№ 5645
гр. Варна, 19.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502565 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 92141/15.11.2024 г. при ВРС,
подадена от „Д........" ЕООД с ЕИК ....... - ....n Варна, чрез пълномощника адв.
К., срещу Решение № 3870/01.11.2024 г., постановено по гр. д. № 6325/2024
г. по описа на ВРС, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението
на Д. Н. Д., ЕГН **********, на длъжност „Ръководител търговска
експлоатация“ в магазин на „Д........" ЕООД с ЕИК ....... - ....n Варна, находящ
се в гр. Варна, бул. „В.... В...." ..., извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024г.,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и „Д........" ЕООД с ЕИК ....... е осъден да
заплати на Д. Н. Д. сумата от 15 816.60 лева, обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа от 26.03.2024 г. до 26.09.2024 г., поради
незаконното уволнение, извършено със Заповед № 49 от 26.03.2024г., на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, като счита
същото и за необосновано. Излага, че съдът неправилно и в противоречие със
събраните по делото доказателства е установил фактическата обстановка по
случая. Счита, че на 03.03.2024 г. Д. Д. е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, като е дал указания на Р. К... да вдигне шестте бутона на ролетна
щора № 6 и № 7, като оспорва изводите на съда, че това нарушение не е
включено в обективните предели на издадената заповед за уволнение. Излага,
че причина за възникналия на 09.03.2024 г. пожар в магазина е дефектирал
мотор на метална ролетна врата, който е дал на късо и е предизвикал
запалването, като за проблема със щорите са налице доказателства,
установяващи, че същият е възникнал още на 03.03.2024 г. Твърди, че именно
по нареждане на ищеца св. К... е вдигнала шестте броя бушони на ролетната
щора № 6 и № 7. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че св.
К... и неин колега без разпореждане на ищеца са влезли в техническото
помещение, за да вдигнат щорите. В жалбата се сочи още, че ищецът не е
1
предприел никакви действия по обезопасяване сигурността в магазина.
Оспорват се изводите на съда, че по делото не е доказано извършено от Д. Д.
тежко нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагане на
наказание „уволнение“. Твърди се нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ,
извършено от страна на ищеца чрез бездействие. Нарушение и на чл. 187, ал.
1, т. 5 КТ чрез извършено неправомерно действие на 03.03.2024 г. – даване на
указания до друг служител в нарушение на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд. Твърди се и неизпълнение на трудовите
задължения, предвиден в Правилника за вътрешния трудов ред и определени в
дл. характеристика на служителя. В жалбата се оспорва решението и в частта
относно предявения иск за обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа, като се сочи, че нито периодът на оставане без работа,
нито размерът на обезщетението са били доказани по делото. По делото била
представена единствено служебна бележка от Агенция по заетостта, но не и
трудова книжа, от която да се установи дали в действителност служителят е
останал без работа. Оспорва, че доказателствената тежест за установяване
размера на дължимото обезщетение е за ответника, както е приел
първоинстанционният съд в решението си. Излага, че брутното трудово
възнаграждение на ищеца е в размер на 2442.24 лева, а не както е приел съдът
2636.10 лева. Твърди се, че решението е постановено при липса на мотиви.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на
разноски.
Становището на въззиваемата страна Д. Д., изразено чрез адв. Я., е за
неоснователност на въззивната жалба. Счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно, като моли същото да бъде потвърдено. Твърди,
че съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като правилно е
установил фактическата обстановка. Оспорва да е давал указания за вдигна на
бушоните. Относно командировката в гр. София излага, че същата е
задължение по длъжностната му характеристика и е била планувана много
преди инцидента. Твърди, че е подал сигнал за случилото се на
специализирана фирма още на 04.03.24 г. Оспорва да е извършил грубо
нарушение на трудовата дисциплина, което да налага най-тежкото наказание
„уволнение“. Сочи, че всички задължения по дл. характерстика са изпълнени в
цялост, като е предприел незабавни действия по осигуряване безопасността на
трудовото място. Счита, че представената пред ВРС бележка от Агенция по
заетостта е достатъчна да установи твърденията, изложени в ИМ за оставане
без работа през процесния период. Относно определения размер на дължимо
обезщетение излага, че съдът правилно е взел предвид последното трудово
брутно възнаграждение на месеца, предхождащ прекратяването на трудовото
правоотношение. Моли за оставяне на жалбата без уважение и за
потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът намира, че жалбата е редовна и допустима, депозирана е от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, поради което
следва да бъде приета за разглеждане.
Не са отправени доказателствени искания. Делото следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 92141/15.11.2024
г. при ВРС, подадена от „Д........" ЕООД с ЕИК ....... - ....n Варна, чрез
пълномощника адв. К., срещу Решение № 3870/01.11.2024 г., постановено по
гр. д. № 6325/2024 г. по описа на ВРС, с което е признато за незаконно и е
отменено уволнението на Д. Н. Д., ЕГН **********, на длъжност
„Ръководител търговска експлоатация“ в магазин на „Д........" ЕООД с ЕИК
....... - ....n Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „В.... В...." ..., извършено със
Заповед № 49 от 26.03.2024г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и „Д........“
ЕООД с ЕИК ....... е осъден да заплати на Д. Н. Д. сумата от 15 816.60 лева,
обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа от 26.03.2024
г. до 26.09.2024 г., поради незаконното уволнение извършено със Заповед №
49 от 26.03.2024г., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.01.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3