Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 102

 

гр. Сливница, 23.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти СЪСТАВ, в публично заседание четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 38 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н.Л.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление № 18-0344-000815 от 21.09.2018 г., издадено от А.Т.А.- началник група към ОДМВР София, РУ- Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, чл. 179, ал. 5 и чл. 185 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” съответно две в размер на по 50,00 лв. и едно в размер на 20,00 лв., за това, че на 12.09.2018 г., около 08.00 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ********, държава България, с посока на движение от ул. „Р.Касабова“ към ул. „Иван Вазов“, управлява личния си лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ********, без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е стандартно оборудван, няма залепен валиден стикер на застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло и управлява с наложено наказание „Глоба“, наложена с Фиш № 159328/29.08.2018 г., незаплатена в законоустановения срок, с което извършил: 1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано- нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП; 2. Водач на МПС, което не е спряно от движение, не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и не носи контролен талон към знака- нарушение по чл. 100, ал. 3 ЗДвП и 3. Носи НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане- нарушение по чл. 157, ал. 8 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорена е изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, която се твърди, че не отговаря на истината. Оспорена е компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, като се сочи, че наложените глоби са несправедливо завишени. С оглед на горното се иска съдът да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, респ. да намали наложените на жалбоподателката глоби.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, като се представлява от адв. С., която поддържа жалбата, на посочените в същата основания. Поддържа, че от събраните в хода на делото доказателства не се установява описаната в АУАН фактическа обстановка, като в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката.

Въззиваемата страна- РУ- Сливница, редовно призована, не изпраща представител в проведеното публично съдебно заседание.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 28.12.2018 г., видно от представеното от жалбоподателя копие, а жалбата е подадена на 02.01.2019 г.) до съответния родово и местно компетентен съд, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 12.09.2018 г., около 08.00 часа, жалбоподателката Н.Л.С. се намирала в гр. Божурище, като се движела с управлявания от нея лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ********, по бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Р.Касабова“ към ул. „Иван Вазов“, насочвайки се към работното си място. В автомобила с нея бил и свидетелят Д.В.В.- неин ******, който също трябвало да отиде в гр. Божурище. Движението се осъществявало в колона от леки автомобили, като жалбоподателката и свидетелят забелязали отдалече полицейският автомобил, но не се притеснили, тъй като счели, че всичко им е изрядно. И двамата с жалбоподателката били с поставени обезопасителни колани.

Жалбоподателката Н.Л.С. била спряна за проверка от свидетелите А.Л.М. и К.И.П.-***. В хода на проверката свидетелите установили, че залепеният в долния ляв ъгъл на предното стъкло на автомобила стикер за застраховка „Гражданска отговорност“ е с изтекъл срок, като жалбоподателката представила доказателства (контролен талон) за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, която била валидна към 12.09.2018 г. След проверка в ОДЧ свидетелите установили, че жалбоподателката има наложена „глоба“ с фиш 159328/29.08.2018 г., която не била заплатена в законоустановения срок.

За установените нарушения свидетелят А.Л.М.- мл. автоконтрольор при СПП- ОДМВР гр. София, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението- К.И.П., съставил на жалбоподателката АУАН № 850/12.09.2018 г., за това че на 12.09.2018 г., около 08.00 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, с посока на движение от ул. „Р.Касабова“ към ул. „Иван Вазов“, управлява личния си лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ********, без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван, няма залепен валиден стикер на застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло и управлява с наложено наказание „Глоба“, наложена с Фиш № 159328/29.08.2018 г., незаплатена в законоустановения срок, с което нарушила чл. 137а, ал. 1, чл. 100, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателката, като тя го подписала без възражения.

Свидетелят М. съставил на жалбоподателката и Заповед № 220 за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, като отнел временно свидетелството й за управление на МПС, като на същата дата- 12.09.2018 г. свидетелство й било върнато.

Жалбоподателката заплатила наложената й с фиш „глоба“ в размер на 20,00 лв. 12.09.2018 г. в 9.38 часа, като плащането било извършено онлайн с транзакция № 528162.

Въз основа на така съставения АУАН, на 21.09.2018 г. А.Т.А.- началник група към ОДМВР София, РУ- Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, издал атакуваното наказателно постановление № 18-0344-000815, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, чл. 179, ал. 5 и чл. 185 ЗДвП били наложени административни наказания „Глоба” съответно две в размер на по 50,00 лв. и едно в размер на 20,00 лв., за това, че на 12.09.2018 г., около 08.00 часа, в гр. Божурище, на бул. „Европа“, като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ********, държава България, с посока на движение от ул. „Р.Касабова“ към ул. „Иван Вазов“, управлява личния си лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ********, без поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е стандартно оборудван, няма залепен валиден стикер на застраховка „Гражданска отговорност“ на предното стъкло и управлява с наложено наказание „Глоба“, наложена с Фиш № 159328/29.08.2018 г., незаплатена в законоустановения срок, с което извършил: 1. Водач на МПС от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано- нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП; 2. Водач на МПС, което не е спряно от движение, не е залепил в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и не носи контролен талон към знака- нарушение по чл. 100, ал. 3 ЗДвП и 3. Носи НП за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок за плащане- нарушение по чл. 157, ал. 8 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН № 850/12.09.2018 г., Заповед № 220 за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 517з-3387/02.10.2018 г. на директора на ОДМВР- София, акт за встъпване в длъжност от 17.10.2018 г. на А.Л.М., писмо вх. № 1959/14.06.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница подадено от ГФ относно лек автомобил с рег. № ********, писмо вх. № 1865/07.06.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, писмо вх. № 1568/10.05.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, Заповед № 517з-1403/10.05.2016 г. на директора на ОДМВР-София, акт за встъпване в длъжност от 17.05.2016 г. на А.Л.М., акт за встъпване в длъжност от 02.08.2018 г. на А.Т.А., Заповед № 8121к-8153/25.07.2018 г. и справка за нарушител/водач, както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите А.Л.М. и К.И.П. и Д.В.В..

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

При разпитите си свидетелите М. и П. заявиха, че не знаят защо с призовани, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН № 850/12.09.2018 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК свидетелите изрично потвърдиха, че изложените в акта фактически констатации отговарят на обективната действителност, така както са я възприели те. Същевременно по отношение на обстоятелството дали жалбоподателката е носила предпазен колан, свидетелите нямаха конкретни спомени, поради което съдът няма основание да не даде вяра на показанията на свидетеля Д.В.В.., макар и същия да може да се третира заинтересован от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е в роднинска връзка с жалбоподателката. Същевременно свидетелят Варадинов изложи изключително логично, последователно и вътрешно непротиворечиво възприетите от него факти, като обстоятелството че АУАН е бил съставен и за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП може да се обясни със субективната увереност на свидетелите, че жалбоподателката е била без колан докато е била в движение, а всъщност тя да го е свалила към момента на спиране на автомобила и да не е било правилно възприето от свидетелите. АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока), поради което и предвид липсата на спомени у свидетелите полицейски служители, съдът счита, че по делото не се доказва извършването на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

 В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, което се установява от представените по делото писмени доказателства.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя (АУАН е съставен в деня на установяване на нарушението- 12.09.2018 г.), респективно - 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6-месечния срок (на 21.09.2018 г.). Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

В настоящия случай съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство и по-конкретно при издаване на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правил, като НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. ... ЗАНН, доколкото в същото се съдържа противоречиво описание на извършеното нарушение. АУАН е бил съставен законосъобразно, като в него контролният орган правилно е записал кое е било управляваното от нарушителя МПС, а именно лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ********. Отклонявайки се правилно установената от контролния орган фактическа обстановка, административнонаказващия орган издал наказателното постановление, за това че жалбоподателката като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с рег. № ********, държава България, с посока на движение от ул. „Р.Касабова“ към ул. „Иван Вазов“, управлява личния си лек автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ********. АНО не просто е объркал регистрационния номер на управлявания от жалбоподателката лек автомобил, но е посочил и противоречиви марка и модел, което категорично прави напълно неясно издаденото наказателно и постановление, като в този си вид същото не би могло да постигне целените с него правни последици, а именно да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя за нарушението, което е било установено със сезиращия АУАН. Действително в АУАН контролният орган е отразил точно и ясно фактите около нарушенията, но независимо от това и доколкото на пряк контрол подлежи именно издаденото НП, съдът намира, че същото като незаконосъобразно следва да бъде изцяло отменено.

Налице са и допълнителни основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като съображенията на съда за това са следните:

 

По отношение на нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП:

Както вече беше изложено, нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП не се доказа от обективна страна, доколкото свидетелите полицейски служители нямат ясни спомени относно това дали жалбоподателката е била без поставен обезопасителен колан. Установяването на това нарушение се извършва посредством визуалното възприятие на контролните органи, като е напълно възможно да бъде допусната грешка. В този смисъл и доколкото в качеството на свидетел беше разпитан и пътникът в автомобила на жалбоподателката, който потвърди, че и двамата са били с поставени обезопасителни колани, съдът намира, че по делото не беше установено по категоричен начин извършването на нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП.

 

По отношение на нарушение по чл. 100, ал. 3 ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДвП водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. Съобразявайки законодателния похват, използван при формулиране на позитивното правило за поведение, съдът намира, че нарушението би било налице в случай че по делото се установи, не само, че стикерът не е бил залепен, а също и че водачът не носи контролния талон към знака, доколкото, така се препятства възможността на контролния орган да провери дали за управлявания автомобил е налице валидно сключена и действаща към момента задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се отбележи, че понастоящем контролните органи разполагат с неограничен достъп до базата данни, поддържана към „Гаранционния фонд“, където при извършена проверка би могло да се установи по категоричен начин дали за автомобила има действаща застраховка „Гражданска отговорност“, в които смисъл и предвид промяната на обществените отношения, обусловили въвеждането на това позитивно правило за поведение, следва да се приеме, че тази разпоредба е загубила присъщата й функция, но с оглед липсата на законодателно изменение, понастоящем същата се явява действащо право и следва да продължи да се съблюдава от водачите на МПС. В настоящия случай обаче, както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението се изразява в липса на залепен валиден стикер на застраховка „Гражданска отговорност“, което в този си вид не представлява нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ЗДвП, за съставомерността на което от обективна страна се изисква и кумулативната липса на контролния талон към застраховката, каквато по делото не е установена, а напротив- установява се, че жалбоподателката е представила на контролните органи контролния талон, като единствено е била забравила да подмени изтеклия стикер. Аргумент в подкрепа на посоченото относно изпълнителното деяние на нарушението е и санкционната норма на чл. 179, ал. 5 ЗДвП, съгласно която водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв. В случай че законодателя беше предвидил наказуемост както на нарушението изразяващо се в липса на стикер, така и на нарушението, изразяващо се в липса на контролен талон, законодателния похват при формулиране на санкционната норма би бил използването на съюза „или“, а не „и“, в който смисъл съдът намира, че волята на законодателя е категорично ясна.

 

По отношение на нарушението по чл. 157, ал. 8 ЗДвП:

Съгласно чл. 157, ал. 8 ЗДвП Наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Посочената разпоредба не предвижда позитивно правило за поведение за заплащане на наложената на водача глоба, а предвижда правото му да управлява с издаденото НП, без контролен талон, в едномесечен срок от влизането в сила на НП, респ. на съдебното решение или определението съда, в случай на подадена жалба срещу наказателното постановление. В този смисъл описанието на нарушението не съответства на дадената както в АУАН, така и в НП правна квалификация, което от своя страна представлява съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, като се отразява и на материалната законосъобразност на атакуваното НП, доколкото контролният орган и АНО не са приложили законосъобразно материалния закон. Така описаното нарушение съответства на регламентираното в чл. 190, ал. 3 ЗДвП позитивно правило за поведение, съгласно което наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване, доколкото съгласно чл. 186, ал. 7 ЗДвП издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. В този смисъл съдът намира, че отговорността на жалбоподателката незаконосъобразно е била ангажирана за нарушение по чл. 157, ал. 8 ЗДвП, поради което НП и в тази си част подлежи на отмяна.

При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за цялостна отмяна на атакуваното наказателното постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 344, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-0344-000815 от 21.09.2018 г., издадено от А.Т.А.- началник група към ОДМВР София, РУ- Сливница, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което на Н.Л.С., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1, чл. 179, ал. 5 и чл. 185 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в размер на 50,00 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 100, ал. 3 ЗДвП и в размер на 20,00 (двадесет) лева, за нарушения по чл. 157, ал. 8 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: