П Р О Т О К О Л
Година 2019г.
Град: Стара Загора
Районен
съд – Стара Загора
Десети граждански състав
На 3 декември Година 2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар:
ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
МИЛЕНА КОЛЕВА гражданско дело номер 4798
по описа за 2019 година.
На
именното повикване на второ четене в 11.08 часа се явиха:
В съдебното заседание се извършва
звукозапис.
ИЩЕЦ: „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД – редовно
призовани, не изпращат представител.
ОТВЕТНИК: „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД –
редовно
призовани, не изпращат представител.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Д.В.Д.-Г. – редовно призована, не се явява.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Д.Д.Д. – редовно призован, налице.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪСТАВА ДОКЛАДВА, че
по делото е постъпило писмо от „НЕК“ ЕАД с изх. № 11-275-2 от 21.11.2019г., с
което предоставят изисканата информация от Районен съд - Стара Загора.
По
делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца, с която
заявява, че няма възможност да се яви в днешното съдебно заседание и няма
възражения да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Заявява, че не поддържа
поддадената искова молба, като на основание чл. 232 от ГПК уведомява, че оттегля иска си по гр. дело № 4798/2019г.
Моли съда да прекрати производството по делото. Прави възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, както и моли същото да бъде
намалено до минималния размер, предвиден в наредбата.
СЪДЪТ
СЧИТА, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
Тъй
като спогодба в днешното съдебно заседание не се постигна и на основание
чл.146 ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕКТИВИРА изготвения от закрито разпоредително
заседание проекто-доклад като доклад по чл. 146, ал.1 ГПК, както следва:
Ищецът
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е еднолично
дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, ул. Христо Ботев № 62,
първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с Решение №
4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа
на Окръжен съд – Стара Загора. Същият осъществявал основно дейностите по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област Стара Загора и Община Тополовград.
Същият бил потребител на ел. енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2008237
–Извод Рила - гр. Казанлък, който обект бил присъединен към електропреносната
система Централна помпена станция Казанлък, собственост на дружеството,
като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със съоръжения собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществявала посредством
собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/.
Ответникът
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ”
ЕАД, със седалище и адрес на
управление: 4000 гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия за
разпределяне на електрическа енергия №
140-07/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и
осъществявал дейност по снабдяване на Потребителите клиентите/ с електрическа енергия.
На
16.10.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното
дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа за обект с ИТ № 2008237 –Извод Рила - гр. Казанлък,
собственост на ищеца:
- за м. 09.2014г. била
заплатена сума в размер на 163,35 лева по фактура №**********/30.09.2014г., представляваща начислена от
ответника във фактурата такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа;
Следвало изрично да се отбележи, че по посочената
по-горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които
към момента ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата
искова молба.
Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц –
021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се
разделяла на два компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативната уредба относима за процесния
период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната
мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос на електроразпределителна
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на
оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на
доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл. 14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г.
за
присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на
електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца било Извод Рила – гр. Казанлък, след който започвал собствения на ищеца
Електропровод „Хидравлика“ 20 кV,
чрез който се захранвала Централна помпена станция Казанлък.
Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на
измерване на използваната електрическа енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с
искане за промяна на мястото и нивото на измерване.
С писмо с изх. № 1748/23.10.2018г., в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото
дружество изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени
документи, за следните обекти:
- Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е.
за електропровод „Венеция”/;
- Извод „Рила”;
- ВиК – Зимница;
- Помпена станция Ханчето.
След получаване на това писмо от страна на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на Извод Рила и ВиК –
Зимница, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД бил
собственик на Електропровод „Хидравлика“ 20 кV и на извод Рила – Казанлък и на
намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните
документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД признавал собствеността на ищеца върху процесния
обект било и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД спряла да начислява такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца –
Извод Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп
до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от
електроразпределителното предприятие неоснователно.
Ищцовото дружество намират за безспорно, че те
били собственик на Електропровод „Хидравлика” 20 кV, и на Извод Рила, гр. Казанлък, чрез
който се захранва Централна помпена станция Казанлък. Същите били собственост
на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството.
Както посочили по-горе „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не били
собственик на ел.разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал
заплащане ма такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислявала и съответно ищеца не заплащал към
ответника. Доказателство за това било и самата процесна фактура, в която
липсвало начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.
Логично, освен, че ищецът не дължал такса пренос
по ел. разпределителната мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса
достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането на такса за достъп до
електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното
предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката
и ремонта и, които били за негова сметка.
Освен това то заплащало и загубите на ел. енергия
по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото и. в конкретния случай ел.разпределителното и
ел.електроснабдителното предприятие нямало да генерира посочените по-горе
разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила. От
изложеното до тук безспорно се доказало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел.
енергия на ниво средно напрежение през Извод Рила.
Дори и измервателната група да била монтирана на
страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на
ищеца цена за достъп през ел.разпределителната мрежа на средно напрежение,
защото в електропровод „Хидравлика“ и
нямал ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение. Дори и да имал
такава, тя не била собственост на ответника.
Границата на собствеността били изводите на
електропровод „Хидравлика“ в ЗРУ на подстанция „Хидравлика“ на ниво средно
напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължал цена за достъп на
ответника и същия я калкулирал недобросъвестно.
Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал
собствеността върху мрежата, а тя била собственост на ВиК ЕООД Стара Загора.
Съгласно изричната разпоредба на чл.18г от
Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното количество на
консумираната електрическа енергия в местата за измерване, определени съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба
на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало
извода, че дължимостта на тази цена била пряко свързана от спазването на
изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да била измерена
именно в местата, установени в посочените правила и уговорени от страните по
сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било ясно и точно дефинирано
в самата правна норма, това решение имало и своето логическо обяснение в
спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство,
разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасяли към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система,
в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско
измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и
разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта
била при формирането им да бъдел съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично
предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическа
енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявало
от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или
от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос.
Следователно, тези елементи от цената на
електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичало съответно
и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било
без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за
търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя.
Поради безспорния факт, че присъединяването на
ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с
оглед разпоредбите на чл. 120, ал.1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на
измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско
измерване.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и
от вида на съоръженията за присъединяване.
Поради обстоятелството, че в случая се касаело за
присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на
собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и
ал. 1, т, 1 от Наредба № 6 и тя била в
мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата
за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали
извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен
електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване било
единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали
потребителят бил присъединен към електропреносната или към
електроразпределителната мрежа.
При това положение за дружеството възниквал правен
интерес да предяви против ответника иск за заплащане на платените суми за такса
за достъп до ел.разпределителната мрежа за процесния период, да бъдел осъден да
заплати /да върнел/ недължимо платените им суми, които получил от ищеца. Настоящата
искова претенция предявява на основание чл. 113 от ГПК пред съда по седалище на
ищеца. Намира, че нормата на чл. 113 от ГПК била приложима по следните
съображения:
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД имал качество на „потребител“ по смисъла на §1, т.41б от ДР
на Закона за енергетиката. При това положение било налице възможност за изборна
подсъдност по чл. 113 от ГПК. Практиката на ВКС категорично приемала, че когато
ищецът имал качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на §1, т.41б
от ДР на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113
от ГПК не била предвидена само за
потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на
потребителите, а следвало да намери приложение „за всички спорове между
потребители и доставчици на услуги“.
/Определение № 172 от
08.03.2013г., постановено по т. дело № 1143/2013г.,на ВКС II т.о. и Определение № 607 от 23.11.2015г. по
ч.т.дело № 2314/2015г. на ВКС I т.о./
С оглед на изложеното ищеца намира, че правилно и
в съответствие с нормата на чл. 113 от ГПК предявява настоящата искова
претенция пред Районен съд - Стара Загора – по седалище на ищеца.
Моли съда да постанови решение , с което на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с ЕИК
*********,
да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, сумата 163,35 лева /сто шестдесет и три лева и 35 ст./, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект
на средно напрежение – Извод Рила – гр. Казанлък, ИТН № 2008237, за периода 01.09.2014г. -
30.09.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли съда да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Заявяват, че дължимите суми могат да бъдат платени
по следната сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД:
IBAN: ***, Банка ДСК ЕАД.
В законоустановения срок по делото е постъпил
отговор от ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в който
считат, че исковете са допустими, но неоснователни и поради това, заявяват, че
ги оспорват, както по основание, така и по размер.
Считат, че сумата, предмет на исковата претенция
била дължима и основателно начислена по сметката на ищеца.
Считат, че обстоятелствата и фактите, изложение в
исковата молба не правели сумите недължими.
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството
си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г.
и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД бил
титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало само
една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ,
бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а.
(Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане.”.
По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на
потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН 2008237. Ищецът от своя
страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете
и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27,
ал. 1 от общите условия и при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В изпълнение на задълженията си по общите условия
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния
период електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за
стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. И
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ издало месечна фактура, представена с отговора на исковата
молба, стойността на част, от която съставлявала исковата сума.
Действително
ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между
ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил
сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Разпределението
на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ...
през разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия” също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на
електрическа енергия извършвала услугата по пренос и разпределение на
електрическа енергия по утвърдените от КЕВР цени, като спазвала следния основен
принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените
от КЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за
енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с
електрическа енергия.
Обектите
на ищеца били присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД. Присъединяването било извършено преди влизане в
сила на Наредба № 6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи при приложима и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба.
Доставената
електрическата енергия, вписани в процесната фактура била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР.
За първи път с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на
ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г. влезли в сила нови цени, както следва:
·
цена за
достъп до електроразпределителната мрежа;
·
цени за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа;
·
цени на самата електрическа енергия по
тарифни зони, за стопански потребители и за битови потребители.
Т.е.
„цена за мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до електроразпределителната
мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа.
При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008 г.
на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа ставала
задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които
„Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и
ползване на мрежата, като оперативно управление, управление на режима на работа
на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в
тази цена не се включвало стойността на присъединителни съоръжения и разходите
за тяхното поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос.
Цената
за пренос през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички
потребители съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към
която бил присъединен обекта им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и
отразявал всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ” ЕАД извършвало за
физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните от
потребителите количества електрическа енергия.
Самото
разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно - „цена достъп"
и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се приложат
разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране било възприето и от Комисията за енергийно и
водно регулиране, която имала правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да
одобрява цените, предложени от енергийните предприятия.
Решенията
на КЕВР били задължителни, както за енергийните предприятия, така и за техните
потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе, разграниченията, които
държавният регулаторен орган извършвал за първи път били: по потребители - в
зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на
консумираната електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване
на електроенергията (с една, две или три скали). По отношение на цената за
достъп обаче, (стр. 6, т.6 от Решението) разграничение няма - цената
за достъп била относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това
били всички потребители, които консумирали електроенергия на средно или ниско
напрежение.
Никакво
друго разграничение (напр. касаещо начина на присъединяване, собствеността на
съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било релевантно по отношение
на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била
дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД. Такъв се явявал и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД.
Всички
мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп” били дължими от
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като те
покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът (независимо, от кого
се снабдявал с електроенергия) бил мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ”
ЕАД, тъй като консумирал в границите на лицензионната територия на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Електроразпределение ЮГ” ЕАД
имало издадена лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа” не била прекъсвана, тъй като в спорния период
имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А
ползването на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа” била
обвързана оперативно и технологично с консумацията на електроенергия.
Нещо повече - дори в обектите да не се извършвало
консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те били
присъединени към електроразпределителната мрежа и можели във всеки един момент
да започнат да консумират електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им
била предоставена.
Впоследствие от 2008г до днес единственото
разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по отношение на
определяне на размера на цената за достъп било в зависимост от вида на клиента
(небитов или битов). Такова било то и в решението на КЕВР, послужило за
определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от ДКЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложените
към делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговаряли на
изискванията на ОУ.
Процесните суми били дължими на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД. След като сключил
договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензи,
мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи
условия. Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани
до степен, която изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия
и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител били съобразени с логиката, по
която бил изграден и функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос
на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия”
(ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензираните норми на поведение, съобразно
които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения -
както между самите тях, така и в договорните отношения с техните
клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от
отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждали и утвърждавали правилото, че: - потребителите на крайните снабдители, които
използвали разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги на
крайния снабдител, а Крайният
снабдител събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми
за пренос, достъп, други мрежови
услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител количество електрическа енергия.
Неначисляването на цена за достъп по сметките на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД щяло да има за правни последици формиране
на цена за достъп, равна на нула (с нулева стойност). Ефектът от това щял да
бъде незаконосъобразно изключване на конкретния клиент, в случай „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, от адресатите на решенията, с които се определяли цени за
достъп и пренос за клиенти, присъединени на ниво средно напрежение.
За постигане на подобни цели в Закона за
енергетика и АПК били предвидени процедури, касаеща издаване на индивидуален
административен акт, с който се одобрявали индивидуални цени за конкретен
клиент – чл. 21, чл. 30 и следващите членове от раздел IV на Закона за енергетиката, каквито в
случая нямало данни да били проведени.
Наред с изложеното, считат, че потребителите на
електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно
напрежение били клиенти на оператора на „електроразпределителната мрежа“,
лицензиран за съответната територия, независимо от правото на собственост на съоръженията.
Считат, че в случая, за да се направила преценка за това дали се дължала или не
цена за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа водещо било бе
правото на собственост на съоръженията, а това на какво ниво на напрежение
обектът на клиента бил присъединен към мрежата, а безспорно установено било, че
обектът на ищцовото дружество бил присъединен на ниво на напрежение 20 кV.
Следователно ключовият въпрос от значение за
правилното решаване на делото бил въпросът към коя електрическа мрежа бил присъединен
обектът на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – към електроразпределителната
мрежа на ЕР Юг или към електропреносната мрежа на ЕСО, т.е. ищецът следвало да
посочи и събере доказателства за това, че бил сключил договор с друг мрежови
оператор, каквито до настоящия момент не им били известни.
Изложената фактическа и правна обстановка
обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за
електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към
електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния
период.
Сумите по процесиите фактури били основателно
начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна.
Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Моли съда да им присъди направените по делото
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
При уважаване на предявения иск ответното
дружество възразяват срещу присъждане на адвокатско възнаграждение, по-голям от
еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Считат, че ако бъдело претендираното
възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция, то било прекомерно и
моли съда да бъде намалено до минималния размер, съгласно разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От изложените обстоятелства в исковата молба се
налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55, ал.1
от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без основание.
Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се дължи по
силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа енергия,
поради което подлежи на връщане като недължимо платена.
Тежестта да
се докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.
Тежестта да се докаже наличието на основание за
плащане на сумата се носи от ответника.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към
изслушване на назначената съдебно-техническа експертиза.
СНЕ
СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д.Д.Д.
– на 66 години, българин, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство със страните.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.291 от НК.
ОБЕЩАВА да даде добросъвестно и компетентно
заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ: Представил съм писмено заключение
в срок, което поддържам и нямам какво да добавя.
СЪДЪТ
НАМИРА, че следва да приеме като писмено
доказателство по делото заключението на съдебно-техническа експертиза, тъй като
същото е изготвено компетентно и добросъвестно и отговаря на поставените
задачи, предвид което и на основание чл. 200 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото
заключението на вещото лице Д.Д.Д.,
като
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице Д.Д.Д. в размер на 300 лева, които са внесени
като депозит по равно от страните.
На
вещото лице беше издаден РКО и същото беше освободено
от съдебната зала.
СЪДЪТ
СЧИТА, че следва да уважи молбата на ищеца за
оттегляне на предявения иск и да прекрати производството по делото, тъй като
същото е направено преди първото съдебно заседание по делото и не се изисква
съгласие на ответника.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 232
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4798/2019г. по описа на Районен съд –
Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд – Стара Загора.
ПРОТОКОЛЪТ
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.14 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: