О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260133

В ИМЕТО НА НАРОДА

    гр. ПЛОВДИВ 22.03.2021 г.

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от   двадесет и втори март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                        РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                   

като разгледа  докладваното от съдия Радка Чолакова,  ч. т. дело №131 описа на  ПАС за 2021 г., установи следното:

 

Производство по чл.274,ал.1 във вр. с чл.262,ал.2,т.2 от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от Р.Г. ЕООД, ЕИК …, представлявано дружество от  управителя В. А. П., действаща чрез процесуалния си представител адвокат П.М., против разпореждане №260343 от 27.10.2020 г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по търг.дело №337/2018 г.

С обжалваното разпореждане окръжният съд е  върнал две въззивни жалби срещу постановеното решение №133 от 16.10.2019 г. по т.д.№ 337/2018 г. - въззивна жалба с вх.№10 332/14.11.2019 г., подадена от Ч. к. ЕООД и Дружество по ЗЗД К. Ч.-З., със съдружници  Ч. к. ЕООД и  З.Г. ООД, както и въззивна жалба с вх.№11 145/05.12.2019 г., подадена от Р.Г. ЕООД, поради неотстраняване на нередовности - не е внесена ДТ по двете въззивни жалби за въззивното производство.

 Жалбоподателят  Р.Г. ЕООД е останал недоволен от посоченото разпореждане, с което е върната неговата въззивна жалба. Счита, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което нарушава конституционното гарантирано право на достъп до правосъдие, тъй като съдът не е отчел принципът на ефективна съдебна защита в чл.47 от  Хартата  на основните права на ЕС. Позовава се на решение по дело С-279/09, на определение №433 от 15.12.2014 г. по гр.д.№1597/2014 на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което съдът е постановил, че по изключение може да се събере дължимата ДТ с крайния акт по делото – съобразно изхода на спора. В тази връзка е изложил подробните си съображения, а въз основа на тях, че не са налице хипотезите на чл.262,ал.2 от ГПК.

 Моли да се отмени разпореждането, като се върне делото за администриране на въззивната жалба.

 Срещу частната жалба е постъпил е отговор от  И. Б. АД, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.Б., в който се моли  да се остави  същата  без уважение, като неоснователна, и се потвърди обжалваното определение.

 Пловдивският апелативен съд, след проверка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното :

 Частната жалба е подадена на 03.12.2020 г., което е в едноседмичния срок от връчване на разпореждането на 26.11.2020 г. Следва да се приеме, че е спазен срокът, предвиден в закона - чл.275,ал.1 ,изр.първо от ГПК. Ето защо, същата се явява допустима. Подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

  С разпореждането, предмет на настоящото производство, е върната въззивна жалба вх.№11 145/05.12.2019 г.,  подадена от жалбоподателя Р.Г. ЕООД, поради неотстраняване на констатирани нередовности - невнасяне на ДТ.

  От данните по делото се установява, че е постановено решение №133 от 16.10.2019 г. по т.д.№ 337/2018 г., с което е установено вземането на банката по отношение на ответниците при условия на солидарност, предмет на заповедно производство по ч.гр.д.№2006/2017 г. на РС Пазарджик.

  Срещу това решение са постъпили въззивни жалби, вкл. и тази  от Р.Г. ЕООД с вх.№11 145/05.12.2019 г.

  С разпореждане от 09.12.2019 г. посочената въззивна жалба е оставена без движение до внасяне на ДТ в едноседмичен срок от съобщаването.

  С молба от 17.01.2020 г. жалбоподателят  Р.Г. ЕООД е поискал да бъде освободен от внасяне на ДТ, тъй като същата е прекомерно висока и непосилна  за финансовото му състояние към момента. С определение №46 от 20.01.2020 г. съдът е оставил без уважение подадената молба. Определението е потвърдено с определение №166 от 10.06.2020 г. по ч.т.д.№226/2020 г. на ПАС. Определението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване с окончателно определение №391 от 13.10.2020 г. по ч.т.д.№1673/2020 на ВКС. Влязло е в сила на 13.10.2020 г.

  След връщане на делото на първоинстанционния съд същият е постановил обжалваното разпореждане за връщане на въззивната жалба, като е приел, че по отношение на жалбоподателя е изтекъл повторно дадения срок от съда за отстраняване на  нередовности на въззивната жалба, който е започнал да тече за жалбоподателя на 13.10.2020 г. – датата на постановения съдебен акт на ВКС в производството по освобождаване на ДТ.

   Не е указал отново на жалбоподателя да внесе конкретно посочената ДТ, не му е определил срок за това, не му е дал указания, че при неизпълнение в срок на задължението за внасяне на ДТ, въззивната жалба ще бъде върната.

  Съгласно чл.261 от ГПК, към въззивната жалба се прилага документ за внесена ДТ. Когато не е приложен този документ се счита, че  въззивната жалба не отговаря на изискванията на закона  и на страната се съобщава да отстрани допуснатите нередовноски в срок. Жалбата се връща, когато  не са отстранени допуснатите нередовности в срок. Тези правила са уредени в чл.262 от ГПК и са задължителни за първоинстанционния съд при  извършване на проверка за редовността на въззивната жалба. Следва да се приложат и след приключване на производството по освобождаване на ДТ.

  За да се приеме, че страната не е изпълнила постановеното от съда, същата следва да е редовно уведомена за това съгласно процесуалните правила, както и да са и указани последиците от неизпълнение на постановеното от съда. В случая посочената процедура не е спазена. Страната нито е уведомена повторно за ДТ след приключване на въпроса с нейното освобождаване, нито са и били указани последиците от това неизпълнение. Ето защо са нарушени правата и във връзка с образуване на въззивното производство. Това води до извод за незаконосъобразност на обжалваното определение.

 С оглед гореизложеното, частната жалба се явява основателна, макар и по различни съображения от тези на жалбоподателя, направени  за първи път в хода на производството. След стабилизиране на съдебния акт във връзка с освобождаване от ДТ за въззивното производство от значение е проверката на първоинстанционния съд за редовност на въззивната жалба, като разпоредбата на чл.262 от ГПК намира приложение в настоящия случай и преценката дали направените за първи път доводи на жалбоподателя подлежат на разглеждане в етапа на производството. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на окръжния съд за администриране на въззивната жалба, като се укаже на жалбоподателя, че следва да внесе ДТ, да се определи срок за това и се укажат последиците от неизпълнение на това негово задължение.

           Водим от гореизложеното, съдът

 

            О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И :

 

  ОТМЕНЯ разпореждане №260343 от 27.10.2020 г., постановено от Окръжен съд Пазарджик по търг.дело №337/2018 г.

   ВРЪЩА делото на Окръжен съд Пазарджик за администриране на въззивната жалба, като се укаже на жалбоподателя, че следва да внесе конкретно посочената ДТ, да се определи срок за това и се укажат последиците от неизпълнение на това негово задължение.

  Определението е окончателно.

             

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         

 

 

                      ЧЛЕНОВЕ :