РЕШЕНИЕ
№ 3537
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М. С.
при участието на секретаря А. Ст. А.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110115505 по
описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от **** С. К. П.,
Булстат ****, с адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.****, вх. ****, ет.***, ап.*** срещу „****
Е.О.“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В****, ул. „П****“ №
***,ет.***, ап.****, с която претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
следните суми: 8460 лева, представляваща незаплатен остатък от цена по неформален
договор за продажба на 47000 кг. органичен цвят от лавандула, за което е издадена
фактура № ***** /01.10.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда- 05.12.2024г., до окончателното им
изплащане; сумата от 80 лева, представляваща обезщетение за разноски за събиране на
вземането; както и сумата от 208.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 8460 лв. в размер на законната лихва за периода от 02.10.2024г. до
04.12.2024г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: В периода 2023г. - 2024г. страните поддържали търговски
взаимоотношения. Поддържа се, че ищецът продал и доставил на ответника 47000 кг.
органичен цвят от лавандула в дестилерията на ответника, находяща се в с. Б. б., о. С.,
об. Ш., при договорена цена 0,30 лв. за килограм без ДДС. Излага, че в периода 15 -
22.07.2023г. доставил 35000 кг. цвят от лавандула, реколта 2023 г., за което на
22.07.2023г. страните подписали приемо-предавателен протокол, а на 01.07.2024г.
доставил 12000 кг. цвят от лавандула реколта 2024г., за което също бил съставен
приемо-предавателен протокол от 01.07.2024г. Твърди се, че за продажбата издал
фактура № ******/01.10.2024г. на стойност 16920,00 лева с ДДС, която цена
1
ответникът следвало да му заплати по банков път. На 29.10.2024г. ответникът превел
половината от сумата, а именно 8460,00 лева. Сочи се, че страните многократно са
водили разговори за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на
остатъка от 8460,00 лева, но такова не последвало. Излага се, че ответникът дължи и
обезщетение за забава върху тази сума като претендира обезщетение за забава от деня,
следващ издаването на фактурата до датата на подаване на исковата молба - за периода
от 02.10.2024г. до 04.12.2024г. в размер на 208,20 лева. Поддържа, че на основание чл.
309а, ал.1 от ТЗ поради забавата на длъжника, на ищеца- кредитор се дължи и сумата
от 80,00 лева, представляваща обезщетение за разноски за събиране на вземането,
доколкото страните са търговци. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор
от ответника, с който признава иска за сумата от 8460 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда, за която сума сочи, че е
заплатил на 19.12.2024г. и иска за сумата от 80 лева - представляваща обезщетение за
разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал.1 от ТЗ. Изразява становище, че
предявеният иск за заплащане на сумата от 208.20 лева- представляваща обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 02.10.2024г. до
04.12.2024г. е частично основателен и го признава до размера от 160,15 лева. Не
оспорва обстоятелството, че страните са поддържали търговски отношения, както и,
че между тях е сключен неформален договор за продажба на 47000 кг. цвят от
лавандула. Не оспорва, доставката на стоката, както и издадената фактура №
****/01.10.2024 г. на стойност 16920 лева с ДДС, което задължение твърди, че е
отразено в счетоводната документация и признава изцяло. Не оспорва и факта, че на
29.10.2024г. е заплатена половината от дължимата сума по договора за продажба и
издадената фактура, в размер на 8460 лева. Оспорва сочения от ищеца падеж на
задължението по издадената фактура, а именно денят следващ издаването й-
02.10.2024г. Твърди, че падежът на задължението съгласно чл. 303а, ал.3 от ТЗ е 14 дни
след издаването на фактурата или 15.10.2024г. Оспорва да са провеждани многократни
разговори по повод доброволното изпълнение на дължимата сума, предвид трайните
търговски отношения между страните, както и предвид липсата на спор относно
дължимостта на сумата. Излага, че между тях е имало неформална договореност
остатъкът от сумата в размер на 8460 лева да бъде заплатен при първа възможност, но
не по-късно от края на 2024г., с оглед обстоятелството, че закупеният от ответника
продукт, следва да бъде преработен и продаден на трети лица. Изтъква, че ищецът е
бил запознат с тези обстоятелства и не е възразил плащането да бъде извършено до
края 2024 г. Навежда твърдения, че не е дал повод за завеждане на делото и не дължи
разноски, предвид направеното от негова страна признание на иска, както и
заплащането на сумата от 8460 лева, извършено на 19.12.2024г., макар и след
депозирането на исковата молба в съда. В тази насока излага, че макар плащането да е
станало след депозиране на исковата молба в съда- 05.12.2024г., предвид отношенията
между страните, липсата на покани и други действия от страна на ищеца, както и
обичайната търговска практика и обичаи, срокът на забавата не оправдава
образуването на настоящото производство. Навежда твърдения за наличие на
злоупотреба с права от страна на ищеца, предвид липсата на представени
доказателства по отношение на претендираните разноски в размер на 80 лева, по чл.
309а, ал. 1 от ТЗ, както и с оглед инициираното обезпечително производство, в
резултат на което е наложен запор на банковите сметки на ответника, довело да
затрудняване на търговската му дейност.
2
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства – карта за регистрация на з. п.; приемо-
предавателни протоколи от 22.07.2023г. и от 01.07.2024г.; фактура № **** /01.10.2024г.,
извлечение от банкова сметка за 29.10.2024г., платежно нареждане от 19.12.2024г., се
установява, че: **** С. К. П., Булстат ***** доставил на „**** Е.О.“ ****, ЕИК ****
в периода 15 - 22.07.2023г. 35000 кг. цвят от лавандула, реколта 2023г. и на 01.07.2024г.
доставил 12000 кг. цвят от лавандула реколта 2024г., за което били съставени приемо-
предавателни протоколи. На 01.10.2024г. **** С. К. П. издал фактура № ***** за
доставка на 35000 кг. цвят от лавандула, реколта 2023г. и 12000 кг. цвят от лавандула
реколта 2024г., на стойност 16920,00 лева с ДДС с получател „**** Е.О.“ **** , ЕИК
****, с отбелязано плащане на цената по банков път. На 29.10.2024г. „**** Е.О.“ ****
превел по банкова сметка на *** С. К. П. сума от 8460 лв. и на 19.12.2024г. още 8460
лв. на осн. фактура 41/01.10.2024г.
По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото следните обстоятелства: че страните са
поддържали трайни търговски отношения; че между тях е сключен неформален
договор за продажба на 47000 кг. цвят от лавандула; че стоката е доставена на
ответника; че е издадена фактура № *****/01.10.2024 г. на стойност 16920 лева с ДДС,
което задължение ответникът признава изцяло; че на 29.10.2024г. е заплатена
половината от дължимата сума по договора за продажба и издадената фактура в
размер на 8460 лева, а остатъкът от сумата е заплатен на 19.12.2024г.; че ответникът
дължи на ищеца сумата от 80 лева- представляваща обезщетение за разноски за
събиране на вземането по чл. 309а, ал.1 от ТЗ, както и сумата от 160,15 лева -
представляваща обезщетение за забава върху главницата.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.327, ал. 1 от ТЗ, чл.309а, ал.1, предл.1 от ТЗ и чл. 309а, ал.1, предл. 2 от
ТЗ, във вр. чл. 318 от ТЗ.
Възприетата правна квалификация е въз основа на горепосочените безспорни по
делото обстоятелства и меродавните правни норми на Глава „Двадесет и втора“ от ТЗ
озаглавена „Търговската продажба“, Раздел I „Общи положения“, който включва чл.
318 - чл. 328 от ТЗ. Според чл. 318 от ТЗ търговска е продажбата, която според
разпоредбите на този закон е търговска сделка. Според чл. 286, ал. 1 от ТЗ търговска е
сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.
Според ал.2 от с.н. търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ независимо от
качеството на лицата, които ги извършват. В чл., ал.1 т.1 и т. 2 от ТЗ като сделки са
посочени - покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален,
преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство.
Плащането на сумата от 8460 лева, съдът цени като извънсъдебно признание за
дължимостта на претендираното с иска по чл. 327, ал.1 вр. чл. 318 от ТЗ вземане за
главница, който поради това е основателен, но следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
В съответствие с основанието за отхвърляне на иска, следва да се присъди
акцесорното вземане за законната лихва върху стойността му, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2024г. до окончателното й изплащане на
3
19.12.2024г., който факт е налице към приключване на съдебното дирене, поради което
размерът й е определяем – 48,05 лева.
В случая не се спори относно наличието на забава в плащането на уговорената
продажна цена от страна на купувача- ответник, поради което е налице хипотезата на
чл. 309а, ал. 1 от ТЗ - когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в
забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за
събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
По отношение на размера на второто обезщетение не се спори по делото, като той е и
законоустановен.
Относно спорния размер на иска за обезщетение за забава съдът намира
следното:
Съобразно ал.1 от нормата на чл. 327 от ТЗ /озаглавена Време за плащане/
Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В чл. 327, ал. 3 от ТЗ
(Нова - ДВ, бр. 20 от 2013г.) е посочено, че относно сроковете на плащане се прилагат
съответно общите правила на глава Двадесет и първа.
Съобразно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, (Нов - ДВ, бр. 20 от 2013г.), ако не е уговорен
срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на
фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или
поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да
тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че
фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Чл. 303а от ТЗ озаглавен „Срок при парични задължения“ е част от Раздел III
„Изпълнение“ на Глава „Двадесет и първа“ Общи положения“ на Част „Трета“ от ТЗ
озаглавена „Търговски сделки“.
Съдът намира, че в случая относно падежа за плащане по процесната търговска
продажба следва да намери приложение нормата на чл. 327, ал.1 от ТЗ, доколкото се
явява специална спрямо общата на чл. 303а от ТЗ /касаеща всички търговски сделки/ и
не се твърди да има уговорка между страните за по-дълъг срок от законоустановения.
В т.см. са мотивите на Определение № 377 от 01.06.2020г. на ВКС по т. д. №
2608/2019г., I т. о., ТК.
Използваната в чл. 303а от ТЗ формулировка „ако не е уговорен срок за
плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от
получаване на фактура“ касае хипотеза, при която следва да липсва не само уговорен,
но на още по-силно основание и нормативно уреден падеж. Както беше посочено по-
горе в нормата на чл. 327, ал.1 от ТЗ е посочено времето /т.е падежа/ за плащане
досежно търговските продажби, като ако волята на законодателя е било този падеж да
отпадне с приемането на новите разпоредби на чл. 303а и чл. 327, ал.3 от ТЗ, е
следвало да отмени нормата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Следва да се има предвид и целта на законодателя изложена в мотивите към
проекта за ЗИД на ТЗ във връзка с приемането на разпоредбата на чл. 303а от ТЗ -
въвеждане на изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 16 февруари 2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски
сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). В тези мотиви е посочено, че целта както
на директивата, така и на законопроекта, е да се въведат законодателни мерки, чрез
4
които да се противодейства на наложилата се напоследък практика плащанията по
търговски сделки между отделни предприятия или между предприятия и държавни
органи да се извършват с голямо закъснение.
В противоречие с посочената в тези мотиви цел на законодателя би бил извод,
че с новата норма следва да се увеличат като времетраене законоустановените с
действащи норми срокове за плащане по определени търговски сделки.
Предвид изложените правни доводи, съдът намира, че в случая меродавната
дата за определянето на падежа за плащане е тази на предаване на продадените стоки
и от тогава купувача е в забава. По делото е безспорно, че стоките са били предадени
от ищеца на ответника преди датата, от която се претендира обезщетение за забавено
плащане – 02.10.2024г., поради което искът за присъждането му считано от тази дата е
основателен. По отношение на размера му не са необходими специални познания като
след направеното изчисление с публично достъпния онлайн калкулатар на **** за
законни лихви, съдът намира, че той съвпада с претендирания от ищеца - 208.20 лева.
Съобразно изхода на делото и доколкото в случая с поведението си ответника е
дал повод за завеждане на иска – платил е процесното задължение за главница след
завеждане на исковата молба и получаване на запорното съобщение от банката във
връзка с допуснатото обезпечение по настоящото дело, като същевременно не е платил
и към настоящия момент безспорното вземане по чл. 309а, ал.1 пр.2 от ТЗ в размер на
80 лв. и неоспорения размер на вземането за обезщетение за забава /за част от което е
налице и спор/, следва на осн. чл. 78, ал.1 и ал. 2 от ГПК да са уважи искането на
ищеца за присъждане на разноските направени в настоящото производство за
държавна такса и адвокатско възнаграждение – 1828,40 лв., както и в обезпечителното
производство – 315,30лв.
Мотивиран от изложеното, ВРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **** С. К. П., Булстат **** , с адрес: гр. Д., ж.к.
„Д.“ бл.****, вх. ***, ет.***, ап.*** иск с правно основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318
от ТЗ да бъде осъдено „**** Е.О.“ *****, ЕИК *****. със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.“ № ****,ет.***, ап.**** да му заплати сумата от 8460 лева,
представляваща незаплатен остатък от цена по неформален договор за продажба на
47000 кг. органичен цвят от лавандула, за което е издадена фактура №
****/01.10.2024г., поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА „**** Е.О.“ ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. В., ул. „П.“ № ****,ет.***, ап.*** да заплати на **** С. К. П., Булстат *****, с
адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.****, вх. ***, ет.***, ап.*** на основание и чл.309а, ал.1,
предл.1 вр. чл. 318 от ТЗ сумата от 208.20 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 8460 лв. в размер на законната лихва за периода от
02.10.2024г. до 04.12.2024г.; на основание чл. чл. 309а, ал.1, предл. 2 вр. чл. 318 от
ТЗ сумата от 80 лева - обезщетение за разноски за събиране на вземането, както и
сумата от 48,05 лева представялваща стойността на законната лихва върху главницата
от 8460 лева считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2024г.
до окончателното погасяване на задължението – 19.12.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 2 ГПК „**** Е.О.“ *****, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.“ № ****,ет.****, ап.*** да
заплати на **** С. К. П., Булстат *****, с адрес: гр. Д., ж.к. „Д.“ бл.****, вх. ****,
5
ет.****, ап.**** сумата от 2143,70 лева, представляващи разноски по настоящото
дело за държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в производството по
обезпечаване на иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6