О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова,
административно дело № 479 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 – ал.8 от
Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „М-Транс“, ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Девня, 9160, Промишлена зона, представлявано от управителя
А.И.П., със съдебен адрес гр.В., против Разпореждане за предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С-249-F 5313179 от 27.12.2019 година на Началник
отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на акта по съображения за липса на констатации, които да обосновават наличието
на предвидените в закона предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение. Напротив, дружеството има записан капитал от 200 000 лева и
притежава активи на стойност 15 000 000.00 лева; всички разплащания
се извършват по банков път; дружеството не е санкционирано досега.
Запечатването не само няма да обезпечи събирането на публичните задължения, но
ще наложи спиране на дейността на търговеца, което би довело до големи
затруднения, свързани с разходи на време и средства. Предварителното изпълнение
на принудителната административна мярка следва да бъде преценявано за всеки
конкретен случай. Предявен е довод за
незаконосъобразност и по съображения за обусловеност на изпълнението от
наличието на издадено наказателно постановление, предвид разпоредбата на
чл.187, ал.4, предл. първо от ЗДДС, уреждаща възможността за прекратяване на
мярката при доказано плащане на санкцията. Искането е разпореждането да бъде отменено.
Ответната страна, Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не е изразил становище
по жалбата.
Съдът, въз основа на представените с
преписката доказателствата и преценка на законосъобразността на оспорения акт с
оглед предявените доводи и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК, приема следното:
Жалбата срещу разпореждане за
допускане на предварително изпълнение е подадена от адресата на акта, подлежащ
на изпълнение, следователно от надлежна страна, в указания от чл. 60, ал. 4 АПК
срок – 11 февруари 2020 година, при връчен акт на 10.02.2020 година.
Представената заповед № ЗЦУ-ОПР-16
от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП установява компетентността
на органа, издал акта.
Събраните по делото доказателства
установяват, че „М-Транс“ ЕООД стопанисва търговски обект по смисъла на пар.1,
т.41 от ДР ЗДДС – ведомствена бензиностанция „АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“, находящ се в гр.
Пирдоп, на който е извършена проверка на 29.10.2019 година от органите по
приходите, и е съставен протокол № сер. АА 0398459 от същата дата. Проверяващите
констатират, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП работещо фискално устройство, което към деня на проверката е
бракувано, с представен протокол за демонтаж на фискална памет от 18.07.2019
година. Проверката установява разлики между количеството гориво по нивомерна
система и доставените количества по документ за дните – 27.05.2019 г.,
04.06.2019 г. и 19.06.2019 година, като за периода 27.05.2019 г.- 19.06.2019
година по документи доставените количества горива са в размер на 29 811
л., докато по нивомерна система са 202 851 л. или установената разлика
между данните по документи и по нивомерна система е 173 040 л.
При направените констатации административният орган
приема, че дружеството не е спазило реда и начина за предаване на НАП по
установената дистанционна връзка на данните, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта
в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. с
чл.118, ал.6 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС налага на
дружеството принудителна административна мярка запечатване на търговския обект
и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.
Със заповедта е разпоредено изпълнението
й да се извърши на първия ден, считано от деня на влизането й в сила, като в
случай, че това е неприсъствен ден, изпълнението да се осъществи в първия
присъствен ден.
Наред с посоченото, че заповедта
подлежи на изпълнение след влизането й в сила, с нея е разпоредено също, че
запечатването ще се извърши на дата и в час, определени от връчителя при
връчване на заповедта за налагане на мярката. В случая, при връчването на заповедта
като ден на изпълнение е посочената датата – 25 февруари 2020 година от 10
часа.на изпълнениеият срок до три дни от
датата на връчването й, в случая - на 03.02.2020 година, преди изтичане на
предвидения от закона тридневен срок за оспорване.
Съдът намира, че съдържащото се в
заповедта изрично разпореждане за нейното изпълнение в определен при връчването
й ден и час, представлява по съществото си разпореждане за предварително
изпълнение, тъй като то не съобразява предхождащото го разпореждане
изпълнението да се извърши след влизане в сила на заповедта за налагане на
принудителната мярка. Насрочването на изпълнението, без данни за наличие на
влизане в сила на заповедта, определят и правния интерес на дружеството от
оспорване на разпореждането.
В заповедта са изложени мотиви относно
продължителността на срока на мярката, но не се съдържат мотиви, които да
обосновават предварително изпълнение на заповедта.
Препращащата
норма на чл.188 от ЗДДС задължава административния орган при допускане на
предварително изпълнение да съобрази предвидените в Административнопроцесуалния
кодекс условия. Това означава изпълнение на
материалноправните изисквания на чл.60, ал.1 от АПК. Административният
орган следва да обоснове в акта си, че предварителното изпълнение се налага, за
да се осигурят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни и обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значително или трудно поправима вреда.
Преценявайки законосъобразността на оспореното
разпореждане с оглед събраните доказателства, съдът го намира постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, след като в него не са изложени
мотиви, които да налагат предварително изпълнение, удовлетворявайки
изискванията на чл.60, ал.1 от АПК.
Съдът
преценява като неоснователен предявения довод за необходимостта от наличие на
издадено наказателно постановление към деня на налагане на принудителната мярка
по съображения, че налагането на принудителна мярка не е поставено от закона в
зависимост от наличието на влязъл в сила санкционен акт. Основание за
налагането на принудителната административна мярка е обективният факт на
извършено нарушение, установен с допустимите от закона доказателствени
средства. Както налагането на мярката, така и нейното изпълнение са предмет на
самостоятелни, независими производства.
При изложените съображения за допуснато с оспорената заповед предварително изпълнение
на акта, без обосновано от страна на административния орган наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, съдът преценява жалбата за
основателна, което обуславя отмяна на оспореното разпореждане.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
О П Р Е Д Е
Л И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С-249-F 5313179 от 27.12.2019 година на
Началник отдел „Оперативни дейности“ София в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - ведомствена бензиностанция
„АУРУБИС БЪЛГАРИЯ“, находящ се в гр. Пирдоп, стопанисван от „М-Транс“, ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Д, Промишлена зона,
представлявано от управителя А.И.П., със съдебен адрес гр.В. и забрана за
достъп до него за срок от 7 /седем/ дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност .
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7 / седем / дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: