Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 02.07.2020 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на осми юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Павлина Петрова
като
разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 147/ 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Б.Р.Ч. от *** срещу Решение №
2153-08-55/ 26.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата му среща Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали. Административният акт на
горестоящия орган се оспорва като неправилен поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Твърди се, че не са изпълнени задълженията, предвидени в чл.35 от АПК.
В жалбата се сочи, че на 10.09.2019 г., по молба на Б.Ч., до ЕСК на „***“ ЕООД
за прекратяване на договора за възлагане на управлението по взаимно съгласие,
ЕСК взема решение на 10.09.2019 г. за прекратяване на договора с анекс № ***. От 11.09.2019 г. ЕСК на „***“ ЕООД
упражнява дейността упражнява дейността
като самоосигуряващо се лице съгласно подадена бланка
в НАП, вх. № ***/ *** г. Осигуряването продължава до 31.12.2019 г., когато е
прекъсната дейността като самоосигуряващо се лице по
подадено заявление. Обяснява се също така, че на 29.11.2019 г. е прекратен
сключения между „***“ ЕООД и Б.Ч. трудов договор. В обобщение се сочи, че Б.Ч.
отговаря на всички основания на закона, за да получи парично обезщетение.
Твърди се, че в оспореното решение неправилно е
приложен КСО, като административният орган е приел, че за да получи право на
обезщетение за безработица, Б.Ч. трябва да смени управителя на „***“ ЕООД. Жалбоподателят
изразява становището си, че това би означавало, че дружеството развива трудова
дейност и дължи осигурителни вноски на новия управител, като Б.Ч. отново ще
подлежи на задължително осигуряване като собственик на търговското дружество на
основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО. Съгласно изложеното в жалбата, в КСО няма
забрана, с която да се ограничава едно лице да не може да се осигурява на
повече от един вид осигуряване. Всяко следващо осигуряване води до кумулативно
увеличаване на осигурителния доход, което се взема предвид при изчисляване на
паричното обезщетение за безработица – чл.6, ал.16 от КСО. Като следващ довод
за незаконосъобразност се посочва, че разпореждането на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали е издадено на основание
КСО, ДВ, бр.34 от 25.04.2006 г., а оспореното решение на директора - на основание КСО, ДВ, бр.28/ 24.03.2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г., при едно и също административно производство, което е
достатъчно основание за отмяна. Прави се искане да се отмени оспореното
решение, с което е потвърдено разпореждането на ръководителя на осигуряването
за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и преписката да се върне на ръководителя
на осигуряването за безработица за ново произнасяне за изплащане на обезщетение
за безработица на Б.Р.Ч.. В съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата
си.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали се
представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата по
съображения, изложени в решението на директора на РУ”СО” Кърджали.
След проверка на събраните доказателства съдът приема
следното от фактическа страна:
Със Заявление-декларация, № 083-00-94-1/ 03.02.2020
г., Б.Р.Ч. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл.54а от КСО. Декларирал е, че е прекратено трудовото му
правоотношение с „***“ ЕООД, като е приложил и копие от акта за прекратяване на
правоотношението.
С Разпореждане № ***/ *** г. на „за“ ръководител на
осигуряването за безработица е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54а, ал.1, т.3 от КСО. Мотивите за отказ са, че от
справка в Търговския регистър е установено, че не е прекратен договор за
управление и контрол. Направен е извод, че лицето упражнява трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО. Б.Ч. е оспорил този
административен акт пред директора на ТП на НОИ – Кърджали с твърдението, че на
10.09.2019 г. по негова молба до ЕСК на „***“ ЕООД за прекратяване на договора
за възлагане на управление по взаимно съгласие, на 10.09.2019 г. ЕСК взема решение
за прекратяване на договора по взаимно съгласие с анекс № 1. От 11.09.2019 г.
ЕСК ( едноличен собственик на капитала) на „***“ ЕООД упражнява дейността като самоосигуряващо се лице съгласно декларация, № ***/ *** г.,
подадена в НАП Пловдив, офис Кърджали.
С оспореното в настоящото производство Решение на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена подадената срещу Разпореждане № ***/
*** г. на „за“ ръководител на осигуряването за безработица жалба. В този акт на
горестоящия административен орган е посочено, че
спорния въпрос е дали е прекратено осигуряването на Б.Ч. като управител на „***“
ЕООД. Изложени са мотиви, че сред проверка в Търговския регистър е установено,
че Б.Ч. е управител на посоченото търговско дружество. Цитирана е разпоредбата
на чл. 54а, ал.1, т.3 от КСО, предвиждаща като едно от условията за отпускане
на парично обезщетение за безработица лицето да не упражнява трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по КСО. Направено е позоваване и
на нормата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, уреждаща осигуряването на управителите и прокуристите на търговски дружества. Прието е, че след като
Б.Ч. не е освободен като управител на „***“ ЕООД чрез вписване на това
обстоятелство в търговския регистър съгласно чл.141, ал.6 от ТЗ, то не може да
се приеме, че лицето е преустановило дейност като управител на „***“ ЕООД.
При така установените факти съдът прави следните
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО от
лице, чиито права се засягат от оспорения административен акт. Разгледана по
същество е неоснователна.
В чл.54а, ал.1 от КСО са предвидени условията, на
които трябва да отговаря едно лице, за да бъде отпуснато обезщетение за
безработица. Както е посочено в оспореното решение на основание чл.54а, ал.1,
т.3 от КСО, едно от изискванията е да не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на
друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. В
настоящия случай, от представени, с жалбата срещу Разпореждане № ***/ *** г. на
„за“ ръководител на осигуряването за безработица, декларации се установява, че на
16.09.2019 г. Б.Ч. е заявил, че упражнява дейност като ЕООД с ЕИК ***,
съответно, че от 31.12.2019 г. прекъсва дейността като собственик на ЕООД със
същия ЕИК.
Спорният въпрос, както е прието и в обжалваното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е дали Б.Ч. е освободен като
управител на „***“ ЕООД с ЕИК ***. От събраните доказателства става ясно, че
правилно в решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че
жалбоподателят не е освободен като управител на това търговско дружество.
Относимата правна уредба относно отношенията
между управителя и търговското дружество, както и спрямо третите лица се
съдържа в Търговския закон. Съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ освобождаването на
управителя е от компетентността на общото събрание. Но според чл. 140, ал. 1 ТЗ, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл. 119,
ал. 2 ТЗ, трябва да бъдат вписани в търговския регистър. В чл.119, ал.2 от ТЗ е
предвидено, че в регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само
размерът на капитала) и точка 6 на чл. 115, които се обявяват. Разпоредбата на
чл. 119, ал. 2, т. 2 ТЗ се отнася до управителя на дружеството, а чл. 115, т. 6
- до управлението и начина на представителство. Разпоредбата на чл. 141, ал. 4 ТЗ предвижда, че овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко
време и името му да бъде заличено от търговския регистър.
Данните относно дружествата, които подлежат на
вписване са посочени в чл. 119, ал. 1-2 от ТЗ. Съгласно, чл. 119, ал. 1 ТЗ, за
вписване на дружеството в търговския регистър е необходимо: 1. (доп. - ДВ, бр.
34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) да се представи дружественият договор,
който се обявява; 2. да е назначен управител или управители на дружеството; 3.
(изм. - ДВ, бр. 84 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.; 4. (изм. - ДВ, бр.
100 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) да е внесен установения в закона
минимум от капитала; 5. (нова - ДВ, бр. 34 от 2011 г., в сила от 03.05.2011 г.)
в случай, че дружеството се регистрира с капитал, по-висок от установения в
закона минимум - да е внесен най-малко 70 на сто от капитала. Съгласно чл. 119,
ал. 2 от ТЗ, В регистъра се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 (само размерът
на капитала) и точка 6 на чл. 115 (управлението и начина на представителство),
които се обявяват.
В разпоредбата на чл.140, ал.1 от ТЗ е предвидено
изискване, решенията на общото събрание, които се отнасят до вписванията по чл.
119, ал. 2 да бъдат вписани в търговския регистър. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ТЗ, за решенията на собственик при еднолични дружества се прилага ал. 1. В
чл.140, ал.4 от ТЗ установено, че увеличаване и намаляване на капитала,
приемане и изключване на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и
освобождаване на управител, както и назначаване на ликвидатор имат действие от
вписването им в търговския регистър. Според чл.141, ал.6 от ТЗ овластяването и
неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след
вписването им. В тази връзка решението на за прекратяване на договора за
управление и контрол на ЕООД, поражда права и задължения между страните по
договора за управление, но до вписване на това обстоятелство в Търговския
регистър не поражда действие по отношение на ТП на НОИ, като трето добросъвестно
лице по смисъла на чл. 141, ал. 6 от ТЗ. Тъй като, в случая се касае до ЕООД,
следва да се посочи, че е необходимо едноличният собственик на капитала, който
е и управител на търговското дружество, да посочи друго лице, което ще действа
като управител на „***“ ЕООД. От справка в Търговския регистър се установява,
че Б.Р.Ч. не е заличен като управител на „***“ ЕООД и към настоящия момент.
Поради изложените съображения жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Б.Р.Ч. от *** срещу
Решение № 2153-08-55/ 26.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което
е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № ***/ *** г. на ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
Съдия: