ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 989
гр. Пловдив, 01.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А 1 България“ЕАД против разпореждане,
инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
6703/23.07.2021г. по ч.гр.д.№ 10324/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя солидарно против ЕТ“Д- р А. М.- Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ“ и „Д- р А. М.- Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ“ЕООД по отношение на сумата от
210 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за използване на електронни
съобщителни услуги № ********* от 27.01.2003г..
В частната жалба се сочи, че необосновано и незаконосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Неправилен бил изводът, че чрез тази неустойка
мобилният оператор получавал облага, срещу която не престирал нищо. Неустойката имала
компенсаторен характер. Позовават се практика на КЗП и Съда на ЕС, както и на чл.105 от
Директива /ЕС/2018/1972.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото
констатира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 10324/2021г. на ПдРС, VІІ гр.с. е образувано по
заявление по чл.410 от ГПК от „А 1 България“ЕАД, с което е поискано издаването на
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 60,50 лева- месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор за използване на електросъобщителни
1
услуги № ********* от 27.01.2003г., и сумата от 210 лева- неустойка за неизпълнение на
договора.
Независимо от обстоятелството, че длъжникът „Д- р А. М.- Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ“ЕООД няма качеството на
потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а не е налице достатъчно основание да се
счита, че и другият длъжник има такова качество, като поради това договорената с
кредитора неустойка не може да бъда намалена като прекомерна, няма пречка да бъде
направена преценка относно съответствието на неустойката със закона и добрите нрави.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Трайно в
съдебната практика на ВКС е възприето принципното положение, че клаузата за неустойка
по договор за наем, предвиждаща при предсрочно прекратяване на договора заплащане от
наемателя на наема за пълния срок на договора, е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Аналогично при договорите за мобилни услуги неустойката в размер на
абонаментните такси за пълния срок на договора се явява в противоречие с добрите нрави.
Заплащането на такава една неустойка би довело до получаване на имотна облага от
доставчика на услугата без да престира нищо срещу плащането. Договорената между
страните неустойка в размер надхвърлящ десет пъти този на неизпълненото задължение
несъмнено излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
поради което клаузата за същата се явява нищожна. Горният извод не противоречи на
чл.105, т.1 от ДИРЕКТИВА (EС) 2018/1972 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА от 11 декември 2018г. за установяване на Европейски кодекс за електронни
съобщения, тъй като тази норма предвижда максимален срок от 24 месеца за обвързване по
договор между потребителите и доставчиците на обществени електронни съобщителни
услуги, но не и максимален размер на неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 6703/23.07.2021г. по ч.гр.д.№ 10324/2021г. на ПдРС, VІІ
гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя солидарно против ЕТ“Д-
р А. М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ и „Д- р А.
М.- Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ЕООД по
отношение на сумата от 210 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
използване на електронни съобщителни услуги № ********* от 27.01.2003г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3