С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник e повдигнато обвинение на Н.А.К.
за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че на
25.04.2020г., в община Перник, с. Рударци, по ул.
Черни връх, с посока на движение
към с. Кладница, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е-220“,
с рег. №***, с концентрация
на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда, а именно 2,50 на хиляда, установено по надлежния ред
- Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози,
чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN
0100, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК - с определение от 12.06.2018г., постановено по НОХД №9685/2018г. по
описа на РС - София, с което е одобрено споразумение за решаване на
делото, влязло в сила на 12.06.2018 г.
В съдебните
прения представителят на Районна прокуратура - Перник поддържа повдигнатото
обвинение, излага доводи за несъмнена доказаност на
същото и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Изтъквайки наличен превес на
смекчаващи вината обстоятелства предлага да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода за срок към минималния, предвиден в закона, а именно 1 година и 3
месеца, което да бъде изтърпяно ефективно, както и кумулативно предвидените
наказания глоба и лишаване от право да управлява моторно превозно сродство с
продължителност 1 година и 3 месеца. Предлага да се приложи и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК, като се
постанови отделно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на
подсъдимия със съдебния акт по нохд № 9685/2018г. по
описа на СРС, предвид извършване на инкриминираното престъпление в определения
по това осъждане изпитателен срок.
Подсъдимият Н.К. дава обяснения, в които признава, че
на 24.04.2020 г. вечерта до ранните
часове на 25.04.2020г. е консумирал алкохол
в дома си, както и че около 18.00
часа на 25.04.2020г. е управлявал автомобила си с намерението да пазарува
от магазина в селото, когато е бил спрян за проверка
от служители на МВР. Потвърждава, че при проверка с техническо
средство за употреба на алкохол е отчетен инкриминирания резултат, но заявява,
че няма обяснение за него предвид изминалото време от консумацията, а и
защото изобщо не чувствал поведението му
да е повлияно от употребения алкохол. Подсъдимият твърди обаче, че отведен в МБАЛ – Перник, не е
отказвал да даде кръвна проба. Обяснява, че е имал намерение да даде кръв, и че
по тази причина бил отведен в лечебното заведение, но това не се случило по
причина извън неговото поведение - преценено било, че при наличното онкологично
заболяване било по-добре да не бъде вземана кръв. Според обясненията на Н.К. при
изготвяне на протокола за медицинско изследване от дежурния лекар от него не са събирани никакви
данни, не му е известно съдържанието на този документ и не го е подписвал, макар
да признава, че е отказал това. Посочва, че не е бил запознат и със съставените
в полицейското управление документи, че не е подписвал и не са му връчвани
такива, тъй като се чувствал притеснен.
Защитникът му -
адв. В.Б. излага доводи за недоказаност на обективните и субективни признаци от състава
на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Тезата си обосновава с допуснати нарушения на реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, установен в Наредба №1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Излага доводи, че събраните по
делото доказателства не установяват
отказ на подсъдимия да му бъдат взети биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване концентрацията на алкохол и пледира същият да бъде
признат за невинен и оправдан по обвинението.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.А.К. е роден в гр. Ч.. С постоянен адрес
***. С висше образование е. Женен е. Работи на длъжност ****в ****- ел.системи
към ****– гр. София.
Осъждан е за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. С
определение от 12.06.2018г. е одобрено споразумение по нохд
№9685/2018г. по описа на СРС, влязло в сила на същата дата, като са му
определени наказания лишаване от свобода
за срок от 5 месеца и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. На основание чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от три годни, считано от
влизане в сила на съдебния акт .
От приетата справка, издадена от сектор ПП – ОД МВР
/л.19/ се установява, че е правоспособен водач на моторно превозно средство от 1985г.,
като притежава категории “В”, „М“ и “АМ”. Наказван е няколко пъти по
административен ред за различни нарушения на правилата за движение, несвързани
с употреба на алкохол.
От фактическа
страна:
На 25.04.2020г., за времето от 08.00
часа до 20.00 часа, свидетелите М.В.Л. и
И.П. И. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР – Перник,
изпълнявали служебните си задължения на територията на посоченото полицейско
управление. Около 18.00 часа се намирали в с. Рударци, община Перник, ул. Черни
връх, в района на кръстовището с ул. М. Дойчев.
По същото време подсъдимият Н.К. управлявал лек
автомобил „Мерцедес“ модел Е220 с рег. №
****, движейки се по улица Черни връх в посока към с. Кладница. Възприемайки
приближаването му полицейски служители
подали на водача сигнал за спиране.
К. възприел подадения му сигнал и спрял в района на
кръстовището. Въз основа на представените документи служителите на МВР
установили самоличността му – Н.А.К., както и че управляваният автомобил е
негова собственост. При комуникацията помежду им свидетелите Л. и И. усетили
силен мирис на алкохол, поради което извършили проверка за употреба на алкохол
с техническо средсто Алкотест
Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0100, при което уредът отчел резултат от 2,50 на хиляда алкохол
в дъха му. К. споделил, че е изпил около
500 мл. водка.
Свидетелят М.Л., в присъствието на свид. И. съставил
против Н.К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, №219923/25.04.2020г. за констатираното нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който предявил на нарушителя за запознаване и подписване.
Последният категорично отказал да подпише акта, както и разписката под
съдържанието за удостоверяване връчването на препис от документа. По тази
причина служителите на МВР потърсили
съдействие чрез дежурната част от друг екип на 02 РУ – Перник. За оказване на съдействие към тях бил насочен екип, в
състава на който бил включен свидетеля В.П.. След като се уверил в отказа на
водача да подпише документа, свидетелят удостоверил това обстоятелство вписвайки
името си и полагайки подпис.
С АУАН свидетелството за управление на МПС, издадено
на подсъдимия, свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните табели
били иззети.
Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1158-000374/25.04.2020г. и №20-1158-000375/25.04.2020г. на сектор ПП при ОД
МВР – Перник спрямо подсъдимия били приложени ПАМ съответно по чл.171, т.1, б.
„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца, както и по чл.171, т.2а, б.б от ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Свидетелят И.И. съставил талон
за изследване №075828, който К. отказал да подпише и приеме.
Предвид установената с техническото средство
концентрация на алкохол - над 1,2 на хиляда, а именно 2,50 на хиляда, на
основание задължението си по чл.7, ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, полицейските органи съпроводили подсъдимия до МБАЛ
„Р. Ангелова“ АД, гр. Перник за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване, съобразно избора на водача.
В присъствието на дежурния лекар и придружаващите
го полицейски служители подсъдимият отказал да даде кръвни проби за химическо
изследване. Това обстоятелство било отразено в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, който подсъдимият отново отказал
да подпише, удостоверено с нарочен запис и подпис на лекаря - свид. А.А.. Отказа
на К. да даде кръв бил отразен и в амбулаторния журнал на лечебното заведение.
В съставения протокол лекарят описал състоянието на изследваното лице,
поведенческите му реакции, степента на съзнанието му, събрал анамнестични данни за налични заболявания и за приетите
лекарствени продукти през последните 24, след което подписал документа. Въпреки
направената констатация за мирис на алкохол, нарушеното съзнание, затруднения
словесен контакт и нарушеното равновесие, при снетата анамнеза освидетелстваният
отрекъл да е употребявал алкохол.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена като взе предвид: отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите М.В.Л. и И.П.И., дадени пред орган на досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им в цялост, при условията на чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.5 от НПК; показанията на свидетелите В.К.П. и А. Й. А., дадени в
съдебното следствие, приетите писмени доказателства приложени по досъдебно
производство №157/2020 по описа на 02 РУ - ОД МВР - Перник - АУАН серия GA, №219923/25.04.2020г., талон за изследване № 075828,
протокол за медицинско изследване от 25.04.2020 г., справка за нарушител,
справка за съдимост, издадена от БС при ПРС, разпечатка от показанията на
техническо средство Дрегер за периода 25.04. – 26.04.2020г.,
списък на преминалите последваща проверка средства за измерване в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери
от 18.11.2019г., лист за преглед на пациент №003513/25.04.2020г., писмо
рег.№И-6925/08.06.2020г., протокол за доброволно предаване от 29.06.2020г.,
медицински документи относно здравословното състояние на подсъдимия, както и
събраните в съдебно следствие писмени доказателства: писмо, изх. №283/21.01.2021г.
на изпълнителен директор на МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – гр. Перник с приложено към
него заверено копие – извлечение от
водения в лечебното заведение амбулаторен журнал за вземане на кръв от
водачи на МПС, справка за съдимост, рег. № 418/22.02.2021г., издадена от БС при
РС – Перник, медицински документи..
Въз основа цялостен анализ на доказателствения
материал по делото, съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на престъплението,
за което на подсъдимия Н.К. е повдигнато обвинение. Показанията на свидетелите
и писмените доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят и
допълват като всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото
обстоятелства. Същите дават основание
да се приеме за безспорно установено, че на инкриминираната дата по ул.
Черни връх в с. Рударци, община Перник, подсъдимият е управлявал лек автомобил Мерцедес
Е-220“, с рег. №***, както и че при извършената му проверка за употреба на
алкохол техническото средство е отчело резултат от 2,50 промила.
Приетия по делото списък на успешно преминалите последваща проверка средства за измерване в Лаборатория за
проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери,
рег. №3286р-51420/21.11.2019г. установява,
че анализаторът на алкохол в дъха „Алкотест Дрегер 7510 с фабр. №ARDN 0100 е
преминал успешно периодична проверка на 18.11.2019г., като същата е със срок
на валидност 6 месеца . В приетата
разпечатка от техническото средство, извършената на жалбоподателя проба за
алкохол е обективирана под №3486/25.04.2020 г., като от гледна точка отчетената
стойност и фиксирания точен час на пробата, всяко съмнение относно относимостта и към процесната
проверка и обективността на констатациите, закрепени в съставените във връзка с
нея документи, е изключено.
Безспорни са и обстоятелствата, че предвид
установената с техническото средство концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, полицейските органи са предприели действията, регламентирани в
разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба №
1/19.07.2017 г., както са съпроводили подсъдимия до МБАЛ – Перник за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване, която алтернативна възможност подсъдимият е предпочел. Последното
се установява от съдържанието на талона за медицинско изследване, както и от
обясненията му в съдебното следствие: “Знаех, че съм отведен в лечебното
заведение, за да дам кръвна проба. Щях да дам такава“; „… не дадох кръв…, защото те говореха, че е по-добре да
не ми вземат кръвна проба, тъй като съм онкоболен“.
Фактът, че в лечебното заведение не са взети проби
кръв от подсъдимия не е спорен по делото. Тезата на защитата е, че в действителност
причината за това е извън поведението на подзащитния
му и е наложена от чисто медицинска преценка, основана на налично онкологично
заболяване. Твърди се, че събраната по делото доказателствена
съвкупност не подкрепя тезата на държавното обвинение, че подсъдимият е направил
изявление за отказ да бъде изследван, а оттук, че не е спазен реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, установен в Наредба №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Тези доводи не
се приемат за основателни.
Точната концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия и реда, по който е установена съдът приема за
доказани по несъмнен начин. Съгласно
разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът,
по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
Обективната страна на престъплението, за което Н.К. е предаден на съд е очертана въз основа показанието на техническото средство. Съгласно чл.6, ал.9 от Наредбата „концентрацията на алкохол в кръвта … се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта … в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване“. Релевантността на проверката с техническото средство към процесното обвинение обосновава последната хипотеза, предвид констатирания резултат над 1,2 на хиляда и произтичащото от това задължение за полицейските органи по чл.7, ал.1 от Наредбата. В този аспект, неподписването и неполучаването на издадения талон за изследване нямат отношение към съставомерността на деянието, а хипотезата неявяване в определения срок за изследване е изцяло неотносима.
Съдебният
състав приема, че изискванията на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози са спазени и концентрацията на алкохол в кръвта на
водача е установена по надлежния ред - чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510, в
хипотезата на чл.6, ал.9, предл. последно. Възраженията
на защитата и изтъкнатите в тяхна подкрепа аргументи срещу надлежното установяване на този обективен
признак от състава на престъплението, не се приемат.
Следва да
се отбележи, че в практиката на висшата съдебна инстанция многократно е
отбелязвано, че отклоненията от изискванията, установени в цитирания нормативен
акт, ако са допуснати, не водят автоматично и във всички случаи до извод за опорочаване
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, респ. употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Такава последица поначало биха могли да
имат само съществени нарушения, поставящи под съмнение съблюдаването на
изисквания, насочени към удостоверяването на факти, пряко свързани с
фактическия състав на инкриминираното престъпление. В този аспект, всяко
нарушение на реда, установен в наредбата се преценява от гледна точка на
същественост в конкретиката на казуса и на събраните доказателства. Този извод корелира
на принципното положение, залегнало в чл.14, ал.2 от НПК, че фактите по делото
могат да се установяват с всички допустими и възможни доказателства и
доказателствени средства, както и че последните не могат да имат предварително
определена сила.
Както вече
се изложи, в същността си спорът между страните по делото се свежда до това отказал ли е подсъдимия Н.К. да даде кръвни
проби за химическо лабораторно изследване
с каквато цел е съпроводен до лечебното заведение.
Версията
на подсъдимия по този въпрос се приема за голословна и защитна, тъй като е в явно противоречие със
събраните гласни и писмени доказателства. С показанията си тримата разпитани по
делото свидетели – служителите на МВР – свидетелите М.Л. и И.И., както и лекарят, провел медицинското изследване в
лечебното заведение - свидетелят А.А., независимо един от друг потвърждават, че Н.К. е отказал
да даде кръв за изследване. Изявлението му е удостоверено и писмено в съставения от свид. А. протокол за медицинско
изследване, подписан от него, както и в приетото извлечение от водения в МБАЛ - Перник амбулаторен журнал за
вземане на кръв от водачи на МПС. Съдът приема за несъмнено доказано, че двамата
полицейски служители непосредствено са
възприели изявлението на подсъдимия, за което съобщават в показанията си, тъй
като писмените доказателства установяват, че
именно те са съпроводили водача до
лечебното заведение след като при проверка на мястото на спирането са установили употреба
на алкохол в концентрация 2,50 промила. Присъствието им по време на
медицинското изследване се потвърждава от показанията на свидетеля А., както и
от обстоятелствата, отразени в листа за
преглед на пациент и в амбулаторния журнал на лечебното заведение, в който са
отразени и данни за служителя на МВР, съпровождащ доведения за вземане на кръв Н.К..
Аналогични показания дава и свид. А. в качеството си на лекар, извършил медицинското изследване по
отношение на подсъдимия. Макар да заявява, че не помни конкретния случай, който
е един от много други в ежедневната му практика, след предявяване на съставения
от него протокол за медицинско изследване е категоричен, че доведеното за
изследване лице е отказало да даде кръв, предвид неописването на взети проби в
определеното за целта място, и е отказал да подпише протокола, което свидетелят
лично е удостоверил с вписване на нарочна бележка и полагане на подпис. Вярно е,
че начинът по който е оформен съставения
от лекаря протокол за медицинско изследване по чл.14, ал.2 от Наредба
№1/19.07.2017г., не отговаря в пълна степен на установените изисквания в
разпоредбите на чл.15, ал.7 и 8 от същия нормативен акт. В тях е предвидено, че
отказа на лицето да бъде изследвано се отразява от
медицинския специалист по чл.
12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл.
14, ал. 2, и се удостоверява с подписа на изследваното лице. В случай на
отказ на изследвания да подпише
изготвения протокол за медицинско изследване, това обстоятелство се
удостоверява с подписа на един свидетел. Подсъдимият не е подписал изготвения протокол, а причината за
това е отказ, установяващо се от показанията на свид. А., от собственоръчно изпълнения от последния запис в
документа, както и от обясненията на самия подсъдим, дадени в съдебното
следствие. При това положение, удостоверяването на отказа на К. да се подложи
на изследване е изисквало и подпис на свидетел, какъвто в случая не е
ангажиран. Установената практика в лечебното заведение, за която свидетелства
д-р А.А., очевидно не е съобразена с нормативните
изисквания, но пропускът в случая не се цени като съществено нарушение на
процедурата, тъй като релевантния факт -
отказ на подсъдимия да даде кръв, се установява и от други гласни и писмени
доказателства - от показанията на свидетелите Л., И. и А., които са
категорични, че непосредствено са възприели такова негово изявление, както и
от амбулаторния журнал на лечебното заведение, в който паралелно е документиран
отказа му, съгласно изискването в чл.15,
ал. 7 от наредбата. /В този смисъл е
Решение № 9 от 4.02.2020 г. на
ВКС по н. д. № 1089/2019 г., I н. о., НК, Решение № 225 от 23.12.2019 г. на ВКС
по н. д. № 835/2019 г., III н. о., НК/.
Нещо повече, фактически свидетел на отказа на
подсъдимия е станала медицинската
сестра, попълнила журнала със запис за отказ за даване на кръв, предвид
показанията на свидетеля А. за
задължителното присъствие на такъв
медицински специалист при изследването, за начина на провеждането и
документирането му /“… при медицинското изследване и вземането на кръвна проба … никога лекаря не е сам.
Присъства медицинска сестра, която всъщност прави и манипулацията ...“;
„почеркът в амбулаторния журнал, който ми предявявате е на медицинската
сестра, тя го попълва“ – свид. А.А./.
Съдът
кредитира с доверие посочените доказателствени
източници и приема, че изложената в противовес на тях версия
на подсъдимия е явно защитна.
Изявленията му, че невземането на кръвна проба не е било свързано с
негово волеизявление за отказ, а поради медицинска преценка, основава на
здравословното му състояние, е напълно голословна. Тази му позиция е и вътрешно
противоречива, тъй като в обясненията си отрича лекарят да е събирал каквито и
да е анамнестични данни от него в т.ч. за налични
заболявания и приемани медикаменти,
отрича и сам да е предоставял такива, за да възникне изобщо основание да
бъдат коментирани евентуални противопоказания за извършване на манипулацията по
вземане на кръв. Твърденията на подсъдимия в тази насока са неконкретни, крайно
неубедителни са, а изразните средства,
чрез които прави горните внушения са показателни за защитната им насоченост „…
в лечебното заведение подочух, че говореха, че може би не трябва да ми се взема кръв заради заболяването“; „Аз тогава в болницата
не дадох кръв …, защото те говореха, че е по-добре да не ми взимат кръвна
проба, тъй като съм онкоболен“. Преценката за
здравословното състояние на изследвания и
съществуването на евентуални
противопоказания за извършване на манипулацията по вземане на проби
кръв, е чисто медицинска, и би било абсолютно
несъстоятелно да се кредитира твърдението на подсъдимия, че този въпрос
е бил предмет на обсъждане между лекаря и полицейските служители.
Въпреки
непоследователността в изявленията на подсъдимия, несъмнено сам той е предоставил данни на свид. А., както за
приеманите медикаменти, така и за извършена
оперативна интервенция, отразени в съставения протокол по чл.14, ал.2 от
Наредбата. В този аспект, наличието на
медицинска пречка кръв да бъде взета е
изисквала отразяването й в протокола. Причина от такъв характер не само не е
изложена, но и категорично е отхвърлена в
показанията на свид. А.А.. Същият посочва, че не си спомня изобщо в
случая да е коментирано налично онкологично заболяване на подсъдимия,
отбелязва, че такова се установява единствено
въз основа на документи, каквито не е обичайно лицата да носят при обстоятелства
като процесните /доведен водач на МПС за
изследване за употреба на алкохол/, и изяснява, че съобщените от К. данни за оперативно
лечение, не означават непременно онкологично заболяване. Свидетелят е категоричен,
че събраните анамнестични
данни от подсъдимия, отразени в т. 14 и т.15 от протокола не обуславят
каквато и да е пречка от медицинска гледна точка за извършване на манипулацията
по вземане на кръв.
Въз
основа на изложеното, съдебният състав приема, че причината за това е у подсъдимия и се изразява в отказ
да даде кръв, както свидетелстват обсъдените по-горе и кредитирани
доказателствени източници.
Съдът
цени изцяло като писмено доказателство протокола за медицинско изследване и
приема, че подлежащите на удостоверяване обстоятелства по чл.14 от Наредба
№1/2017г. са преценени професионално и са отразени обективно. Отбелязванията за наличие на мирис на алкохол, за нарушена
координация на К., за нарушено съзнание,
затруднен и ограничен словесен контакт, за нарушено равновесие, напълно кореспондират
на възприятията на полицейските служители
/всеки от двама съобщава в показанията си за доловен от водача силен
мирис на алкохол/, на съдържанието на АУАН, в който актосъставителят
- свид. М.Л. наред с направената аналогична констатация, е отразил и нестабилна
походка на водача, както и съобщени от същия данни за консумирани 500 мл
водка. Така установеното обективно състояние
на подсъдимия непосредствено след спирането на управлявания от него автомобил за извършване на проверка са в пълен
синхрон с отчетения резултат при
проверката с техническото средство.
Възраженията му
относно точността на измерването,
основани на времето на консумация на
алкохол, което съобщава в обясненията си, както и на субективната му преценка, че не е чувствал въздействие на
алкохола, са ирелевантни след като
е отказал да се подложи на предпочетения алтернативен метод за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му.
Значението на обясненията на подсъдимия в
наказателното производство е двупосочно – безспорно, същите са годно
доказателствено средство за разкриване на истината в процеса, но преди всичко са средство за защита. Затова
оценката на тяхната истинност следва да се основава на доказателствената
съвкупност в цялост. Анализа на същата в конкретния казус мотивира у съдебния
състав убеждение, че обясненията на Н.К. в съдебното производство в обсъжданата
част са защитни, некореспондиращи на нито едно друго доказателство и
опровергаващи се от доказателствата, ангажирани от държавното обвинение, а
очертаната в тях версия се приема за несъстоятелна. Обсъдените вече показания
на свид. Л., И. и А. по този въпрос са
еднопосочни и категорични, те кореспондират и на писмените доказателства,
отсъстват всякакви основания за съмнение в обективността и безпристрастността
на свидетелите, за наличието на определена мотивация у тях
да съобщават неистини, уличаващи
подсъдимия в престъпление, поради което именно на тях съдът изгражда изводите си
от фактическа страна.
При тези обстоятелства, след като проверката е извършена с годно и изправно
техническо средство, след като на подсъдимия е предоставената възможност за
алтернативно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, която
е отказал да използва, то съдът приема, че редът за установяване употребата на
алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава
на престъплението, е установена точно чрез извършената проверка с техническото
средство съгласно чл.6, ал.9 от №1/19.07.2017г..
Възраженията на
защитата в останалата част относно спазването на процедурата по съставяне на
АУАН и талона за изследване, фокусирането в отбелязаните часове на изготвяне на
писмените документи по делото и преценката, че е обективно невъзможно
извършването на съответните действия в отразените часови интервали, не са относими пряко към
въпросите предмет на доказване, а по същество са и неоснователни. В талона за
изследване ясно е посочено, че началото
на проверката е 18.00 часа, т.е.,
моментът в който подсъдимият като водач на МПС е спрян за извършване на
проверка. В същия документ е отбелязан и часа на извършената проба с техническо средство - Дрегер 7510, фабр №0100 – 18.02часа, съответстващо на приетата разпечатка от паметта
на техническото средство. Отвеждането на
подсъдимия в лечебното заведение е документирано в приетото извлечение от амбулаторния журнал /18.30ч./, в протокола за
медицинско изследване /18.30ч./, както и в издадения лист за преглед на пациент
№3513/25.04.2020г. /18.38ч./. Този
тридесет минутен интервал е повече от
достатъчен за извършване на проверка на място, както и за пристигане до
лечебното заведение, в което да се извърши медицинското изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване. При установена с техническо средство концентрация на алкохол над 1,2 на
хиляда, какъвто е и настоящият случай, първостепенно задължение на полицейските
органи е попълване на талон за изследване, както и съпровождане на лицето до мястото за извършване на установяването. Наредба №1/2017г.
не установява изискване относно момента на
съставяне на АУАН, поради което и няма
никаква пречка да бъде съставен, както на мястото на проверката, така и
в полицейското управление, т.е., преди или след
съпровождането на водача до лечебното заведение, а и във всеки следващ
момент до изтичането на давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Отразената дата в
съдържанието му установява, че е съставен в деня на проверката, а точният
момент, в който се е случило това не е част от
подлежащите на доказване факти и обстоятелства в казуса. По същите
причини, удостоверяването на отказа на подсъдимия да подпише съставения срещу
него АУАН от свидетеля В.П. не се е случило при невъзможни обстоятелства, както
защитата твърди. Вписаният в него час - 18.21, не е часа на съставяне на акта,
а е означен като част от
обстоятелствата, при които е извършено
обективираното в съдържанието му нарушение. Прецизното му посочване е ирелевантен факт за предмета на делото.
Въз основа на изложеното съдът приема, че деянието, за
което на подсъдимия е повдигнато
обвинение и е предаден на съд е съставомерно, тъй като по безспорен начин е
установено, че при изложените обстоятелства е управлявал МПС след употреба на
алкохол в концентрация, надхвърляща установената в чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, като и че същата е установена по надлежния
ред.
Установените чрез доказателствената съвкупност
факти налагат от правна страна извод, че с деянието си подсъдимият Н.К. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.343б, ал.2,
вр. ал.1 от НК, тъй като на 25.04.2020 г., в община Перник, с. Рударци, по ул. Черни връх,
с посока на движение към с. Кладница, управлявал моторно превозно средство –
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е-220“, с рег. №***, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,50 на хиляда, установено по
надлежния ред - Наредба №1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, чрез техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер ARDN 0100, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по
чл.343б, ал.1 от НК - с определение от 12.06.2018г., постановено по НОХД
№9685/2018г. по описа на РС - София, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото, влязло в сила на 12.06.2018 г.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол - с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,50 на хиляда,
установено по надлежния ред /по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества или техни аналози, след като подсъдимият
вече е бил осъден за деяние по чл.343б, ал.1 от НК .
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като К. е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им. Прекият умисъл е изводим от данните за неговото поведение.
Причини за извършване на деянието са пренебрегването и
безотговорното му отношение към установените правила за движение.
Като обстоятелства смекчаващи вината на подсъдимия съдът
цени липсата на други осъждания
/съгласно чл.56 НК, тъй като осъждането по нохд №
9685/2018г. по описа на СРС е взето предвид от закона при определяне на конкретното
престъпление/, положителната му
личностна характеристика /семеен е, с висше образование е и
работи като преподавател към ****– София/, добросъвестното му процесуално поведение, както
и влошеното му здравословно състояние, както към датата на извършване на престъплението, така
и понастоящем. Не цени в този аспект дадените обяснения, тъй като те не са
изява на съдействие за разкриване на обективната истина, а чрез тях гради
защитна теза.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема високата концентрация на алкохол
в кръвта на подсъдимия, значително надхвърляща съставомерния количествен критерий от 0,5 на хиляда.
С оглед формираните правни изводи съдът призна Н.А.К. за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2, вр.
ал.1 от НК. При индивидуализация на наказателната му отговорност, след като взе
предвид всички изисквания на чл.54 от НК и след като съобрази разпордебта ан ачл.57, ал.2 от НК, както и целите на наказанието по чл.36
от НК, съдебният сътав прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по-горе, при които и
най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Поради това приложи разпоредбите на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс и определи
наказания под най-ниските предели, предвидени за престъплението като ОСЪДИ подсъдимия
на лишаване от свобода за срок от 7 /седем/
месеца и глоба 400 /четиристотин/ лв..
Намира, че така определените наказания са справедливи,
съобразени са с тежестта на извършеното
престъпление, но и с личността на дееца и в съвкупност отговарят на целите,
посочени в чл.36 НК.
Съдебният състав не счита, че индивидуализацията на
наказанията при условията на чл.55 от НК
е в противоречие с материалния закон и с постигането на установените в закона
цели. Налагане на наказания и в най-ниските предели, предвидени в закона биха били прекомерно тежки и не биха допринесли нито за
по-ефективно въздействие върху личността на подсъдимия, нито за по-успешно постигане
целите на наказването. Подсъдимият е личност с ниска степен на обществена
опасност, поради което целите на индивидуалната и генералната превенция биха
били обезпечени успешно и с наказанията определени от съда, което от гледна
точка правното положение на К. и задължителното ефективно изтърпяване на
основното наказание, в съвкупност биха имали достатъчно силен интензитет.
На основание чл.57, ал.1, т.3
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. До
момента К. не е изтърпявал предходно
наложено наказание лишаване от свобода и въпреки че процесното
умишлено престъпление е извършено в изпитателния срок на условно осъждане /нохд № 9685/2018г.
по описа на СРС/, то вида и размера на наложеното в случая наказание,
съпоставено с отложеното наказание - пет месеца лишаване от свобода, не
обосновава хипотезите по чл.57, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗИНЗС.. Установената
личностна и съдебна характеристика на подсъдимия, определящи степента му на
обществена опасност, категорично не обуславят и приложимост на чл.57, ал.2 от
с.з.
На основание чл.343г, във вр.
чл.343б, ал.2, вр. ал.1, във вр.
с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за
срок от 1 /една/ година, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне
на горепосочения срок, съдът взе предвид характера на престъплението, степента
на обществената му опасност, както данните за досегашното поведение на
подсъдимия като водач на МПС, съдържащи се в справката от сектор КАТ – МВР.
Предвид приложената в случая принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП със ЗППАМ №20-1158-000374/25.04.2020г.
на сектор ПП при ОД МВР – Перник /л.19 от дос. пр-во/, на основание чл.59, ал.4 от НК от срока на
наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът приспадна времето, през което за
същото деяние К. е бил лишен по административен ред от възможността да
упражнява това право, считано от 25.04.2020 г.
Съдът счита, че наказанията по-горе, с определената
продължителност на всяко, в съвкупност се явяват съответни на обществената опасност на престъплението,
на личността на дееца, отговарят на целите по чл.36 от НК и са достатъчни за
успешното им постигане.
Данните за съдебното минало на
Н.К. сочат, че настоящото деяние е извършил в определения 3-годишен изпитателен
срок с одобреното споразумение по нохд № 9685/2018 г.
по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 12.06.2018 г., с което са му
определени наказания лишаване от свобода за
срок от 5 /пет/ месеца и наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК за друго
умишлено престъпление от общ характер /по чл.343б, ал.1 от НК/. При тези данни,
спрямо условното осъждане са налице основанията на чл.68 ал.1 от НК и съдът
постанови изтърпяване на отложеното наказание, като при условията на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим.
Сбора от наказанията лишаване
от свобода за процесното умишлено престъпление и
отложеното, чието изпълнение съдът постанови, не надвишава 2 години, не са
налице и условията в чл.57, ал.1, т.1 и т.2, б.а и б.б от ЗИНЗС, както и чл.57,
ал.2 от с.з. за определяне на по-тежък
режим, поради което първоначалният режим на изтърпяване на наказанието по
цитираното условното осъждане се определя съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.3 от с.з..
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива
на присъдата си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ