О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
П., 27.01.2021 г.
Пернишкият
районен съд, ІІ – ри
гр. състав, в закрито заседание в следния състав:
Районен
съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 00035 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по предявени по реда
на чл. 422 ГПК искове от “Топлофикация – П.” АД срещу К.Н.К. за признаване за установено, че
се дължи сума в размер на 300,73 лева представляваща 1/2 от общия размер на главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ук. «***, за
период аот 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., както и сумата от 49,53 лева, представляваща ½ от общия
размер на лихвата за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 19.09.2018
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 02276/2020 г. по описа на Районен съд - П..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното
ч. гр. д. № 02276/2020 г. по описа на Районен съд П. се
установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на Районен съд П..
Заповедта е Заповедта
е изпратена за връчване по постоянния и настоящия адрес, но същият не е открит.
Това е наложило залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, В 14-дневен
срок от залепването длъжникът не е получил съобщението си от канцеларията на
съда, поради което е извършена справка за трудови договори на длъжника, от
която се установява, че има регистрирани действащи трудови договори. Това е
наложило изпращане на заповедта по местоработата на длъжника.
На 16.12.2020 г.
представител на работодателя на длъжника е получил съобщението със задължението да го предаде, поради което на основание чл. 46, ал. 4 ГПК съобщението
се смята за връчено на длъжника. Поради
това, че в предвидения едномесечен срок, който е изтекъл на 18.01.2021
г., както и че към настоящия момент, възражение по чл. 414 ГПК не е постъпило,
следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е влезнала в сила.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим, по следните съображения:
Според
разясненията, дадени в т. 10а от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът в
установителния процес, разглеждащ иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието специалните процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. Допълнено е, че преценката на съда в заповедното производство,
изразяваща се в даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК, не
обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
Видно от материалите
по ч. гр. д. № 02276/2020 г. по описа на
Районен съд - П. се налага извод, че издадената заповед за изпълнение на
парично задължение е влезнала в сила на 18.01.2021г.
Правният интерес
е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за
наличието на която съдът следи служебно в хода на цялото производство. Такъв не
се констатира, тъй като възражение за оспорване дължимостта на търсените суми
не е налице. Настоящото производство се явява недопустимо, поради което
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Съгласно т. 13
от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и
изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение
на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410 при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал.1, вр.
с чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил
определението за прекратяване. В конкретния случай обаче, независимо, че
настоящото производство следва да се прекрати и исковата молба да се върне като
недопустима, с оглед липсата на възражение, заповедта за изпълнение не подлежи
на обезсилване, тъй като е влязла в сила.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба на „Топлофикация-П.“ АД.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 00035 по описа за 2021 г. на Районен съд - П..
ОБЯВЯВА за
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 02276/2020 г. по описа на Районен съд – П..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П., в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :