№ 13322
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110177104 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 420563/27.12.2024 г., уточнена
с молба вх. № 36854/03.02.2025 г., на М. В. П., ЕГН **********, К. Х. П., ЕГН **********,
и Д. Х. П., ЕГН ***********, срещу С.О, с която е предявен за разглеждане положителен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че
ищците са наследници по закон на П.П.Х, ЕГН **********, починал на 23.07.2024 г.
В исковата молба, уточнена с последваща писмена молба от 03.02.2025 г., ищците
излагат фактически твърдения, че имат качеството на наследници от 4-ти ред на П.П.Х,
починал на 23.07.2024 г. В качеството си на такива, отправили искане до С.О – район „О.“ за
издаване на удостоверение за наследници на починалия им общ наследодател, в което те да
бъдат вписани като негови наследници. Поддържат, че по така направеното искане
ответната община не се е произнесла с нарочен акт, а е адресирала до тях писмено
обяснение, с което е отрекла качеството им на наследници. Сочат, че за тях е налице правен
интерес да им бъде издадено удостоверение за наследници на П.П.Х, в което да бъдат
вписани като негови наследници, тъй като им е известно, че такова е било издадено в полза
на други лица, които се явявали по-далечни роднини на починалия и поради това нямали
качеството на негови наследници по закон, вкл. посочените лица били конституирани по
съдебни дела като наследници на П.П.Х, без да имат това качество.
С Разпореждане от 15.01.2025 г. съдът е констатирал, че исковата молба е нередовна и
е дал конкретни указания на страните за изправяне на недостатъците в нея, вкл. им е указал
да обосноват правния си интерес от водене на производството спрямо С.О предвид
собствените им твърдения, че посоченият ответник не оспорва по същество качеството им
на наследници, а действайки като административен орган не е осъществил поисканата от тях
административна услуга.
С молба вх. № 36854/03.02.2025 г. ищците сочат, че правният им интерес от воденото
производство произтича от обстоятелството, че ответната община не се е произнесла с
нарочен акт по издаване на исканото удостоверение за наследници на П.П.Х, което им е
нужно с оглед конституирането им в това качество като страни в производства, водени от и
срещу наследодателя им.
При извършване на преценка за допустимостта на производството, съдът намира, че
настоящото производство е недопустимо, доколкото предявеният иск за установяване по
отношение на С.О, че са наследници по закон на П.П.Х, ЕГН **********, и за вписването
им в удостоверението за наследници на последния като такива, е недопустим – чл. 130 ГПК.
Мотивите за това са следните:
1
В нормата чл. 124 ГПК изрично са посочени възможните процесуални средства за
защита по реда на ГПК, а именно: иск за възстановяване на право, когато то е нарушено или
за установяване съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това – чл. 124, ал. 1 ГПК; иск за осъждане на ответника да
изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след
постановяване на решението – чл. 124, ал. 2 ГПК; иск за пораждане, изменение или
прекратяване на граждански правоотношения – само в предвидените в закон случаи – чл.
124, ал. 3 ГПК; иск за установяване истинността или неистинността на един документ и иск
за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение –
само в случаите, предвидени в закон – чл. 124, ал. 4 ГПК, съответно иск за установяване на
престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на
влязло в сила решение – в посочените случаи по чл. 124, ал. 5 ГПК.
В доктрината и съдебната практика неотклонно се приема, че правният интерес от
търсенето на съдебна защита, като предпоставка за допустимостта на исковия процес,
произтича от наличието на гражданско-правен спор. Последният е пречка за упражняването
на материалното гражданско право, а разрешаването му е цел и задача на исковото
производство, с което се дава и защита на засегнатото право във вида и обема, търсени от
неговия титуляр, срещу лицето, оспорващо принадлежността на материалното гражданско
право в правната сфера на ищеца. Отнесени към иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
съществуването на наследствено правоотношение, тези принципни положения придават
обуславящо значение за допустимостта на иска на наличието на спор между
равнопоставени гражданскоправни субекти, претендиращи да попадат в кръга от
наследниците на починалото лице – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в
Определение № 42 от 12.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3765/2017 г., II г. о., ГК.
Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ
качеството на наследник на едно лице от друго. Издаването му представлява
административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, която
общината осъществява на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация.
Компетентният орган за неговото издаване е кметът на общината, с оглед на разпоредбата на
чл. 4, ал. 3 ЗГР, който действа като териториален орган на изпълнителната власт съгласно
чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗА. При осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за
наследници общината, представлявана от кмета или от определено от него длъжностно лице
от общинската администрация (съгласно Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието), не действа като
гражданскоправен субект, равнопоставен на лицето, поискало осъществяването на
административната услуга по реда на чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г.
По тази причина надлежният ред за защита на наследника срещу мълчаливия/изричния отказ
на общината да издаде удостоверение за наследници не е предявяването на иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, а оспорването му по административен ред.
С оглед горното и доколкото по собствените твърдения на ищците, а и предвид
приложеното писмо от 09.08.2024 г. на л. 6 от делото, ответната община не оспорва
качеството на ищците на наследници на починалия П.П.Х, легитимирайки себе си за такъв,
то настоящият съдебен състав приема, че липсва правен спор между ищците и С.О, като
равнопоставен им гражданскоправен субект по въпроса дали общината попада в кръга от
наследниците на починалото лице, което обосновава извод за липса на правен интерес от
инициираното гражданско производство, в което страни да са ищците и общината.
При горните мотиви, съдът намира, че предявеният иск е процесуално недопустим,
поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 420563/27.12.2024 г.,
уточнена с молба вх. № 36854/03.02.2025 г., на М. В. П., ЕГН **********, К. Х. П., ЕГН
**********, и Д. Х. П., ЕГН ***********, срещу С.О, с която е предявен за разглеждане
положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ищците са наследници по закон на П.П.Х, ЕГН **********, починал на
23.07.2024 г., и за вписването им като такива в удостоверението за наследници на последния.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3