№ 1956
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100502288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С.о., район „В.“ срещу решение №
11120/13.10.2022 г. по гр.д. № 50677/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, с което са
уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от М. И. П.
срещу С.о., като е отменено уволнението на ищцата от длъжността „главен
специалист“ в отдел „Контрол по строителството“ при С.о., район „В.“, извършено със
заповед от 17.08.2021 г. на кмета на С.о., район „В.“, ищцата е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и в нейна полза е присъдено обезщетение за
оставане без работа за периода от 17.08.2021 г. до 17.02.2022 г. в размер на 4200 лв.
Жалбоподателят – С.о., район „В.“, твърди, че решението е неправилно. Сочи, че
уволнението на ищцата е било законосъобразно, поради което исковете с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ са неоснователни. Ето защо, моли обжалваното
решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските по
производството.
Ответникът по жалбата – М. И. П., не взема становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
1
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. И. П. с конститутивни искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1
КТ за сумата в размер на 4200 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
за периода от 17.08.2021 г. до 17.02.2022 г.
Ищецът твърди, че е уволнен незаконосъобразно, тъй като не са били налице
основанията за прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото
уволнително основание. Сочи, че към датата на уволнението не е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което не е бил налице фактическият
състав на уволнителното основание.
С обжалваното решение исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ са уважени.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на работодателя е да докаже законност на уволнението, а именно, че
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с уволнения служител
последният е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Не се спори по делото, че между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „главен специалист“
в отдел „Контрол по строителството“, което е прекратено със заповед № РВТ21-РД15-
236/17.08.2021 г. на кмета на район „В.“, С.о..
Съгласно представената заповед № РВТ21-РД15-236/17.08.2021 г., в същата е
посочено, че трудовото правоотношение между страните се прекратява на основание
чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. На основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, работникът или
служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая нито се твърди,
нито се установява трудовото правоотношение да е било прекратено по инициатива на
служителя поради придобито от последния право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Точно обратното, сочи се както от работника, така и от работодателя, че
трудовото правоотношение е прекратено по инициатива на работодателя на основание
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В същото време от
уволнителната заповед по никакъв начин не може да се изведе, че същата визира
прекратяване на трудовоправната връзка по инициатива на работодателя, което според
настоящия съдебен състав представлява порок на същата, водещ до
незаконосъобразност на уволнението.
2
Освен това, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не се
установява по делото изобщо да се е осъществил фактическият състав на
уволнителното основание, т.е. не се установява служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 68 КСО, право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10
месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и
2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: до 31
декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна
година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане
на 65-годишна възраст; до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2
месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст. От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Следователно, към
датата на уволнението служителят е следвало да има навършени 61 години и 8 месеца
и 36 години и 2 месеца осигурителен стаж.
Ищцата е имала навършена необходимата възраст, но не се установява същата да
притежава необходимия осигурителен стаж. На първо място, съгласно справката от
НОИ, приета в първоинстанционното производство, служителят не е упражнил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото не са представени доказателства,
от които при условията на пълно и главно доказване да се установява, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение служителят е имал нужния осигурителен
стаж (36 години и 2 месеца) за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Представена е
единствено трудова книжка на служителя, от която обаче не се установява изискуемия
трудов и осигурителен стаж, доколкото и във въззивната жалба е посочено, че същият е
в размер на 32 години, 7 месеца и 24 дни.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като
уволнението, извършено с процесната заповед, следва да се отмени.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до
какъвто извод достигна и настоящият съдебен състав. Установява се също, че
трудовото правоотношение между страните е имало безсрочен характер. Ето защо,
искът е основателен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа
за посочения период, че оставането му без работа е в причинна връзка с уволнението,
3
както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищеца за
последния пълен отработен месец.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото
правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за
процесния период. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца за оставането му
без работа по трудово правоотношение, което се доказва и от приетата в
първоинстанционното производство справка от НАП. Ето защо, в полза на ищцата е
възникнало вземане за обезщетение за периода от 17.08.2021 г. до 17.02.2022 г.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно е отделено и
обстоятелството относно размер на дължимото обезщетение в размер на 4200 лв.,
формирано от брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец.
Ето защо, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е
основателен.
Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, но
същият не претендира такива, поради което не следва да се ангажира отговорността на
въззивника по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11120/13.10.2022 г. по гр.д. № 50677/2021 г. по
описа на СРС, 145 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5