Решение по дело №1804/2012 на Районен съд - Карлово

 

  Р Е Ш Е Н И Е

(по чл. 250 от ГПК)

№ ………..

гр. К., 06.11.2014 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, проведено на шести ноември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

Председател: Елисавета ДЕЯНЧЕВА

 

като  разгледа докладваното от председателя на състава гр.д. № 1804 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 250 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

С писмена молба, постъпила в Районен съд – гр. К. с вх. № 11512 от 21.10.2014, г., процесуалният представител на ответниците по делото – адв. Е.П., е заявила искане за допълване на постановеното по делото съдебно решение, с твърдение, че с подадената по делото искова молба /стр. втора/ е предявен ревандикационен иск досежно 246/552 идеални части от процесния поземлен имот „ведно със сграда с идентификатор ...1 със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда и всички подобрения и трайни насаждения." Същата сочи, че в последствие във връзка с подадения от ответниците отговор на исковата молба и приложените към него доказателства ищцовата страна е подала становище /от 24.01.2013 год./ в края на т. 1 от което е заявено, че не било спорно, че стопанската постройка, изградена в парцел IX с площ от 24 кв.м. /очевидно на лице е несъответствие в площта /била собственост на ответниците. Поддържа, че въпреки така направеното изявление до приключване устните състезания в първа инстанция предявеният ревандикационен иск по отношение на пропусната стопанска сграда не бил оттеглен, респ. не бил направен и отказ от същия и поради това производството по делото в тази му част не е прекратено. Твъди, че с постановеното по делото решение от 01.10.2014 год. съдът не се е произнесъл по отношение на собствеността, както на описаната по-сграда, така и на пратендираните от ищците „всички подобрения и трайни насаждения“ в процесния имот.

 При посочените съображения моли, да бъде постановено допълнително решение, с което съдът да се произнесе и по предявените ревандикационни искове досежно описаната по-горе стопанска постройка, и всички подобрения и трайни насаждения в процесния имот.

По реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК постъпилата молба е съобщена на противната страна, която в срок е възразила срещу направеното искане. Чрез процесуалният си представител – адв Т. С. ищците сочат, че предявената молба е неоснователна. Поддържат, че с исковата молба от 19.11.2012 година ищците са предявили установителен иск за собственост, като изрично са отразили в него, че притежават правото на собственост върху 246/552 идеални части от имота /доказано като 236/552 идеални части/ и владеят реална площ от 246 кв. Ревандикация на тези 246 кв.м. не е искана, поради липсата на правен интерес. Твърдят, че с исковата молба не е искано от съда да постанови установителен диспозитив по отношение на съществуващата в имота сграда с идентификатор ...1, със застроена площ от 25 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: селскостопанска сграда. Тя съществувала само в описанието на целия процесен имот, а петитума на исковата молба касаел 246/552 идеални части от дворното място и находящите се в него подобрения и трайни насаждения. Поддържат, че с последваща уточнителна молба - становище от 24.01.2013 година изрично е посочено, че стопанската постройка от 24 кв.м. /по кадастрална карта 25 кв.м./принадлежи на ответниците и този факт не е част от правния спор. С молба вх. № 4879/11.04.2013 година исковата претенция била уточнена, като е прецизиран петитума на иска, като наред с признаването им за собственици върху 246/552 идеални части от процесния имот е формулирано искане да се признае за установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2013 година е налице грешка за поземлен имот с идентификатор .., находящ се в гр. К., ул. „Г.” № 27в с площ от 552 кв.м., като част от имота с площ от 246 кв.м., съставляващи 246/552 идеални части, собственост на ищците при равни права, грешно е записан като собственост на ответниците. Категорични са, че и в установителната част, и в частта, относно наличието на грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри се претендира право на собственост върху дворно място, но не се претендира такова право върху постройка.

В тази връзка намират, че постановеното съдебно решение отразява изцяло формулираните от ищците искания и не е налице пропуск в произнасянето.

Като взе предвид постъпилите молби и становища, съдът намира, че не е необходимо призоваване на страните в открито съдебно заседание за произнасяне по молбата за допълване, каквато възможност е предвидена и в разпоредбата на чл. 250, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Съдът, като прецени представените пред него доказателства, и във връзка с наведените твърдения, намира за установено следното:

С депозираната искова молба от 19.11.2012 година ищците са заявили искане за признаване на установено в отношенията между страните, че същите са собственици с равни права върху 246/552 идеални части от поземлен имот с идентификатор .., ведно със сграда  ...1, с площ от 25 кв.м. и всички други подобрения и трайни насаждения.

С молба вх. № 4879/11.04.2013 година исковата претенция е уточнена, като е прецизиран петитума на иска в следния смисъл: моля да признаете за установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2013 година е налице грешка за поземлен имот с идентификатор .., находящ се в гр. К., ул. „Г.” № 27в с площ от 552 кв.м., като част от имота с площ от 246 кв.м., съставляващи 246/552 идеални части, собственост на ищците при равни права, грешно е записан като собственост на ответниците.

При посочените факти съдът е бил сезиран с оглед последното уточнение на исковата молба като искането е било съобразено със сочените първоначално обстоятелствата.

С оглед установено съдът намира следното от правна страна:

Молбата за постановяване на допълнително решение е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество обаче е неоснователна, поради следното:

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, прогласена с Решение № 1065/08.04.82 г., по гр. д. № 615/82 г., на I г.о.; Решение № 247/09.09.94 г., по гр. д. № 139/94 г., на 5-чл. с-в; Решение № 37/22.02.99 г., по гр. д. № 462/98 г., на 5-чл. с-в; Решение № 109/26.10.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., на II т.о.; Решение № 39/30.06.2011 г., по гр. д. № 486/2009 г., на I г.о. и др. В случая съдът е взел предвид постъпилото искане, като с оглед констатираното противоречие между обстоятелствена част и петитум в първоначално заявената искова молба, същата е прецизирана в последствие, като искането е за признаване на установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2013 година е налице грешка за поземлен имот с идентификатор .., находящ се в гр. К., ул. „Г.” № 27в с площ от 552 кв.м., като част от имота с площ от 246 кв.м., съставляващи 246/552 идеални части, собственост на ищците при равни права, грешно е записан като собственост на ответниците. Наред с това е поддържано искане и с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Именно в този смисъл е поставено съдебното решение в съгласие с поддържаните искания.

Наред с това и доколкото производството по допълване на решението се образува по искане на страната, по чието искане съдът не се е произнесъл изцяло или отчасти, а ищецът, по чието искане се твърди, че съдът не се произнесъл в цялост, не твърди наличие на подобен пропуск, то молбата следва да се остави без уважение.

Ето защо, съдът намира искането на ответника за допълване на постановето решение по реда на чл.250 ГПК, за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл. 250, ал. 3 вр. ал. 1 от ГПК, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на ответниците, депозирана чрез техния упълномощен представител адвокат Е.П., за допълване на постановеното решение № 378/01.10.2014 г., по гр.д. № 1804 от описа на Районен съд – гр. К. за 2012 г., като неоснователна.           

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок  от съобщението до страните за  постановяването му.

 

                                                          

 

Районен съдия: