РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. К., 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и след. от ЗАНН и е образувано по
жалба от Н. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. К., кв. „М.“, ул. „Т.” № 2, срещу
наказателно постановление № 22–0286-000115/ 11.05.2022 г., издадено от
Началника на РУ – гр. К..
Жалбоподателят навеждат твърдения, че обжалвания акт е
незаконосъобразен и необоснован, като отправя искане за неговата отмяна.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован, не се явява, а упълномощеният му защитник – адв. Е. –
САК е депозирала молба, с която заявява, че поддържа жалбата и моли съдът
да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган- Началник на РУ- К. е редовно
призован не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 472111 / 15.04.2022 г., е че на
15.04.2022 г. в 13.01 часа в гр. К., на ул. „В. З.“ , с посока на движение от ул.
„Ю. Г.“ към ул. „Р.“ жалбоподателят е управлявал лек автомобил „ВАЗ 2105“,
бежов на цвят, лична собственост, който не е регистриран по надлежния ред,
няма поставен регистрационен номер и по този начин е нарушил чл. 140 ал. 1
от ЗДвП.
1
Жалбоподателят е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабр номер Алкотест Дрегер 7510 0172,
като уредът е отчел 0.30 промила алкохол.
Видно от постановление от 21.04.2022 г. за прекратяване на пр. пр. №
286 / 2022 г. по описа на РП – К., е че след като е отказано да се образува
досъдебно производство е изпратено на началника на РУ- К. по
компетентност.
Впоследствие е било издадено наказателно постановление № 22 – 0286
– 000115 / 11.05.2022 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3
пр. 1 от ЗДвП е наложено на Н. Д. Ж., ЕГН ********** от гр. К., кв. „М.“, ул.
„Т.” № 2 административно наказание : „Глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна:
От приложените по делото доказателства не е видно, кога е връчено на
жалбоподателя обжалваното наказателното постановление, но съдът приема,
че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в
предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото
наказателно постановление. При извършената служебна проверка съдът
установи, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи
до неговата отмяна. В акта за установяване на административно нарушение, а
в последствие и в наказателното постановление, нарушението е описано
достатъчно ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на
състава, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този
начин, е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Налице е и
редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. Не е
отбелязано кога е връчено обжалваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП „По пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.“ От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
и че автомобилът е бил без регистрационен номер. Ето защо, с оглед
изложеното по - горе настоящият състав намира, че от материалите по делото
се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна посоченото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
2
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП,
която предвижда наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500 лева за
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер. В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението. Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус
извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен
случай”. При установяване на конкретното административно нарушение,
доколкото то съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да
приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на
посочената правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК. В чл.
28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН , законът си служи с понятията „маловажни“ и „явно
маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от административно-
наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на
преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие
при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по
специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по
чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което
произтичат определени законови последици. Доколкото по изложените
съображения ОС на наказателната колегия във ВКС на Република България
(Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело, че преценката за маловажност
на случая подлежи на съдебен контрол, следва, че когато съдът констатира
наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а наказващият орган не го е
приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането
за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на
Европейския съд по правата на човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи). Съдът не може да бъде
обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е приложил нормата на чл. 28
ЗАНН, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е
издал незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че
особената обществена важност на регулираните от Закона за движение по
пътищата обществени отношения не може да игнорира задължението на
3
наказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител.
Съгласно чл. 28, б. "б" ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в
мотивите на издаденото НП налице ли са или не основания за прилагане на
чл. 28 ЗАНН, нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно
наказателно постановление, което се явява и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Наред с това настоящият съдебен състав намира, че не става ясно как
точно административно- наказващият орган е индивидуализирал наложеното
наказание на жалбоподателя, доколкото в посочената в наказателното
постановление правната норма, е предвидено не само налагане кумулативно
на две различни по вид наказания, но и за същите наказания е предвиден
относителен срок и размер фиксиран с долна и горна „граница“.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22 – 0286 - 000115/ 11.05.2022
г., издадено от Началника към РУ - гр. К., с което на Н. Д. Ж., ЕГН
********** от гр. К., кв. „М.“, ул. „Т.” № 2, е наложено административно
наказание- „Глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4