ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 647
гр. Перник, 26.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500538 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№4635/15.09.2022г. на
ПОС, подадена отна Н. В. П., ЕГН ********** и С. Т. П. с ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***, срещу Определение № 89/15.08.2022г., постановено от Съдия по вписванията
при Районен съд- Перник, с което е отказано заличаването на вписването на Нотариален акт
за учредяване на вещно право на ползване на недвижими имоти, вписан под вх.рег.№***,
дв.вх.рег.№***, акт №***, том ** от 2013г., дело №1659/2012г.
За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че в действащото
законодателство е предвидено заличаването на вписването на актовете за учредяване на
ограничени вещни права върху недвижимите имоти, каквото е и правото на ползване, а и
липсва процедура за заличаване на вписването. В определението се посочва още, че освен
заличаването по реда на чл. 19, ал. 2 от ПВ, където е уредено заличаването на ипотека върху
продаден на публична продан имот по молба на купувача, в законодателството липсва
правна уредба за заличаване на вещните права, вписани върху същия имот след първата
ипотека. Съдията по вписванията е посочила в своето определение, че нормата на чл. 175,
ал. 1 от ЗЗД регламентира самостоятелен случай на погасяване на самото материално право
ех lege, но не въвежда изискване за оповестяване на погасяването чрез заличаване на
вписването на акта за неговото учредяване.
Жалбоподателите възразяват, че процесният отказ за заличаване правото на ползване в
настоящата хипотеза, което е погасено ех lege, по силата на закона, съставлява отказ от
правосъдие, доколкото празнотата в закона не може да обоснове отказ от правосъдие и
същата следва да бъде запълнена. Съгласно цитираната в обжалваното определение съдебна
практика, вещното право на ползване като ограничено вещно право, учредено след първата
ипотека се погасява с извършването на публичната продан. От същия момент отпада и
действието на вписването на това вещно право, като „за този резултат третите лица не могат
да бъдат пряко уведомени чрез заличаване на вписването на вещното право на ползване. Те
обаче могат да узнаят за него посредством заличаването на предхождащата го ипотека,
което се извършва по реда на чл. 19, ал. 2 от ПВ.". Жалбоподателите считат, че
оповестителното спрямо третите лица действие на заличаването по реда на чл. 19, ал. 2 от
1
Правилника на вписваната договорна ипотека, учредена в полза на „ОББ" АД, не е
достатъчно, за да е ясно за всички трети лица, че правото на ползване е погасено. Ето защо,
за да бъдат защитени правата им на купувачи по публичната продан, и пълноправни
собственици на имотите, е необходимо на основание закона, да се разпореди заличаване на
вписването на акта, с което това погасено вещно право на ползване е учредено.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице и доколкото е депозирана в рамките
на законоустановения срок /отказът е бил съобщен на 29.08.2022г./ и се отнася до подлежащ
на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №
7/2012 г. на ВКС по тълк.дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по
вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за
вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ
съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закона – вписването /като родово понятие, включващо вписване в
тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е едностранно охранително производство, в чиито
рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове.
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се
извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания,
отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за
прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи –
чл. 2. Съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в
разпоредбите чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които са императивни и се отнасят до заличаване
вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените
видове искове, вписването на ипотеките и вписването на възбраните.
Настоящият съдебен състав приема, че по реда на действащия ПВ не може да се иска
заличаване на вещно право на ползване, погасено на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД. Подобна
възможност или процесуален ред не са предвидени в ПВ. В чл. 19, ал. 2 ПВ изрично е
уредена хипотезата на заличаване на ипотека върху продаден на публична продан недвижим
имот /което се извършва по молба на купувача на недвижимия имот, като към молбата за
заличаване на ипотеката купувачът представя влязло в сила вписано в книгите по
вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от
съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор
по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД/, но не и заличаване на вещни права, вписани върху същия имот
след първата ипотека.
Вещното право на ползване, учредено след първата ипотека, се погасява с
извършването на публичната продан – чл. 175, ал. 1 ЗЗД /вещният ползвател няма нито
качеството на страна, нито на участващ в изпълнителното производство, за разлика от
ипотекарния кредитор/. От същия момент отпада и действието на вписването на това вещно
право. За този резултат третите лица не могат да бъдат пряко уведомени чрез заличаването
на вписването на вещното право на ползване. Те обаче могат да узнаят за него чрез
заличаването на предхождащата го ипотека, което се извършва по реда на чл. 19, ал. 2 ПВ.
След настъпването на последицата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, на собственика на земята не
могат да бъдат противопоставени вещни права от бившия носител на вещното право на
2
ползване. Преценката за наличието на предпоставките, установени в посочената материална
норма, не може да бъде извършена от съдията по вписванията, тъй като той не може да
разрешава правни спорове, нито да повдига такива. Следователно заличаването на вещното
право на ползване би могло да се постигне въз основа на съдебно решение по уважен иск за
собственост.
В горепосочения смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, намерила израз в
Определение № 173 от 8.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2754/2018 г., II г. о., ГК,
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението на
жалбоподателите, че в процесния случай е налице празнина в закона, довела до отказ от
правосъдие. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ПВп вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите. Същата норма е
императивна и посочва изрично случаите, в които може да се извърши вписване,
отбелязване или заличаване. Следователно тя не може да бъде тълкувана, още по-малко
разширително, включително чрез извършване заличавания на вписвания, които не са
предвидени в закон.
Ето защо въззивният съд намира, че частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Предвид изложеното Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№4635/15.09.2022г. на ПОС, подадена от
Н. В. П., ЕГН ********** и С. Т. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, срещу
Определение № 89/15.08.2022г., постановено от Съдия по вписванията при Районен съд-
Перник, с което е отказано заличаването на вписването на Нотариален акт за учредяване на
вещно право на ползване на недвижими имоти, вписан под вх.рег.№***, дв.вх.рег.№***, акт
№***, том ** от 2013г., дело №1659/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните по реда и при
условията на чл. 274, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3