№ 112
гр. Бургас, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120203239 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от И. К. С., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № *********** от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР
– Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месеца.
Жалбоподателката оспорва атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателката, редовно уведомена явява се лично и с
адв. Д. В.. Поддържа жалбата, като адв. В. развива подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваното НП. На първо място възразява, че с оглед
установената по делото фактическа обстановка, не е налице виновно противоправно
поведение от страна на жалбоподателката. Навежда допълнителни доводи за допуснато
нарушение на процесуалния и на материалния закон при съставяне на АУАН и НП,
подробно изложени в хода на съдебните прения. Претендира отмяна на обжалвания акт,
както и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от
юрисконсулт Ж.. Представя писмено становище и моли за потвърждаване на наказателното
постановление.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На ******** г. около 17:19 часа жалбоподателката е управлявала лек автомобил
„Ситроен Ц3“ с рег. № ******* в гр. Бургас. На кръстовището, сключено между улиците
„******“ и „Х. Б.“ жалбоподателката спряла автомобила на червен светлинен сигнал на
светофарната уредба, регулираща процесното кръстовище. След жалбоподателката след
движел управляваният от свидетеля Х. И. Х. лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *******,
който също спрял на светофара зад автомобила, управляван от жалбоподателката.
Същевременно към светофара се движил и автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******,
управляван от лицето С. Н. И.. Приближавайки до кръстовището лекият автомобил „Форд
Фиеста“ не спрял и ударил управляваното от свидетеля Х. МПС, което изчаквало зелен
светлинен сигнал на светофара. Същевременно в резултат на настъпилия удар между двата
автомобила, управляваното от Х. МПС ударило спрелия пред него автомобил, управляван от
жалбоподателката. Свидетелят Х. излязъл от автомобила и предупредил жалбоподателката и
други намиращи се в близост лица, да се отдръпнат, тъй като управляваното от него МПС е
снабдено с газово устройство и предвид настъпилия удар именно в частта на автомобила,
където се намира, е налице опасност от изтичане на газ. Жалбоподателката пътувала заедно
със своето дете. След удара слязла от автомобила, огледала задната част на управляваното
от нея МПС, след което потеглила. Свидетелят Х. се доближил до лекия автомобил „Форд
Фиеста“ и установил, че водачът и спътничката му имат наранявания. Свидетелят Х.
позвънил на спешен телефон 112. На място да окаже съдействие бил изпратен свидетелят Д.
А. на длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. Дежурен
служител ОДЧ след запознаване с видеоматериал от камера на Община Бургас установил
рег. № на управлявания от жалбоподателката автомобил, в резултат на което
жалбоподателката била издирена и била уведомена да се върне на мястото на настъпилото
ПТП. След проведения разговор с дежурния контролен орган, жалбоподателката се върнала
на местопроизшествието.
Свидетелят А. съставил на жалбоподателката АУАН за нарушение на чл. 123 ал. 1, т.
2, б. „б“ ЗДвП, за това, че като участник в ПТП не е изпълнила своите задължения да
уведоми и изчака на място компетентните органи. Свидетелят А. изготвил и протокол за
ПТП, ведно със схема на ПТП. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което жалбоподателката била наказана за извършено нарушение по чл.
123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите А. и Х. са
последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи факти и
съдът ги кредитира в тяхната цялост. По делото не се събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
2
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи,
съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които обуславят отмяна на обжалвания акт.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за
водач на МПС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Видно от съдържанието на
наказателното постановление, АНО е посочил тази норма (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП) като
нарушена от жалбоподателката, като е описано, че поведението на жалбоподателката се
изразява в това, че не спира и не установява последиците от ПТП. Същевременно в
обстоятелствената част на НП се съдържат и констатации, че жалбоподателката като
участник в ПТП с пострадал, не е изпълнила задължението си да уведоми и изчака на място
компетентните органи на МВР. Неизпълнението на така описаните задължения на водача
осъществяват съставите на нарушения по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗДвП.
Следователно налице е противоречие между изложените фактически положения в НП и
правната норма, под която са били подведени. От една страна се твърди, че
жалбоподателката не е спряла да установи последиците от ПТП, а от друга, че при наличие
на пострадал, не е изпълнила задължението си да уведоми компетентните органи и да изчака
тяхното пристигане. Така посочените в НП обстоятелства неправилно са били
квалифицирани от АНО като извършено нарушение на чл. 123, ал. 1 , т. 1 ЗДвП. По този
начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателката, тъй като наличието на
противоречие между фактическите констатации и посочената правна норма като нарушена,
е препятствало възможността й да разбере в извършването на какво нарушение е била
обвинена и наказана. Отделно от това се констатира и несъответствие между изложените в
АУАН и НП обстоятелства. В АУАН се твърди, че жалбоподателката като участник в ПТП
не е изпълнила задължението си да уведоми и изчака на място компетентните органи, като с
това поведение според актосъставителя е била нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗДвП. Така посоченото е пренесено и в съдържанието на НП, но едновременно с това
са вписани и допълнителни обстоятелства, които не се съдържат в АУАН, а именно, че
жалбоподателката не е спряла и не е установила последиците от ПТП. АНО е извършил своя
преценка за квалификацията на процесното нарушение и е посочил, че жалбоподателката е
нарушила чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В рамките на производството са били въведени две
различни правни квалификации при липсата на единство между обстоятелствените
пояснения в АУАН и НП.
При така установеното по делото съдът намира, че в случая е налице неизясненост по
отношение на вмененото на жалбоподателката административнонаказателно обвинение.
3
Съществено е било нарушено правото й на защита, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателката следва
да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателката е платила в
брой 600 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски в размер на 600 лева е
основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *********** от ******** г., издадено от
началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на И. К. С., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на И. К. С., ЕГН ********** сумата от 600
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4