№ 2602
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110205811 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 39 от 25.03.2022 година изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на К. Р. Ч., с ЕГН
**********, четири отделни наказания глоба в размер на 500 / петстотин/лева всяка на осн.
чл.220, ал.2 от Закона за здравето, за извършени четири отделни нарушения по чл. 89, ал.1
чл.88, ал.1 от ЗЗдр.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат общи оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, в частност се
твърди, че е изпълнено изискването на чл.89, ал.1 ЗЗдр информацията по чл.88 от ЗЗдр и
информираното съгласие да се предоставят в писмен вид на всеки от пациентите, като
единствено се спори по дължимия обем и съдържание. В тази връзка се акцентира върху
разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗдр, съгласно, която информацията се предоставя в „подходящ
обем и форма“, което изискване е било спазено и липсват доказателства, че лекуващите
лекари не са се съобразили с него при комуникацията с пациентите. Сочи се, че отсъстват
нормативно установени критерии, или нарочно утвърден от Министерство на
здравеопазването формуляр за представяне на информацията на пациентите. Предвид на
това се претендира, че отсъстват доказателства за извършено от страна на жалбоподателя Ч.
административно нарушение, като не са установени нито обективните, нито субективните
признаци на същото.
В останалата си част жалбата съдържа неотносими към предмета на производството
аргументи за нарушение на КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на посочения в жалбата като
съдебен адрес за призоваване, не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Сайков, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
1
намира нарушенията за установени по безспорен начин, и изтъква, че наказващият орган е
достигнал до обоснован извод за извършено нарушение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. Р. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „**********" № 20,
*******. Жалбоподателят работел в МБАЛ "*************" АД, гр. София, в отделение по
Ортопедия и травматология като лекар със специалност ортопед-травматолог, като
лечебната дейност осъществявана от него включвала и оперативни интервенции,
включително с прилагане на анестезия.
Със Заповед № ИАМН-РД 13-985/01.11.2021г., на изпълнителния директор на
ИАМН било възложено извършване на проверка на дейността на посоченото отделение в
„МБАЛ - *************” АД. гр. София, ул. „********" № 2. с предмет спазване
изискванията на Наредба № 1 от 28 януари 2021г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Ортопедия и травматология".
В хода на проверката на ИАМН, провела се за периода 01.11.2021г.- 05.11.2021г. и
извършена на място, била изискана медицинска и друга документация на определена група
пациенти.
При прегледа на същата, в частност История на заболяването № 3258/2021г. на
пациентката ТНМ било установено, че същата е хоспитализирана на 07.07.2021г. с
предварителна диагноза "Травма на няколко структури на коляното", с определен лекуващ
лекар- жалбоподателя К. Ч.. На същата дата е извършена оперативна интервенция "Триадно
възстановяване на коляно", за която пациента подписала Декларация за информирано
съгласие за лечението, от която обаче отсъствала следната информация: диагноза, лекарски
екип, име на лекуващия лекар информирал пациентката, потенциалните рискове, свързани с
предлаганите диагностично-лечебни методи, вида на оперативната интервенция, т.е.
описание на целите и естеството на лечението, които обстоятелства са част от изрично
посочените в чл.88, ал.1 ЗЗдр. Същите съгласно изричната разпоредба на чл.89, ал.1 ЗЗдр,
следва задължително да се представят в писмена форма, преди получаване на
информираното съгласие всякога когато лечението е свързано с прилагане на хирургични
интервенции, което в настоящия случай не било сторено.
На следващо място в хода на проверката при преглед на История на заболяването №
3178/2021г. на пациента Диан Стойков Динков било установено, че същият е
хоспитализиран на 02.07.2021г. с предварителна диагноза "Друга първична коксартроза",
със служебно определен лекуващ лекар- жалбоподателя К. Ч.. На същата дата за времето от
17:15 до 18:00 часа била осъществена оперативна интервенция на пациента "Артроскопия-
тазобедрена става", в условията на обща анестезия. За същата пациента подписал
Декларация за информирано съгласие за лечението, от която обаче отсъствала следната
информация: диагноза, лекарски екип, име на лекуващия лекар информирал пациента,
потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, вида на
оперативната интервенция, т.е. описание на целите и естеството на лечението, които
обстоятелства са част от изрично посочените в чл.88, ал.1 ЗЗдр, като отсъстват данни
посочената информация да представена предварително на лицето в писмен вид.
Съгласно История на заболяването № 3485/2021г. на пациентката МХП било
установено, че същата е хоспитализирана на 22.07.2021г. с предварителна диагноза "Травма
на няколко структури на коляното", с определен лекуващ лекар- жалбоподателя К. Ч.. На
същата дата е извършена оперативна интервенция "Артроскопия коляно", проведена за
времето от 16:00 до 16:40 часа, с пълна анестезия, за която пациента подписала Декларация
за информирано съгласие за лечението, от която обаче отсъствала същата информация:
2
диагноза, лекарски екип, име на лекуващия лекар информирал пациентката, потенциалните
рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, вида на оперативната
интервенция, т.е. описание на целите и естеството на лечението, които обстоятелства са част
от изрично посочените в чл.88, ал.1 ЗЗдр, като отново липсват данни за нарочното й
предоставяне в писмен вид, преди получаване на информираното съгласие.
Най-сетне в хода на проверката и след запознаване с документацията съдържаща се в
История на заболяването № 3491/2021г. на пациентката ГГМ било установено, че същата е
хоспитализирана на 23.07.2021г. с предварителна диагноза "Травма на няколко структури на
коляното", със служебно определен лекуващ лекар- жалбоподателя К. Ч.. На същата дата за
времето от 10:00 до 10:45 часа е извършена оперативна интервенция "Артроскопия- коляно",
при обща анестезия. За посочената операция пациента подписала Декларация за
информирано съгласие за лечението, от която обаче също отсъствала следната информация:
диагноза, лекарски екип, име на лекуващия лекар информирал пациентката, потенциалните
рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, вида на оперативната
интервенция, т.е. описание на целите и естеството на лечението, които обстоятелства са част
от изрично посочените в чл.88, ал.1 ЗЗдр.
Проверката на контролните органи, завършила с констатации за допуснати
нарушения, включително посочените по-горе обстоятелства относно лечението на
четиримата пациенти, за чийто лекуващ лекар е определен жалбоподателя д-р К. Ч., видно
от съдържанието на историята на заболяването, като същият е подписал и епикризите на
четирите лица в това си качество.
В тази връзка на 24.01.2022 година бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № А 11, от страна на свидетеля К. Г., с който срещу К. Р. Ч.,
ЕГН ********** било повдигнато административно-наказателно обвинение за четири
отделни административни нарушения, изразили се в това, че в качеството си на лекуващ
лекар не е изпълнил задължението си да предостави в писмена форма информация по чл.88,
ал.1 ЗЗдр, при извършване на хирургични интервенции с обща анестезия, определени като
нарушение на чл.89, ал.1 вр. чл. 88, ал.1 Закона за здравето.
Актът бил съставен с участието на нарушителя, надлежно предявен, чрез връчване на
препис от същия, като в рамките на законоустановения сок са направени възражения.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 39 от 25.03.2022 година изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор” е наложил на К. Р. Ч., с ЕГН **********, четири отделни
наказания глоба в размер на 500 / петстотин/лева всяка на осн. чл.220, ал.2 от Закона за
здравето, за четири извършени нарушения на чл. 89, ал.1 чл.88, ал.1 от ЗЗдр.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля К. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № А 11/24.01.2022 година,
Наказателно постановление (НП) № 39 от 25.03.2022 година, Заповед № ИАМН- РД 13-
985/01.11.2021г. ИЗ № 3258/2021г., и приложени към същата декларация за информирано
съгласие и епикриза, ИЗ № 3178/2021г., и приложени към същата декларация за
информирано съгласие и епикриза, ИЗ № 3485/2021г., и приложени към същата декларация
за информирано съгласие и епикриза, ИЗ № 3491/2021г., и приложени към същата
декларация за информирано съгласие и епикриза, както и останалите документи по
адинистративно-наказателната преписка.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г., като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Същият по несъмнен начин установява
обстоятелствата включени в предмета на доказване по делото, относно факта на
извършената в лечебното заведение проверка и направените при това констатации. Освен
3
това показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената маса, а се подкрепят от
същата, както от приложения по делото АУАН, така и от представените по делото писмени
доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност. Съдът
възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Не са налице основания за дискредитиране, на който и
да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие, като поради липсата на противоречия в тяхното
съдържание и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК,
съдът намира, че не дължи тяхното обсъждане по-отделно.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване в
рамките на установения от закона преклузивен срок, с оглед, на което същата е допустима, а
разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка
на административно-наказателното производство и атакувания акт, се явява неоснователна в
искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № А 11/24.01.2022
година, който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице към Изпълнителна
агенция „Медицински надзор”, съгласно чл.233а от ЗЗдр и Заповед № ИАМН-РД-13-
985/01.11.2021г. на изпълнителния директор на ИАМН, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния. Въз основа на посочения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално
и материално компетентен орган, съгласно чл.233а от ЗЗДр, in fine, а именно
изпълнителният директор на ИАМН.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения на
процесуалните правила свързани с процедурата по съставянето му или сроковете за това,
като не е нарушено изискването на чл.34, ал.1 ЗАНН, актът да бъде съставен не по-късно от
една година от извършване на нарушението и в рамките на три месеца от установяването
му. Актът е съставен при спазване изискванията на чл.40 и чл.43 ЗАНН, като това е станало
с участието на нарушителя Ч., връчен е препис от акта, още при съставянето му, с оглед, на
което не е нарушено изискването за участие на нарушителя при започване на
производството по административно наказване. На следващо място при съставянето на акта
е участвал свидетел, очевидец на установяване на нарушенията, като макар да е допуснато
формално нарушение на изискването за участие на двама свидетели, то същото не се приема
за съществено от константната съдебна практика.
На следващо място актът отговаря на изискванията за форма, съдържание и
реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения
на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота
относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение. Налице е пълно
съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП, като при
съставянето на последното не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, като
нарушенията са ясно дефинирани от фактическа и правна страна.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя К. Ч. с
АУАН А11/24.01.2022г. и НП № 39 от 25.03.2022 година на изпълнителния директор на
ИАМН, е било повдигнато административно-наказателно обвинение за извършени четири
отделни нарушения на чл.89, ал.1, вр. чл.88, ал.1 от ЗЗдр- неизпълнение на задължението за
предоставяне на пациентите на информация относно лечението в писмена форма, при
прилагане на хирургична интервенция, и при обща анестезия. Изложената в АУАН и НП
4
фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав.
Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в НП материално правна
норма. Това произтича от следните обстоятелства: Видно от приложените документи в
частност история на заболяването и епикриза на всеки от четиримата пациенти- ТМ, ДД,
МП и ГМ, на всеки от тях е приложена хирургична интервенция, като по отношение на
последните трима са налице данни, отразени в оперативните протоколи, че това е станало с
обща анестезия. На следващо място видно от представените декларации за информирано
съгласие на всеки от пациентите, в същите не са отразени следните данни: диагноза,
лекарски екип, лекуващ лекар, потенциални рискове, свързани с предлаганите
диагностично-лечебни методи, вид на оперативната интервенция т.е. информация по чл.88,
ал.1, т.1-3 ЗЗдр, като липсват данни посочената информация да е била предоставена в
писмен вид на пациентите под формата на отделен документ, нито преди получаване на
информираното съгласие, нито, в който и да е последващ момент. С този пропуск е
нарушено изричното императивно изискване на чл.89, ал.1 ЗЗдр, във всички случаи на
хирургична интервенция или приложение на обща анестезия, информацията по чл.88, ал.1
ЗЗдр, към която се числи и горепосочената, да се предоставя в писмена форма.
Предвид на изложеното съдът намира, че от наказващия орган правилно е
констатирано извършване на нарушения на разпоредбите на чл.89,ал.1, вр. чл. 88, ал.1 ЗЗдр
при лечението на пациентите ТМ, ДД, МП и ГМ. На следващо място съгласно отразеното в
историята на заболяването за всеки от тях, респективно видно от изготвените епикризи, то за
лекуващ лекар и на четирите лица е бил определен именно жалбоподателя д-р К. Ч.,
ортопед-травматолог в лечебното заведение, предвид на това и именно на него съгласно
текста на чл.88, ал.1 ЗЗдр е вменено задължението за уведомяване на пациентите, с оглед, на
което правилно е установено и авторството на деянията, изразили се в бездействие и
непредприемане на дължимото поведение.
Съдът намира, че от субективна страна, всяко от четирите административни
нарушения е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като жалбоподателят е
съзнавал всички елементи от фактическия състав на нарушенията, съзнавал е обществено-
опасния им характер и последици и се е отнесъл безразлично към същите.
Не може да бъде споделен изложения от жалбоподателя довод, базиран на текста на
чл.88, ал.2 ЗЗдр, че информацията се предоставя в "подходящ обем и форма", т.е. липсва
нормативно установен ред за това и всеки един възможен начин е допустим, доколкото в
определени хипотези, сред които и настоящите четири случая, правилото на чл.89, ал.1 ЗЗдр,
изрично регламентира това да става в писмена форма, като нормата се явява специална по
отношение на посоченото в жалбата общо изискване. Действително липсва, установен с
подзакононов нормативен акт или по друг ред, формуляр, но минимално изискуемото
съдържание на информацията, която следва да бъде съобщена на пациента преди
получаване на информираното съгласие е определена достатъчно точно и ясно в
разпоредбата на чл.88, ал.1 ЗЗдр, като използваните в лечебното заведение бланки за
отразяване на информираното съгласие нито я съдържат, нито пък позволяват да се направи
извод, че същата е била предварително предоставена в изискуемата писмена форма.
Ирелевантно за изпълнение на регламентираното в нарушената законова разпоредба
задължение се явява устното комуникиране на тези обстоятелства, дори такова да е било
извършено, в каквато насока се излагат твърдения в жалбата, за които обаче не са
ангажирани каквито и да е доказателства.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя К. Ч. по
реда на чл.220, ал.2 от ЗЗдр, предвиждащ за оказване на медицинска помощ в нарушение на
изискванията за даване на информирано съгласие, каквото се явява и правилото на чл. 89,
ал.1 ЗЗдр, да се налага наказание глоба в размер от 500 до 1500 лева. За всяко от четирите
нарушения на жалбоподателя Ч. е наложена санкция в минимален размер предвид, на което
5
и с оглед правомощията на съда в настоящото производство не се налага допълнителното
обсъждане размера на санкциите.
Ето защо с оглед изложените фактически и правни доводи, процесното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно от процесуална
и материална страна.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалните представители на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- изпълнителен директор на ИАМН е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани в разпоредбата на
чл.27е Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в
производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведено едно съдебно заседание
по същество и е разпитан само един свидетел. Същото следва да бъде присъдено в полза на
ИАМН, към чиято администрация се числи органът издал наказателното постановление.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 39 от 25.03.2022 година
изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на К.
Р. Ч., с ЕГН **********, четири отделни наказания глоба в размер на 500 /петстотин/лева
всяка на осн. чл.220, ал.2 от Закона за здравето, за извършени четири отделни нарушения
на чл. 89, ал.1 чл.88, ал.1 от ЗЗдр.
ОСЪЖДА К. Р. Ч., с ЕГН ********** да заплати на КФН сумата от 80/осемдсет/ лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6