О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 25 ноември 2020
година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов
възз. гр. дело № 596 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано по въззивна жалба подадена от В.В.Д.,
чрез пълномощник адв. А. Д. ***, против решение №260052/23.09.2020г. по гр.д. №2525/2018г. по описа на ЯРС, в частта, в която се възлага
на основание чл.349,ал.2 от ГПК, в дял и
изключителна собственост на съделителката Д.В.В. , следния недвижим имот :
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 87374.551.135.1.1,със застроена
площ 74кв.м., представляващ жилище на целия първи етаж от двуетажна жилищна сграда
с идентификатор № 87474.551.135.1, построена върху общински поземлен имот с
идентификатор № 87374.551.135 , при граници на същия етаж - няма, под обекта -
няма, над обекта - № 87374.551.135.1.2, в едно с прилежащия към обекта
полуподземен етаж /мазета/ на жилищната сграда, без идентификатор, лятна кухня
с площ 12 кв.м., с идентификатор № 87374.551.135.3- едноетажна, в едно със
съответното отстъпено право на строеж върху дворното място с административен
адрес - гр. Я. ул. „**********" **, ет. *; в частта, в която
се осъжда Д.В.В. да заплати в 6-месечен срок от влизане в сила на
настоящото решение за уравнение на дела на съделителя В.В.Д. сумата от 25500
лв., в едно със законната лихва от влизане на решението в сила; и в частта, в която се отхвърля претенцията
по сметките на В.В.Д. /заявена по делото в размер на 2600лв., видно от мотивите
на съдебното решение/.
Съдът
констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от
легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна
от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито
заседание.
По жалбата е постъпил
отговор от другия съделител.
Въззивникът е
направил доказателствени искания пред въззивната инстанция: Да се допусне до разпит в
качеството на св. арх. В. А. при режим на довеждане, чието допускане
първоинстанционният съд е отказал. ЯОС счита искането за
неоснователно, тъй като от една страна, въззивникът не сочи какви обстоятелства
ще установява с гласните доказателства. От друга страна, ако със същите се цели
установяване на реалната поделяемаст на имота, следва да се посочи, че по
делото относно поделяемостта на имота са изслушани СТЕ и гласни доказателства
са неотносими.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора,
който да връчи на страните заедно с
призовката за с.з., поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 19.01.2021 год. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на
жалбата и отговора, както следва:
В жалбата се сочи, че
решението в атакуваната му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Сочи се, че неправилно, в противоречие със закона, и събраните
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел , че имота в гр. Я.ул. „******" **, ет. *, е неподеляем
и е извършил делбата чрез възлагане на имота на съделителката В. В..
Неправилно съдът приел, че предвидените в инвестиционния проект за
разделяне на жилището преустройства са значителни , тъй като за разделянето му
съделителите следва да вложат средства надхвърлящи 10-15% от стойността на
преустройваният обект, а именно над 20%. Твърди се, че в настоящият случай били
налице предпоставките на закона съдебната делба да бъде извършена чрез способ,
който да даде възможност всеки от съделителите-наследници да получи равностоен
дял в натура , без заплащане на суми за уравнение извън тези за необходимото
преустройство, поради което и в съответствие със задължителната съдебна
практика извършването на делбата следва следвало да стане чрез способа, на чл.
353 ГПК, като се възложи в дял на В.В.Д. новообособеният апартамент №2 в източната
част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и складово помещение в
жилището с достъп през южната стая, а на Д.В.В. се възложи новообособеният
апартамент №1 в западната част на сградата със застроена площ от 37.00 кв.м. и
складово помещение извън жилището, в югоизточната част на полруподземния етаж ,
със светла площ 11.90 кв.м. с вход фасада юг, описани съгласно одобреният
инвестиционен проект. Следвало имотите бъдат разпределени, без теглена на
жребий, т.к. тегленето на жребий в настоящият случай би било много неудобно и
дори невъзможно по причини изложени в жалбата.
Твърди се, че неправилно и в противоречие със закона
имота бил възложен на Д.В.В., тъй като тя не е пребивавала в
имота трайно с оглед задоволяване на своя жилищна нужда, нито преди, нито по
време на откриване на наследството, тъй като е живеела и работила в Гърция
повече от 20 години, и по време
на делото продъжавала да работи в
чужбина. Тази съделителка нямала трайно (т.е.
непрекъснато и постоянно) пребиваване в процесния имот и с цел полагане на
грижи за наследодателката, тъй като последната шест години преди смъртта си
през 2017г. е била настанена в старчески дом.
Сочи се, че неправилно е отхвърлена и претенцията на В.В.Д. по
сметките за извършени подобрения в наследствения имот, приживе на
наследодателите и с тяхното изрично съгласие, спомогнали да се увеличи
наследството по смисъла на чл. 12, ал.2 ЗН.
Претендира се отмяна
на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли
възлагателната претенция на насрещната страна и делбата да се извърши по
описания по-горе в мотивите начин, както и да се присъди в полза на въззивника сумата от 1785лв.
представляваща увеличената стойност на дела и следствие извършените подобрения.
В писмен отговор, въззиваемата страна оспорва жалбата, като
неоснователна. Сочи се, че правилно и в съответствие с доказателствата по
делото съдът е приел, че жилищният имот
е неподеляем. В
този смисъл било и заключението на изслушаната по делото експертиза изготвена
от в.л. Ф. Д.. Вещото лице
професионално и компетентно обосновало неподеляемостта на имота и в този смисъл
правилен бил изводът на първоинстанционният съд, че във вида в който е допуснат
до делба жилищния имот, същият е реално неподеляем. В отговора са изложени
подробни съображения в подкрепа на изразеното
становище.
Сочи се, че решението в частта, с
която е уважена възлагателната претенция на В., е правилно и законосъобразно. В
жалбата неоснователно се твърдяло изведени от контекста на свидетелските
показания обстоятелства, които правилно съдът не приел за спорни между
страните. Делбеният имот бил жилищен и съсобствеността възникнала на основание
наследствено правоприемство. В. не притежавала друго жилище и към момента на
откриване на наследството е живяла в този имот, и живее в същия и към
настоящия момент заедно със сина си. Обстоятелството, че работела в чужбина, не
променяло този факт, защото когато се връщала в България живеела в този имот.
Сочи се също, че правилно
съдът приел за изцяло неоснователни и недоказани исканията по сметки на
съделителя Д.. Родителите на страните сами, със собствени средства и труд били
извършили посочените подобрения в имота, като изливане на бетонна плоча,
подновяване на електрическа инсталация , изграждане на канализация на първия етаж и външна мазилка на първия етаж. Нещо повече от
1986 г. /датата на извършването им/ до настоящия момент били изминали повече от
тридесет и три години , в които посочените „подобрения" отдавна били
амортизирани и нямали стойност.
Претендира се потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
ОТХВЪРЛЯ искането на въззивника В.В.Д. да се допусне до разпит в
качеството на св. арх. В.А. при режим на довеждане.
Съдът
приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.