№ 39887
гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110106582 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 ГПК.
Образувано е по искова молба от Н. В. Н., чрез адв. В. П. – С. в която е предявен
иск за осъждане на ответника К. В. Р. да й заплати на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата
от 7 983 лева, представляваща извършени от ищцата разноски за възстановяване,
поддръжка и запазване на съсобствен на страните имот с идентификатор 68134.507.815
с площ по скица 659 кв.м., находящ се в гр. София, . от които 1 853 лева за поземления
имот и 6 130 лева за построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 68134.507.815.1 по КККР на гр. София с площ от 53 кв.м., съобразно с
притежаваните от страните квоти в съсобствеността, ведно със законната лихва за
забава, считано от 06.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на процесните поземлен имот и
жилищна сграда, като ищцата притежава 479,25/659 кв.м., а ответницата - 179,25/659
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.507.815 по КККР на гр. София, с площ
от 659 кв.м., находящ се в гр. София, ул. „Ком“ № 33 и ½ ид.ч. от построената в имота
жилищна сграда с идентификатор 68134.507.815.1 по КККР на гр. София. Поддържа,
че в периода м.март 2019 г. – м.08.2022 г. е извършила със знанието, съгласието и без
противопоставянето на ответника редица неотложни и възстановителни ремонтни
дейности, посредством които имотите са били запазени от погиване и същевременно се
е повишила стойността им. Заявеното искане е исковете да бъдат уважени според
правата на ответницата в съсобствеността.
Ответникът е подала писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва извършените ремонтни и възстановителни дейности да са
били извършени със знанието, съгласието и без противопоставяне от нейна страна, тъй
като поради обективни обстоятелства страните не са поддържали контакт. Оспорва се
1
дейностите да са извършени от ищцата, същите да са били неотложни, както и
твърдението, че приживе на наследодателката на страните, ищцата е заплащала
данъците и таксите за съсобствения имот. Счита, че отношенията не следва да се
уреждат по реда на ЗС, а по реда на чл. 60 и следващи от ЗЗД. Твърди, че поземленият
имот понастоящем се ползва от сина на ищцата.
В първото по делото съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, адв. В., е заявила искане за спиране на настоящото производство до
приключването на производството по допускане до делба на процесните имоти,
образувано по искова молба на К. Р. срещу Н. Н. под № 33310/2023 г. по описа на СРС,
71 състав. Представен е препис от исковата молба за делба.
Ищецът, чрез адв. С. се е противопоставила на искането за спиране на
настоящото производство до влизане в сила на решение по допускане на делбата, като
е изложила съображения, че не е налице връзка на преюдициалност, че въпросът за
квотите не бил спорен, както и че е настъпила преклузия за това искане.
Служебно извършена справка по електронната папка на гр.д. № 33310/2023 г.
към датата на постановяване на настоящото определение установява, че
производството по това дело продължава да е висящо, като същото се намира във фаза
размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК съгласно разпореждане на съда от 04.09.2023
г.
При тези данни съдът намира, че е налице основание за спиране на
производството по настоящото гр. д. № 6582/2023г. на СРС, 41 състав, тъй като
изходът по разглежданото пред СРС, 71 състав гр. д. № 33310/2023 г. относно размера
на дяловете на страните в съсобствеността, на които в настоящото производство
основава иска си ищеца, ще има значение за правилното решаване на разглеждания от
настоящия състав спор. В тази връзка следва да се посочи, че произнасянето по
въпроса относно правата на страните в съсобствеността в производството по съдебна
делба е в прерогатив на делбения съд. Както е прието с решение № 43 от 17.04.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6347/2014 г., II г. о., ГК разпоредбата на чл. 344, ал. 1, изр. 1 ГПК
е от императивен порядък, тъй като е насочена да обезпечи действителното
установяване на правото на делба за всеки съделител, за да се прекрати имуществената
общност по начин, който държи сметка за притежаваните от тях права, тъй като в
противен случай би било налице неоснователно разместване на блага между
съсобствениците при уравнение на техните дялове. Правото на делба чрез ликвидиране
на съсобствеността и трансформирането й в индивидуални собственически права на
съделителите предполага безусловно установено право на собственост върху обекта в
режим на имуществена общност при определени квоти на съсобствениците. Съдът е
длъжен да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, който
определя правата на съделителите в съсобствеността и да допусне делбата при
2
законните квоти, а във фазата на въззивното производство съдът не се явява обвързан
от оплакванията във въззивната жалба относно правата на участниците в общността
именно защото се касае за приложение на императивна правна норма. В този смисъл са
решение № 282 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011 г., II г. о., ГК, решение
№ 34 от 26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2014 г., II г. о., ГК и др.
По отношение на въпроса дали е налице връзка на преюдициалност и дали
произнасянето по претенциите, с които настоящият състав е сезира е обусловено от
приключването на делбеното производството във фазата по допускане на делбата
следва да се посочи, че това с положителност е така. С решението по допускане /или
недопускане/ на делбата делбеният съд ще се произнесе именно по правата на
съделителите, които са от значение за размерите, за които при установеност на
останалите предпоставки, предявените искове следва да бъдат уважени. Връзката на
преюдициалност в случая произтича от естеството на правоотношенията и от предмета
на споровете, поставени за разрешаване по съдебен ред с двете производства, а не от
въпроса кое дело е по-рано и кое е по-късно образувано.
По случай, аналогичен на настоящия е постановено и решение № 114 от
24.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2017 г., IV г. о., ГК.
При постановяване на настоящото определение съдът съобразява и дадените в т.
1 на Тълкувателно решение № 1/09.07.2019г. по тълк.д.№ 1/2017г. на ОСГТК на ВКС,
разяснения, а именно че основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на
производството по делото се разглежда в правната теория (в преобладаващата част)
като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск. По
същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на
развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време
да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към
решаване на спора по същество. В действителност тези разяснения са дадени в
светлината на въпроса относно валидността на въззивно решение, но същите са
принципни и не могат да бъдат пренебрегнати и в първоинстанционното производство.
Поради това на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. №
6582 по описа за 2023 г. следва да бъде спряно до приключване на производството по
гр. д. № 33310/2023 г. на СРС, 71 състав с влязъл в сила съдебен акт по въпроса за
допускане на делба, респ. отхвърляне на иска за делба, предявен от К. В. Р. срещу Н.
В. Н..
Следва по реда на чл. 253 ГПК да бъде отменено определението, постановено в
откритото съдебно заседание на 12.10.2023 г., с което производството е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2023 г., като вещото лице следва К.
бъде уведомена за спирането на производството.
Така мотивиран, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. №
6582/2023 г., по описа на СРС, I ГО, 41 състав, до приключване с влязъл в сила акт на
производството по гр. д. № 33310/2023г. на СРС, 71 състав, във фазата за
допускане на делба, респ. отхвърляне на иска за делба, предявен от К. В. Р. срещу Н.
В. Н..
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК свое определение, постановено в
откритото съдебно заседание на 12.10.2023 г., с което делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 31.11.2023 г. от 10:00 часа.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице Н. К., че производството по делото е спряно с
подлежащо на обжалване определение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4