№ 7365
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110162971 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
25.04.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 62971/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „ДЗ“ АД срещу ЗАД „ЛИ“ АД, като се твърди, че на
18.12.2023 г. в гр. Бургас, на 5-ти километър било настъпило ПТП между л. а. „Мазда“, рег.
№ А ***** РА, управлявано от О Д. и л. а. „Фолксваген Тигуан 2.0 ТДИ“, рег. № А **** МХ,
собственост на И Г.а, управляван от Г. Г.. Поддържа, че отговорността за ПТП-то била
поради виновното противоправно поведение на водача на л. а. „Мазда“, рег. № А ***** РА,
който при потегляне не се бил съобразил с движещият се по пътното платно за движение
друг автомобил преминаващ отляво, като в следствие на това по л. а. „Фолксваген Тигуан
2.0 ТДИ“, рег. № А **** МХ били нанесени имуществени вреди. Навежда доводи, че за
инцидента бил съставен двустранен констативен протокол. Излага съображения, че към
1
момента на ПТП-то за увредения лек автомобил е била налице валидно сключена
застраховка „КАСКО“, обективирана в застрахователна полица № 0312230420010050, като
във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „ликвидационна
преписка“) № *********, като на сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от
2437,68 лева с преводно нареждане от 27.02.2024 г., като освен това били сторени
ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател по гражданска отговорност. Поддържа, че е поканил ответника да
заплати претендираното регресно вземане, но последният е отказал плащане. Навежда
доводи, че ответника е изпаднал в забава поради което дължал и мораторна лихва в размер
на 76,33 лева за периода от 14.06.2024 г. до 04.09.2024 г. Навежда доводи, че е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал
правен интерес от предявяване на претенциите. Иска да бъде признато за установено, че
ответника дължи претендираните суми, както и да бъде осъден да заплати претендираните
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за недопустимост на претенцията, поради непредставяне на всички доказателства по
същата извънсъдебно. Инвокира доводи, че оспорва механизма на ПТП-то и неговото
настъпване, съответно недоказаност на поведението на твърдения за виновен водач. Сочи,
че вредите не били настъпили и не били доказани по твърдения от ищеца начин. Поддържа,
че не се е осъществил и не е доказан фактическият състав на претенцията, което
аргументира, като сочи, че няма данни за виновно и противоправно поведение от страна на
водача твърдян от ищеца, респ. наличието на причинно-следствена връзка. Излага
съображения, че оспорва претенцията по размер, което обосновава. Оспорва претенцията за
мораторна лихва, като сочи, че същата е неоснователна като акцесорна такава. Иска
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415
ГПК, във вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
2
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно, че: 1) че към момента на ПТП-то за увредения лек
автомобил е била налице валидно сключена застраховка „КАСКО“, обективирана в
застрахователна полица № 0312230420010050, като във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „ликвидационна преписка“) № *********, като на
сервиза извършил ремонта била заплатена сумата от 2437,68 лева с преводно нареждане от
27.02.2024 г., като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева;
2) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Мазда“, рег. № А ***** РА е бил покрит риск при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите; 3) ищецът е поканил ответника да заплати
претендираното регресно вземане, но последният е отказал плащане.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 18.12.2023 г., като се
установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 18.12.2023 г. в гр. Бургас, около 14:00 ч.,
лек автомобил „Фолксваген Тигуан 2.0 ТДИ“, рег. № А **** МХ се движи в района на 5-ти
километър, като в същото време водачът на лек автомобил „Мазда 2“, рег. № А ***** РА,
предприема маневра за включване в движението, като в следствие на това траекторията на
двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните се спори досежно
механизма, поради което съдът намира, че следва да цени двустранни констативен протокол
като частен свидетелстващ документ (арг. чл. 180 ГПК) с оглед всички останали събрани
доказателствени средства по делото.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Г. Г. и св. О.
Д..
От казаното от св. Г. се установява, че през м.12.2023 г. в гр. Бургас помнел за ПТП.
Бил си тръгнал от гр. Поморие посока Метро, като минал по заобиколен път. Слизал от мост,
като шофирал в ограничението на скоростта и другия водач го бил засякъл, като бил излязъл
от паркинг до пътя без да се огледа. Свидетелства, че другият водач излизал от нещо като
фабрика или хале, като бил отбил в страни от пътя, като излязъл на главния път без да се
огледа. Уточнява, че пътят бил еднопосочен. Сочи, че полиция не била идвала, като с другия
водач били написали двустранен протокол. Нямало спорове за вината, като същата била
поета от другия водач. При предявяване на протокола за ПТП, сочи, че подписа до б. „Б“ е
положен от него, като това бил протоколът, който били съставили. Свидетелства, че е можел
да забележи автомобила от 50-100 метра, но нямало подаден светлинен сигнал, като не
помни на мястото на ПТП-то да е имало знаци. Изяснява, че той е предложил да се извика
КАТ, но другият водач отказал и се съгласили да напишат двустранен протокол.
Свидетелства, че по неговия автомобил имало вреди отпред в дясно, броня, калник, фар,
джанта, като не помни какви са били вредите по другия автомобил.
При разпита на св. Д. се установява, че нямал спомен за ПТП през 2023 г., като след
3
предявяването на протокола за ПТП, сочи, че подписът до буква „А“ е положен от него.
Изяснява, че бил паркирал на пътя отдясно и тръгнал наляво да излиза и отгоре го засекла
черна кола, което станало на 5-ти километър гр. Бургас. Свидетелства, че бил виновен, тъй
като не се бил огледал. С другия водач попълнили двустранен констативен протокол, като
той му бил предложил пари, но другият водач отказал и попълнили протокола. Мисли, че му
е дал пари, но след това му били върнати. Пътят бил селски път, като нямало аварийна зона.
Той бил спрял извън пътя, като на мястото нямало знаци.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. Д. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересовани от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някои детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите да си спомня случая
по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли по различен
начин, според собствената си гледна точка, което е обусловено от особеностите на
човешката памет, а така също и от човешката перцепция, сугестия и контра-сугестия.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ, като от последното се установява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 18.12.2023 г. в гр. Бургас, около 14:00 ч., лек автомобил
„Фолксваген Тигуан 2.0 ТДИ“, рег. № А **** МХ се движи в района на 5-ти километър, като
в същото време водачът на лек автомобил „Мазда 2“, рег. № А ***** РА, предприема
маневра за включване в движението, като в следствие на това траекторията на двете
превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Експертът е посочил, че от
техническа гледна точка поведението на водача на на лек автомобил „Мазда 2“, рег. № А
***** РА е причина за настъпилото ПТП, тъй като при извършената маневра за включване в
движението не е пропуснал минаващият покрай него от ляво лек автомобил „Фолксваген
Тигуан 2.0 ТДИ“, рег. № А **** МХ. Установено е, че по лек автомобил „Фолксваген Тигуан
2.0 ТДИ“, рег. № А **** МХ са нанесени вреди по десен калник и броня в дясно, който са в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента. Експертът е изяснил, че всички операции
описани в представените по делото доказателства са били необходими за възстановяването
на увредения лек автомобил, като стойността необходима на базата на средни пазарни цени
към датата на ПТП-то е в размер на 4057,45 лева, а по цени с алтернативни части – сумата от
3161,04 лева. Уточнено е, че с оглед данните по делото не може конкретно да се установи
мястото на удара, респ. да се изготви подробна скица, както и да се посочи какъв е бил
участъка от пътя и неговото състояние, както и каква е била маркировката и атмосферните
условия. Вещото лице е посочило, че към момента на ПТП-то „Фолксваген Тигуан 2.0 ТДИ“,
рег. № А **** МХ не е бил гаранционен, като е бил в експлоатация 14 години и 3 месеца от
датата на първата регистрация – 18.09.2009 г. В о. с. з. от 27.01.2025 г., вещото лице е
посочило, че задача 10 – десен фар е позиция № 5, като оригиналният фар е 1791,78 лева без
ДДС, а фактурната му стойност е 1348,00 лева в алтернативен доставчик Пит Макс е 1024,40
лева, а в Тарос Трейд, който също е алтернативен доставчик е 1597,54, като експертът
изрично е посочил как се получава средната пазарна цена.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК
намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси, като по
делото липсват доказателства, че експертът е недобросъвестен или заинтересован от изхода
на производството.
4
Съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
В нормата на чл. 25 ЗДвП е предвидено, че Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. При
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.
Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от
две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се
намира в дясната пътна лента.
В случая, при извършването на съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че водачът на л. а. „Мазда“, рег. № А ***** РА е нарушил
виновно и правилото на чл. 25 ЗДвП, поради което е налице и противоправно поведение.
Тоест, налице е разминаване между дължимото поведение според чл. 25 ЗДвП и фактически
извършеното от водача на лекия автомобил.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице всички материални предпоставки за
уважаване на претенцията за главницата в цялост, доколкото същата е в по-малък размер от
установения по заключението на САТЕ по средни пазарни цени, който са възприети от
настоящият съдебен състав, но така също и по цени на алтернативни доставчици, като
безспорно по делото се установява – от писменидте доказателствени средства, казаното от
св. Г. и заключението на САТЕ, че всички вреди по л. а. „Фолксваген Тигуан 2.0 ТДИ“, рег.
№ А **** МХ са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
По отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира следното
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжникът изпада в
забава.
От писмо (л. 47-48 в кориците на делото) се установява, че ищецът е поканил
5
ответника да възстанови сумата по процесната застрахователна преписка (именувана
„ликвидационна преписка“) № *********, което е получен от ответника с вх. №
4702/14.05.2024 г.
С писмо от 16.05.2025 г., ответникът е изискал без да посочва конкретни преписки
писмени доказателствени средства от ищеца, като е посочил, че след представянето им ще се
произнесе по исканията. Като в случая факта на отказа се признава и от ответника по
смисъла на чл. 175 ГПК с отговора на исковата молба. По делото доказателства в тази насока
не са ангажирани, поради което съдът намира, че след изтичането на срока по чл. 412 КЗ,
ответникът е изпаднал в забава, поради което акцесорната претенцията за мораторна лихва,
изчислена при условията на чл. 162 ГПК следва да се уважи в цялост.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му
се присъди сумата от 608,11 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ***************, че дължи на „ДЗ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ********************, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал.1
ЗЗД, сумата от 2452,68 лева – представляващи регресно вземане по застрахователна
преписка № ********* за ПТП настъпило на 18.12.2023 г. в гр. Бургас, на 5-ти километър,
между л. а. "Мазда", рег. № А ***** РА, управлявант от О Д. и л. а. "Фоксваген Тигуан", рег.
№ А **** МХ, собственост на И С. Г.а, управляван от Г. Т. Г., като поради неспазване на
правилата за движение по пътищата, поради вина на водача на л. а. "Мазда", рег. № А *****
РА, чиято гражданска отговорност е покрит застрахователен риск от длъжника, настъпва
ПТП с л. а. "Фоксваген Тигуан", рег. № А **** МХ – застрахован по застраховка "Каско",
обективирана в застрахователна полица № 0312230420010050 - по който автомобил са
нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 76,33 лева – мораторна лихва за периода от 14.06.2024 г. до
04.09.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.09.2024 г.
по ч. гр. д. № 54077/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП „ДЗ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на ЗК „ЛИ“ АД, ЕИК:
*********, сумата от 608,11 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7