Решение по дело №121/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 117
Дата: 28 ноември 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20221310200121
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Белоградчик, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200121 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. “Л.“ №..., с ЕГН
**********, срещу НП № 307/27.05.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица,
с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1
т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.61 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите във вр. чл. 108 ал.3 от ЗГ.
В жалбата, се излага довод за не законосъобразност на наказателното
постановление и иска отмяната му, поради допуснато съществено нарушение
на материалния закон, опорочаващо издаденото НП – санкционирано
„допустителство“ без фактическият състав на деянието да е такъв. В с.з. се
явява процесуален представител – адвокат, на жалбоподателя, който
поддържа жалбата, твърди, че има неяснота на предмета на нарушението – не
са посочени в АУАН и НП кои немаркирани дървета са отсечени, респ. в
сочените количества – дали са се включвали и тези, които не са подлежали на
маркиране, но са отсечени, твърди се още , че няма връзка между
1
приписаното нарушение по квалификацията му и фактическата обстановка в
случая, отново изтъква довода за липса на „допустителство“ и претендира и
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.
з., но в писмена защита взема становище по същество на казуса – че има
доказано извършено нарушение от жалбоподателя и че издаденото НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят Т. С. Т. е лице, упражняващо частна лесовъдска
практика, неоспорено качество от страните / респ. неговата/ , въпреки липсата
на изрично доказателство в тази насока.
В това си качество – на лицензиран лесовъд, Т. Т., като представител на
ЮЛ, на 22.01.2022 г., получил позволително за сеч № 0652220, с очакван
добив на 45.0 плътни куб. м. дърва – лежаща маса, от вида черен бор и благун
/ като едра и средна дървесина и дърва за огрев и вършина/ от отдел 381 ”д”,
имот от ГФ, собственост на ФЛ, в землището на с. П., общ. Р., като
собственикът / ФЛ / бил предоставил на ЮЛ – да осъществи сечта. Съгласно
даденото позволително, сечта е следвало да се извърши в периода 25.01.2022
г. до 31.03.2022 г., като добитите материали следвало да се извозят от
сечището в същия период.
На 12.02.2022 г. свидетелите Д. В. и колегата му И. И. – горски
инспектори при РДГ-Берковица, извършили проверка по ЗГ на сечището в с.
П., по цитираното по-горе позволително за сеч. Двата обходили сечището и
констатирали, че на терена има сеч и на не маркирани за отсичане дървета от
вида черен бор. Измерили диаметъра на пъните им – и по сортименна
ведомост изчислили кубатурата на същите, като го сортирали на едра и
средна строителна дървесина и дърва за огрев. Т. бил уведомен и поканен да
присъства на проверката, но не се явил.
Поради допуснатото отсичане на немаркираните дървета
проверяващите приели, че на Т. следва да се състави АУАН за нарушение по
ЗГ. Своите констатации В. отразил в Констативен протокол - №
143747/18.02.2022 г., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо Т..
2
Протоколът бил подписан от В. , Иванов и Т..
Именно в изпълнение на разпореденото в констативния протокол,
веднага, също на 18.02.2022 г., Д. В. съставил и АУАН № 307 от същата дата
на Т. Т., в неговото присъствие : за това, че “ като лице упражняващо
лесовъдска практика, е получил Позволително за сеч № 0652220/22.01.2022 г.,
като е допуснал отсичане на……. немаркирани с КГМ в основата на пъна“.
Деянието е сочено като осъществено в периода 25.01.2022 г.-12.02.2022 г., на
територията на ТП ДГС-Белоградчик, в землището на с. П., отдел 381 „д“. В
реквизита “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, В.
посочил чл.61 от Наредба № 8 за сечите в горите и чл.108 ал.3 от ЗГ. Като
свидетел, отбелязан като такъв на констатиране на нарушението и
същевременно и съставяне на акта, е вписан И. Бл. И.. Нарушителят
подписал акта и получил копие от него, без да отрази писмено възражения.
На 27.05.2022 г. въз основа на акт № 307/18.02.2022 г. на св. В., е
издадено обжалваното НП № 307/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица,
предмет на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на
качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд. За това
обстоятелство не са представени изрични доказателства, но не се и оспорва от
страните. На следващо място, не се спори относно фактите, че за сечището по
позволително за сеч № 0652220/22.01.22г. документът – позволително е
получено именно от Т. Т.. Установи се /от констативния протокол за
проверката/, и гласните доказателства – показания на свид. В., дадени в с. з.,
че на 12.02.22 г. са установени в сечището сечени и немаркирани дървета,
като количеството им е определено по сортиментна ведомост, а видът им е
черен бор.
Съдът приема за истинни според него приобщените гласни
доказателства – свидетелски показания на св. Д. В., а също така писмените
доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От тези
доказателства за съда се изяснява, че Т., в качеството си на лицензиран
3
лесовъд, като получател на позволително за сеч, и следвайки да упражнява
контрол по провеждането й, съгл. чл.61 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в
горите и чл.108 ал.3 от ЗГ, не е упражнил такъв, тъй като се е стигнало до
отсичане на немаркирани дървета.
Съдът не приема за основателно възражението от страна на
жалбоподателя, че цифровата квалификация по чл.61 от Наредба № 8/2011 г.
за сечите в горите е неотносима към приписваното обвинение, тъй като
именно в тази подзаконова разпоредба изрично са предвидени отговорност и
контрол върху законосъобразното провеждане на сечта, на лицето, получило
позволителното за сеч. Тази норма преповтаря просто въведеното и от ЗГ – в
чл.108 ал.3 идентично задължение.
Съдът не приема за основателен в случая и довода за ненадлежно
описване на отрязаната немаркирана дървесина в сечището, което да е довело
до засягане правото на нарушителя за разбере в какво е обвинен. Св. В. в с. з.
подробно разясни, че дърветата, които подлежат на сеч са два вида – едните,
при определени параметри – дебелина на ствола им / диаметър/ изрично се
маркират за сеч с КГМ, другите – по-тънки, с диаметър по-малък от 14 см. на
височината от 1,30 м. – не подлежат на такава маркирация. Свидетелят показа
още, че в конкретното сечище е имало неправомерно рязани и от двата вида
дървета – подлежащи на маркиране и не, като той и колегата му са измерили
диаметрите само на тези, които е следвало да са с поставена КГМ и тях са
вписали като кубатура в КП и АУАН. Т. е. за тях само е и потърсена
отговорност. Останалите – не са предмет на обвинението. Ето защо, съдът
приема, че тъй като това е в интерес на нарушителя – търси му се отговорност
за по-малко количество от действително неправомерно добитите дърва, то не
посочването в АУАН, респ. в НП и на другите, не подлежащи на маркиране
дървета за сеч и отсечени без да е било разрешено, не е нарушение на правата
на Т..
При издаването на НП обаче, съдът счита за допуснато едно наистина
съществено процесуално нарушение на ЗАНН и ЗГ, което налага отмяната
на постановлението – липса на законово предвидено наказание за елемента
„допустителство“ в конкретния казус, при установеното неправомерно
поведение иначе на Т., така както текстово му е приписано нарушението.
Възражението на защитата на жалбоподателя за изпълнително деяние
4
под формата на „допустителство“ се явява основателно. Този термин –
„допуснал“ е използван и в АУАН и в НП, като резултат от не упражнен
контрол. Действително „допустителството“ съгласно чл.10 от ЗАНН се
наказва само в изрично предвидени случай. В хипотезите на чл.257 ал.1 от ЗГ
– съдът открива предвидена такава отговорност единствено по т.6 и т.7, но те
нямат отношение въобще към настоящия казус / свързани са с
нерегламентирано допускане на строителство в горски територии или други
дейности, от неправоспособни лица/ .
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени, като неправилно и не
законосъобразно.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. /в редакцията й до 04.11.22 г./ за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът присъжда в тежест на наказващия орган,
претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 300,00 лв. – за
адвокатско възнаграждение, и предвид представения по делото договор за
правна защита и съдействие с адвокат и пълномощно, удостоверяващ, и че
възнаграждението е платено, поради което и има доказателства, че разноските
са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 307/27.05.2022 г.
на Директора на РДГ-Берковица, с което на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“
№ ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на
основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ, за нарушение на чл.61 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. чл. 108 ал.3 от ЗГ.
ОСЪЖДА РДГ-БЕРКОВИЦА, с адрес гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № ...,
ДА ЗАПЛАТИ на Т. С. Т. от с. Г., обл. В., ул. „Л.“ № ..., с ЕГН **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
5
300,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6