Р Е Ш
Е Н И
Е
№...........................................
2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен
състав, в публично заседание на тринадесети януари 2022г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
при секретаря Нина Атанасова, с участието на прокурора Мирослав Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Марияна
Ширванян, к.адм. дело № 2642 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна срещу Решение № 760/28.10.2021г. постановено по НАХД 20213110202449/2021г.
по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-013402/18.11.2020г. на директора на
ДИТ Варна.
В
касационната жалба и в открито съдебно заседание чрез процесуален представител,
касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг,
с който да бъде потвърдено НП.
Ответникът,
чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят
на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата
представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по
препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на проверка в настоящото производство е Решение
№ 760/28.10.2021г. постановено по НАХД 20213110202449/2021г. по описа на ВРС, с
което е отменено НП № 03-013402/18.11.2020г. на директора на ДИТ Варна.
С НП на „Арт Билдингс“ ЕООД ЕИК ***е наложена
имуществена санкция в размер на 5000лв. на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда (КТ) за нарушение по чл.62, ал.3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че на 04.11.2020г., била
извършена проверка на строителен обект в гр.Варна, ул.Константин Щъркелов 7, на
който строителни работи се извършвали от „Арт Билдингс“ЕООД. Констатирано е, че
в обекта до работа е допуснато лицето З.А.С на длъжност „общ работник
строителство на сгради“, преди да му е връчено копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. За констатираното нарушение бил съставен АУАН. АНО възприел констатациите в
АУАН и издал НП.
Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Посочил, че от
описанието на фактите и правното описание не ставало ясно за какво е наказано
дружеството. Намерил, че липсата на описание на нарушението в АУАН и НП
представлява съществено процесуално нарушение, поради ограничаването на правото
на защита на наказаното лице и отменил НП. Съдът е посочил, че изискването за
полагане на труд по трудово правоотношение е изпълнено, поради наличието на
подписан трудов договор между страните. Съдът е констатирал, че проверката е
започнала в 15ч., съответно работникът допуснат до работа преди този час, а
уведомлението до НАП е направено в 16. 00 часа и е приел, че нарушението е
извършено в момента на допускане до работа без трудов договор, а не на в
посочения като момент на проверката час. Решаващият състав е посочил, че в
конкретния случай дори е да бъде прието, че е осъществен в цялост фактическия
състав на правната норма на лице е маловажност на деянието, доколкото има данни
трудовите договори да са обявени пред НАП в рамките сред един час от
започването на проверката.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата
инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо - постановено е по отношение
на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на дадените му от закона правомощия.
Атакуваният съдебен
акт е неправилен . Районният съд
е изложил становище, че не са
посочени „факти“ за това ,че „Арт
Билдинг“ ЕООД е работодател, което
следва да се разбира като липса на доказателства за правен статут на това
дружество като работодател . Това е въпрос на доказване, а не на излагане на
юридически факти. Видно от съдържанието
на повдигнатото административнонаказателното
обвинение „Арт Билдинг“ ЕООД е посочен като субект на нарушението – работодател
на работника З.С и това твърдение подлежи на доказване в съдебната фаза на
процеса.
Районният съд твърди липсва на факти , че З.С е бил
допуснат до работа и едва в съдебно заседание е станало ясно, че той е „
почиствал нещо“, но това твърдение е недостоверно , тъй като изрично не само в обжалваното НП, но и съставения
АУАН е посочено , че работникът З.С е
работил като общ работник т.е. има индивидуализация на неговата трудова дейност
още при образуване на административнонаказателното производство .
Дадената от наказващия орган
правна квалификация на деянието е по чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ . Първата разпоредба гласи, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
Според предписанието на
чл. 63, ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1- екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Въведеното от
законодателя правно задължение за
работодател преди допускане на работник до работа да му връчи два писмени
документа е поради отчетената важност за правната връзка между работодател
и работника на тези документи. Със
сключеният писмен трудов договор се удостоверява възникването на трудовото правоотношение
между страните . С връчване на уведомлението до НАП се цели максимална защита
на здравноосигурителните права на работниците , тъй като след регистрацията на трудовия
договор пред НАП този орган на държавна
власт ще следи за периодичното внасяне на здравоосигурителните вноски от работодателя,
което от своя страна гарантира упражняване в пълен обем на здравноосугурителните
права от работниците. В този смисъл връчването на работника на всеки един от
тези документи не е самоцелно законодателно решение . Поради тази причина
невръчването на който е да е тях преди допускане на работника до работа сочи на
извод за неспазване на нормативното предписание на чл. 63, ал.2 КТ и обуславя
административнонаказателно санкциониране по чл. 414, ал.3 от същия кодекс. В
тази насока е и съдебната практика / решение № 420/22.11.2021 г. на Адм. съд -Стара Загора ; решение №
295/17.12.2021 г. на Адм. съд -Хасково;
решение № 14308/16.12.2021 г. на Адм. съд – София област; решение № 186/08.12.202 1г. на Адм. съд-Разград;
решение № 1896/30.11.2021г. на Адм. съд-Бургас; решение № 1233/29.11.2021 г. на
Адм. съд-София област; решение №
157/11.11.202 1г. на Адм. съд- Габрово;
решение № 2055/01.11.2021г. на Адм. съд -Пловдив; решение №
324/01.11.202 1г. на Адм. съд- Добрич/.
В обобщение нарушителят
е осъществил състава на адм. нарушение по
чл. 414, ал.3 във вр. с чл. 63, ал.2 от КТ
, но определеният немотивиран от наказващия орган размер на имуществена
санкция от 5000 лв. подлежи на изменение до законоустановения минимум от 1500
лв. , тъй като не съответства на правилата по чл. 27 ЗАНН за индивидуализация
на наказанието. Случаят не може да бъде квалифициран като маловажен предвид законовата
забрана в чл. 415в , ал.2 КТ.
При този изход на спора и при надлежното и своевременно направено искане от касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият съдебен състав присъжда в полза на ИА ГИТ сумата от 200 лв. за две съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 760/28.10.2021г.
постановено по НАХД 20213110202449/2021г. по описа на ВРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 03-013402/18.11.2020г. на директора на
ДИТ - Варна, като намалява наложената имуществена санкция на „Арт Билдинг „ ЕООД с ЕИК ***на основание чл.413 ал.3 във вр. с
чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда от 5000 лв. на 1500 лв.
ОСЪЖДА „Арт Билдинг „ ЕООД с ЕИК ***да заплати на Изпълнителна агенция „
Главна инспекция по труда“ сумата от 200
/ двеста / лева ,представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за две
съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особенно
мнение на съдия Марияна Ширванян:
Не съм съгласна със
становището на болшинството от решаващият касационен състав за неправилност на съдебния акт.
Съображенията за това са следните:
1./Намирам за правилни
изводите на въззивния съд за наличие на нарушение във формата на НП изразяващо
се в липса на императивно изискуеми негови реквизити по арг. от чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
на доказателствата, които го потвърждават. В разглежданото НП са направени изводи относно качеството на работодател
на наказаното дружество и липсва пълно описание на констатираните факти – кога
е връчен трудовия договор на работника и той ли го е представил на контролните
органи или дружеството го е представило на по-късен етап; кога с оглед
поставения подпис за получил на работника е връчено уведомлението до ТД на НАП,
при констатацията, че уведомлението е изпратено на НАП в рамките на час от
проверката и само по отношение на един работник ли е допуснато нарушението,
както има ли и други констатирани нарушения на работодателя в хода на тази
проверка – установяването на посочените факти има значение както за преценката
на съставомерността на деянието, така и за преценката на размера на наложеното
наказание.
НП има правораздавателен характер и това не се променя в случаите, в които с него се
налага имуществена санкция на юридическите лица. С НП се засяга по
неблагоприятен начин правната сфера на лицето чиято административно наказателна
отговорност е реализирана и в този аспект са поставени в закона императивно
изискванията по отношение на производството по издаването му и формата му. Тези
изисквания следва да се спазват от АНО при упражняването на административно
наказателните му правомощия. Контролът на въззивния съд по отношение на НП е за
спазването на тези изисквания от АНО. Нарушението на формата на НП е налице,
когато вместо да бъдат описани фактите, констатирани при проверката на
контролните органи и да бъдат посочени нарушените разпоредби и направени
съответните изводи за съставомерност на деянието, АНО описва в НП фактите
бланкетно, частично само чрез признаците закрепени в сочената като нарушена
разпоредба. А това поставя въпроса дали фактите са настъпили в съответствие с
изводите на АНО? Тази проверка няма как да бъде направена от съда поради
липсата на описание на фактите в НП.
2./Приложената от АНО разпоредба на чл.414,
ал.3 от КТ е препращаща към разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или
2 от КТ.
В чл.63, ал.2 от КТ е поставена забрана
съгласно която „Работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1“, а съгласно ал.1 от
същия член на КТ „Работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл.
62, ал. 3 КТ
, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.“.
Съгласно чл.62, ал.3 от КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят
или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Националната агенция за приходите предоставя в реално време на оправомощени
лица от дирекции "Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра
на трудовите договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от
съответното заверено уведомление.“
Приложението на посочените разпоредби поради
начина на формулирането им създава затруднения в следните посоки:
1.
Относно определяне
състава на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ;
2.
Относно срока за
изпращане на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ;
3.
Относно
квалифицирането на конкретното нарушение, като такова по чл.63, ал.2 от КТ или по чл.62, ал.3 от КТ
Първо следва
да се посочи, че разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е бланкетна. Тя не
регламентира конкретно състава на нарушението, а препращаща към уредени
задължения и забрани за поведението на работодателя въведени чрез посочените в
нея разпоредби на КТ. Тази законодателна техника е в противоречие с
разпоредбата на чл.46, ал.3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), защото
съставът на конкретното нарушение не е фиксиран в правната норма, а се извлича
от други разпоредби чрез тълкуване по препращане.
Второ - начинът
на формулиране на разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е следният: „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1,
чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или
2, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба
в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение“.
Съставът на задължението на работодателя по
чл.63, ал.2 от КТ включва предоставянето на два конкретно посочени в правната
норма документа на работника преди допускането му да изпълнява трудови функции
по трудовото правоотношение. Това са копия на трудовият договор и уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Поставя се въпросът дали за реализирането на
отговорността по тази разпоредба се изисква двете посочени предпоставки 1.да не
е връчено копие на трудов договор и 2.да не е предоставено уведомление до НАП
да са налице едновременно или може да бъде реализирана и само при наличието на
едната предпоставка напр. при констатация, че не е връчено на работника
уведомление до НАП.
Намирам, че след като е поставено изискване
за представяне на двата документа кумулативно, то и нарушението по начина на
формулиране на разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ е за пълното неизпълнение на
задължението, т.е. за невръчването и на двата документа на работника преди да
бъде допуснат да изпълнява функциите по трудовото правоотношение, т.е. следва да
са налице всички елементи от състава на задължението по чл.63, ал.2 от КТ.
Трето – намирам и, че за да е налице неизпълнение на задължението по чл.63,
ал.2 от КТ, следва преди това да е
изпълнено задължението по чл.62, ал.3 от КТ - уведомлението до НАП да е
подадено.
Този извод не се променя от формулировката на чл.62, ал.3 от КТ и по
конкретно от дадения в тази разпоредба тридневен срок за изпълнение на
задължението на работодателя за изпращане на уведомление в НАП. Съвместният
анализ на разпоредбите на чл.62, ал3 вр. чл.63, ал.2 от КТ налага извод, че след
възникването на трудовото правоотношение при сключването на трудовия договор
работодателят е длъжен да подаде уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до НАП и след
подаването на уведомлението да връчи препис от последното и от трудовия договор
на работника, като след това може да го допусне до работа, т.е. че не може да
го допусне до работа преди да му връчи копие от двата документа. Това означава,
че разпоредбата на чл.62, ал.3 от КТ следва да се тълкува поправително с оглед
задължението по чл.63, ал.2 от КТ и, че при условие, че работодателят иска да
допусне до работа работника, преди изтичането на тридневния срок, следва да
подаде уведомлението до НАП не в тридневен, а в по-кратък срок.
Предвид изложеното съм съгласна с изводите на
въззивния съд, че нарушението е по чл.62, ал.3 от КТ.
В заключение - формулировките на чл.414, ал.3 от КТ, чл. 62,
ал.3КТ и чл.63, ал.2 от КТ не са коректни, непрецизни са и при приложението им
подлежат на тълкуване. В разпоредбата на чл.414, ал.3 КТ не са посочени в
конкретика съставите на нарушенията и приложението на тази санкционна
разпоредба е на основата на препращане и тълкуване, в случая разширително и
поправително и съответно в противоречие с чл.46, ал.3 от ЗАНН вр. чл.5, ал.3 от Конституцията на Р България.
Съдия: