Р Е Ш Е Н И Е
№ 2018 г., гр. Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет
и втори състав, на втори октомври две
хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при
секретаря Анна Димитрова и с участието на прокурора Александър Атанасов,
разгледа докладваното от съдията Ганчева адм. Дело № 1937 по описа
на Варненски административен съд за 2018 г., и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова
молба на Д.Т.Г., с ЕГН **********,***, срещу ОД на МВР – Варна – сектор „Пътна
полиция“ и ОД на МВР – Силистра – сектор „Пътна полиция“ за сумата от
350 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и незаконосъобразни бездействия
на ответниците. В с.з. ищеца уточнява, че претендира от първия ответник ОД на
МВР – Варна – сектор „Пътна полиция“ сумата от 300 000 лв., от които
200 000 лв. за претърпени имуществени вреди и сумата от 100 000 лв.
за претърпени неимуществени вреди, от втория ответник – ОД на МВР – Силистра –
сектор „Пътна полиция“ претендира сумата от 50 000 лв. за претърпени
имуществени вреди, твърди, че незаконосъобразните действия и бездействия от
двамата ответници са извършени в периода от 2001 г. до 2018 г. – до предявяване
на иска, като претендира и съответната лихва от завеждане на делото до
окончателното изплащане на сумата. Излага доводи, че е осъден десет пъти за
това, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление, а такова Г. има още
от казармата. През 2008 г. на Г. били съставени актове за установяване на административни
нарушения, като в последствие е задържан и документите му са иззети – паспорт,
шофьорска книжка и др. Твърди, че от 2001 г. има шофьорска книжка, но през 2008
г. при проверка в ОД – МВР – Силистра му заявили, че не фигурира в базата
данни, по време на военната си служба „военните му дали камион с 30 човека“.
Сочи, че незаконосъобразните действия и на двамата ответници се състоят в
прикриване на обективната истина относно притежаваното от Д.Г. свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство, ответниците умишлено укриват и не
му дават документа. Незаконосъобразните бездействия на ответниците се състоят в
това, че не представят документа му за
правоуправление, като от 2008 г. Г. трябвало да плаща, поради укриване на
информацията. Сочи, че в резултат на издадените 10 присъди семейството му се е
разбило, а той не може да работи. В с.з. ищеца поддържа иска и сочи, че е
получил 150 присъди за управление без книжка. Желае да си получи парите, поддържа,
че правоспособен водач може да се стане един път в живота. Моли да се уважи
иска.
Ответникът
ОД на МВР – Варна, сектор «Пътна полиция» чрез процесуалния си представител в
писмено становище вх. № 16781/1.10.2018 г. оспорва иска. Моли да се постанови
решение с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Г. не
ангажира доказателства за притежавано от него свидетелство за правоуправление,
отделно от това същия е с постоянен адрес ***, където би следвало да е и
досието му, ако на лицето е издавано свидетелство за правоуправление. От
изготвена справка за нарушител е установено, че лицето не притежава
свидетелство за правоуправление на МПС, а са налице данни за издадени административно
наказателни актове, които са влезли в законна сила. В допълнителна молба от 2.10.2018 г.
процесуалния представител на ответника поддържа, че иска е процесуално
недопустим, тъй като е погасен по давност.
Ответникът
ОД на МВР – Силистра, сектор «Пътна полиция» в депозирано писмено становище вх.
№ 17485/10.10.2018 г. оспорва иска като недоказан както по основание, така и по
размер. Сочи, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на причинени вреди,
действия, довели до причиняване на вредите и причинно-следствена връзка между
установените вреди и действията на ответника, т.е. касае се за главно и пълно
доказване на фактите, при установяването на които би могло да се приеме, че са
налице материалноправните предпоставки за носене на отговорност за причинените
вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. Ищеца не е доказал наличието на незаконосъобразни
действия и бездействия на ответника. От приложената справка за нарушител се
установява, че Г. е наказван 48 пъти за управление на МПС без да е
правоспособен водач – нарушение по чл. 150 от ЗДвП, т.е. не притежава СУМПС.
Това се подкрепя и от извършената справка от автоматизираната система на БДС,
видно от която е какви документи притежава ищеца. От същата справка става ясно,
че Г. не е притежавал свидетелство за управление на МПС. След постъпила жалба
до премиера е направена задълбочена проверка в ОД на МВР – Силистра и е
изготвена справка от която също е видно, че лицето не притежава СУМПС. От 2008
г. до 2015 г. на Г. са съставени 48 АУАН за нарушения по чл. 150 от ЗДвП. В
архива съхраняван в сектор «Пътна полиция» е извършена проверка на протоколите
от проведени изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Извършена е и ръчна проверка на хартиените протоколи от всички проведени изпити
в периода от 1995 г. до 1998 г., но в тях не е намерено името Д.Г. и по тази
причина не му е издавано СУМПС. В сектор «Пътна полиция» Силистра липсва
протокол за проведен изпит за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, от който да е видно, че Г. е положил успешно изпит. По отношение соченото
от ответника писмо издадено от Централно военно окръжие, в което е отразено, че
Г. е отбил военна служба в периода от 1996 г. до 1998 г. във ВФ – 62550 София,
на длъжност «шофьор» с ВОС 5233, не прави правоспособен Г., при все, че за да
бъде лицето правоспособно и да притежава СУМПС е необходимо да положи изпит и
свидетелството му да е издадено от органите на МВР. В заключение поддържи, че по делото не е
установено ищеца да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които да са
в пряка причинно-следствена връзка с определени незаконосъобразни действия или
бездействия на органите на ОД МВР – Силистра. Алтернативно оспорва иска и по
размер. Моли да се отхвърли иска и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В допълнително писмено становище ответника сочи, че предвид претендирания
период на незаконосъобразните действия и бездействия на ответника, правото на
ищеца да претендира вреди е погасено по давност, поради което иска е недопустим.
Представителят
на прокуратурата дава заключение за неоснователност на иска. Сочи, че иска е
неоснователен, тъй като не се доказаха извършени фактически действия или
бездействия на двамата ответници. Не се доказа, че СУМПС на Г. е укривано.
Излага доводи, че за част от претендирания период иска е погасен по давност.
Съдът,
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
писмени доказателства и становищета на страните, приема за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
По делото е изискана справка за съдимост
на Д.Т.Г.. Видно от приложената справка от 25.07.2018 г. ищеца е с отразени в
Бюро съдимост 33 бр. осъждания, за кражби, противозаконно отнемане на МПС, управление
на МПС след употреба на алкохол, излизане от границите на страната без
разрешение на надлежните органи на власт, протовозаконно използване на български
документ за самоличност издаден на друго лице, като 16 от осъжданията на Г. са
за извършени престъпления по чл. 343 В ал.2 от НК за управление на МПС, без
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление.
Във връзка с подадена жалба от Г. до
премиерът е възложено извършване на справка в ОД МВР – Силистра. По делото е
приложена справка от 14.02.2018 г., видно от която е изготвена справка за
нарушител водач, от която се установява, че Г. никога не е имал издавано СУМПС.
За периода от 2008 г. до 2015 г. на Г. са съставяни 48 акта за установени
нарушения по чл. 150 от ЗДвП, за това, че управлява МПС без да е правоспособен
водач. От извършена справка за лице от АИС – Български документи за самоличност
е видно, че на Г. не е издавано СУМПС. В архива съхраняван в ОД МВР – Силистра
е извършена проверка на протоколите от проведени изпити за придобиване на
правоспособност за управление на МПС. Направена е ръчна проверка на хартиените
протоколи от всички проведени изпити за периода от 1995 г. до 1998 г.
включително, като в същите не е намерено името на Д.Г. и по тази причина не му
е издавано СУМПС. От извършените справки е видно, че Г. се води на отчет в
сектор КАТ „Пътна полиция“ – Силистра като неправоспособен водач на МПС.
По делото са приложени и изготвените
справки от АИС „Български документи за самоличност“ и справка за нарушител за
лицето Г.. Не е спорно между страните, че ищеца Г. е с постоянен адрес – с.
Айдемир.
От приложена по делото справка за
нарушител, представена от ОД МВР – Варна се установява, че в системата на КАТ
за лицето Д.Т.Г. няма данни за издадено свидетелство за правоуправление. За
периода от 2008 г. до 2015 г. лицето има издадени 74 акта за установяване на
административни нарушения, издадени са му и 64 наказателни постановления, два
фиша и три заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.
Г. е представил писмо от Началника на
Централно военно окръжие с рег. № 20-02-3/10.10.2017 г., съгласно което след
направена справка по място за водене на военен отчет във Военно окръжие – Варна
е установено, че лицето Д.Г. е отбил наборната си военна служба в периода от
3.04.1996 г. до 1.01.1998 г. във ВФ 62 550 – София, на длъжност „шофьор“,
с ВОС № 5233, като понастоящем се води на отчет в запаса, към момента е
временно отписан, поради изтърпяване на ефективна присъда.
По допустимостта на иска:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от Г., с твърдение, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди
от двамата ответници в резултат на незаконосъобразна административна дейност –
незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ответниците. При така
направените уточнения съдът приема, че исковата молба е депозирана от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимираните ответници, по аргумент от чл.205
от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Твърдяните като незаконосъобразни
действия и бездействие на ответниците представляват административна дейност.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК.
Настоящия съдебен състав не споделя
доводите на ответниците, че иска е недопустим, поради изтекла погасителна
давност. Съгласно чл. 114 от ЗЗД вр. § 1 от ЗР на ЗОДОВ давностният срок тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането за обезщетение за
вреди възниква след признаване по законен ред на незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на органа или длъжностното лице. Обезщетението за
вреди може да се иска едва след отмяна на незаконосъобразния административен
акт с влязъл в сила акт, а ако вредите произтичат от фактически действия или
бездействия на администрацията, обезщетението може да се иска след признаването
им като незаконосъобразни, което се установява в производството по
обезщетяване. От така определените моменти на изискуемост започва да тече
погасителната давност.
При така установеното
от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите на граждани и юридически
лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящия случай
се претендира обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия на
двамата ответници.
За успешното
провеждане на иска за обезвреда по реда на специалния закон, е необходимо
установяване на следния фактически състав: 1. незаконосъобразни действия или
бездействия на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна
дейност, 2. наличие на вреди от тях и 3. причинна връзка между настъпилите
вреди и незаконосъобразните действия и бездействия. Доказателствената тежест за
установяване на тези три предпоставки в тяхната логическа последователност носи
ищеца, търсещ присъждане на обезщетението.
Административната дейност се характеризира
с това, че е с подзаконов характер и правомощията на тези, които я осъществяват
са в изпълнение на нормативен акт.
Съгласно чл.1, ал.1 на ЗОДОВ държавата
носи отговорност, както за незаконните индивидуални административни актове,
издадени от нейните органи, така и за преките действия/бездействия на
длъжностните лица, които изпълняват функции, възложени им с нормативен акт. В
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ законодателят е разграничил дейността по издаване на
административните актове и тази, която е проява на физическо действие или
бездействие. Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Отговорността се характеризира като обективна, безвиновна. Възникването на
право на обезщетение в случая предполага установяване на незаконосъобразни
действия /бездействия на служители на ответниците. Незаконността на действието
или бездействието ще се определи от несъобразеността на поведението на
длъжностното лице с разпоредбите на нормативния акт. За да е налице фактическо
бездействие, е необходимо да има неизвършване на такива фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона.
Правопораждащият юридически факт за фактическото действие трябва да е самата
правна норма. Ако връзката се опосредява от властническо волеизявление, тя е
косвена, правопораждащият факт ще е индивидуален или общ административен акт и
ще има неизпълнение на административен акт, а не фактическо бездействие. За
правилното решаване на спора е от значение кои са фактическите незаконни
действия/бездействия, намиращи се в причинна връзка с твърдяните от ищеца
вреди, къде са регламентирани в нормативен акт като дължими фактически действия
във връзка с управленчески правоотношения.
Видно от иска, уточняваща молба от
23.07.4018 г. и заявеното в с.з. претенциите на ищеца са, че от двамата
ответници са извършени незаконосъобразни действия – изразяващи се в това, че те
прикриват обективната истина, че Д.Г. притежава свидетелство за правоуправление
на моторно превозно средство, а незаконосъобразните бездействия се състоят в
това, че ответниците укриват и не предоставят на Г. свидетелството му за
правоуправление на моторно превозно средство.
Терминът „действие“ е употребен както в
чл.7 и чл.120, ал.1 от Конституцията на Република България, така и в чл.203 АПК
и чл.1 ЗОДОВ. Легално определение на термина „действие“, респ. „бездействие“,
липсва в посочените нормативни актове, но под „действие“ следва да се разбира
всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице което не е
юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или
съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. За да е налице
„бездействие“, то задължително е необходимо да се установи дали този държавен
орган или длъжностно лице от администрацията е било длъжно да извърши дължими
по закон действия. Става въпрос за фактически действия, пряко дължими от норма,
закон. Това има предвид и разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, говорейки за
незаконосъобразно бездействие. В този случай задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства на прогласено от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата
елемента съставляват регламентирано от този нормативен акт административно
правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно
правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право,
което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез
съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е
необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните
предпоставки, за да се установи налице ли е „бездействие“ от страна на
съответния АО и дължал ли е той определено действие. Съответно, за
незаконосъобразно действие на администрацията следва да се приеме това
фактическо действие, за което или няма законова база, основа за извършването му
или ако има такава, то е извършено в противоречие с нея. Съгласно нормите на
ЗДвП и Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина - свидетелството за управление на МПС е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. Свидетелството за управление на МПС се издава на
лице съгласно изискванията на ЗДвП, Закона за българските лични документи.
Свидетелството за управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ към
Областните дирекция на Министерство на вътрешните работи, според постоянния
адрес на лицето. Водачите на МПС, наложените им наказания и приложените
принудителни административни мерки се водят на отчет от звената на „Пътна
полиция“ при ОД на МВР според постоянния им адрес. Съгласно чл. 12 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.
свидетелство за управление на МПС се издава при първоначално придобиване правоспособност
за управление на МПС от определена категория, при придобиване на
правоспособност за управление на МПС от нова категория, при възстановяване на
правоспособност поради отнемане на контролни точки, при подмяна на стар образец
на свидетелство за управление с нов, при подмяна поради изтичане на срока на
валидност, поради подмяна в данните на водача, при издаване на дубликат и др. Издаденото свидетелство за
правоуправление има срок на валидност, като в зависимост от категориите той е 5
или 10 години. Първоначално свидетелство за правоуправление се извършва въз
основа на представени протоколи за успешно положен изпит, заявление, документ
за физическа годност на водача и др.
Предвид посочената правна регламентация в
ЗДвП и Наредба № I-157 от 1.10.2002
г. информацията за наличие на придобита
правоспособност за управление на МПС, както и издаването и подмяната на
свидетелство за управление на МПС следва да се съхранява в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР по постоянния адрес на водача, в случая това е ОД МВР -
Силистра. Отделно от това всяка една Окръжна дирекция на МВР има достъп до
Автоматизираната информационна система „Български документи за самоличност“.
Данните за издържан изпит се въвеждат в автоматизирана информационна система за
управление на административно наказателната дейност – /АИС АНД/ от звеното
„Пътна полиция“, както и данните за постоянен и настоящ адрес, данни за
контролен талон, данни за придобита категория, данни за наложени наказания и
ПАМ, данни за броя на отнети, възстановени и оставащи контролни точки. Всички
тези данни съгласно чл. 27 ал.2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. се водят в централизараната автоматизирана
информационна система. Т.е. информацията за наличието на придобита
праводспособност от Г. следва да се съхранява в ОД МВР – Силистра – сектор
„Пътна полиция“, а с оглед факта, че системата е централизирана, данни за
правоспособността следва да има и ОД МВР – Варна сектор „Пътна полиция“. От
събраните по делото доказателства не се установи Г. да е положил изпит за
получаване на правоспособност, липсват данни на ищеца да е издавано и
свидетелство за правоуправление на МПС. От съществуващите данни в
автоматизираната информационна система за управление на административно
наказателната дейност – предоставена и от двамата ответника е видно, че липсва
отразяване на Г. да е издавано свидетелство за правоуправление. От приложената
по делото справка от ОД МВР – Силистра е видно, че е извършена и ръчна проверка
на протоколите за положен изпит в периода от 1995 г. до 1998 г. като няма данни за наличие на положен
изпит от Г..
На първо място действията по издаване на
свидетелство за правоуправление на МПС не са фактически, тъй като са свързани с
издаването на индивидуален удостоверителен документ.. Отделно от това ответника
би имал задължение да издаде СУМПС, ако Г. отговаря на условията посочени в
ЗДвП и Наредба Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. ,
за което по делото не се събраха доказателства. Представеното от ищеца писмо от
началника на Централно военно окръжие от 2017 г. също не налага извод, че ищеца е
правоспособен водач. За да се придобие правоспособност за управление на МПС
следва лицето да е положил успешно изпит, като и преди и към настоящия момент
свидетелството за правоуправление се издава от органите на МВР. В посоченото
писмо липсват данни за наличие на такъв положен изпит.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е
налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ,
сочените от ищеца действия и бездействия не са фактически. Отделно от това
съдът приема, че ответниците нямат задължения за действия, тъй като няма данни Г.
да е правоспособен водач, за да му бъде издадено свидетелство за
правоуправление, ответниците не бездействат, тъй като не прикриват истината –
че Г. има свидетелство за правоуправление, което те не предоставят на
компетентните съдебни органи. Липсата на една от предпоставките представлява
достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.
Отделно от това елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка
между вредите и административния акт, фактическото действие и бездействия.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава непосредствено,
директно въздействие върху правната сфера на увредения. Не трябва да има
опосредена връзка между вредата и отменения административен акт или
бездействията и действията на администрацията. От значение е връзката между
незаконните фактически действия или бездействия на органа или длъжностното
лице, и вредата. Наличието на тази причинна връзка е важна, защото при липсата
на доказателства за наличието на такава, отговорността не може да бъде
ангажирана. Отговорност се носи само за незаконосъобразното осъществяване на
възложени функции на органите и длъжностните лица, а не изобщо за всички
незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи
държавна служба. В случая не е налице и тази предпоставка.
По изложените съображения съдът намира
исковете за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за
неоснователни и следва като такива да бъдат отхвърлени. Неоснователността на
главните искове обуславя и неоснователност, а от там и отхвърляне и на
акцесорните претенции за лихви.
По отношение на претенцииите на
процесуалните представители на ответниците за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение
като неоснователни, по следните съображения: Специалната законова регламентация
на отговорността за разноски в чл.10 ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ изключва
приложимостта на чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно чл.10, ал.2
от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати
разноските по производството. Разноски по производството по аргумент от чл.75 и
чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица. По
аргумент на горните текстове на ГПК и чл.10, ал.2 от ЗОДОВ отговорността на
загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по
производството. В настоящият случай ответниците нямат право на разноски за
юрисконсултско възнагараждение.
Мотивиран от изложеното, Варненският
административен съд, двадесет и втори състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Т.Г., с ЕГН **********,*** против ОД на МВР – Варна – сектор „Пътна
полиция“ за сумата от 300 000 лв., от които 200 000 лв. за претърпени
имуществени вреди и 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия, извършени в периода от 2001 г. до
5.07.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 5.07.2017 г. до
окончателното и изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д.Т.Г., с ЕГН **********,*** против ОД на МВР – Силистра – сектор „Пътна
полиция“ за сумата от 50 000 лв., за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразни действия и бездействия, извършени в периода от 2001 г. до
5.07.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 5.07.2017 г. до
окончателното и изплащане на сумата.
ОСТАВЯ без уважение искането на ОД на МВР – Варна – сектор „Пътна полиция“,
ОД на МВР – Силистра – сектор „Пътна полиция“ за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд.
СЪДИЯ: