№ 2293
гр. София, 22.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Гражданско дело №
20221100109894 по описа за 2022 година
Производството по гр. дело № 9894/2022 год. по описа на СГС, ГО, І -9
състав, е образувано по искова молба и уточнителна молба от 25.10.2022 г. на
А. К. М. против МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ И МИНИСТЕРСТВО НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО с искане за солидарното им осъждане да заплатят
сумата от 25500,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на нейния баща К.А.М. на 02.05.2021 г., починал от „Ковид
пневмония и придружаващи заболявания“. Ищцата твърди, че след
официалното започване на ваксинационната кампания срещу Ковид -19 баща
й нееднократно е правил опити да се ваксинира, но не е успял да стори това.
Причината за това била липсата на адекватна организация на ваксинационния
процес в страната, изразяваща се в приоритизиране на подлежащите на
ваксинация лица, игнориращо първостепенната необходимост от
навременната ваксинация на най- уязвимите от тежко протичане на
заболяването и от смърт /възрастни лица и хронично болни/ и свързаното с
това разпределение на ограничения медицински ресурс. Твърди, че
Национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България,
приет с решение на МС и Заповед № РД-01-726 на министъра на
здравеопазването са неразривно свързани и представляват единен комплексен
правен механизъм в областта на здравеопазването, като тази
взаимосвързаност и обусловеност на двата акта обуславят солидарна
отговорност на двамата ответници, като вследствие на посочените два
вредоносни акта баща й К.М. е починал, а смъртта му е причинила болки и
страдания на ищцата.
При така очертания предмет на спора, сезираният съд приема, че не е
родово компетентен да разгледа предявените искове по следните
съображения:
В случая се касае за предявени искове за заплащане на парично
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконна
1
административна дейност, респ. от незаконни действия и бездействия на
административни органи в единния държавен апарат - при упражняване на
своите властнически правомощия. В този смисъл, въведените в исковата
молба фактически твърдения трябва да се подведат под хипотезиса на
правната норма, уредена в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно, чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при
или по повод изпълнение на административна дейност. Според втората
алинея на същия текст, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в
Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се
определя по чл. 7, ал. 1.
Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан от поддържаната от
ищцата правна квалификация. Когато вредите са от незаконосъобразни
действия или бездействия на административен орган, както е в случая,
споровете са подсъдни на административните съдилища реда на АПК. Когато
се претендира обезщетение за вреди, причинени от държавни органи,
разграничителен критерий досежно съда, компетентен да се произнесе по иск
за обезщетение, се явява дейността на органа, от чиито действия, респ.
бездействия се твърди причиняването на вредоносния резултат.
Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени
при или по повод изпълнение на административна дейност. Дейността по
осъществяваната от държавата здравна политика и имунизирането на
населението при възникване на извънредна епидемична обстановка, което се
разпорежда от министъра на здравеопазването /чл. 59 ЗЗ/ е административна
и е свързана с осъществяване на властнически функции, поради което е
налице специалното основание, което да дерогира общия ред за
осъществяване на защита на засегнатото право по реда на ЗЗД. В случая
ответниците действат като орган на власт, тъй като в създадените отношения
има подчинение и зависимост, т.е. отношенията не са равнопоставени, поради
което е налице компетентност на административния съд за разглеждане на
претенцията.
Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка и за
нейното спазване съдът е длъжен да следи служебно – арг. от чл.119, ал.1
ГПК, като решение, постановено по искове, родово неподсъдни на СГС, би
било недопустимо. Ето защо съдът счита, че започнатото пред него
гражданско дело му е непосъдно. Същото подлежи на прекратяване и
съответно с оглед разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК следва да се изпрати на
Административен съд – София град по компетентност. С оглед твърденията
на ищцата в обстоятелствената част на исковата молба и данните по делото,
мястото, където са причинени вредите е гр. София, поради което АССГ е
компетентен да разгледа спора. Местоустановяване на конкретната
претендирана вреда или къде са претърпени вредите е без значение за
местната подсъдност. Противното разбиране би обезсмислило изборната
2
подсъдност по чл. 7 ЗОДОВ, защото ако мястото на увреждане съвпада с
мястото на търпене на вредите, то тогава това място ще съвпада и с
настоящия адрес на увредения.
Предвид изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №9894/2022 год. по описа
на СГС, ГО, І -9 състав, поради родова неподсъдност.
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ на основание чл.118, ал.2, вр. чл.
119, ал.1 ГПК делото на Административен съд – София град.
Определението подлежи на обжалване пред САС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Делото да се изпрати на Административен съд – София град, след
влизане в сила на настоящото определение.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3