Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 51., 20 декември 2019 г. , град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, наказателен състав, на
двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично
съдебно заседание, в следния състав :
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
секретар Нелли М., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 190 по описа на РС Котел за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по жалба на Б.М.А. против наказателно постановление (НП) №
**********/30.07.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)
Сливен, с което на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите (ЗГ) му е
наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева за извършено
по чл.190, ал.2, т.1 вр. чл.190, ал.1 вр. чл.104, ал.1, т.5 вр. чл.108, ал.1,
т.1 от ЗГ административно нарушение. Жалбоподателят счита НП за
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа лично жалбоподателят и от защитника му адв. М.Г. ***.
За въззиваемата
страна РДГ Сливен се явява главен юрисконсулт А. д., която оспорва и моли НП да
бъде потвърдено.
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена в срок и от лице, което има право да
обжалва НП, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Жалбоподателят
Б.А. работи в структурата на Държавно горско стопанство Котел (ДГС Тича) на
длъжност горски стражар. Със заповед № РД-10-178/01.10.2018г. на Директора на
ДГС Котел на жалбоподателя била поверена охраната на Х-ти „А“ охранителен
участък, включващ отдели от 295 до 312 в землището на село Градец.
Жалбоподателят
заедно с колегите си – свидетелите М. Б. и А. Г., последните двама отговарящи
за съседни отдели, всекидневно обикаляли заедно, за да следят дали се извършват
нарушения.
На
03.01.2019г. свидетелите К.Д. и И.М. – горски инспектори в РДГ Сливен, заедно с
колегата си Б. Б., извършвали проверка в
гората около село Градец и в отдел 296 У констатирана извършена незаконна сеч
на 21 дървета. Маркирали пъновете с контролна горска марка № 53239 и с червен
спрей. Измерили диаметрите на пъновете и съставили констативен протокол №
000418, в който обективирали резултатите от проверката.
При
проверка в ДГС Котел установили, че за посочения отдел не е било издавано
разрешително сеч, нито пък са били съставяни констативни протоколи, респ.
актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършената незаконна
сеч.
Чрез
сортиментиране установили, че обемът на незаконно отсечената дървесина е 7
куб.м.
На
14.02.2019 г. в сградата ДГС Котел св. Д., в присъствие на жалбоподателя,
съставил АУАН, в който описал, че жалбоподателят на 03.01.2019 г. в отдел 296,
подотдел „У“ в землището на село Градец извършил следното нарушение, открито на
същата дата в 09:30 часа : „В качеството си на лице по чл.190, ал.1 от ЗГ не е
опазил поверената му горска територия със заповед № РД-10-19/01.2019г. на
Директора на ДГС Котел от незаконни ползвания, вследствие на което са отсечени
21 броя дървета с общ обем 7 куб.м., немаркирани с КГМ и без издадено
позволително за сеч“. Посочено е, че
нарушената разпоредба е тази на чл.190, ал.2, т.1 вр. ал.1вр. чл.104, ал.1, т.5
вр. чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ. Актът е подписан от актосъставителя и от И.М. като
свидетел както на установяване на нарушението, така и на съставяне на акта.
Жалбоподателят отказал да се подпише, което е удостоверено пак от И.М., който
се е подписал като свидетел на отказа. Жалбоподателят е получил препис от АУАН
на същата дата.
Въз
основа на описания АУАН на 30.07.2019 г. е съставено обжалваното НП, в което е
възпроизведена описаната фактическа обстановка и на основание чл.275, ал.1, т.1
от ЗГ Директорът на РДГ Сливен му е наложил
административно наказание глоба в размер на 300.00 лева.
Като
издател на НП е посочена З. А. – Директор на РДГ Сливен, упълномощена със
заповед № РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните. НП е
подписано обаче със запетайка и според изявлението на представителя на въззиваемата
страна, издател на НП е бил Заместник – директорът на РДГ Сливен инж. К. С.,
който към него момент е бил оправомощен към посочената дата да ръководи РДГ
Сливен, поради отсъствие на титуляра.
НП е връчено лично на
наказаното лице на 02.08.2019 г., който го е обжалвал в предвидения преклузивен
седемдневен срок.
Съдът
кредитира прочетения на основание чл.283 от НПК писмен доказателствен материал,
с изключение на справките за издадени АУАН и констативни протоколи, тъй като
касаят период, различен от процесния. Съдът възприема като изцяло достоверни
показанията и на четиримата разпитани по делото свидетели Д., М., Б.и Г.
Въз основа на така
установеното съдът стигна по правния извод, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
При извършената служебна проверка съдът не установи да
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото на защита на наказаното лице и да се налага НП да бъде
отменено само на това основание.
В тази връзка съдът ще акцентира и коментира следните
проблеми, които се откроиха при разглеждане на делото:
Установи се, че НП не е било подписано от Директора на
РДГ Сливен инж. З. А., а от
заместващия я инж. К. С., без обаче
изрично да е посочено, че той е негов издател.
Съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, НП по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от Министъра
на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите.
Като беше посочено по-горе, със заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. Министърът на
земеделието и храните е определил по реда на чл.47, ал.2 от ЗАНН и чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ директорите на
регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като изрично е предвидено
при невъзможност на горепосочените длъжностни лица да упражняват делегираните
им правомощия по т.1, НП да се издават от техните заместници.
На основание заповедта от 02.07.2019г.
заместник-директорът инж. С. е оправомощен
да замества директора на РДГ Сливен за времето от 03.07.2019г. до 12.07.2019г.
и от 22.07.2019г. до 31.07.2019г. Правомощието на заместника да издава НП
произтича от заповедта на министъра от 2011г., тъй като е безспорно, че на
30.07.2019г. директорът е бил в невъзможност да състави НП. С оглед изложеното
и независимо че името на издателя не е коректно посочено, съдът приема, че НП е
издадено от компетентен орган. Вярно е, че е допуснато нарушение на
процесуалните правила, но то не е от категорията на съществените такива.
На следващо място : Св. И.М. е участвал в
административнонаказателното производство в няколко качества – свидетел на
установяване на нарушението, свидетел по съставяне на АУАН и свидетел на отказа
на жалбоподателя на подпише АУАН. Настоящият съдебен състав стои на
становището, че свидетелят на отказа по чл.43, ал.2 от ЗАНН следва да е лице,
различно от свидетеля на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, но
доколкото по делото няма спор, че жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, то
съдът приема, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, но то също не
е съществено, тъй като не се е стигнало
до нарушаване на правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице.
Изложеното дотук налага съдът да пристъпи към
изследване на правилността на оспореното НП.
По делото не е установено, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е извършено на посочената в
НП дата 03.01.2019 г. Свидетелите Д. и М. еднозначно твърдят, че сечта била
прясна, което обаче не води до извода, че дървета са отсечени именно в деня на
проверката и именно да посочената дата жалбоподателят не е успял да опази
поверената му горска територия. И двамата свидетели заявиха, че не могат да
знаят кога са били отсечени дърветата, затова са приели датата на извършване на
проверката за дата на извършване на нарушението.
В тази връзка съдът указва, че
извършването на едно административно нарушение е факт от обективната
действителност, който стои извън субективната преценка било на актосъставителя,
било на административнонаказващия орган, който е длъжен вярно да отрази този
факт. Ако се приеме, че датата на извършване на нарушението е и дата на
извършване на административното нарушение, то би се отворил път за опасен
произвол административнонаказващият орган неограничено
във времето да констатира такива нарушения и по свое усмотрение, когато
прецени, да предприеме действия за установяване на едно такова административно
нарушение и безусловно за датата на извършване на нарушението да се приема
датата на неговото установяване. Законодателят е предвидил разумни срокове, в
който може да бъде реализирана административнонаказателната отговорност, след
изтичане на които същата се погасява, като началото на тези срокове не се
поставя в зависимост от субективните възприятия на административния орган.
Тъй като времето на извършване на
административното нарушение не е безспорно установено, то деянието се явява
несъставомерно от обективна страна.
От субективна страна : В
разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е очертан съставът на административно
нарушение, което, за да е съставомерно, следва да е извършено с пряк умисъл.
Прекият умисъл, според легалната дефиниция, дадена в чл.11, ал.2 от НК, е съзнаване на общественоопасния характер
на деянието, предвиждане на общественоопасните последици и искане тези
последици от деянието да настъпят. За наличието на вина е нужно деецът да бъде
наясно или поне да може да бъде наясно с обществената опасност на извършваното
административно нарушение, а това е възможно само ако има или поне е в
състояние да има вярна представа за всички типични фактически обстоятелства на
извършваното деяние, които му придават обществена опасност. Това са онези
фактически обстоятелства, визирани от закона чрез обективните признаци от
състава на административното нарушение. Следователно обективната страна на
състава на едно административно нарушение очертава не само онова, заради което
деянието е забранено от административнонаказателното право, но и онова, по
отношение на което се проявява и определя вината. Наложително е да се докаже,
че жалбоподателят А. е имал положително отношение към общественоопасните
последици на деянието, настъпването на които той пряко е искал или съзнателно
допускал или казано с други думи – жалбоподателят да не изпълни задълженията си
по опазване на поверената му горска територия, въпреки знанието си, че в нея се
извършвала незаконна сеч от определени лица и по определено време.
Вината
е психическото отношение на дееца към деянието и към общественоопасните му
последици и е част от психическите му преживявания, поради което за нея се съди
от установените факти за поведението на дееца и следователно се извлича от
обективните данни по делото. Вината в административнонаказателното право не се
предполага и подлежи на установяване на общо основание, за разлика от вината в
гражданското право, където за деликвента е установена оборима презумпция за
виновност.
От обективно установените факти по
делото не може да се направи извод в посока поддържаната от обвинението теза,
че подсъдимият е съзнавал, че извършва административно нарушение по чл.257,
ал.1, т.1 от ЗГ. В общи линии обвинителната теза се гради на умозаключението,
че щом в отдел 296 У е констатирана незаконна сеч, то виновно е лицето,
упражняващо лесовъдска практика в участъка, в случая горския стражар Б.А.. В
обобщение, жалбоподателят е санкциониран за едно обективно съществуващо
състояние, а именно, че в поверената му територия неизвестно лице на неизвестна
дата е отсякъл 21 броя дървета без контролна горска марка и без разрешително за
сеч.
Тъй като административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, не е съставомерно и от
обективна, и от субективна страна, НП следва да се отмени като неправилно.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № **********/30.07.2019 г. на Директора на РДГ
Сливен като неправилно.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС Сливен в четиринадесетдневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
С Ъ Д И Я :