№ 642
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подаден от Б. Н. П., в качеството му на
пълномощник на пострадалото лице Т. В. Сл., срещу определение № 20074285 от
22.03.2021 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 110-ти състав,
постановено по НЧД № 2690/2021 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено
постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 18.12.2020 г. (изх. № НСН
190/2015/21.12.2020 г. по описа на СРП) за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г.
по описа на СРП (НСН № 190/2015 г. по описа на СРП), водено срещу Б. Н. Г. за
престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, като правилно и законосъобразно.
В така подадения сезиращ съда документ се изразява несъгласие с постановения
съдебен акт и се отправя искане за неговата отмяна и връщане на делото на съда за осъждане
на обвиняемото лице. Желае се присъждане на обезщетение на пострадалото лице за
причинените му вреди. Изразява се несъгласие с отразеното в приложената по делото
епикриза по отношение на обвиняемия, като се сочи, че същата е с невярно съдържание,
както и със заключението на вещите лица по отношение на психичното състояние на Г..
Релевират се доводи, че Г. не страда от посоченото от вещите лица заболяване.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, но по съществото й е
1
неоснователна, по следните съображения.
Наказателното производство по досъдебно производство № 78/2015 г. по описа на 02
РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на СРП, е започнато на 10.01.2015 г., по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК, с извършване на първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествие и разпит на свидетел, срещу неизвестен извършител за шест
самостоятелни престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК, извършени на 10.01.2015 г.
В хода на досъдебното производство са извършени огледи на местопроизшествие,
разпознаване на лица и освидетелстване на Б. Н. Г.; разпитани са, в процесуалното качество
на свидетели, лицата С.В.А., А.И.Т., З.Б.Г., А.Б.А., В.В.П., С.К.Б., Д.Б. Г., К.Х.И., В.И.И.,
И.С.И., С.К.Б., Б. Н. П., Л.К.Т., К.В.К., Л.С.К., Т. В. Сл.; изискани и приложени са
документи, послужили за регистрация и последваща пререгистрация на процесните
автомобили, справка за съдимост на обвиняемия и други, относими към предмета на
доказване писмени доказателствени средства; назначени и изготвени са видео – техническа
експертиза № 19/Е – 2015, автотехническа експертиза, допълнителна автотехническа
експертиза, съдебно – оценителна експертиза и комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза по отношение на Б. Н. Г..
С постановление на водещия разследването от 11.01.2015 г. (т. 1, л. 57 – 58 от
досъдебното производство) лицето Б. Н. Г. е привлечен към наказателна отговорност за
осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С постановление на водещия разследването от 14.04.2015 г. (т. 2, л. 195 – 197 от
досъдебното производство) е повдигнато окончателно обвинение срещу Б. Н. Г. за
престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото
са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от
14.05.2015 г. за предаване на обвиняемото лице на съд за извършените от него престъпления
с посочената правна квалификация.
Прокурор при СРП е упражнил правомощието си по чл. 247, ал. 1, т. 1, вр. чл. 246, ал.
1 от НПК и е внесъл в СРС, НО обвинителен акт срещу Б. Н. Г. с предложение за образуване
на наказателно – съдебно производство срещу същия за осъществени състави на
престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Въз основа на така внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 9486/2015 г. по
описа на СРС, НО, 99-ти състав. С разпореждане на същия съд от 16.06.2015 г., съдебното
производство по НОХД № 9486/2015 г. е прекратено и делото е върнато на СРП за
отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила.
В хода на възобновеното досъдебно производство, с постановление на водещия
разследването от 14.10.2015 г. (т. 2, л. 221 – 223 от досъдебното производство), е повдигнато
повторно прецизно обвинение срещу Б. Н. Г. за това, че:
1. На 10.01.2015 г., около 16:30 часа, в гр. София, ул. „Братя Миладинови“ № 108,
при условията на продължавано престъпление, чрез две отделни деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
2
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото,
е повредил противозаконно чужди движими вещи, както следва:
- На 10.01.2015 г., около 16:30 часа, в гр. София, в заден двор на ул. „Братя
Миладинови“ № 108, е повредил противозаконно чужда (собственост на З.Б.Г.) движима
вещ – счупил стъклото на предна дясна врата на лек автомобил марка „Сузуки“, модел
„Суифт“, с рег. № ****, на стойност 60 лева;
- На 10.01.2015 г., около 16:30 часа, в гр. София, на ул. „Братя Миладинови“ № 108, е
повредил противозаконно чужда (собственост на етажната собственост на ул. „Братя
Миладинови“ №104-108, представлявана от Д.Б. Г.) движима вещ – метална портална врата,
комплект „ЕСО 300“, като повредил електрическия механизъм и електрониката й, и
нанесените повреди са на стойност 980 лева – престъпление по 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК и
2. На 10.01.2015 г., около 16:30 часа, в гр. София, ул. „Опълченска“, пред № 102, при
управление в дясната лента, с посока от бул. „Сливница“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“,
на МПС – лек автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ****, собственост на Т. В.
Сл., е нарушил правилата за движение от ЗДвП, както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; чл. 5,
ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се със
скорост около 67 км/ч, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди, както
следва:
- на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ****, собственост на Т. В.
Сл., като: изкривил предна броня и преден капак и радиатора, счупил ляв и десен фар,
спукал челно стъкло, изкривил предни десни и предни леви калници и подкалници,
изкривил ляв и десен халоген, изкривил вътрешна и външна решетка и емблемата на
решетката, които вреди са на стойност 1081,52 лева;
- на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № ****, собственост на
Л.К.Т., като: изкривил ляв праг, задна лява колона, врата лява каса, задна престилка,
подбагажник, заден ляв и десен рог, заден десен калник, основа на десен калник, цяла
основа на ляв калник и заден ляв подкалник, основа на ляв праг, основа на десен калник,
лява облицовка на багажник, облицовка на пета врата, основа на ляв стоп, задна лява
колона, амортисьор на заден капак, задна броня, дясна облицовка на багажник, и счупил: ляв
и десен стоп, които вреди са на стойност 3313,08 лева, или общата стойност на щетите по
описаните автомобили е 4394,60 лева – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Извършени са и допълнителни действия по разследването: назначена и изготвена е
допълнителна комплексна съдебно – психиатрична и психологична експертиза по
отношение на Б. Н. Г.; разпитана е повторно, в процесуалното качество на свидетел, Т. В.
Сл.; приобщено по делото е пълномощно от Т. В. Сл., с която същата упълномощава Б. Н. П.
да я представлява пред компетентните органи във връзка с кражбата на собствения й лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“ с рег. № **** и пътно – транспортното произшествие,
извършено с него.
Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото
са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от
30.12.2015 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно производство №
78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на СРП, на основание
чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК.
С постановление на прокурор при СРП от 07.01.2016 г., наказателното производство
3
по досъдебно производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г.
по описа на СРП, водено срещу Б. Н. Г. за престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал.
1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е спряно, на основание чл.
244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, т. 1 от НПК.
Постановлението на прокурора при СРП от 07.01.2016 г. за спиране на наказателното
производство, е обжалвано от Б. Н. П., в качеството му на пълномощник на пострадалото
лице Т. В. Сл.. За разглеждане на така депозираната жалба е образувано НЧД № 973/2016 г.
по описа на СРС, НО, 4-ти състав.
С определение на СРС, НО, 4-ти състав от 21.10.2019 г., постановлението на
прокурора при СРП от 07.01.2016 г. за спиране на наказателното производство по досъдебно
производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на
СРП, водено срещу Б. Н. Г. за престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и
по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е отменено и делото е върнато на СРП
за продължаване на разследването.
В хода на възобновеното досъдебно производство е разпитан, в процесуалното
качество на свидетел, С.Н. Г. и са снети обяснения от обв. Г.; назначена и изготвена е
допълнителна комплексна съдебно – психиатрична експертиза по отношение на Б. Н. Г.;
изискани и приложени към материалите по досъдебното производство са епикриза, издадена
на обв. Г. от „Център за психично здраве“ ЕООД; справки от ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“
ЕООД и епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ по отношение на Б. Н. Г.; приложени са,
посредством доброволното им предаване от Р.М. Г.а, решение № 6916 от 18.10.2017 г. по
описа на СРС, ГО, 5-ти брачен състав, постановено по гр. д. № 11326/2016 г., с което Б. Н. Г.
е поставен под ограничено запрещение и други документи, удостоверяващи психичното
състояние на обв. Г..
Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото
са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от
10.12.2020 г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на СРП, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.
С постановление на прокурор при СРП от 18.12.2020 г. (изх. № НСН 190/
2015/21.12.2020 г. по описа на СРП), наказателното производство по досъдебно
производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на
СРП (НСН № 190/2015 г. по описа на СРП), водено срещу Б. Н. Г. за престъпления по чл.
216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, е
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК.
В мотивната част на постановлението на прокурора при СРП е прието, от фактическа
страна, че към м. декември 2014 г., свидетелката Т.С. била собственик на лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ****. На 19.12.2014 г. автомобилът бил управляван от
нейния син – св. Б.П., който го паркирал в гр. София, кв. „Зона Б-5“, а няколко часа по-
късно, отивайки да прибере автомобила, последният установил липсата му. За случая
уведомил органите на 03 РУ – СДВР и било образувано досъдебно производство срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.
Приел е, че в периода 19.12.2014 г. – 10.01.2015 г., обв. Б. Н. Г. осъществил по
неустановен по делото начин достъп до автомобила, като го привел в движение и започнал
да го управлява.
4
На 10.01.2015 г., около 16:30 часа, обв. Г. се намирал в гр. София, в заден двор на ул.
„Братя Миладинови“ № 108, до който адрес достигнал с помощта на управлявания от него
лек автомобил, собственост на свидетелката Т.С.. Обвиняемият Г. шофирал автомобила,
след като бил употребил алкохол. Последният слязъл от автомобила и се насочил към лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Сиуфт“, с рег. № ****, собственост на свидетелката З.Г.,
паркиран в задния двор. Обвиняемият Г. замахнал към стъклото на предната дясна врата на
автомобила и го счупил, след което се качил в лек автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с
рег. № ****, привел го в движение и го насочил към металната портална врата комплект
„ЕСО 300“, собственост на собствениците на имоти на ул. „Братя Миладинови“ № 104-108,
която врата представлява вход към задния двор на ул. „Братя Миладинови“ № 104-108.
Преминавайки през нея с лекия автомобил, обвиняемият Г. повредил електронния
механизъм и електрониката й.
След като осъществил гореописаните действия, обвиняемият Г., алкохолно повлиян,
се насочил с лекия автомобил марка „Фиат“, модел „Уно“, с рег. № ****, към ул.
„Опълченска“, като се движел със скорост около 67 км/ч по мокро пътно платно, като
посоката му на движение била от бул. „Сливница“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“. Пред
№ 102 на ул. „Опълченска“, обв. Г. се блъснал в паркирания върху дясната лента лек
автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с рег. № ****, собственост на свидетеля Л.Т..
Вследствие на удара настъпили следните повреди по лек автомобил марка „Фиат“,
модел „Уно“, с рег. № ****: изкривила се предна броня и преден капак и радиатора, счупил
се ляв и десен фар, спукало се челно стъкло, изкривили се предни десни и предни леви
калници и подкалници, изкривили се ляв и десен халоген, вътрешна и външна решетка и
емблемата на решетката.
Вследствие на удара настъпили следните повреди по лек автомобил марка „Рено“,
модел „Сценик“, с рег. № ****: изкривили се ляв праг, задна лява колона, врата лява каса,
задна престилка, подбагажник, заден ляв и десен рог, заден десен калник, основа на десен
калник, цяла основа на ляв калник, основа на ляв праг, основа на десен калник, лява
облицовка на багажник, облицовка на пета врата, основа на ляв стоп, задна лява колона и
амортисьор на заден капак, задна броня, дясна облицовка на багажник, и се счупили ляв и
десен стоп.
По-късно на същата дата, обв. Г. бил задържан от полицейските служители –
свидетелите Кр. И., В. И. и И. И., които установили видимо нетрезвото състояние на
задържаното лице.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изпълнена съдебно-
оценителна експертиза, стойността на счупеното стъкло на предна дясна врата на лек
автомобил марка „Сузуки“, модел „Суифт“, с рег. № ****, е 60 лева, а на повредите на
електрическия механизъм на метална портална врата е 980 лева.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената и изпълнена съдебно-
автотехническа експертиза, стойността на вредите по лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Уно“, с рег. № **** е 1081,52 лева, а по лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“, с
рег. № **** е 3313,08 лева.
Въз основа на заключението на вещите лица по назначената и изпълнена
допълнителна комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, прокурорът
при СРП е приел, че обв. Г. боледува от психиатрично заболяване – Параноидна
шизофрения, Личностова промяна, което разстройство е същинско психично заболяване и се
приравнява към продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.
5
Съгласно заключението на експертизата, въпреки, че към момента на деянието обвиняемият
Г. е бил със запазени психични годности, след извършването му той е изпаднал в
психотично състояние, което изключва вменяемостта и е продължително. Вещите лица
застъпват становище, че с оглед динамиката на състоянието му, не се очаква обратно
развитие до предболестно ниво на психично функциониране.
При така установената фактическа обстановка по делото, прокурорът при СРП е
направил извод, от правна страна, че обв. Г. е осъществил от обективна и субективна страна,
както престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, така и престъплението
по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, но предвид заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза по отношение на обв. Г., е
прекратил наказателното производство, водено срещу същия, на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, по съображения, че след извършване на престъплението, обв.
Г. е изпаднал в продължително разстройство, което изключва вменяемостта.
Постановлението на прокурора при СРП от 18.12.2020 г. е обжалвано пред СРС в
законоустановения срок от Б. Н. П., в качеството му на пълномощник на пострадалото лице
Т. В. Сл.. По повод така депозираната жалба е образувано НЧД № 2690/2021 г. по описа на
СРС, НО, 110-ти състав.
Със свое определение № 20074285 от 22.03.2021 г., постановено по НЧД № 2690/2021
г., СРС, НО, 110-ти състав е потвърдил постановлението на прокурора при СРП от
18.12.2020 г. (изх. № НСН 190/2015/21.12.2020 г. по описа на СРП), за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ –
СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на СРП (НСН № 190/2015 г. по описа на СРП),
водено срещу Б. Н. Г. за престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като е преценил, че същото е правилно и
законосъобразно.
В мотивната част на атакувания съдебен акт СРС е приел, че представителят на СРП
коректно е установил фактическата обстановка по делото, която е споделил изцяло. При така
установената по делото фактическа обстановка, първият съд е преценил, че действително са
налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство, водено срещу обв. Г.
за престъпленията с визираната по-горе правна квалификация, като в тази насока е изложил
обстойни съображения.
Съдът е приел, че действащият Наказателен кодекс обявява за наказателно
неотговорни лицата, които са извършили обществено-опасни деяния в състояние на
невменяемост. Затова при констатация за невменяемост, наказателно производство не се
образува, а образуваното се прекратява.
Приел е, че съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от НК, не се налага наказание на
лице, което е извършило престъпление, когато до произнасяне на присъдата изпадне в
разстройство на съзнанието, вследствие на което не може да разбира свойството или
значението на своите постъпки или да ги ръководи.
В разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК изчерпателно са посочени причините за
настъпване на невменяемостта от гледна точка на съдебната психиатрия. Те са три: умствена
недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Тези три
категории причини, които представляват медицинските критерии за невменяемостта, могат
да засегнат в различна степен психическата годност на субекта, затова наличието на някои
от тях не винаги води до невменяемост. Такава е налице само когато е настъпило сериозно
6
отклонение от нормалната психическа дейност, поради което деецът не е могъл да разбира
свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. Това е
юридическият (психологически) критерий за невменяемостта. Без наличието на най-малко
един от неговите моменти – интелектуален или волеви, не може да съществува
невменяемост.
Протичането на болестния процес при разстройството на съзнанието, с оглед на
неговите причини, за отделните лица може да трае кратко или продължително време. В едни
случаи този процес прогресира и води до деградация – деменция, а в други – до оздравяване.
Това обстоятелство има важно наказателно-правно значение при разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта, настъпило след извършване на престъплението.
Ако е краткотрайно, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от НПК, наказателното производство се
спира, а когато е продължително, на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК – производство не
се образува, а образуваното се прекратява. Понеже при извършване на престъплението
деецът е бил вменяем, той носи наказателна отговорност. За да се осъществи тя обаче е
необходимо да бъде вменяем и при налагане на наказанието. Това може да стане когато
разстройството на съзнанието, довело до невменяемостта, е преходно и лечимо състояние. В
тези случаи се говори за краткотрайно разстройство на съзнанието, което води до спиране
на наказателното производство. То може да продължи дни, месеци и дори година. Важното
в случая е констатация въз основа на обективни данни, че състоянието е временно и е с
благоприятна прогноза.
Тълкуване на понятието „продължително разстройство на съзнанието“ е дадено в
Постановление № 3/79 г. на ПлВС на РБ, независимо, че то се отнася до приложението на
чл. 128, ал. 2 от НК. В него е посочено, че разстройството на съзнанието е продължително,
когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е постоянно. То може да
продължи години и да се превърне в постоянно, но това не е необходимо за приложението
на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК. Достатъчна е констатация, въз основа на
обективни данни, че това състояние ще продължи с години, без сигурна благоприятна
прогноза.
Съобразно Тълкувателно решение № 15/27.04.1987 г. на ОСНК на ВС, краткотрайно
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от
НПК, е това, което трае кратко или по-дълго време, но винаги има временен характер и е
излечимо. Продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта по
смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, е това, което обхваща дълъг период от време, като
изключва краткотрайното, и при което липсва сигурна благоприятна прогноза, без да е
необходимо да е постоянно.
В конкретния по делото случай, СРС е приел, че от заключението на вещите лица по
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза е установено по несъмнен
начин, че при обв. Г. са налице шизофренно разстройство с психотична симптоматика и
болестно променено личностово функциониране, което състояние, изключващо
вменияемостта, се явява пречка за участието му във всички фази на производството. Приел
е, че при експертното изследване на Г. е установено психиатрично заболяване – Параноидна
шизофрения, Личностова промяна. При това състояние, въпреки, че към момента на
деянието е бил със запазени психични годности, впоследствие, след момента на извършване
на деянието, същият е изпаднал в психотично състояние, което изключва вменяемостта и е
продължително, защото се приравнява към продължително разстройство на съзнанието по
смисъла на чл. 33, ал. 2 от НК. Процесът е необратим и не може да се очаква обратно
развитие, съгласно заключението на вещите лица, т.е. да се върне до предболестно ниво на
психично функциониране.
7
Решаващият първоинстанционен съд е преценил, че заключението на вещите лица по
посочената експертиза е обективно и компетентно изготвено, въз основа на цялата събрана
медицинска документация по отношение на обвиняемия Г. и проведено ново изследване
(трето по ред), без данни за пряка или косвена заинтересованост на вещите лица от изхода
на делото, поради което и изводите в него правилно са възприети изцяло от наблюдаващия
прокурор.
Приел е, че невменяемостта е особено качество на дееца, което изключва изцяло
неговата наказателна отговорност, а не само вината му. Невменяемостта е пречка за
възбуждане на наказателно производство или за неговото продължаване. Целите на
наказателния процес и на наказанието не могат да се реализират спрямо наказателно
неотговорните лица. Поради това спрямо такива лица не следва да се постановява присъда,
дори и оправдателна в какъвто смисъл е константната съдебна практика.
С оглед на всичко изложено, СРС е преценил, че в обжалваното прокурорско
постановление се съдържа изискуемия от процесуалния закон фактически и правен анализ
на установените от всички събрани по делото досказателства факти и обстоятелства, а
изложената фактическа обстановка не е приета за осъществена безмотивно и безкритично.
Счел е, че обжалваното постановление на прокурора при СРП е постановено след извършено
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквото е
изискването на процесуалния закон, а правните изводи на прокурора нямат произволен или
предположителен характер.
Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на
първостепенния съд. В тази насока следва да се посочи следното.
Преценката по обосноваността на контролираното от съда постановление за
прекратяване на наказателното производство, включва в себе си извършването на анализ и
произнасяне по въпросите – (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно
разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото
потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за
конкретния случай вече са събрани и проверени; (2) от установените доказателства изведени
ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното
производство фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен
материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата
(изопачаване, пренебрегване, превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за
фактите на държавното обвинение; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение
при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от
тях, неконстатиране, респективно необсъждане на съществуващи противоречия между
определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не
са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.
Съдът, обаче, е ограничен при изпълнение на тези си правомощия от пределите на
компетентността на прокурора. В рамките на тези ограничения, съответният произнасящ се
съдебен състав не може да установява нова, своя фактическа обстановка, чрез собствена
интерпретация на събраните и проверени в хода на досъдебното производство доказателства
(в този смисъл и решение № 60/2003 г. на І-во н. о. на ВКС). Правомощията на съда в
процедурата по чл. 243, ал. 5 – ал. 8 от НПК не са в същия обем, както в съдебната фаза на
наказателния процес, при решаване на въпросите по чл. 301 от НПК. Регулираните
правоотношения са от различен порядък, тъй като в единия случай се касае до съдебен
контрол върху досъдебната дейност, когато делото е прекратено преди да е стигнало до
съдебната фаза, а в другия – за преценка на съда, осъществяваща се в съдебната фаза, при
8
повдигнато с внесен обвинителен акт обвинение. Изложеният извод произтича и от
самостоятелните правомощия на прокурора, както и от господстващото му, главно
процесуално значение, респективно правомощия, в досъдебната фаза на наказателния
процес, където той се явява dominus litis (господар на процеса). Ако съдът прецени, че
изложената в постановлението за прекратяване на наказателното производство фактическа
обстановка, е формирана въз основа на грешни фактологични изводи, като грешката е
резултат от някоя или някои от по-горе посочените причини, той не може самостоятелно да
я изменя, като излага свой прочит на доказателствените материали, а следва да
отмени/измени контролирания акт, като посочи в какво се състои констатираното
нарушение/я при оценката на събрания доказателствен материал (например непълнота на
разследването, допусната логическа грешка, превратно интерпретиране на доказателство/а и
пр.).
От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството –
съответства ли актът на Прокуратурата на нормите на материалния и процесуалния закон. В
рамките на тази преценка съдът преценява, дали е допуснато съществено процесуално
нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като
такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или
изобщо неприложена такава; нарушение при събирането и проверката на доказателствата по
делото; нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство (непосочени правни или фактически основания за
прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на
същите и пр.). В рамките на тази преценка е и правомощието на съда да установи и
правилността на правната квалификация, по която лицето е привлечено като обвиняем. Това
правомощие, обаче, е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от
Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора. Съобразно
посочените норми, изключително правомощие на прокурора е да разреши въпроса, дали да
започне наказателно преследване, респективно да извърши привличане към наказателна
отговорност, срещу кого и за какво престъпление. Поради това, съдът не разполага с
процесуалното правомощие да дава указания на прокурора дали да предяви и какво
обвинение срещу определено лице, за конкретно извършено от него престъпление, още по-
малко да му указва да повдигне обвинение с внасянето на обвинителен акт. Съображения в
този смисъл са изложени в решение № 1/14.01.1999 г. на Конституционния съд, решение №
249/2002 г. на II-ро н. о. на ВКС, решение № 348/2003 г. на І-во н. о. на ВКС, решение №
60/2003 г. на I-во н. о. на ВКС, решение № 54/2012 г. на II-ро н. о. на ВКС и др.
При така очертаните предели на правомощията на съда в процедурата по чл. 243, ал.
8 от НПК и извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателствени средства и заключения на назначените и
изготвени експертизи, настоящата инстанция прецени, че изцяло следва да сподели
доводите на решаващия първоинстанционен съд, че атакуваният прокурорски акт е
правилен и законосъобразен.
В тази насока настоящият въззивен състав намери, че по досъдебното производство е
проведено всестранно и задълбочено разследване; извършени са всички необходими и
възможни действия по разследването, в резултат на което е събран необходимия по обем и
категоричност доказателствен материал, който да позволи на представителя на СРП и
на контролиращите съдебни инстанции да формират еднозначни изводи по фактите.
Извършено е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14,
ал. 1 от НПК.
9
Въз основа на така събраните доказателствени средства, прокурорът при СРП е извел
верни фактически изводи, поради което и като е споделил изцяло същите, СРС, НО, 110-ти
състав е постановил правилен и обоснован съдебен акт. Фактическите констатации на
представителя на СРП и на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и
правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят
изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от повдигнатото
обвинение рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При
изграждане на фактическата обстановка, не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. И
прокурорът при СРП, и решаващият съд по ясен и убедителен начин са обективирали
процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като са извършили правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. При това настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, въз основа на
пълния, обективен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност, поради
което и изцяло споделя същата и не намира основание да я преповтаря и тук.
По-конкретно, правилно и прокурорът при СРП, и решаващият първоинстанционен
съд, са кредитирали и поставили в основата на изводите си по фактите така събраните
гласни и писмени доказателствени средства, въз основа на анализа на които са достигнали
да правилни и доказателствено обезпечени изводи по отношение авторството и виновността
на обв. Г. по отношение на вменените му престъпни състави по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, съобразно
повдигнатото му окончателно обвинение.
Правилно представителят на държавното обвинение, постановил атакувания пред
СРС прекратителен прокурорски акт, както и СРС, са кредитирали заключението на
назначената и изготвена допълнителна комплексна съдебно – психиатрична и психологична
експертиза (ДКСППЕ) по отношение на обв. Г., изготвена от в. л. К. и Г. (л. 249 – 256 от
досъдебното производство), като са приели, че същото е обективно, компетентно изготвено,
ясно, пълно и точно, както и относимо към предмета на доказване. Настоящата инстанция
не намира основание да ревизира изводите на районния съд в този смисъл, като в
допълнение с изтъкнатите от СРС доводи следва да се отбележи, че заключението на
изготвената ДКСППЕ, кореспондира по несъмнен и категоричен начин с писмените
доказателствени средства – решение № 6916 от 18.10.2017 г. по описа на СРС, ГО, 5-ти
брачен състав, постановено по гр. д. № 11326/2016 г., с което Б. Н. Г. е поставен под
ограничено запрещение и други документи, удостоверяващи психичното състояние на Г..
Доводите на жалбоподателя в противния смисъл, въззивният съд намира за неоснователни и
ненамиращи опора в доказателствената съвкупност.
С оглед всичко изложено дотук, СГС в този си състав намира, че правилно първият
съд е формирал извод, че при обв. Г. е налице психиатрично заболяване – Параноидна
шизофрения, Личностова промяна, което е пречка наказателното производство спрямо него
да продължи. Въззивният съд изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен
съд в този смисъл.
Действително, установява се, че към момента на извършване на деянието, от което се
явява пострадала св. Т. В. Сл. – 10.01.2015 г., обв. Г. е бил със запазени психични годности
и е извършил вменените му деяния в състояние на вменяемост, което обуславя извод, че е
възникнало материалното наказателно правоотношение между държавата, в лицето на
10
компетентните правоохранителни органи, от една страна, и обв. Г., от друга, което има за
предмет реализацията на наказателната му отговорност за осъществените престъпни състави
с посочената правна квалификация, посредством упражняването на трите правомощия на
държавата по наказателното правоотношение: да осъди дееца с влязла в сила присъда, като
му наложи наказание; да го принуди да изтърпи така наложеното му наказание и да го
третира като осъждан през определен период от време.
Същевременно, след извършване на инкриминираното деяние е настъпила промяна в
психичното състояние на обвиняемото лице – продължително разстройство на съзнанието
му, в резултат на което се е проявил медицинския критерий за невменяемост на лицето,
довел и до проява на юридическия критерий за това – невъзможност същият да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, респективно да
разбира значението на извършваните спрямо него процесуални действия.
Видно от заключението на ДКСППЕ, изготвено по отношение на обв. Г., същият
страда от Параноидна шизофрения, Личностова промяна. Шизофренното разстройство с
психотична симптоматика и болестно променено личностово функциониране, е същинско
психично заболяване и се приравнява към продължително разстройство на съзнанието, в
смисъла на чл. 33 от НК. Въпреки, че към момента на деянието обв. Г. е бил със запазени
психични годности, впоследствие, след момента на извършване на деянието, същият е
изпаднал в психотично състояние, което изключва вменяемостта и е продължително.
Психичното състояние на обвиняемия към актуалния момент се явява пречка за участието
му в производството. С оглед динамиката на състоянието на обвиняемото лице, не се очаква
обратно развитие до предболестно ниво на психично функциониране.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да сподели
изводите на решаващия първоинстанционен съд, че е налице абсолютна пречка
производството спрямо обв. Г., образувано и водено за престъпления с посочената правна
квалификация, да продължи. Налице е основанието за прекратяване на същото,
визирано в чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК, към което разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК
препраща, а именно – след извършване на престъплението, деецът е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта му.
Предвид изложеното следва да се приеме, че като се е произнесъл по реда на чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК и е прекратил наказателното производство по
досъдебно производство досъдебно производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ – СДВР,
пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на СРП (НСН № 190/2015 г. по описа на СРП), водено срещу
Б. Н. Г. за престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 343, ал. 1, б.
„а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, прокурорът при СРП е постановил правилен и
законосъобразен прокурорски акт.
Ето защо и като е постановил определението си в посочения по-горе смисъл, СРС,
НО, 110-ти състав, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да
бъде потвърден.
Вън от изложеното по-горе и само за пълнота, за да отговори на исканията, залегнали
в частната жалба, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че в
производството по съдебен контрол върху законосъобразността и правилността на
постановление на прокурор при СГП за прекратяване на наказателно производство, съдът
не разполага с правомощието да се произнася по гражданската претенция на
11
пострадалия от престъплението, за което се води производството, за възстановяване на
причинените му вреди, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя. Подобен,
несъмнено целен от жалбоподателя резултат, би могъл да бъде постигнат чрез предявяване
на претенцията по общия исков ред, доколкото са налице пречки наказателното
производство срещу престъпния деец да продължи и по инициатива на прокурора
производството да премине в следващата си, съдебна фаза.
Тъй като при цялостната служебна проверка на атакувания съдебен акт, въззивният
съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или
неправилно приложение на материалния закон, които да налагат отмяната или изменението
му, съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20074285 от 22.03.2021 г. на Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 110-ти състав, постановено по НЧД № 2690/2021 г. по описа на
същия съд, с което е потвърдено постановление на Софийска районна прокуратура от
18.12.2020 г. (изх. № НСН 190/2015/21.12.2020 г. по описа на СРП), за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 78/2015 г. по описа на 02 РУ –
СДВР, пр. пр. № 3563/2015 г. по описа на СРП (НСН № 190/2015 г. по описа на СРП),
водено срещу Б. Н. Г. за престъпления по чл. 216, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл.
343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12