от Управителя П.Н.К. срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тоуърс – Г”, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет Б.Г.М., Б.Д.П.и
П.С.С., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1 881.62 лева, като платена от
праводателя му В.А.Р.с ЕГН ********** по договор за цесия от 15.05.2014г., при
първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от
31.10.2011г. до 27.04.2012г. електроенергия, след извършена корекция на сметка
за обект на потребление, находящ се в с. Дойранци, ул. „Никола Й. Вапцаров” №
8, с абонатен номер № ********** и клиентски № **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
04.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди , че В.А.Р.е потребител на доставената от ответника
в обекта му електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура №
**********/04.05.2012г. като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена
от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде
преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при
първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена
неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния
период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в
срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение
в точността на измервателния уред, като твърди, че В.Р.не е разполагал с
техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна,
а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва
начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне
на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това
количество от електромера. С договор за цесия от 15.05.2014г., В.А.Р.прехвърлил
в полза на дружеството ищец вземането за недължимо платено от ответника в
размер на исковата сума. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с
писмо, получено на 05.08.2014г. Ответникът дължи връщане на получената при
липса на основание сума, поради което моли за постановяване на положително
решение по предявения иск.
В отговор на исковата молба, депозиран по
реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявения срещу
него осъдителен иск. Оспорва активната материално правна легитимация на ищеца,
основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за
исковата сума, доколкото договорът за цесия от 15.05.2014г. е нищожен поради
липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на
цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това,
поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект.
Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен
от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума
е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 27.04.2012г. служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта
на потребление на В.Р., резултатите от която са обективирани в съставен
протокол № 0037012. Констатирана е намеса в правилната схема на свързване на
СТИ, осъществена чрез неправомерно монтиран мост – проводник. Следователно е
извършена нерегламентирана намеса, в нарушение на задължението за въздържане от
подобни въздействия по чл. 16 от ОУ. На тази база е изготвена справка за
корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т.1 от ОУДППЕ. В рамките
на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на
задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в
обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие
върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е
извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на
абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на
лицето. Извън изложеното твърди, че исковата сума е платена и на допълнително
основание - постигнато Споразумение между доставчика и потребителя с № ДР 10107
от 22.05.2012г., като цена на реално доставена и консумирана ел. енергия. Моли
поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание по същество страните
поддържат становищата си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
Възраженията
на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради редовен отказ
от иска – молба с вх.№ 15392/19.05.2015г., с която съда е десезиран от спора са
неоснователни.
Както бе
посочено,настоящото производство се развива след Решение № 51/21.05.2018г. по т.д.№
44/2018г. по описа на ВКС, 2 т.о. , с което на основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е
отменено влязло в сила определение № 2002 от 04.06.2015г. по в.гр.дело №
1009/2015г., по описа на ВОС, в мотивите
на което е посочено,че спрямо висящото производство по гр.дело № 1009/2015г. по
описа на ВОС/ в което е депозирана и молбата за отказ/,въззиваемият „ КНМ Груп“
ЕООД не е бил надлежно представляван и
депозираната от К.Д.на 19.05.2015г. молба с вх.№ 15392 за отказ от иска не
материализира волята на дружеството и няма обвързващо значение за него. Както
също е изложил в мотивите си съставът на ВКС , процесуалното правоотношение
между ищецът и съда има публично правен характер и по тази причина разпоредбата
на чл.141 ал.6 от ТЗ, която е предназначена на уреди правоотношения от
търговско правен характер е неприложима към него. Дори и да е вписано в ТР,
признатото за несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на дружеството
и извършените от К.Д.процесуални действия, не обвързват с правни последици „ КНМ Груп“ ЕООД, т.е. по делото няма валидно
изявление за отказ от иска с правно основание чл.230 от ГПК.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от договор за прехвърляне на вземане от
15.05.2014г., В.А.Р., чрез пълномощник адв. К.Т.е прехвърлил на „КНМ Груп” ЕООД
вземане срещу „Енерго Про Продажби” АД в размер на 1 881.62 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
електроенергия за период от 31.10.2011г. до 27.04.2012г. по фактура №
**********/04.05.2012г.
С уведомление от 05.08.2014 г. от В.А.Р.чрез
адв. Т.на „Енерго Про Продажби” АД е съобщено прехвърлено вземането.
Видно от пълномощно, прието на л. 54 от
делото В.А.Р.упълномощава адв. Т.да се разпорежда с всички негови вземания
срещу „Енерго Про Продажби” АД, в това число и да уведоми длъжника за извършена
цесия чрез пълномощник адв. Т..
От заключението по назначената съдебно -
графологична експертиза се установява, че подписът положен за „упълномощител“ в
пълномощното от 15.05.2014 е изпълнен от
лицето В.А.Р..
От уведомление до „Енерго – Про Продажби” АД
от 29.10.2014г., се установява, че спорното вземане е прехвърлено в хода на
процеса от ищеца на дружество „Интейк” ЕООД.
По
делото не се спори , че цедентът В.А.Р.е потребител на ел. енергия с
адрес на потребление с.Дойранци 9961, ул.“Никола Й.Вапцаров“ № 8, кл.№
********** и аб.№ **********, а
ответникът доставчик на ел.енергия.
На
27.04.2012год. служители на „Е.ОН България Мрежи” АД/актуално наименование- „Електроразпределение
Север“ АД/ са извършили проверка на
електромер с фабричен № 110201090830, находящ се в с.Дойранци
9961, ул.“Никола Й.Вапцаров“ № 8, за което е съставен
Констативен протокол № 0037012, подписан от служителите, извършили
проверката , абоната и свидетел посочен с две имена, относно
измерването на ел.енергия, като в протокола е вписано, че има монтиран мост
ПВО-6 кв.м. от главния към второстепенния предпазител,поради което
изразходваната ел. енергия не се отчита от СТИ.
Съгласно представената по делото Справка № 23304/04.05.2012г.
за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на
електрическата енергия на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на
ДПЕЕМ, като е начислена корекция на
потребена ел.енергия период 31.10.2011г.
до 27.04.2012г.
За стойността на коригираното количество
ел.енергия е издадено дебитно известие № **********/04.05.2012г. на обща
стойност 1881.62лв.
По делото не се спори , че процесната сума е
заплатена цедентът В.Р.на ответника.
Прието е заключение по проведената в хода на
първоинстанционното производство СТЕ, от
което се установява, че при проверката
на електромера е констатирано вмешателство в схемата на свързване на
електромера, същият не е могъл да измерва цялата потребена енергия. Общата
енергия за корекция по приложената по делото справка е изчислена вярно в
съответствие с Общите условия, но не е следвало да се извършва по т.3 на чл.38
ал.3 т.3 от ОУ, т.к. видно от приложена по дело „справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца“ през периода на корекция - 31.10.2011г. до
27.04.2012г. е имало отчет на СТИ.
Представен по делото е споразумителен
протокол № ДР 10107/22.05.2012г., с който страните са постигнА.съгласие за
разсрочване на задължението за заплащане на ел.енергия и начислените към нея
лихви за период м.11.2011г. до м.04.2012г. на пет вноски.
Съдът,
след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, достигна до
следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД
полученото без основание подлежи на връщане. За да се приеме, че предявеният
иск е основателен в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство е да
установи главно и пълно , че е заплатил процесната сума, като корекция на
потребена и неотчетена ел. енергия, В тежест на въззивното дружество е да
докаже, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото
в справката за корекция количество електроенергия и че тя на е била отчетена от
средството за търговско измерване.Наличието на тези предпоставки следва да
бъдат установени от него по пътя на пълното доказване, тъй като те обуславят
изхода на спорното правоотношение.
Възраженията на въззивника относно
нищожността на договора за цесия са неоснователни.
Към датата на сключване на договора за
цесия от 15.05.2014 г. между В.А.Р.като цедент и „КНМ ГРУП” ЕООД като цесионер,
цедентът е бил носител на процесното вземане в размер на 1881.62 лв., съответно
валидно е прехвърлил същото на цесионера. Ето защо следва да се приеме, че
договорът за цесия не е лишен от предмет, в който смисъл са възраженията на
въззивника. За извършената цесията длъжникът е уведомен от предишния кредитор В.А.Р.на
05.08.2014г. с нарочно уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което
обстоятелство не е спорно по делото. Предвид посоченото, неоснователни са и
възраженията за нищожност поради липса на предмет на договора за цесия от 15.05.2014г.,
сключен между В.А.Р.като цедент и въззиваемото дружество „КНМ ГРУП” ЕООД като
цесионер. Цедентът валидно е прехвърлил вземането си на цесионера, чрез
процесуалния му представител адв. К.Т.. Видно от представеното по делото
пълномощно, същият е разполагал с представителна власт да се разпорежда с
всички вземания на „КНМ ГРУП” ЕООД, при условия, каквито намери за добре,
включително, но не само, да уведомява от името на дружеството съответния
длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да
извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и
разпореждане с вземанията на упълномощителя.
От заключението на приетата по дело
СГрЕ се установява, че пълномощникът адв.К.Т., не е действал без представителна
власт, доколкото подписът на упълномощител изхожда от цедента. В този смисъл неоснователни са възраженията за
нищожност на договора за цесия от 15.05.2014 г. поради липса на представителна
власт за неговото сключване. Процесният договор за цесия е действителен,
действително е и изпратеното уведомление за прехвърляне на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ГПК прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Ето защо съдът
приема, че с получаването на уведомлението от 05.08.2014 г. цесията е породила действието си по отношение
на въззивното дружество.
По делото не се спори, че праводателят на
ищцовото дружество е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ в
приложимата редакция на нормата ДВ, бр. 55/2007 год. Не се спори, че имотът,
където е бил монтиран процесния електромер е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не
се спори, а и е доказано по дело е, че праводателят на ищеца е заплатил на
ответното дружество сумата от 1881.62 лева, по дебитното известие № **********/04.05.2012г.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Начислената служебно (след корекция) ел.
енергия е за периода 31.10.2011г. до 27.04.2012г., в който период са били в сила Общите условия
на ДПЕЕ на дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем
наименование “Енерго–Про Продажби” АД – Варна, които следва да намерят
приложение в отношенията между страните, тъй като съобразно чл. 98а ЗЕ крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия.
Доколкото тази хипотеза не се съдържа в пряко
договореното от страните съдържание на договора, а в тази му част представлява
ОУ, основен е въпросът дА.клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на ДПЕЕ и чл. 38,
ал. 1; 2 и ал. 3, т. 1-3 от ОУ на ДПЕЕЕМ не противоречат на действащите към
процесния период императивни разпоредби на законодателство и основни принципи
на правото. Настоящият състав намира, че този спор е разрешен от константната
съдебна практика на ВКС на РБ, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща
задължителен характер за настоящия съд. Тези решения на касационната инстанция
са постановени след допускане до касационно обжалване именно по въпроса дА.едностранната
корекция на сметки е допустима и дА.клаузите от ОУ, регламентиращи тази
възможност са нищожни – напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по
т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г.,
Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.
д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др. В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год.
на ВКС на РБ, Второ т. о. Настоящият състав е обвързан от възприетото в горните
решения. За процесния период – 31.10.2011г. до 27.04.2012г. – отношенията между
страните се регламентират от Закона за енергетиката, Наредба № 6 от
09.06.2004год. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Наредба за
лицензиране на дейностите в енергетиката, Правилата за търговия с електрическа
енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
обнародвани в ДВ, бр. 38 от 11.05.2007 г. /понастоящем отменени/. В Закона за
енергетиката и издадената въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ Наредба № 6 от
09.06.2004г. не е предвидена възможността, съдържаща се в чл. 49 от отменената
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители от 2000 год., за извършване на едностранни
корекции на подадената електрическа енергия и на сметките за минал период и
методика за това. Такава възможност не е уредена и в Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия от 2007 год., действА.до 15.11.2013 год. и приложими в случая. При
липса на предвидена в действащото през периода 31.10.2011г. до 27.04.2012г. год.,
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, не съществува
законно основание такава клауза да се уговаря в Общите условия.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на
ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на
ДПЕЕ, съдът счита, че сумата от 1881.62 лева по дебитното известие **********/04.05.2012г. е заплатена от В.А.Р.на
ответното дружество без основание – при начална липса на основание и подлежи на
връщане.
Възраженията на
ответника, че в представения по делото споразумителен протокол е обективирано
извънсъдебно признание от страна на ищцата относно дължимостта на процесните
суми, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се установи, че
споразумителният протокол е подписан с оглед уреждане на отношенията между
страните във връзка с извършената от ответника корекция на дължимата цена на
потребена електрическа енергия. Видно от
представеното споразумение, същото е сключено във връзка със забавяне на
плащанията и тяхното разсрочване и както се посочи, представлява по същността
си именно споразумение за разсрочване на плащанията. В текста на
протокола не се съдържа нито изрично, нито имплицитно признание на дължимостта
на сумата, чието разсрочено плащане е уговорено в него,
поради което и същото няма характер на извънсъдебна спогодба по см. на чл.365 ЗЗД. При преценка на това споразумение съдът приема, че волята на страните
е била да договорят разсрочване на плащането на поисканата от ответника сума,
без да е налице признание от страна на ищеца на задължението му по основание и
размер.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно основание вр. чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 360 лева – заплатено
възнаграждение за един адвокат , и в
размер на 137.63 лева за процесуално представителство в производството пред ВКС
по отмяна,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Възраженията на въззвиника във връзка с
недължимостта на разноските направени от въззвиаемия пред ВКС са неоснователни,
доколкото факта , че страната не е станала причина за завеждане на
производството за отмяна са ирелевантни в настоящия случай, както и съгласно
задължителните указания съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС и
разпоредбата на 294 ал.2 от ГПК. Сумата от 687.01 лева представляваща разноски за процесуално представителство в
първоинстанционното производство е присъдена с обжалваното решение, поради
което не следва да се присъжда в настоящото производство. Неоснователни са и
останалите възражения на въззивника във връзка с претендираните от въззиваемия
в настоящото производство разноски, доколкото в същото той е представляван от
адвокат, а не от юрисконсулт.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 391/26.01.2015 г.,
постановено по гр. д. №11310/2014 г.
на ВРС, 10 – ти състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА ЗАПЛАТИ на “КНМ ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Бук” № 1, ет.5,
ап.10 сумата от 360.00/триста и шестдесет/лева, за въззвина инстанция на основание
чл.78 ал.1 от ГПК и сумата от 137.63/сто тридесет и седем лева и шестдесет
и три ст./лева за производството по т.д. № 44/2018г. по описа на ВКС, второ
т.о., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл.294
ал.2 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.