Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
991/2020година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк София,
сграда 14 срещу Н.Х.Р., ЕГН ********** *** за признаване
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника за сумите, както следва: 863,68лева, представляваща
незаплатена главница по договор за револвиращ
потребителски кредит PLUS 12999058/24.03.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението; 85,35лева- възнаградителна лихва за
периода 01.02.2019г. до 03.04.2019г.; 46,01лева-
мораторна лихва за периода 03.04.2019г. до 11.10.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 8291/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 17677/2019г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съединен в евентуалност с осъдителен иск
с правно основание чл. 240 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответницата да
заплати сумите, както следва: 863,68лева, представляваща незаплатена главница по договор за револвиращ потребителски кредит PLUS 12999058/24.03.2016г.; 85,35лева-
възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. до 03.04.2019г.; 46,01лева- мораторна лихва за периода
03.04.2019г. до 11.10.2019г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 24.03.2016г. с ответницата е сключен договор за потребителски кредит PLUS № 12999058. При
сключване му същата е дала съгласие, освен посочения кредит, да й бъде отпуснат
и револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. На 28.10.2016г. ответницата е активирала предоставената й кредитна карта
№ CARD- 13797903 с
максимален кредитен лимит от 1000лева. На основание чл. 15 от приложението към
договора, същият е безсрочен. Усвояването на кредита е ставало с извършвани
чрез кредитната карта различни трансакции- теглене в брой от АТМ, плащания,
чрез терминални устройства и прочие. Върху усвояваната сума е начислявана
годишна лихва и такси за обслужване за ползвания период съгласно определения
ГЛП. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възниква задължение да плаща минимална месечна погасителна вноска в променлив
размер съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. На
01.02.2019г., ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната
карта. На тази дата е извършено последното плащане, като балансът към нея дата
е 949,03лева. Това обстоятелство и на основание чл. 20 от договора е обусловило
блокиране на картата. За събиране на вземането си, ищецът подал заявление по
чл. 410 ГПК, издадената заповед по което е била връчена при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, което обуславя интерес от търсената защита. В евентуалност
заявява осъдителен иск за същите суми, в случай че съдът приеме, че вземането
не е изискуемо. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника адв. Р.Д.. Искът се
оспорва като недопустим, поради порок в процесуалната легитимация на ищеца. В
евентуалност, се сочи неговата неоснователност. Без да оспорва, че между
страните е бил сключен договор за потребителски кредит PLUS № 12999058/24.03.2016г.,
оспорва се с ответницата е сключен договор за предоставяне на револвиращ кредит под формата на кредитна карта. В тази
връзка оспорва ответницата да е получила кредитна карта и пин код към нея в
запечатан плик, респ. че е извършвала тегления и плащания чрез картата и че е
погасявала задължения по нея. Оспорва сочената сума да е била усвоена от нея.
Позовава се на недействителност на кредитното правоотношение на основание чл.
22 вр. чл.11, ал.1, т.7, 9 и т.10 ЗПК и чл. 10 ЗПК.
Оспорва и да е настъпила изискуемостта на вземането за главница, защото липсва
отправено предизвестие до длъжника, каквото е изискването на ЗПК при
прекратяване на договорите с неопределен срок. Твърди, че липсва уговорка между
страните относно дължимост на други
вземания по договора, в т.ч. лихви, доколкото представеното приложение към
договора не носи подпис на ответницата. На основание чл. 22 ЗПК, счита, че
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, тъй като изискването на
закона за писмена форма на договора не е било спазено. В тази връзка липсва
съгласие изразено от ответницата относно размера на отпуснатия кредит,
месечната погасителна вноска, размера на дължимата лихва, които в случая са
били едностранно определени от ищеца, което обосновава недължимост и на
главницата. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция.
В проведеното открито
съдебно заседание ищцовото дружество, редовно уведомено чрез процесуален
представител с писмено становище поддържа исковата молба.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от особен представител адв. Кирова. Поддържа
отговора, а по същество искането е за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът
приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, а в евентуалност
осъдителен по чл. 430 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасено от ответника задължение по договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard PLUS 12999058/24.03.2016г., сключен с „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД. Правният интерес от търсената защита се
извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 17677/2019г.
по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 17677/2019г. по описа на ВРС, от което се установява,
че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата
искова претенция. Вземането по заповедта е съответно на това заявено с иска по
чл. 422 ГПК.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти относно съществуване на спорното
право: валиден договор за потребителски кредит PLUS 12999058/24.03.2016г. сключен с ответницата и сключен към него револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard; параметри на предоставения револвиращ кредит;
усвояване на кредитния лимит чрез предоставена на ответницата кредитна карта MasterCard № CARD- 13797903 и пин код към нея; размер на усвоената сума; дължимост на
възнаградителна лихва и нейния размер; дължимост на мораторната лихва и нейния
размер; изпълнение на задълженията
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични
разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 24.03.2016г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и
ответника е бил сключен договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS 12999058. Потребителската част от
договора е уговорена в раздел „параметри и условия“. Касае предоставяне в заем
на сумата от 4700лева, с конкретно разписани размер на погасителна вноска, брой
погасителни вноски, размер на ГЛП и ГПР, и изготвен погасителен план. Условията
по отпускане на револвиращия кредит са регламентирани
в чл. 12 и сл. от договора. Съгласно тях, кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредит лимит от
10000лева, като издаването и предоставянето на картата се извършва след
проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит. Задълженията по
договора и ползването на кредитната карта MasterCard № CARD- 13797903 е разписано, че възникват едва след активиране на картата.
Кредитният лимит е посочено, че се определя едностранно от кредитора и ще бъде
съобщен на кредитополучателя. Последният усвоява кредита чрез извършваните
трансакции с кредитната карта, чието потвърждение ще се извършва с въвеждане на
ПИН- код от кредитополучателя. Съгласно чл. 15 договорът е безсрочен, като
срокът на валидност на картата се определя от кредитора и е различен от срока
на договора за револвиращ кредит. В чл. 16 е
уговорена дължимост на годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за
срока на ползването му. В чл. 18 е предвидено, че кредитополучателят ще заплаща
месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения, която ще
покрива задължението в следната последователност- разноски, лихви, главница,
като минималната такава вноска ще бъде посочена в приложението по т.21. Разпоредбата
на чл. 21 предвижда, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя, заедно с приложение, неразделна част от договора, съдържащо
всички конкретни условия на кредита и процедурата по активиране на картата. Съгласно посоченото приложение, кредиторът е
отпуснал кредитен лимит на кредитополучателя в размер на 1000лева. В т.2 е
посочено, че кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта, позволяваща
извършване теглене в брой от АТМ, плащания чрез POS устройства и др. Идентификацията се извършва чрез въвеждане на ПИН, който
първоначално се съобщава на кредитополучателя чрез приложена към приложението
процедура по активация, неразделна част от договора. Съгласно чл. 11 кредиторът
може да закрие картата по своя инициатива при просрочие
над 3месеца, неактивност над 6месеца, злоупотреба, неправилна употреба и др.,
които биха могли да увредят интересите на страните. За осъществените
трансакции, кредиторът издава месечно извлечение до 15-о число на месеца.
Месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаване извлечението най- малко в минимален размер по тарифата посочена в
приложението, в случая 60лева. Съгл. чл. 14 за ползването на кредита,
кредитополучателят дължи годишна лихва от 35%, при ГПР 44,90%. Този документ
носи подпис единствено на кредитора.
За установяване твърденията по усвояване на заетата сума
и размера на задълженията по договора, по делото бяха ангажирани специални
знания на в.лице в областта на счетоводството. От заключението на в.л. С. по
приетата съдебно- счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че: Усвояването
на сумата е извършвано чрез тегления и плащания с кредитната карта. Последната
трансакция е от 23.08.2018г., а последното плащане на месечна вноска от
06.01.2019г. Размерът на ползвания кредитен лимит е 863,68лева. Дължимата
договорна лихва за периода 01.02.2019г. до 03.04.2019г. е 73,35лева, а тази за
забава за периода 03.04-11.10.2019г. 46,01лева.
Възраженията на ответника, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано от неправосубектна
страна е неоснователно. Видно е от същото, както и от издадената заповед за
изпълнение, че като заявител се е заявило правосубектно
дружество БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А, Париж, Франция, рег. № *********,
действащо чрез своя клон БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК *********.
Ответникът е възразил срещу действителността на соченото като
възникнало договорно правоотношение с ответницата. Представеният договор за
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 12999058 не е оспорен от
ответника, поради което следва да се приеме, че с подписването му между
страните е възникнала сочената от ищеца облигационна връзка, пораждаща
твърдените права и задължения на страните. Разписаното в раздел „Предоставяне
на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта“ регламентира възможността на кредитора да
предостави кредит усвояван чрез кредитна карта при определени условия, с
определен максимален кредитен лимит, като волята на кредитора за предоставяне
на такъв следва да бъде изявена най- късно до 18месеца от първата погасителна
вноска по потребителския кредит, която в случая е с падеж 20.05.2016г.
Конкретните параметри на предоставения кредит е регламентирано, че ще бъдат
определени едностранно от кредитора и съобщени на кредитополучателя чрез
приложение неразделна част от договора, ведно със самата кредитна карта /чл. 13
и чл.21 от договора/. Действително, в представеното приложение към този договор
са разписани вече конкретни параметри на потребителски кредит с посочване
размер на кредитния лимит, минимална месечна вноска, размер на договорната
лихва и тази за забава, възможност за усвояване на кредита и преустановяване на
неговото ползване. Факт е, че това приложение не носи подпис на потребителя,
причина за което са именно уговорките на чл. 13 и чл. 21 от договора. Фактът на
получаване на това приложение и кредитната карта от кредитополучателя се
установява от представената товарителница, в която ответницата с подписа си е
удостоверила лично получаване на изпратените й от ищеца документи на
12.10.2016г. Подписът й върху този документ не е оспорен, нито се е твърдяло,
че с въпросната товарителница са й връчени различни от сочените документи. Няма
данни ответницата да е упражнила правото си на отказ от договора. Затова и
следва да се приеме, че ответницата е получила въпросните приложение и кредитна
карта. Волята й да се ползва от този договор се извежда недвусмислено от
обстоятелството, че още на 28.10.2016г. съобразно експертното заключение,
същата е активирала кредитната карта, извършвала е трансакции чрез нея до 23.08.2018г.
и е обслужвала кредита до 06.01.2019г., когато е последното плащане на
дължимата месечна вноска. Независимо от изложеното, в чл. 10- 12 ЗПК са регламентирани предпоставките за валидност на договора
за заем. Предвидена е форма за неговата действителност писмена такава, което
предполага явно изразена воля и съгласие на двете страни по него, удостоверено
с техните подписи. Ал. 2 на чл. 10 предвижда забрана кредиторът да изисква
плащане от потребителя, в т.ч. лихви, такси, комисионни и др. разходи свързани
с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор. Липсва писмен
документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно
конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения
за забава. Постигнатото съгласие за предоставяне на кредита по
представеното приложение към договора за кредит, е при едностранно определяне
размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора, доколкото то
не съдържа подпис на потребителя. Респ. към датата на сключване на процесния
договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS 12999058 е
налице неяснота у потребителя относно размера на средствата, които ще му бъдат
предоставени в заем, размера на лихвата, която ще плати, размера на месечната
погасителна вноска. В този договор се съдържа само информация относно
принципната възможност за отпускане на такъв, при кредитен лимит определен от
кредитора с фиксиран максимален размер, дължимост на лихви и месечни вноски,
определени отново от кредитора с въпросното приложение. Затова, няма основание
да се приеме, че с подписване на този договор е постигнато валидно съгласие между
страните относно съществените параметри на кредитно правоотношение. За да е
налице съгласие за договора, то следва да е налице ясно
изразена воля на потребителя относно обстоятелствата,
обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на информирано
решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от същото. Спецификата
на револвиращия кредит
не предполага изготвяне към него на погасителен план, защото изначално липсва
яснота какъв ще бъде размерът на усвоената сума и кога ще бъде усвоена. В
заключение, сключеният договор за кредитна карта не отговаря на изискването по
чл.11 ал.1 т.7 и т.9 и съгласно чл. 22 ЗПК същият е недействителен. В тези
случаи потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без
лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на
предявения иск в частта за сумата от 85,35лева, претендирана като
възнаградителна лихва и на иска за обезщетение за забава в размер на 46,01лева.
Възраженията на
ответника, че вземането не е обявено за предсрочно изискуемо предхождащо
подаване на заявлението, съдът намира за основателни. Към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК, ищецът е регистриран като банка, а към датата на
сключване на процесния договор е финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ. В чл. 35 ЗПК съществува специална регламентация, според
която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е
необходимо отправяне на предизвестие до длъжника. Няма данни такова да е
отправено до ответницата. Приложената покана за предсрочна изискуемост няма
данни да е получена от нея. Въпреки това, ответницата е уведомена надлежно за
избора на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем в хода на процеса и с
получаването на препис от исковата молба от особения й представител, т.е на
11.09.2020г. / решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС/. Този факт съдът следва да съобрази по реда на чл.
235 ГПК. От този момент следва да се приеме, че е настъпил ефектът
на предсрочната изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока,
изискуемостта на цялото задължение е настъпила, а оттам и право на кредитора да
предприеме действия по изпълнение. Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, размерът на вземането по договор за кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главницата/
и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата
на плащането. В заключение исковата претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази експертното заключение, съобразно
което размерът на остатъчната главница е сумата от 863,68лева. Исковата
претенция за главница следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението, така както е поискано.
Предвид приетата за
настъпила в хода на процеса изискуемост на вземането по установителния
иск, съдът не пристъпи към разглеждане на заявените в евентуалност осъдителни
такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 575лв., от които 100лева юк.
възнаграждение, 125лева допълнителна ДТ, 200лева платен депозит за вещо лице и 150лева
депозит за особен представител. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева. Съразмерно уважената част на исковата претенция
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от 449,09лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендираните разноски са били в размер на 25лева за
платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение, общо 75лева.
Или след тяхното преизчисляване съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 65,10лева.
Ответницата е представлявана от особен представител, поради което и
разноски не й се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк София, сграда 14 съществува вземане срещу ответника Н.Х.Р., ЕГН ********** *** в размер на сумата от 863,68лева, представляваща незаплатена главница по договор PLUS 12999058/24.03.2016г. за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта MasterCard, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението- 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК № 8291/30.10.2019г. по ч.гр.д. № 17677/2019г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумите: 85,35лева- възнаградителна лихва за периода 01.02.2019г. до 03.04.2019г.; 46,01лева- мораторна лихва за периода
03.04.2019г. до 11.10.2019г., на
основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.Р., ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, Бизнес парк
София, сграда 14 сумата от 449,09лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Х.Р., ЕГН ********** *** да
заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, Бизнес парк София, сграда 14 сумата от 65,10лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 12343/2019г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно уважената част на исковата
претенция, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: