Решение по дело №1306/2019 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

   №..................................................2019 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на осемнадесети септември 2019 г., в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретар Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1306/2019 г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е след обезсилване на Решение № 2312/28.11.2018 г., постановено по адм. дело № 2711/2018г. на Административен съд – Варна, с Решение № 6677/07.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1291/2019 г. на Върховния Административен съд /ВАС/ на Република България /РБ/, и връщане за ново разглеждане от друг състав жалбата на К.Г.М., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-205/31.07.2018 г. срещу Разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54е, ал.4 и във връзка с чл.54е, ал.1 от КСО, на лицето е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457,54 лева – главница.

В жалбата и в уточняваща молба с.д. № 8727/31.05.2019 г., подадена от жалбоподателя чрез пълномощник, се поддържа незаконосъобразност на оспорения акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди се, че неточно административният орган е отразил в актовете, които са оспорени, че жалбоподателя е получил обезщетение по реда на чл.221, ал.1 от КТ, не е разграничил в резултат на кое уволнение е полученото от него обезщетение и в този смисъл не е възприел правилно фактическата обстановка, респективно, това е довело и до нарушение на материалния закон. Аргументира се, че не е налице фактическият състав на чл.54е от КСО, тъй като между обезщетението, чието възстановяване е разпоредено с потвърденото разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, и обезщетението, присъдено с решението по гр. дело № 7928.2015 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, липсва идентичност, доколкото първото е отпуснато за оставането без работа от „Инфинити ДБ“ ЕООД, а второто – като обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение от Агенция „Митници“. Изтъква се, че изплатените суми, представляващи ПОБ, са добросъвестно получени и не подлежат на връщане съгласно чл.114, ал.2 от КСО. Сочи се, че нормата на чл.54е от КСО е утежняваща и не следва да се тълкува разширително, поради което и след нейното изменение от 09.12.2016 г. от приложното й поле е изключен чл.225, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/. Твърди се нарушение на основни принципи в административното право и процес, а именно: принципът на законност, принципът на пропорционалност, принципът на недопустимост на злоупотреба с правомощия. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на сторените разноски за водене на делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на жалбоподателя, като се излагат допълнителни аргументи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, касаещи размера на обезщетението и липсата на ощетяване на фиска.

Ответникът – Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, необоснована и недоказана, а оспореното решение за правилно и законосъобразно.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана пред компетентния съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.118, ал.1 от КСО /Решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ е връчено на К.М. на 05.09.2018 г. видно от приложеното на л.6 от административната преписка известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 19.09.2018 г. съгласно представената товарителница – л.7 от адм. дело № 2711/2018 г. по описа на Административен съд – Варна/, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала съдебното производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на К.Г.М. с вх. № 1012-03-205/31.07.2018 г. срещу Разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54е, ал.4 и във връзка с чл.54е, ал.1 от КСО, на лицето е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457,54 лева – главница.

Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО вх. № 031-00-3937-1/17.06.2015 г. /л.60 – л.61/ К.Г.М. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Към заявлението е приложена Заповед № 00000011/25.05.2015 г. на управителя на „Инфинити ДБ“ ЕООД /л.62/, с която, на основание чл.71, ал.1 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение между „Инфинити ДБ“ ЕООД и К.М., считано от 25.05.2015 година. Това трудово правоотношение е възникнало на 18.05.2015 г. по силата на трудов договор № 00000021/18.05.2015 г. /л.12/, сключен между „Инфинити ДБ“ ЕООД – работодател, и К.Г.М. – работник/служител, за което свидетелства и представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 03388153057470/18.05.2015 година /л.10/. Към заявлението за отпускане на ПОБ са приложени и документи, удостоверяващи придобития от заявителя трудов и осигурителен стаж /л.63 – л.70/.

Във връзка с подаденото заявление от 17.06.2015 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ е издал Разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015 г. /л.58/, с което, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на К.Г.М. е отпуснато ПОБ, считано от 25.05.2015 г. до 24.01.2016 г., в размер на 19,98 лева дневно.

С декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица с вх. № 031-00-3937-2/17.11.2015 г. /л.55 – л.56/ К.М. е декларирал, че е започнал да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО, считано от 13.11.2015 година. Към декларацията е приложено копие от трудов договор № 200/11.11.2015 г. /л.57/, сключен между него, в качеството на работник, и „Български пощи“ ЕАД, в качеството на работодател. Въз основа на подадената декларация от 17.11.2015 с Разпореждане № 031-00-3937-2/17.11.2015 г. /л.53/ ръководителят на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ е прекратил изплащането на отпуснатото с Разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015 г. ПОБ на К.Г.М., считано от 13.11.2015 година.

Съгласно представеното Удостоверение изх. № 32-83950/12.05.2015 г. /л.11, л.64/ К.Г.М. е работил по трудово правоотношение в Агенция „Митници“ в периода от 01.10.2007 г. до 08.05.2015 г., заемайки съответно длъжностите младши специалист /от 01.10.2007 г. до 01.07.2012 г./ и специалист /от 01.07.2012 г. до 08.05.2015 г./.

Със Заповед № 631/30.04.2015 г. на Директора на Агенция „Митници“ /л.29 – л.32 от адм. дело № 2711/2018 г. по описа на Административен съд – Варна/ на К.Г.М. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение с Агенция „Митници“ е прекратено. Заповедта е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 1262/31.03.2016 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. дело № 7928/2015 г. /л.25 – л.34/, уволнението на М. е признато за незаконосъобразно и е отменено, като служителят е възстановен на работа. С посоченото съдебно решение на ВРС Агенция „Митници“ е осъдена да заплати на К.Г.М. обезщетение в размер на 1 806,00 лева за времето, през което същият е работил на по-нископлатена работа за периода от 08.05.2015 г. до 08.11.2016 г., на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, както и направените по делото съдебни разноски. Решението на ВРС е потвърдено с Решение № 984/14.07.2016 г., постановено по гр. дело № 993/2016 г. на Окръжен съд – Варна /л.35 – л.44/ и е влязло в законна сила на 14.08.2017г., предвид Определение № 878/14.08.2017 г. на ВКС, постановено по гр. дело № 4304/2016 г. /л.45 – л.50/, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 984/14.07.2016г. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр. дело № 993/2016 година.

Въз основа на влязлото в законна сила решение на ВРС, от съдия при Районен съд – Варна е издаден изпълнителен лист /ИЛ/ № 9449/30.08.2017 г. /л.51/ за събиране на всички суми – обезщетения и разноски за всички съдебни инстанции, присъдени в полза на К.М. във връзка със съдебния спор между него и Агенция „Митници“. Присъдените суми са изплатени на оспорващия в пълен размер – 3 959,49 лева, видно от представеното копие от платежно нареждане /л.52/. С писмо изх. № 32-2757-54/05.10.2017 г. /л.24/ началникът на Митница Варна е уведомил Директора на ТП – Варна на НОИ, че на К.Г.М. е изплатена сумата 1 806,00 лева, съгласно чл.225 от КТ, представляваща обезщетение за времето от 08.05.2015 г. до 08.11.2015 г., през което е работил на по-нископлатена работа. С писмо изх. № 32-149996/28.05,2018 г. /л.22/ началникът на Митница Варна е уведомил Директора на ТП – Варна на НОИ, че в размера на изплатеното на К.М. обезщетение за периода от 25.05.2015 г. до 13.11.2015 г. са включени суми, както следва: от 25.05.2015 г. до 31.05.2015 г. – 79,21 лева; от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. – 301,00 лева; от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. – 301,00 лева; от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. – 301,00 лева; 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. – 301,00 лева; 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. – 301,00 лева; от 01.11.2015 г. до 13.11.2015 г. – 221,79 лева.

Предвид установените факти, ръководителят на осигуряването за безработица при ТП – Варна на НОИ е издал Разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. /л.9, л.20/, с което на основание чл.54е, ал.4 и във връзка с чл.54е, ал.1 от КСО, на К.Г.М. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г. в размер на 2 457,54 лева – главница. Изложени са мотиви, че уволнението на лицето е признато за незаконно и отменено с влязло в законна сила решение на Районен съд – Варна, като на лицето е изплатено обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Разпореждането за възстановяване на добросъвестно полученото ПОБ е оспорено по административен ред пред Директора на ТП – Варна на НОИ, който с обжалваното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. /л.2 – л.5/ е отхвърлил жалбата на К.М. срещу него.

При първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна са събрани доказателства относно компетентността на органа, издал Разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. /л.46 – л.51 от адм. дело № 2711/2018 г. по описа на Административен съд – Варна/.

В хода на настоящото съдебно производство е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, според чието заключение /л.41 – л.44 от делото/ в резултат на уволнението си от Агенция „Митници“ К.М. е получил обезщетение, изплатено от Агенция „Митници“ на 20.09.2017 г. в размер на 1 806,00 лева, определено от Районен съд – Варна с Решение № 1262/31.03.2016 г., на основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2 от КТ, за времето, през което е работил на по-нископлатена работа, за периода от 08.05.2015 г. до 08.11.2015 г., а във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение с „Инфинити ДБ“ ЕООД, жалбоподателят е получил обезщетение, изплатено от ТП – Варна на НОИ, в общ размер на 2 457,54 лева, отпуснато с Разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015 г. /л.58/, на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, като определеното обезщетение му е изплатено за периода от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 година.

Експертното заключение не е оспорено от страните и се възприема от съда като обективно и компетентно дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съгласно която съдът е длъжен служебно да провери наличието на всички основания за незаконосъобразност на оспорения акт, посочени в чл.146, т.1 – т.5 от АПК, настоящият състав преценява, че оспореното Решение № 2153-03-61/31.08.2018 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ са издадени от материално, териториално и по степен компетентни административни органи, съгласно чл.117, ал.1, т.2, б. „д“ и чл.54е, ал.4 от КСО, както и предвид представените Заповед № 1015-03-54/06.04.2016 г. на Директора на ТП – Варна на НОИ /л.46 от адм. дело № 2711/2018 г. по описа на Административен съд – Варна/, Заповед № 3370/15.04.2015 г. на Управителя на НОИ /л.51 от адм. дело № 2711/2018 г. по описа на Административен съд – Варна/ и длъжностна характеристика за длъжността „началник сектор“ в сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП – Варна на НОИ /л.47 – л.50 от адм. дело № 2711/2018 г. по описа на Административен съд – Варна/.

Обжалваният индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден в предвидената от специалния закон /чл.117, ал.3, изречение първо от КСО/ форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, в т.ч. фактическите и правните основания за издаването му.

При издаване на процесните решение и разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на твърдяното от жалбоподателя, съдът счита, че в хода на административното производство не са нарушени принципите на законност, съразмерност/пропорционалност и недопустимост на злоупотреба с правомощия. При издаване както на оспореното решение, така и на потвърденото с него разпореждане, съответните компетентни административните органи са действали в рамките на предоставените им по закон правомощия, във връзка с което са издали административни актове за целите, на основанията и по реда, установени от закона /чл.4, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл. чл.117, ал.1, т.2, б. „д“ и чл.54е, ал.4 от КСО/. В съответствие с регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност издадените административни актове не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават. Спазени са регламентираните административнопроизводствени правила по специалния закон – чл.117, ал.3 от КСО.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че Директорът на ТП – Варна на НОИ не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е обсъдил възраженията, направени с жалбата срещу посоченото разпореждане. При осъществения контрол на обжалваното пред него разпореждане административният орган, в съответствие с изискването на чл.35 от АПК, е изяснил фактическата обстановка, събрал е допустими, относими и необходими доказателства, посочил е приложимите материалноправни норми, направил е съответните изводи в тази връзка, като е обсъдил релевираните от жалбоподателя възражения, поради което е приел жалбата на К.М. против разпореждането за неоснователна и я е отхвърлил. Решението на Директора на ТП – Варна на НОИ е постановено в предвидения в посочената разпоредба едномесечен срок от получаването на жалбата срещу разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ. При издаването на оспорения ИАА административният орган е упражнил правомощието си да реши въпроса по същество, отхвърляйки жалбата срещу издаденото разпореждане за възстановяване на добросъвестно полученото от жалбоподателя ПОБ, с която е сезиран. Гореизложеното обуславя извод за липса на допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на администратвнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспореното решение само на това основание.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Между страните липсва спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира върху въпроса налице ли са предпоставките на чл.54е, ал.1 от КСО за възстановяване на изплатеното на жалбоподателя парично обезщетение за безработица за посочения в оспореното решение период.

Няма спор между участниците в съдебния процес, а и се установява от събраните по делото доказателства, че К.М. е бил дисциплинарно уволнен от Агенция „Митници“, считано от 08.05.2015 г., след което същият е работил 7 дни по трудово правоотношение в „Инфинити ДБ“ ЕООД /от 18.05.2015 г. до 25.05.2015 г./, като впоследствие, считано от 13.11.2015 г., е започнал да упражнява трудова дейност по силата на сключен трудов договор с „Български пощи“ ЕАД, както и че за периода за безработица /от 25.05.2015 г. до 12.11.2015 г./ е получил обезщетение от ДОО в общ размер на 2 457,54 лева.

Съгласно чл.54е, ал.1 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, определено съгласно нормативен акт. Анализът на разпоредбата налага извода, че за възникване на задължението за възстановяване на изплатеното обезщетение за безработица в хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО, законът изисква кумулативното наличие на три предпоставки, с единствената цел да не се допуска едновременно получаване на две обезщетения: 1/ изплатено обезщетение за безработица от фондовете на ДОО по чл.54а КСО; 2/ отменено като незаконно уволнение и 3/ периодът на полученото обезщетение за оставане без работа да съвпада изцяло или частично с периода на изплащане на паричното обезщетение за безработица.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО, доколкото за един и същи период К.Г.М. е получил парично обезщетение за безработица, отпуснато му с Разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015 г., и парично обезщетение по чл.225 от КТ вследствие на отмяната на уволнението му от Агенция „Митници“ като незаконно, поради което дължи връщане на добросъвестно полученото обезщетение за безработица за този период в размер на 2 457,54 лева – главница. Получаването на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение е доказано по безспорен начин от приложените по административната преписка доказателства /копие от платежно нареждане за сумата от 3 959,49 лева, писмо изх. № 32-2757-54/05.10.2017 г. и писмо изх. № 32-149996/28.05,2018 г. на началника на Митница Варна до Директора на ТП – Варна на НОИ/, поради което е изпълнено изискването да е налице получаване на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение съгласно изричното условие, регламентирано в чл.54е, ал.1 от КСО. Тоест, в разглеждания казус правилно и обосновано административният орган е приел, че са налице кумулативните предпоставки на чл.54е, ал.1 от КСО, поради което е изпълнен фактическият състав на цитираната правна норма. В подкрепа на горния извод е и заключението на вещото лице по СИЕ, според което за процесния период жалбоподателят е получил две обезщетения – от ТП – Варна на НОИ, в общ размер на 2 457,54 лева, отпуснато с Разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015 г., на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, и от Агенция „Митници“, изплатено на 20.09.2017 г., в размер на 1 806,00 лева, определено от Районен съд – Варна с Решение № 1262/31.03.2016 година.

Осигуряването във фонд „Безработица“ на Държавното обществено осигуряване и изплащането на парично обезщетение от бюджета на фонда при настъпване на осигурителното събитие има за цел да компенсира осигурените лица за времето, през което са останали без работа и не могат да се издържат от упражнявана трудова дейност. Цитираната разпоредба на чл.54е, ал.1 от КСО не допуска съвместяване на осигурителното плащане за безработица с обезщетения със същото предназначение, изплащани за оставане без работа, но на друго правно основание, в случая чл.225 от КТ. Лицата, които са получили две обезщетения на различни основания за оставането им без работа, дължат връщане на полученото парично обезщетение по чл.54а – чл.54в от КСО. Това нормативно разрешение кореспондира с правната природа на обезщетението при безработица, което представлява осигурително обезпечение и се изплаща при настъпването на риска „безработица“. То обезщетява причинената от безработицата пропусната полза, която се изразява в липсващото трудово възнаграждение. Ето защо, законодателят не допуска кумулиране на цитираните две обезщетения. Възстановените във фонд „Безработица“ средства се използват за други лица, които имат право на това обезщетение и свързаното с него задоволяване на жизнените им потребности.

Несъстоятелен е основният довод на жалбоподателя за липса на идентичност между обезщетението, чието възстановяване е разпоредено с потвърденото с оспореното по съдебен ред решение разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, и обезщетението, присъдено с Решение № 1262/31.03.2016 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. дело № 7928/2015 г., доколкото първото е отпуснато за оставането без работа от „Инфинити ДБ“ ЕООД, а второто – като обезщетение за претърпени вреди от незаконно уволнение от Агенция „Митници“. Както бе отбелязано, независимо, че възникват на различно правно основание, и обезщетението при безработица, и обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение, имат едно и предназначение – компенсиране на осигуреното лице за времето, през което е останало без работа и не може да се издържа от упражнявана трудова дейност. Ето защо, неоснователно в жалбата се възразява, че не е налице идентичност между получените за процесния период две парични обезщетения за безработица.

Ирелевантно към хипотезата на приложимата правна норма на чл.54е, ал.1 от КСО обстоятелството, че жалбоподателят е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица не след уволнението му от Агенция „Митници“ на 08.05.2015г., а след прекратяване на трудовото му правоотношение с „Инфинити ДБ“ ЕООД, считано от 25.05.2015г. От представените по делото трудов договор № 00000021/18.05.2015г., Заповед № 00000011/25.05.2015г. за прекратяване на трудовото правоотношение между „Инфинити ДБ“ ЕООД и К.М., считано от 25.05.2015г., опис на документите за стаж от 17.06.2015г., трудова книжка на К.Г.М. и справка за актуалното състояние на всички трудови договори на К.Г.М. се установява, че жалбоподателят е работил в „Инфинити ДБ“ ЕООД 7 /седем/ дни, от което следва, че придобитият осигурителен стаж в това предприятие и продължителността на осигуряването не са достатъчни за придобиване на право и отпускане на парично обезщетение за безработица. Паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя е отпуснато при изпълнение на условието по чл.54а, ал.1 от КСО /редакция, Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г./ лицето да е подлежало на осигуряване във фонд „Безработица“ за 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, в случая 25.05.2015 година. /В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 6943 от 10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 15743/2014 г., VI отделение/.

Видно от обстоятелствената част на Разпореждане № 031-00-3937-1/19.06.2015г., с което, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на М. е отпуснато ПОБ, считано от 25.05.2015г., дневният размер на същото е определен съобразно императивната разпоредба на чл.54б, ал.1 от КСО – в размер 60 на сто от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, който период в процесния случай е от 01.05.2013г. до 30.04.2015 г. Съгласно Удостоверение изх. № 32-83950/12.05.2015г. за посочения период К.Г.М. е работил по трудово правоотношение в Агенция „Митници“, т.е. изплатеното му ПОБ е изчислено не върху получаваното от него трудово възнаграждение в „Инфинити ДБ“ ЕООД, както се твърди в уточняващата молба, а върху трудовото възнаграждение получавано от оспорващия във връзка с трудовото му правоотношение с Агенция „Митници“. Освен това, уволнението от Агенция „Митници“ на 08.05.2015г. и прекратяването на трудовото правоотношение с „Инфинити ДБ“ ЕООД, считано от 25.05.2015г., са в рамките на един и същи месец, поради което основата за изчисляване на ПОБ съгласно цитираната разпоредба на чл.54б, ал.1 от КСО е една и съща и, както бе посочено, обхваща период от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, през който М. е бил в трудово правоотношение с Агенция „Митници“.

Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че полученото обезщетение по реда на чл.225, ал.2 от КТ е изключено от приложното поле на чл.54е от КСО. Действително, видно от мотивите на Решение № 1262/31.03.2016 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. дело № 7928/2015г., присъденото с него обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение е по реда на чл.225, ал.2 от КТ – за времето, през което М. е работил на по-ниско платена работа. Това обстоятелство обаче не променя характера на присъденото обезщетение – да компенсира осигуреното лице във връзка с причинената от безработицата пропусната полза, изразяваща се в неполучаване изцяло или частично на трудовото възнаграждение, което би получил, ако не беше незаконно уволнен. Разпоредбата на чл.54е, ал.1 от КСО в актуалната и към момента редакция /изм., бр. 98 от 2016г., в сила от 1.01.2017г./ предвижда възстановяване на изплатените ПОБ от лицата за периода на полученото обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, т.е. за възстановяването на полученото обезщетение на безработица е без значение конкретното основание, във връзка с което е възникнало правото за получаване на ПОБ, тъй като релевантният юридически факт за възникване на задължението за възстановяване на изплатеното обезщетение за безработица в хипотезата на чл.54е, ал.1 от КСО е получаването от лицето за един и същи период от време на две обезщетения, едното от които се явява получено без правно основание. Следва да бъде отбелязано и това, че производството пред гражданския съд е образувано по искова молба на К.М., който е задал параметрите на правния спор и е претендирал именно обезщетение за разликата между получаваното възнаграждение в Агенция „Митници“ и получаваното в по-нисък размер такова на новата работа /изпълнявана то него 7 дена/, което е причината Районен съд – Варна с посоченото съдебно решение да присъди обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ /за период от шест месеца, както е поискано в исковата молба/, а не по чл.225, ал.1 от КТ. Доколкото осъществяването на сложния фактически състав на чл.54е, ал.1 от КСО, предпоставящ възникване на задължението за възстановяване на изплатеното ПОБ, завършва в момента на получаване на обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение, който в конкретния случай е датата на извършеното плащане от Агенция „Митници“ на сумата по осъдителното Решение № 1262/31.03.2016г. на Районен съд – Варна, постановено по гр.дело № 7928/2015г. – 20.09.2017г. /вж. платежното нареждане на л.52 от административната преписка/, съдът преценява, че относимата към разглеждания казус редакция на нормата на чл.54е, ал.1 от КСО е именно действащата към момента /изм., бр. 98 от 2016г., в сила от 01.01.2017г./, а не, както твърди жалбоподателят, редакцията на разпоредбата /Изм. и доп. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г./.

Лишено от основание е възражението на жалбоподателя, че изплатените суми, представляващи ПОБ, са добросъвестно получени и не подлежат на връщане съгласно чл.114, ал.2 от КСО. Посочената правна норма предвижда, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на случаите, изброени в т.1, т.2 и т.3, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т.1 на втората алинея на чл.114 от КСО изрично е посочен чл.54е от същия кодекс. Това законодателно разрешение, предвиждащо изключение от общото правило за невъзстановяване на добросъвестно получените суми за осигурителни плащания, напълно кореспондира с целта на нормата на чл.54е, ал.1 от КСО, регламентираща задължение за възстановяване на вече изплатени парични обезщетения за безработица, които до получаването от осигуреното лице на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, са били добросъвестно получени. С получаването на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение обаче, същите се явяват получени на отпаднало основание, поради което се дължи тяхното възстановяване.

Правилно е определен и размерът на подлежащото на възстановяване ПОБ, който съвпада с размера на полученото ПОБ за процесния период – 2 457.54 лева, изчислен съгласно правилото на чл.54б, ал.1 от КСО – 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. В същия смисъл е и заключението на вещото лице К. по изготвената СИЕ.

Атакуваното по съдебен акт решение на Директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане съответстват на целта на закона – да не бъде допуснато изплащане на две парични обезщетения за безработица при незаконно уволнение за един и същи период, а само едно.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП – Варна на НОИ не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост, същото представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл.143, ал.4 и чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и като съобрази материалния интерес по делото, обстоятелството, че същото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, и че производството е приключило след провеждането на две открити съдебни заседания, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.М., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-03-61/31.08.2018г. на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата му с вх. № 1012-03-205/31.07.2018г. срещу Разпореждане № 031-00-3937-3/19.06.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.54е, ал.4 и във връзка с чл.54е, ал.1 от КСО, на лицето е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 25.05.2015г. до 12.11.2015г. в размер на 2 457.54 лева – главница.

 

ОСЪЖДА К.Г.М., ЕГН **********,*** да заплати в полза на ТП – Варна на НОИ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: