Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2083
гр.Плевен, 14,12,2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански
състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЕРА НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№6811 по описа на съда за 2016
г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск
с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***,
против Д.Т.Т., ЕГН **********,***, за признаване
за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи
на ищеца сумата от 680,01 лева, от които сумата от 597,41 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2013
г. – 31,03,2016 г., и сумата от 82,60 лева, представляваща лихва за забава за
периода 04,01,2014 г. – 04,07,2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №5213/2016 г. по
описа на ПлРС, по което има издадена заповед за
изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди
се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца
въз основа на изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се,
че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен №20934.
В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи претенцията. Сочи
се, че ответникът признава, че е собственик на имота, а наличието на писмен
договор за доставка на топлоенергия не е необходимо условие за наличието на
валидно облигационно правоотношение.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Б.П. от ПАК, в който оспорва иска по основание и
размер. Сочи се, че имота не се обитава от никого, като двукратно са подавани
молби и е имало посещение от служители на ищеца, които са сложили тапи с пломби
на тръбите. Твърди се, че не е сключван договор с никой за доставка на топлинна
енергия. Моли се съда да отхвърли иска. В с.з. процесуалният представител на
ответника сочи, че така предявена ИМ е правилна и обоснована, и се съгласява
със заключението на ВЛ за разпределението на топлинната енергия от общите части
на сградата. Моли съда да обезсили заповедта за изпълнение за непредявената
част.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК с
предмет признаване на установено, че по отношение на ответника съществува
вземане, претендирано от ищеца ***. В производството
в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже, че ответникът е клиент на топлинна енергия, че му е доставил
твърдяното количество топлинна енергия, както и вземането си по основание и
размер. От приложеното ч.гр.д. №5213/2016 г. по описа на ПлРС
се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед за
изпълнение спрямо ответника за част от процесните
суми.
От заключението на ВЛ
се установява, че размера на главницата, представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01,11,2013 г. до 31,03,2016
г. е в размер на 597,41 лева, а лихвата върху главницата от изискуемостта на
отделните плащания за периода от 04,01,2014 г. до 04,07,2016 г. е в размер на 82,60
лева. ВЛ уточнява, че от сумата за главница 300,62 лева е за отопление от
щранг-лира, 290,43 лева е за ТЕ, отдадена от сградната инсталация и 6,36 лева е
начислена сума за услугата дялово разпределение.
При така установеното,
съдът прави следните правни изводи:
По отношение възражението в отговора на ИМ за
липса на облигационна връзка между страните - съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ, в
актуалната му към периода на доставката редакция, качеството на потребител на
топлинна енергия се придобива по силата на закона, с придобиването на право на
собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. В този смисъл задължението за заплащане
цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация не е поставена в
зависимост от наличието на сключен договор за доставката и дори индивидуалния
договор на потребителя да бъде прекратен или пък такъв да не бъде сключван
въобще, то съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ за сгради в режим на етажна собственост,
както е в случая, потребителите остават задължени за цената на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация. Тази обвързаност произтича от самия
закон и се основава на конструктивната принадлежност на самостоятелния обект на
потребителя към топлоснабдяваната сграда в режим на
етажна собственост. В решение №5/22,04,2010 г. на КС по к.д.№15/2009 г., Конституционният
съд на Република България е отбелязал, че отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната
мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички
съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с
експлоатацията на общите части, каквато е и сградната инсталация, поради което
е отхвърлил и искането на Омбудсмана на Република
България за установяване на противоконституционност
на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ. В този смисъл ирелевантно се явява
обстоятелството дали по отношение на ответника е налице надлежно открита
партида или не, както и как е открита тя – дали по искане на ответника,
служебно от ищеца или по молба на трето лице, щом дължимостта
на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия следва по
силата на самия закон. За пълнота следва да се посочи, че и в самите ОУ /за
които следва да се отбележи, че са публикувани във в.*** от дата 13-14,12,2007
г. и във в.Посоки бр.239/13,12,2007 г. – факсимиле от които е приложено към ИМ/
изрично е регламентирана възможност за служебно откриване на партиди на името
на потребителите и без да е налице тяхно искане. Следва да се отбележи, че не е
необходимо и решение на ОС на ЕС за определяне дела на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, тъй като същата се определя пропорционално на отопляемия
обем на жилището на ответника.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан и следва
да бъде уважен като такъв.
Предвид
изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски. Същият
претендира такива в размер на 75,00 лева за държавна такса и 120,00 лева за ВЛ,
които следва да бъдат понесени от ответника. По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на
360,00 лева, съдът намира следното – с оглед на изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло
иск, на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
в размер обаче не на претендираното
от 360,00 лева, а в размер, определен от съда /съобразявайки фактическата сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства/, или в размер на 150,00 лева. Съображенията на съда за това са следните
- съществува
разлика в правния статут на адвоката и юрисконсулта, която се дължи на
съществените разлики в правната природа на договора за поръчка и трудовия
договор. Тази разлика и това, че чл.78, ал.8 от ГПК не препраща изрично към от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., водят съда до извода, че адвокатското възнаграждение за юрисконсулта следва да определя от съда
при всеки конкретен случай съобразно правната и фактическа сложност на делото и
материалния интерес, без обаче тази преценка да е обвързана от минимумите,
предвидени в Наредба №1 от 9 юли 2004 г, тъй като тази наредба е приложима само
за лица, осъществяващи свободна
професия в защита правата и интересите на гражданите, като целта е да се
уреди конкуренцията пазара на адвокатската услуга във връзка с минималния
размер при уговарянето на възнагражденията. С оглед различията в условията, при
които се упражняват двете професии, не може да се приеме, че възнаграждението,
което се присъжда на юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, е
адвокатско по смисъла на Закона за адвокатурата и да се прилагат правила, които
са предвидени в наредбата. Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер
на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. Това означава, че съдът следва да го присъди в полза на организацията,
защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази обема и качеството
на положения труд. Ето защо съдът счита,
че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
за установителното производство в размер на 150,00
лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
сторените разноски от заповедното производство в размер на 35,73 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
По отношение
направеното искане в отговора на ИМ за обезсилване на издадена ЗИ по ч.гр.д.№5486/2016
г. на ПлРС по отношение на сумите, които не са
предявени в настоящото производство, съдът приема, че по аргумент от т.13,
буква „в“ от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили ЗИ за
непредявените в настоящото производство суми е заповедният съд, поради което не
се дължи произнасяне в настоящото производство.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Д.Т.Т., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 680,01 лева, от които
сумата от 597,41 лева главница,
съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2013
г. – 31,03,2016 г., и сумата от 82,60
лева, представляваща лихва за забава за периода 04,01,2014 г. – 04,07,2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5213/2016 г. по
описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Т.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 120,00 лева за депозит
за ВЛ и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК Д.Т.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на
управление гр.***, представлявана от изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното
производство в размер на 35,73 лева съразмерно с частта от вземането, за която
се установи, че съществува.
Решението е постановено при участието на *** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: