Определение по дело №201/2019 на Районен съд - Момчилград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер

Година

2019

Град

Момчилград

Момчилградския районен

съд

състав

На

03.06.

Година

2019

В

закрито

заседание и следния състав:

Председател

Полина Амбарева

като разгледа докладваното от

Съдията Амбарева

гражданско

дело номер

201

по описа за

2019

година.

За да се произнесе ,взе предвид следното :

 

Предявена е искова молба от Р.Б.Г. ***,чрез пълномощник,адв.С.А.  против Х.М.М. ***,с която е предявен положителен установитеен иск за съществуване на вземане ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№20/2019год.

В исковата молба ищецът се позовава на заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№20/2019год. по описа на МРС като  претендира същестуването на вземане против ответницата в общ размер на 3 412лв. от които 2 100лв. неиздължени наемни вноски за отдадено под наем жилище,за времето от 01.08.2017год. до 30.10.2018год. ,ведно със законната лихва за посочения период ,до окончателното изплащане на сумата и 1 312лв.,изплатени от него на нейно име вноски по кредити в посочените банки за периода от 26.09.2017год. до 02.11.2018год.,ведно със законната лихва за посочения период до окончателното изплащане на сумата,както и претендира и сумата от 230лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата от 3 412лв. за периода от 01.08.2017год. до 31.10.2018год.

Исковата молба е била  оставена без движение като на ищеца е указано да изправи нередностите в нея,а именно : да посочи какъв иск е предявен – положителен установителен иск за съществуване на вземането си по заповедното производство или осъдителен иск ;да изложи всички обстоятелства,на които основава искането си ,като ако е предявен иск по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК да представи доказателства за заповедното производство ;да внесе дължимата д.т. за всеки един от  обективно кумулативно съединените искове и да представи доказателство за това.

В дадения срок ищецът е представил вносна бележка за внесена д.т.,като е посочил петутим на установителен иск,с което е изпълнил частично указанията на съда,но не е отстранил в дадения му срок всички нередовности,поради което исковата му молба,ведно с приложенията подлежи на връщане ,съгласно чл.129,ал.3 от ГПК.

Също така при проверка на допустимостта на иска по чл.130 от ГПК,съдът намира и че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК е недопустим и не подлежи на разглеждане по следните съображения :

С Определение №46/13.05.2019год. по ч.гр.д.№20/2019год. ,заповедният съд е обезсилил издадената Заповед за изпълнение парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №6 от 14.01.2019год. и е прекратил производството по делото,на основание чл.415,ал.5 от ГПК,тъй като в дадения му едномесечен срок заявителят не е представил доказателства пред заповедния съд ,че е предявил иск за установяване на вземането си спрямо длъжника.Това определение е влязло в сила на 28.05.2019год. като необжалвано от същият.

Ето защо не са налице специалните процесуални предпоставки за предявяване на положителен установителен иск от страна на заявителя за съществуването на вземането му по заводеното производство,за които исковият  съд следи служебно.Без значение е в случая,че предявената искова молба е депозирана на 08.05.2019год.,т.е. в едномесечния срок от съобщението,тъй като разпоредбата на чл.415,ал.5 от ГПК е недвусмислена – заявителят представя доказателства пред заповедния съд,че е предявил иска в посочения срок,под страх от обезсилване на заповедта.

Също така ,съдът като съобрази депозираната искова молба,намира,че не съществува съответствие между предметът на заповедта за изпълнение и установителния иск. Тази преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум с исковата молба ,и  въз основа на посочените в заповедното производство обстоятелствата, от които произтича вземането на заявителя.

В тази връзка съдът е дал указания на ищеца да изложи всички обстоятелства,на които основава искането си , ако е предявен иск по чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК във връзка с преценката дали е налице съответствие между формулираното искане и обстоятелства, изложени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и формулираните в исковата молба обстоятелства и петитум,които указания,както бе посочено ,не са изпълнени.

Така в заявлението си за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение ,заявителят е посочил като обстоятелства ,от които произтича вземането му : - неизпланени наемни вноски  за времето от м. 09.2017год. до 15.10.2018год. ,общо в размер на 1950лв. – неизплатена ел. енергия за месец 08.2017год. -34,22лв. ; ползван интернет за м.08.2017год. – 16лв. и заем – 1820лв. като общата му претенция е за парично вземане в размер на 3 820лв.

В исковата си молба претендира съществуване на парично вземане в общ размер от 3 412лв.,от които 2 100лв. неиздължени наемни вноски за отдадено под наем жилище,за времето от 01.08.2017год. до 30.10.2018год. ,ведно със законната лихва за посочения период ,до окончателното изплащане на сумата и 1 312лв.,изплатени от него на вноски по кредити на ответницата в посочените банки, за периода от 26.09.2017год. до 02.11.2018год.,ведно със законната лихва за посочения период до окончателното изплащане на сумата,както и претендира и сумата от 230лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, върху главницата от 3 412лв. за периода от 01.08.2017год. до 31.10.2018год.

Следователно с исковата молба за установяване на вземането ищецът е въвел нови факти и обстоятелства, различни от заявените в производството по чл. 410 ГПК, поради което предявеният иск е недопустим.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ :

 

 ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№201/2019год. по описа на МРС и

               ВРЪЩА предявената исковата молба от Р.Б.Г.,ЕГН : ********** ***,чрез пълномощник,адв.С.А.  против Х.М.М.,ЕГН : ********** *** ,с която е предявен положителен установителен иск за съществуване на вземане ,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№20/2019год.,на основание чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от ищецът с частна жалба пред Окръжен съд гр.Кърджали в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                  Районен съдия:

                                                            /П.Амбарева/