МОТИВИ към присъда по НОХД №177/2020г.по
описа на Районен съд Н.
Делото е образувано на основание чл.247
ал.1 т.1 от НПК-по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура –Н. срещу С.С.С.,обвиняем по сл.дело №48/2018г.по описа на ОСлО при ОП-Ш. в това,че за времето от 20-ти до 30-ти юни
2018г.на територията на Г.,гр.Х.,при условията на продължавано престъпление,два
пъти се съвкупил с лице ,ненавършило 14-годишна възраст –А.К.В. /тогава 13-годишна/,с
ЕГН: ********** ***,като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК
–престъпление по чл.151 ал.1 от НК във вр.чл.26 ал.1
от НК.
За Районна прокуратура –Ш. се явява
прокурор М.Н.,която поддържа изцяло депозираното обвинение.
Подсъдимият С.С.
се явява лично и с упълномощения си защитник адв.Р.Т.
–ШАК.Признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да се не събират допълнително доказателства по тях,поради
което делото беше разгледано в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК /съкратено
съдебно следствие/ и не бяха проведени разпити на свидетели и вещи лица.
Съдът като прецени събраните по делото писмени
и гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
Независимо,че деянието е извършено на
територията на друга държава, предвид постоянното местоживеене на подсъдимия С.С. на територията на Република България -вв с.К.,обл.Ш.,предвид териториалната,родова и местна
подсъдност,съдът счете ,че по арг.на чл.37 ал.1 т.2
от НПК ,компетентен да се произнесе по внесеното обвинение ,се явява Районен
съд –Н..
Първоначално досъдебното производство е
образувано от прокурор при ШОП затова,че
през месец юни ,в гр.Д.,ФРГ, се е съвкупил с лице от женски пол –А.К.В. с ЕГН:**********,***,като
го принудил към това със сила и заплашване и изнасилената не е навършила 14
години –престъпление по чл.152 ал.4 т.1 във вр.ал.1
т.2 от НК.
С постановление за частично прекратяване
на наказателното производство и изпращане на досъдебно производство по
компетентност на прокурор при Окръжна прокуратура –Ш. от
11.03.2020г.,,наблюдаващият прокурор е прекрА.л
частично наказателното производство ,образувано и водено срещу обвиняемия С.С.С. за престъпление по чл.152 ал.4 т.1 във вр.с ал.1 т.2 от НК ,като е преценено,че досъдебното
производство следва да продължи за съставомерна
дейност по чл.151 ал.1 във вр.чл.26 ал.1 от НК и е
изпратено по компетентност на съответната Районна прокуратура..
От показанията на разпитаните по делото
свидетели А.М. А.,С. М. А.,А.К.В.,К. Д.С. М. А.,А.К.В./разпитана
пред съдия то ШОС и в „Синя стая“,,К.В. Д.,С. В.,,както и писмените
доказателства,съдържащи се в цитираното следствено дело се очертава следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият е с постоянно местоживеене ***,като
понастоящем живее и работи в Х. заедно със семейството –живущата на съпружески
начала с него К.Ж.Н.и малолетното им
дете.
В
предходни години С. се е установявал да пребивава и в други европейски
държави.Жената,с която живее,има още шест братя и сестри ,сред които и А.К.В.,родена
на ***г.Майка им К. Д.преди около шест години се установила да живее и работи
във Г..През 2018 година,тя,заедно с дъщерите си А., С.,Н. и С.живели в гр.Р. ,Г..Там
А. посещавала училище,но срещала затруднения ,поради проблеми с комуникацията
на немски език.Когато се връщА. в България по време
на ваканциите си, К. Д. и децата й отсядА. в дома на
нейните родители,находящ се в с.Д.,общ..Г,обл.Д..
Тъй като бащата на непълнолетната
тогава К. Д. не давал съгласие тя да
напуска пределите на страната ни,на 28.04.2018г.подсъдимият С. отпътувал за Г.
заедно с една от сестрите й,за която имал пълномощно,а няколко дни по-късно
,през месец май 2018г. и К. отпътувала за там.
Подсъдимият заживял в жилището на К. Д. в
гр.Р. ,където установил близки отношения с А.К.В. с нейно съгласие,като
знаел,че тя не е навършила 14-годишна възраст.
С. имал братовчед А. М. А.,който по това
време работел в гр.Х.,Г..Той няколко пъти гостувал на С. в дома на Д..
През месец юни 2018 година, С.,А.,А.В. и сестра й С. В. ,отпътувА.
от гр.Р.за гр.Х..
На 20.06.2018г.,в квартирата,обитавана от св.А.,находяща
се в гр.Х.,Г., подсъдимият С. осъществил вагинално съвокупление
с А. В. с нейно съгласие.Свидетелят А. А. имал лични възприятия за установените
интимни взаимоотношения между С. и А.,за което даже информирал майката на
момичето К. Д..Казал й да им обърне внимание.Тя от своя страна му заявила,че е
питала дъщеря си за това,но тя отрекла за нА.чието на
близост помежду им.Не отрича,че се опитала да ограничи контактите помежду
им,както и,че един ден,връщайки се по-рано от работа, е заварила двамата в едно
легло,за което се скарала на дъщеря си.
Няколко дни по-късно/на неустановена дата
до 30.06.2018г./,в същото жилище,той отново осъществил полов акт с нея и с
нейно съгласие.След това той,А. и С.,отново се върнА.
в гр.Р.
По решение на К. Д.,дни
по-късно,подсъдимият се върнал в РБългария заедно с децата и като техен
придружител,разполагащ с пълномощно в тази насока.
След прекараната ваканция А.В. и сестрите й
се върнА. във Г..Момичето се оплаквало от
главоболие,не искало да ходи на училище и искало да се върне в България.
На 29.09.2018г.,А. се върнала в страната и
се установила да живее при баба си в с.Д..Поради оплаквания на детето,на 11.10.2018г. баба му С.М.А.го
завела на преглед в Първо ДКЦ гр.Д.,при лекар специА.ст акушер-гинеколог,при което била установена бременност в
17 гестационна седмица и 4 дни.
В показанията си пред органът на
разследването,малолетната А. е
заявила,че на 20.06.2018г. е била принудена да извърши полов акт с мъжа на
сестра си в жилището им в гр.Р.в един по-ранен момент, ,когато двамата са били
там сами,като той я заплашвал,че ще убие нея,майка й или друг член на
семейството си.Преди това бил заключил входната врата на жилището и скрил
ключовете,така,че тя не можела да избяга.В подкрепа на думите си ,държал в
ръката си нож,от който детето много се изплашило и до последно не споделило за
случило се със своята майка или сестри ,докато се намирало в Германия,я казало
за това на баба си едва ,когато се прибрало в България и почувствало общо
неразположение .Майката на момичето,неговата сестра С.,бабата по майчина линия С.
,в показанията си преразказват това,което им е разказала А..За това деяние /на
посочената дата,в гр.РА.нген, срещу подсъдимия няма
повдигнато обвинение/.
Подсъдимият С. отрича на тази дата и място
/20.06.2018г.,в дома им в гр.РА.нген,Г., да се е
съвкупил с малолетната А.В.,
,употребявайки сила и заплашване.Признава ,че за времето от 20-ти до 30-ти юни
2018г.се е съвкупил с нея два пъти,но в гр.Х.,Г.,като това не е станало против
волята й..
Предвид различието в мястото на извършените
деяния,твърдяни от една страна от подсъдимия С. и
отчасти от показанията на св.А.,а от друга страна –тези на свидетелите С. А., К.
Д.,А.В.,С. В. и доколкото единствените преки участници в инкриминираните деяния
са били подсъдимият и пострадалата малолетна,по досъдебното производство е
назначена комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза,един от
въпросите към която е бил да се установи дА.
пострадалата може да участва пълноценно в наказателния процес като свидетел.
Вещите лица,чието заключениесъдът
я цени с нужното доверие като компетентно,всеобхватно и задълбочено сочат,че
пострадалата А.К.В. не страда от психично заболяване.Същата е с интелектуално
развитие в границите на нормата,съответно на календарната възраст и средата.Към
момента на деянието т м.май-м.юли 2018г,в чисто теоретичен план е притежавала
психологичната годност да възприема правилно фактите от действителността,които
имат съществено значение по досъдебното производство,както и би могла да ги
възпроизвежда.
Експертите заключавата,чеотчитайки подробно възрастовите и психо-културни
особености,начина на пресъздаване на деянието,както и отсъствието на субективно
преживяване за психотравмиращо събитие и на проникване
на такова в проективните методики,напълно е допустима
хипотезата събитието /инкриминираното деяние/да не се е случило по
начин,представен от пострадалата.Предвид малолетната й възраст и характерните
за нея психични особености,най-вече внушаемостта и пасивната подчиняемост,изводими
от липсата на автономност,съчетани с културалните
особености на средата,от която изхожда,правели голяма вероятността ,споделеното
от нея да й е внушено от по-възрастни
заинтересовани лица.Достоверността на показанията й се поставя под съмнение,а
оттам и годността да участва пълноценно в наказателния процес като свидетел.
Ето защо,преценявайки в съвкупността им
,признанието на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
от страна на подсъдимия С.С. анА.зирани ги с останА.я доказателствен материал по делото,съдът счете,че се
установи по един несъмнен начин ,че
подсъдимият е автор на престъплението,в извършването на което е привлечен като
обвиняемо лице.,поради което прие ,че за времето от 20-ти до 30-ти юни 2018г.на
територията на Г.,гр.Х.,при условията на продължавано престъпление,два пъти се
съвкупил с лице ,ненавършило 14-годишна възраст –А.К.В. /тогава 13-годишна/,с
ЕГН: ********** *** и извършеното не представлява престъпление по чл.152 от НК
и по този начин е осъществил състава на престъпление по чл.151 ал.1 от НК.
Доколкото са били извършени две
деяния,осъществяващи поотделно един и същи състав на едно престъпление,извършени
са през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при
еднородност на вината,при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите,деянието следва да бъде квА.фицирано като такова по чл.26 ал.1 от НК –„продължавано
престъпление“,поради което правната му квА.фикация е по чл.151
ал.1 от НК във вр.чл.26 ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението е
осъществено при нА.чието на пряк умисъл у подсъдимия
–разбирал е общественоопасния му характер и неговите противоправни последици,като е целял тяхното настъпване.
За въпросното съставомерно
деяние,законът предвижда наказание „лишаване от свобода“лишаване от свобода от
две до шест години.
Отчитайки от една страна високата степен на
обществена опасност и противоправност на извършеното
от него деяние,насочено против половата неприкосновеност на малолетно лице
–отегчаващо вината обстоятелство,от друга страна –смекчаващи вината му такива
:чисто съдебно минало,баща е на малолетно дете,за което се грижи и
издържа,прави самопризнания,проявяване самокритичност към постъпката си.,съдът
счете,че са нА.це
предпоставките ,визирани в чл.55 ал.1 т1. От НК,поради което му определи
наказание под специалния минимум ,предвид в съответната санкционна норма,като
счете,че при така определеното биха били постигнА.
целите на генералната и индивидуална превенция,залегнА.
като основни начала в чл.36 от НК.
Ето защо, на основание чл.151 ал.1 от НК
във вр.чл.26 ал.1 от НК във вр.чл.55
ал.1 т.1 от НК С.С. беше осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.,чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК беше отложено с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,в тежест на
подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Мотивите са изготвени на 23.11.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: