РЕШЕНИЕ
№ 1877
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120101087 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „А.Х.“ ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя Н.Д.Х., чрез адв.
К., със съдебен адрес гр. Бургас, ******, против Е.В. Й. - А., ЕГН: **********, с адрес гр.
*******, за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 325 евро – главница,
представляваща възнаграждение за поддръжка на общите части на сграда с идентификатор
*****.1, и на територията на поземлен имот с идентификатор *****, с адрес: апартаментен
комплекс/жилищна сграда „А.“, находяща се в с. Л., общ. Ц., обл. Бургас, ул. *****, на която
са разположени паркови площи, басейн, беседка и други, за периода от 15.11.2020 г. до
15.09.2021 г. включително, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане. Основанията за дължимост на търсените
суми се основават на твърдения, че ответницата, в качеството на собственик на
самостоятелен обект, попадащ в процесния имот, а именно на самостоятелен обект с
идентификатор *****.1.37 - апартамент, и етажен собственик, дължи търсените в
настоящото производство суми. Излага се също така, че на 07.11.2020 г. е проведено общо
събрание на собствениците, на което на основание чл. 11, т. 11 от ЗУЕС са взети решения
поддържането на общите части и територията на поземления имот да бъде възложеното на
ищцовото дружество срещу заплащането на възнаграждение, дължимо от всеки от етажните
собственици в размер на 14 евро на кв.м., платима на три месечни вноски, както и за
сключването на договор между етажната собственост и дружеството в тази връзка, който
бил сключен на 15.11.2020 г. и съгласно който правомощията за заплащане и събиране на
дължимите суми били възложените на ищеца, което обосновавало и правния му интерес от
воденето на иска.
Извън срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. Й.,
чрез адв. К.Н., съдебен адрес гр. София, бул. *****, с който предявеният иск се оспорва като
недопустим и неоснователен. Релевира се оплакване за нередовност на исковата молба като
неотговаряща на изискванията на чл.132 ГПК – била подписана от адв. К., без същият да е
надлежно упълномощен. Също така не било посочено и на какво основание се претендира
вземането, което затруднявало защитата на ответницата. Искът се счита за недопустим,
поради липса на активна процесуална легитимация за завеждането му от страна на
управителя “А.Х.” ЕООД, тъй като исковата молба е подписана от представител на “А.Х.”
ЕООД, а не от управителя на ЕС с адрес гр. Л., ул. ****, в съответствие с разпоредбите на
1
чл.23, ал.1, т.5 ЗУЕС, чл.23, ал.4 ЗУЕС и чл.38, ал.2 ЗУЕС. При условията на евентуалност,
ако се приемело, че е допустимо на ЮЛ да бъдат възложени правомощията на управителния
съвет (управителя) на ЕС или част от тях, при условията на чл.19, ал.8 ЗУЕС, това не било
така в разглеждания случай, тъй като не били представени надлежни доказателства за
провеждане на процедурата по възлагане съгласно посочената разпоредба. В тази връзка
допълва, че в представения по делото протокол от ОС на ЕС не е извършено възлагане на
поддръжката и управлението на комплекса, нито е одобрен представения към исковата
молба процесен договор. Още по-малко пък била дадена възможност, дружеството- ищец да
представлява Общото събрание пред съдебни органи и да предявява от тяхно име искова
срещу отделни собственици. В случай, че искът бъде приет за допустим се навеждат доводи
за неговата неоснователност. Твърди се, че е извършено плащане на сумата по исковата
претенция, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло като погасен в хода на
процеса на осн. чл.235 ГПК. Моли да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, като
в противен случай се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В случай,
че делото бъде прекратено поради недопустимост на иска, отправя претенция за присъждане
на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК, във вр. чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА и чл.5, т.3, пр.2
от Наредба № 1 от 2004г. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответницата.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява управителя, както и неговия
пълномощник – адв. К., който поддържа иска. Не оспорва, че претендираната сума е
заплатена след завеждане на делото – на 30.05.2022г. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание, ответницата Е. А. не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установява следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и се установява от представения по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 19.12.2019г. с рег. № **, том *, рег. № ** дело № ** от
20**г. по описа на нотариус М.В. с район на действие Царевски районен съд, че ответницата
е придобила правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор *****.1.37
по КККР на с. Л., общ. Ц., представляваща апартамент № **, с площ от 44.50 кв.м., ведно с
2.399 % ид.ч. от общите части на сградата, находяща се в сграда с идентификатор № *****.1
в поземлен имот с идентификатор № *****.
Не е спорно между страните и се установява от представения по делото Протокол №
2, че е било проведено общо събрание на собствениците на сграда със смесено
предназначение с идентификатор № *****.1, изградена в поземлен имот ****-***.292, с
административен адрес: апартаментен комплекс /Жилищна сграда “А.”/, находяще се в обл.
Бургас, общ. Ц., с. Л., ул. Ч. м.. От съдържанието на протокола се установява, че на
основание чл.11, т.11 от ЗУЕС са били взети следните решения:
- избрано е дружеството “А.Х.” ЕООД, ЕИК: ***** да осъществява поддръжка и
обслужване на общите части на сградата и прилежащите й части в комплекса.
- задължен е управителя на ЕС да сключи договор с “А.Х.” със следните
задължителни параметри : срок на действие от 15.11.2020г. до 15.09.2021г.,
- определен е размерът на таксата за поддръжка и обслужване в размер на 14 евро на
квадратен метър, която да бъде заплащана от всеки отделен собственик на имот/имоти,
пропорционално на притежаваната от него собственост в сградата, съизмерима в квадратни
метри на три равни вноски: първа вноска до 01.12.2020г., втора вноска до 01.03.2021г., трета
вноска до 01.05.2021г.
- таксата да бъде заплащана индивидуално и директно към дружеството “А.Х.”
ЕООД.
Не е спорно между страните и че на 15.11.2020г. в изпълнение на така взетите
решения от ОСЕС е бил сключен Договор за поддръжка общите части на Етажната
собственост с адрес с. Л., ул. Ч. м., между ЕС, между ищеца от една страна, в качеството му
на изпълнител и етажните собственици от друга страна, в качеството им на възложител,
представлявани от управителя на ЕС, с предмет извършване на услуги по поддръжка на
общите части на Етажната собственост, както и всички общи части, съоръжения, площи и
помещения за общо ползване и прилежащи зони, предназначени за обслужване на сградата
и/или за общо ползване от всички етажни собственици в Комплекса, подробно описани в
договора. В чл.4, ал.1-6 от договора е уговорено, за извършваната поддръжка, всеки един
собственик да дължи такса в размер на 14 евро с вкл. ДДС за всеки квадратен метър площ
(включително за приспадащите се към всеки имот идеални части от общите части на
сградата), съгласно документ за собственост, както и че дължимата сума ще се заплаща на
три равни вноски, всяка от които с падеж, както следва: първа вноска с падеж до
2
01.12.2020г., втора вноска с падеж до 01.03.2021г., трета вноска с падеж до 01.05.2021г.
Посочено е, че същата ще се заплаща на изпълнителя по посочена в договора банкова
сметка, а съгласно чл.4.6 и чл.6.2 е уговорено, че всяко неизпълнение от страна на отделни
собственици на задължението за заплащане на такса поддръжка е основание за търсене на
индивидуална отговорност от тях, но само до размера на индивидуално дължимата от всеки
етажен собственик сума, като за реализиране на тази отговорност, вкл. по съдебен ред,
изпълнителят се счита за изрично упълномощен от ОС на ЕС да осъществява необходимите
законови, вкл. осъществяване на съдебни и изпълнителни производства.
По делото не е спорно, а и се установява от представеното преводно нареждане с
отговора, че ответницата е заплатила по сметка на ищеца сума размер на 635.65 лева,
представляваща равностойността на претендираното с исковата молба възнаграждение в
размер на 325 евро.
По делото са представени и Договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт
на асаньори и фактури за заплатени услуги и консумативни разходи, в подкрепа на
твърденията на ищеца за извършвана от него поддръжка и управление на общите части на
сградата и прилежащите към нея части от терена в комплекса, но съдът намира за
безпредметно да обсъжда предвид липсата на въведено от ответницата правопогасяващо
възражение и извършеното от нея плащане на процесната сума.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Правното основание на иска е чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 от Закона за управление на
етажната собственост /ЗУЕС/ във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, вр. чл. 79 и чл.86 от
ЗЗД, като в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно решение на етажната собственост по чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС, с
което му се възлага поддръжката и управлението на общите части, уговореното
възнаграждение и наличието на валиден договор в тази връзка, както и изпълнение на
поетите по договора задължения по поддръжката и управлението, съобразно уговорките в
тази връзка.
С отговора на исковата молба е отправено искане за прекратяване на
производството, поради неспазване изискването на чл.132 ГПК. Съдът намира възражението
на ответницата за несъстоятелно, тъй като с депозиране на исковата молба , ищецът е
представил заверено с оригинала пълномощно за адв. К. от 18.01.2022г., по силата на което
същият е упълномощен от ищеца, чрез неговия законен представител – Нанко Хулев да
представлява и защитава ищцовото дружество срещу трети физически и юридически лица,
да образува и води дела до окончателното им приключване във всички инстанции, както и
да извършва всякакви процесуални и изпълнителни действия по ГПК, включително и тези,
представляващи разпореждане с предмета на спора по см. на чл.34, ал.3 от ГПК.
Валидността на извършеното волеизявление от страна на упълномощителя недвусмислено
се потвърждава и от личното му присъствие в съдебното заседание на 06.07.2022г.
Съдът не може да се солидаризира с доводите на ответницата, че в исковата молба
липсва посочено основание, на което се претендира сумата. Ищецът ясно е посочил, че
претендира сумата на договорно основание, а именно въз основа на сключения между
етажните собственици и ищеца договор за поддръжка и управление. В тази насока са
изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, че
ответницата дължи на ищеца възнаграждение по чл.4.1 от договора, което според площта на
притежавания от нея апартамент (56,14 кв.м.) за времевия период от 15.11.2020г. до
15.09.2021г., е в размер на 785 евро. Нещо повече, ответницата не оспорва твърденията на
ищеца, че е извършила частично плащане на дължимата сума по сметка на дружеството на
23.07.2021г. в размер на 900 лв на посоченото по-горе основание, което представлява
признание за наличие на облигационна обвързаност между страните.
Безспорно установено по делото е, че сключеният Договор за поддръжка на Общите
части в комплекса е в изпълнение на възлагане от Общото събрание на етажните
собственици. Последният е сключен между етажните собственици в комплекса и
„дружеството за поддръжка, от друга.
По силата на договора дружеството се е задължило за срок от 15.11.2020г. до
15.09.2021г. да извършва конкретни дейности по поддръжка на общите части, съоръжения,
площи и помещения за общо ползване в комплекса срещу задължението па етажните
собственици да заплащат възнаграждение в размер на 14 евро за всеки квадратен метър,
притежавана от него площ (включително припадащите се към всеки имот идеални части от
общите части на сградата), съгласно нотариалните актове за собственост. Уговорен е и
начинът по който се извършва плащането, както и падежа на всяка една от вноските за
3
поддръжка и управление.
При тези обстоятелства е налице валидност на така сключения договор за поддръжка
и управление на общите части, следователно представляващ източник на задължения за
етажните собственици да заплатят на изпълнителя по договора договорената цена срещу
извършване на поддръжка от изпълнителя и за негова сметка на общите части, съоръжения,
плоши и помещения за общо ползване в комплекса.
По смисъла на договора „собственици“ или „етажни собственици“ са физически или
юридически лица, които притежават в индивидуална собственост апартамент или друг
самостоятелен обект в комплекса.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по ненаименован договор, който съдържа белезите
на договор за изработка /чл. 258 – чл. 269 ЗЗД/ и белезите на договор за поръчка /чл. 280 –
та.292 ЗЗД/. Независимо от това дали договорът за изработка или за поръчка, задължението
на поръчващия е да заплати възнаграждение за извършената работа/поръчка (чл. 266, ал.1 и
ч. 286 ЗЗД). Договорът е сключен от Управителния съвет на етажната собственост, който
действа от името и за сметка на етажните собственици. Сключеният договор обвързва
етажните собственици като предвижда индивидуална отговорност за всеки от тях при
неизпълнение на задълженията им. Със сключването му не се предоставя персонификация
на етажните собственици, те отговарят за задълженията си разделно.
Чл. 11, ал, 1, т. 11 от ЗУЕС предвижда, че Общото събрание на етажната собственост
може да приеме решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на
сградата на юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и
конкретни правомощия на управителния съвет (управителя), които могат да бъдат
възложени за изпълнение на тези лица.
В договора, в съответствие решенията на ОСЕС, е уговорено, че възнаграждението на
ищцовото дружество се заплаща от всеки от етажните собственици.
С оглед на това следва да се приеме, че с процесния договор е възложено на ищеца да
събира определената от общото събрание на етажната собственост такса за управление и
поддържане на общите части от отделните етажни собственици, включително и при
неплащане – по съдебен ред. Предвид на това, възражението на ответницата релевирано в
отговора на исковата молба, че ищецът – дружество за поддръжка, не може да предяви иск
срещу етажен собственик с предмет събиране на незаплатени такси за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост е неоснователно.
На второ място, тъй като задължени по договора за поддръжка на общите части са
етажните собственици, като ответник е конституиран собственик, неизпълняващ
задължението си по заплащане на суми, дължими за дейности, извършвани от ищцовото
дружество. Особената самостоятелна правосубектност на ЕС като съвкупност от правото на
собственост на етажните собственици определя и пасивната процесуална легитимация на
ответницата. ЕС означава, че съсобствениците са в принудителна съсобственост по
отношение на общата вещ. В този аспект облигационното отношение между ЕС и
дружеството обвързва всеки един от тези собственици. Както гласи чл. 30 ЗС „Всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си”. В
случая, ищцовото дружеството е кредитор по облигационно отношение, неизправен
длъжник по което е етажен собственик – длъжник. Материалната легитимация на страните
произтича от сключения между тях договор, с който и въз основа на решение на ОСЕС на
дружеството е възложено събиране на дължимите суми за поддръжка и управление на
общите части. Със същия този договор, а и в цитираното вече решение на ОСЕС, ЕС е
предвидила индивидуалната отговорност на всеки един от собствениците на самостоятелни
обекти. Същата тази отговорност възниква и по силата на закона – чл. 51 ЗУЕС. Искът не е
заведен срещу ответницата в качеството й на представител на етажната собственост,нито
срещу ответницата се претендира сума, дължима от цялата етажна собственост. Процесните
отношения лежат на плоскостта на облигационна връзка между страните по делото, която
дава право на кредиторът да търси защита при неизпълнение от страна на длъжника.
Поради изложеното следва да се приеме, че съществува парично вземане на ищеца
по отношение на ответницата ,състоящо се от главница в размер на 325 евро.
На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от
ответницата плащане в хода на делото и на това основание да отхвърли предявения иск.
Тъй като плащането на задължението е станало след предявяване на иска,
ответницата дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание
чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода от
23.02.2022г. (датата на депозиране на исковата молба) до 29.05.2022г. (датата предхождаща
4
окончателното изплащане на задължението в размер на просрочената главница), съдът
определя в размер на 16,95 лева. Макар и прието, забавеното изпълнение не придава на
длъжника с обратна сила качеството изправна страна по договора, не заличава факта на
забавата и правните последици, които законът свързва с нея. Една от тези правни последици
е именно дължимостта на законна лихва върху просрочената главница, която при срочните
задължения е изискуема от деня, следващ падежа на задължението. Ето защо, приетото
доброволно частично плащане не може да погаси възникналото по силата на закона право на
обезщетение за забавата за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските.
Съдът установява обстоятелството, че претендираната главница е погасена чрез
плащане в хода на процеса като същото не обуславя извод за отхвърляне на иска като
неоснователен, а за отхвърлянето му като погасен чрез плащане, водещо и до различни
правни последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае
случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая искът се отхвърля като
погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба. Ответникът моли съда да не му се
възлагат разноските по делото. Молбата е неоснователна. Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен,
точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са
кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са налице в процесния случай.
Съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, т.к. не е
заплатил надлежно уговореното възнаграждение в срок.
Ответницата е направила възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК повелява, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Посочената норма в ал. 2 предвижда, че при
договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-
ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът след като съобрази, че предмет на настоящото производство е един
осъдителен иск, делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в
едно съдебно заседание като не се е наложило събиране на допълнителни доказателства,
намира възражението за основателно. Ето защо, дължимото възнаграждение следва да бъде
определено в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. в размер на 300 лв.
Предвид горното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца разноски от общо 350
лева, от които 50 лева - заплатена д.т. и 300 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно
списъка по чл.80 ГПК
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А.Х.” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, представлявано от Н.Д.Х., иск срещу Е.В. Й. – А., ЕГН: **********,
с адрес гр. София, ж.к. *****, за осъждането й да заплати на ищеца сумата от 325 (триста
двадесет и пет) евро, представляващо остатък от дължимо възнаграждение в общ размер на
785 евро, представляващо възнаграждение за поддръжка общите части на сграса с
идентификатор ****.***.292.1 и на територията на поземлен имот с идентификатор *****, с
адрес: апартаментен комплекс/жилищна сграда “А.”, находяща се в с. Л., общ. Ц., обл.
Бургас, ул. Ч. м. по Договор за поддръжка на общите части на етажната собственост от
15.11.2020г. за периода от 15.11.2020г. до 15.09.2021г., като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Е.В. Й. – А., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ж.к. ***** да заплати на
“А.Х.” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано
5
от Н.Д.Х., сумата от 16,95 лв. /шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/,
представляваща законната лихва върху главницата от 325 евро за периода от 23.02.2022г. -
29.05.2022г., както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/- разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6