№ 2598
гр. С., 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110149930 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени отрицателни
установителни искове по чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК
Ищецът И. Д. Д. моли съда да постанови решение, с което да признае на
осн. чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК, че не е задължен да плаща на ответника
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД следните суми: 730,43 лв. - претендирана като
обезщетение за вреди от ПТП о 18.11.2005 г. 951,91 лв. – обезщетение за
забава за плащане на тази сума за периода 3.5.2012 - 9.3.2023 г. и 330,00 лв. –
обезщетение за съдебни разноски по гр.д. №22164/12 на СРС
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД моли за отхвърляне на исковете,
счита че спирането на давността за периода 13.3.2020 – 21.5.2020 г. на осн.
чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.3.2020 г.
изключва основателността на претенцията
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно иска по чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
Според тези текстове, длъжникът може да оспорва чрез иск
1
изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството по
което е издадено изпълнителното основание (чл.439 ГПК). Всеки може да
предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение. Ил
на едно право, когато има интерес от това.
Ето защо, уважаването на иска е обусловено от установяването на
правния интерес на ищеца да води отрицателния установителен иск срещу
ответника – спорът относно вземането на ответника, който имплицитно се
проявява с поддържането от негова страна на искането си за събиране на
вземането в рамките на образуваното срещу ищеца изпълнително
производство, които обстоятелства в процесния случай са безспорни и са
обявени за такива по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК. Искът е обусловен още от
доказване от страна на ищеца на твърденията му за изтеклата погасителна
давност по чл.110 ЗЗД – поставянето на началото и изтичането на давността,
както и – от доказването от страна на ответника на твърденията му за
спирането на давността.
В разглеждания казус от приетите материали, които се съдържат в
изпълнително дело №20147890400056 на ЧСИ Н.И.К. №789 на КЧСИ.
Изпълнителното производство е започнало с подадената на 9.4.2014 г. молба
от ответника основа на изпълнителен лист от 29.1.2014 г., който издаден по
гр.д. І22164/12 на СРС. Съдебният изпълнител е изискал справки за
установяване на имотното състояние на длъжника и публичните му
задължения и на 4.11.2014 г. му е връчил покана за доброволно изпълнение.
Други действия не са извършени.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. С мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК се разяснява, че давността прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
2
на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т. н. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с
молбата си за образуване на изпълнително дело от 9.4.2014 г. ответникът е
поискал частният съдебен изпълнител да пристъпи към всички предвидени в
закона способи и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ му възлага да определи
начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен
изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е
настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. "в"
ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 9.4.2014 г. давността била
прекъсната. От този момент съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече нова пет
годишна давност по чл.110 ЗЗД, която е изтекла на 9.4.2019 г.
Ето защо, предвид изтичане на давността преди 13.3.2020 г.
неоснователно поради неговата неотносимост към разглеждания случай е
възражението на ответника за спиране на давността през периода 13.3.2020 –
21.5.2020 г. на осн. чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от
3
13.3.2020 г.
Изложеното показва, че искът е основателен и следва да се уважи
изцяло.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът е задължен да плати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете - в случая изцяло – 650,00 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът И. Д. Д. с
ЕГН ********** и адрес в гр.С., кв.Л., ел.***, №2 и съдебен адрес в гр.С.,
ул.Дамян Греув 12, ет.2, ап.6, чрез адв.А. А. от САК с тел.*********** не е
задължен да плаща на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с ЕИК ********* и адрес в
гр.С., ул.Граф Игнатиев 2, ет.4 следните суми:
730,43 лв. - претендирана като обезщетение за вреди от ПТП о
18.11.2005 г. 951,91 лв. – обезщетение за забава за плащане на тази сума за
периода 3.5.2012 - 9.3.2023 г. и 330,00 лв. – обезщетение за съдебни разноски
по гр.д. №22164/12 на СРС
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответника ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с
ЕИК ********* да плати на ищеца И. Д. Д. с ЕГН ********** сумата от
650,00 лв., представляваща обезщетение за направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4