Решение по адм. дело №285/2025 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118 ал.3 от КСО, образувано по жалба на Т. М. Х., с [ЕГН], от [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат В. П. при ШАК, против Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] в частта по пункт І и пункт ІІІ, с която е: I.Отхвърлена жалбата му с вх.№1012-27-71 от 02.04.2025 г. и жалбата му с вх.№1012-27-72 от 02.04.2025 г. срещу разпореждане [номер]-00-1177-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-1177-1 от 13.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 13.51 лв. дневно; срещу разпореждане [номер]-00-1177-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-1177/06.08.2018 г.; срещу разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2 283.19 лв. - главница и 1 628.50 лв. - лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО; срещу разпореждане [номер]-00-203-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-203-1 от 04.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 10.59 лв. дневно; и срещу разпореждане [номер]-00-203-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№272-00-203/21.10.2014 г. III.Потвърдено е разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в останалата част, с която Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2015 г. /за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г./ в размер на 1 366.27 лв., от които главница - 656,58 лв. и лихва - 709,69 лв., начислена по реда на чл. 113 от КСО.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради издаването му в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл с едно Решение по подадени две отделни жалби и два отделни случая. Навеждат се аргументи, че в оспореното решение са изложени мотиви, касаещи работодателя и осигурителя „Бехи – Бехидже Хюсню“ ЕООД, без да са изложени факти и обстоятелства във връзка с трудовото правоотношение на жалбоподателя и положения от него труд на длъжност „чистач-хигиенист“ при посочения осигурител, както и че не е била запознат с издадения констативен протокол и съответно с издадените предписания на осигурителя за заличаване на данни, като в тази връзка жалбоподателят оспорва и начинът на извършената проверка през 2024 г. Твърди се, че обезщетението за безработица е отпуснато при наличие на всички предпоставки по смисъла на закона, тъй като жалбоподателят е извършвал реална трудова дейност в процесните периоди при работодателя „Бехи – Бехидже Хюсню“ ЕООД, за което му е заплащано възнаграждение, както и са внасяни осигуровки, поради което сумите за обезщетение за безработица са получени добросъвестно и не подлежат на възстановяване по смисъла на чл.54е ал.1 и ал.3 от КСО. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] в обжалваната му част и да му присъди направените по делото разноски, като пълномощникът на жалбоподателя адвокат В. П. претендира на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение.

Ответната страна Ръководителят /Директорът/ на ТП на НОИ [населено място], редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт Л. И., редовно упълномощена, която оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№272-00-203/21.10.2014 г. до Директора на ТП на НОИ Шумен на основание чл.54а от КСО жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „Бехи – Бехидже Хюсню“ ЕООД [населено място], считано от 01.10.2014 г. Само за изчерпателност следва са се посочи, че посоченото заявление с вх.№272-00-203/21.10.2014 г. не е приложено по делото, тъй като е унищожено, съгласно Акт за унищожаване на документи с изтекъл срок на съхранение от 21.10.2022 г. на ТП на НОИ Шумен и справка от 15.07.2025 г. След извършена административна проверка по така подаденото заявление е установено, че жалбоподателят е с последно прекратяване на осигуряването от 01.10.2014 г. на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ и е с регистрация в АЗ от 01.10.2014 г., поради което с разпореждане [номер]-00-203-1/04.12.2014 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г., в размер на 10.59 лв. дневно.

Със заявление вх.№271-00-1177/06.06.2018 г. до Директора на ТП на НОИ Шумен на основание чл.54а от КСО жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснато обезщетение за безработица, поради прекратяване на трудовото му правоотношение с „Бехи – Бехидже Хюсню“ ЕООД [населено място], считано от 31.05.2018 г. След извършена административна проверка по така подаденото заявление е установено, че жалбоподателят е с последно прекратяване на осигуряването от 31.05.2018 г. на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ и е с регистрация в АЗ от 31.05.2018 г., поради което с разпореждане [номер]-00-1177-1/13.06.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място] на жалбоподателя е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г., в размер на 13.51 лв. дневно.

Видно от приложените Справки от персоналния регистър на НОИ, както и от приложените Удостоверения от 14.07.2025 г. на ТП на НОИ [населено място] за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. на жалбоподателя са изплатени обезщетения за безработица за посочения период общо в размер на 1 323.75 лв., които суми са получени. Отделно е представена справка само за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г., съгласно която на жалбоподателя е изплатена сумата в размер на 656.58 лв. за обезщетение за безработица. Установи се също, че на жалбоподателя за периода от 31.05.2018 г. до 31.01.2019 г. на жалбоподателя са изплатени обезщетения за безработица за посочения период общо в размер на 2 283.19 лв., които суми са получени.

Първоначално със Заповед №ЗР-5-27-00579257/14.06.2019 г. и Заповед №ЗР-5-27-00649100/13.09.2019 г. на Ръководителя на ТП на НОИ [населено място], на основание чл.107 от КСО и чл.29 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи НОИ, е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Бехи – Бехидже Хюсню“ ЕООД [населено място] от контролни органи на ТП на НОИ [населено място]. В хода на проверката е установено, че дружеството е регистрирано на 05.02.2011 г. с предмет на дейност „Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации“. Поради настъпила смърт на едноличния собственик на капитала – Б. Х., дружеството е обявено в ликвидация от 21.02.2020 г. и е с ликвидатор Н. Х.. С оглед на това е издадена и Заповед №ЗР-5-27-00753764/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място], с която е разпоредено да се извърши пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството. При проверката е било констатирано, че в дружеството са назначавани голям брой лица с краткосрочни трудови правоотношения, като всички след прекратяване на договора са подавали документи за отпускане на обезщетение за безработица или за времена неработоспособност поради бременност и раждане, и поради съмнения за злоупотреба със средства от ДОО, а именно фиктивно сключване на трудови договори с цел черпене на осигурителни права, Директорът на ТП на НОИ [населено място] подал сигнал до РП [населено място] на 23.10.2020 г. за извършване на проверка за наличие на данни за извършено престъпление по реда на НК. Във връзка с така подадения сигнал, със Заповед №1015-27-24/08.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] е спряна производството по ревизията, възложена със Заповед №ЗР-5-27-00753764/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място]. Заповедта за спиране на ревизионното производство е била обжалвана пред АдмС [населено място], който с Определение №235/23.03.2021 г. по адм.д.№60/2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Във връзка с подадения сигнал до РП [населено място], са били образувани две досъдебни производства, а именно ДП №13/2021 г. и ДП №71/2021 г. по описа на ОД на МВР Шумен.

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.12.2021 г. на прокурор при РП [населено място] е прекратено ДП №13/2021 г. С оглед прекратеното досъдебно производство №13/2021 г., с писмена резолюция №1029-27-1068/18.04.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на основание чл.107 от КСО и чл.29 ал.5 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Бехи-Бехидже Хюсню“ ЕООД в ликвидация от контролен орган на ТП на НОИ – М. Б.-гл.инспектор по осигуряването, като резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-27-01340245/18.04.2023 г. Въз основа на събраните доказателства и установените факти в хода на проверката по досъдебното производство от РП [населено място], както и събраните писмени сведения от назначените лица в дружеството, а именно, че не са упражнявали трудова дейност в дружеството, че всеизвестно било в селото, и общината, че в дружеството се назначават лица, за да бъдат уредени да получават майчинство и обезщетение за безработица, контролният орган при ТП на НОИ [населено място] е приел, че посочените лица реално не са осъществявали трудова дейност в дружеството. Прието е също, че назначението на изброените лицата в дружеството е обосновано не от необходимостта за изпълнение на съответната длъжност - „Архивар”, „Офис мениджър”, „Отчетник”,,Деловодител”, „Оперативен счетоводител” и „Чистач/хигиенист” за кратък период от време, а по-скоро е с цел лицата да бъдат назначени за да получават парични обезщетение от фондовете на ДОО, поради което и доколкото не е имало реално престиране на труд от изброените 23 лица в настоящия протокол, с изплащани парични обезщетения по чл.40, чл.48а, чл.50/51 и чл.53 от КСО, то не е налице осигурително правоотношение между тях и дружеството и те не са осигурени лица по смисъла на КСО. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са неоснователно подадени в РОЛ, поради което следва да бъдат заличени. При така направените констатации органът по контрол на осигуряването при ТП на НОИ [населено място] е издал Задължителни предписания №ЗД-1-27-01340322/18.04.2023 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО с вид осигурен 01, декларация обр.1 за 23 лица, сред които не е жалбоподателят. Т. З. предписания били обжалвани по административен ред от дружеството-осигурител в ликвидация пред Директора на ТП на НОИ [населено място], който с Решение №2153-27-70/01.06.2023 г. отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] било оспорено пред АдмС [населено място], който с Решение №125/13.10.2023 г. по адм.д.№160/2023 г. по описа на АдмС [населено място], оставено в сила с Решение №5820/14.05.2024 г. по адм.д.№11125/2023 г. по описа на ВАС на Р България, е отхвърлил жалбата.

С Постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство от 01.10.2021 г. на прокурор при РП [населено място] е прекратено частично ДП №71/2021 г. относно престъплението по чл.313 ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.3 от НК, като е прието че същото следва да продължи да се води за извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че на неустановени дати в периода от м. октомври 2016 г. до м. май 2019 г. в [населено място], област Шумен са съставени неистински частни документи – ведомости за заплати и са били употребени пред НОИ [населено място] с цел да се докаже съществуването на определено правоотношение, като в тази част наказателното производство е спряно. В това постановление са изложени мотиви по отношение на авторството на престъплението, а именно Б. Х., но доколкото същата е починала, е невъзможно да бъде реализирана спрямо нея наказателна отговорност. От Директора на ТП на НОИ [населено място] с писмо от 08.07.2024 г. е поискана информация от РП [населено място] по отношение движението по преписката до ДП №71/2021 г., като с писмо от 12.07.2024 г. на зам. районен прокурор при РП [населено място] е Директорът на ТП на НОИ е уведомен, че делото в частта, с която е спряно, е изпратено на ОД на МВР [населено място] за издирване на извършителя на деянието. Част от събраните доказателства в ход на наказателното производство са били предоставени на били предоставени на Директора на ТП на НОИ [населено място].

С оглед прекратеното досъдебно производство №71/2021 г., с писмена резолюция №1029-27-2527/03.10.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, на основание чл.107 от КСО и чл.29 ал.5 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Бехи-Бехидже Хюсню“ ЕООД в ликвидация от контролен орган на ТП на НОИ – М. Б.-гл.инспектор по осигуряването, като резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол №КВ-5-27-01706266/03.10.2024 г. При проверката било установено, че в събрание по реда на чл.44-46 от АПК писмени сведения от назначените в дружеството лица, на които са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност и за безработица, част от лицата декларирали, че не са работили изобщо във фирмата, а друга част са работили. Въз основа на събраните доказателства и установените факти в хода на проверката по досъдебното производство от РП [населено място], както и събраните писмени сведения от назначените лица в дружеството, а именно, че не са упражнявали трудова дейност в дружеството, контролният орган при ТП на НОИ [населено място] е приел, че лицата, с изключение на А. М. и Д. М., реално не са осъществявали трудова дейност в дружеството. Прието е също, че назначението на лицата в дружеството е обосновано не от необходимостта за изпълнение на съответната длъжност - „Архивар”, „Офис мениджър”, „Отчетник”, ,,Деловодител”, „Оперативен счетоводител” и „Чистач/хигиенист” за кратък период от време, а по-скоро е с цел лицата да бъдат назначени за да получават парични обезщетение от фондовете на ДОО, поради което и доколкото не е имало реално престиране на труд от лицата назначени в дружеството, с изключение на лицата А. М. и Д. М., то не е налице осигурително правоотношение между тях и дружеството и те не са осигурени лица по смисъла на КСО. Данните по чл.5 ал.4 от КСО са неоснователно подадени в РОЛ, поради което следва да бъдат заличени. При така направените констатации органът по контрол на осигуряването при ТП на НОИ [населено място] е издал Задължителни предписания №ЗД-1-27-01716343/03.10.2024 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, на общо 245 лица, подробно описани в КП с три имена, ЕГН, период, вид осигурен и декларация обр.1, между които е и жалбоподателя под номер 149 и 150 с вид осигурен 01, декларация обр.1 за периода от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г. Както КП, така и Задължителните предписания са връчени на пълномощника на дружеството – осигурител, съобразно приложеното по административната преписа пълномощно на адвокат Д. Д. при ШАК, като Задължителните предписания са връчени на 04.10.2024 г., същите не са били обжалвани и са влезли в сила на 19.10.2024 ., което се установява от приложената Докладна записка изх.№1007-27-108/04.11.2024 г. на Началник отдел КПК при ТП на НОИ [населено място]. Поради неизпълнението на влезлите в сила задължителни предписания от страна на дружеството – осигурител са предприети действия от НОИ за служебно заличаване на данните по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

След извършеното служебно заличаване на подадените данни по чл.5 ал.4 от КСО за жалбоподателя, от страна на контролните органи е прието, че той не е бил осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО към момента на прекратяване трудовото правоотношение – съответно на 01.04.2014 г. и 31.05.2018 г. Предвид представените нови доказателства от извършената проверка, както и служебно заличените данни за жалбоподателя за периода от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и за периода от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г., въз основа на които е определено правото му на ПОБ и срока за изплащането му, длъжностното лице по осигуряването за безработица, на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, е постановило: а/разпореждане [номер]-00-203-2 от 11.03.2025 г., с което влязлото в сила разпореждане [номер]-00-203-1/04.11.2014 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО на жалбоподателя за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 10.59 лв. дневно, е отменено. При същите мотиви с разпореждане [номер]-00-203-3 от 11.03.2025 г., на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, е постановен отказ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО по подаденото от жалбоподателя заявление вх.№272-00-203/21.10.2014 г. б/разпореждане [номер]-00-1177-2 от 11.03.2025 г., с което влязлото в сила разпореждане [номер]-00-1177-1/13.06.202018 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО на жалбоподателя за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 13.51 лв. дневно, е отменено. При същите мотиви с разпореждане [номер]-00-1177-3 от 11.03.2025 г., на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, е постановен отказ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО по подаденото от жалбоподателя заявление вх.№271-00-1177/06.06.2018 г. в/разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г., с което на основание чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО било разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 1 323.75 лева – главница и 1 447.89 лева лихви. С отделно разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на основание чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО било разпоредено жалбоподателя да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2 283.19 лева – главница и 1 628.50 лева лихви.

В. Р. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], са връчени на лицето съответно на 18.03.2025 г. и на 21.03.2025 г., съгласно два броя известие за доставка. В определения срок оспорващият, чрез пълномощник адвокат В. П. при ШАК, е подал до Директора на ТП на НОИ [населено място] жалба с вх.№1012-27-71/02.04.2025 г. против разпореждане [номер]-00-1177-2 от 11.03.2025 г., разпореждане [номер]-00-1177-3 от 11.03.2025 г. и разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. всичките на длъжностното лице по осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], както и жалба с вх.№1012-27-72/02.04.2025 г. против разпореждане [номер]-00-203-2 от 11.03.2025 г., разпореждане [номер]-00-203-3 от 11.03.2025 г. и разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. всичките на длъжностното лице по осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място].

С процесното Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. Директорът на ТП на НОИ [населено място] е: I.Отхвърлил жалбата с вх.№1012-27-71 от 02.04.2025 г. и жалбата с вх.№1012-27-72 от 02.04.2025 г. срещу разпореждане [номер]-00-1177-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-1177-1 от 13.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 13.51 лв. дневно; срещу разпореждане [номер]-00-1177-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-1177/06.08.2018 г.; срещу разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2 283.19 лв. - главница и 1 628.50 лв. - лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО; срещу разпореждане [номер]-00-203-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-203-1 от 04.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 10.59 лв. дневно; и срещу разпореждане [номер]-00-203-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№272-00-203/21.10.2014 г. ІІ.Отменил е по жалба с вх.№1012-27-72 от 02.04.2025 г. разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която Т. Х. е задължен да възстанови получените суми за парично обезщетение за безработица за 2014 г. общо в размер на 1 405.37 лв., от които 667.17 лв. главница и 738.20 лв. лихва, поради настъпила [възраст] абсолютна погасителна давност. III.Потвърдил разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в останалата част, с която Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2015 г. /за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г./ в размер общо на 1 366.27 лв., от които главница - 656,58 лв. и лихва - 709,69 лв., начислена по реда на чл. 113 от КСО. Въз основа на събраните доказателства и извършен подробен анализ на същите, административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Снетите обяснения от лицата назначавани в дружеството са противоречиви и същите не посочват други лица осъществявали трудова дейност. Посочено е, че жалбоподателят не е дал никакви конкретни сведения за трудовата си дейност за процесния период 23.09.2014 г. - 30.09.2014 г. при осигурителя, включително, че е имал сключен трудов договор, а дадените такива касаят само 2018 г. и са общи, съгласно дадените от жалбоподателя по реда на чл.44-46 от АПК писмени сведения с вх. № 4010-27-44-1 от 25.10.2019 г., изискани във връзка с извършената проверка. С оглед на това е изведен извод, че жалбоподателят не е осъществявал дейност, за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и не може да се счита за осигурено лице, поради което и няма право на парично обезщетение по реда на чл.54а от КСО. Доколкото жалбоподателят не е осъществявал трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и пар.1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, административният орган е приел, че изплатените обезщетения за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. и от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. са неоснователно получени и са били недължими. Прието е също, че знанието от страна на жалбоподателя на факти и обстоятелства, които представляват пречка за съществуването на правото на обезщетение и получаването му - а именно, че не е упражнявал трудова дейност по трудовото правоотношение с „Бехи - Бехидже Хюсню“, за която да подлежи на осигуряване, обуславя недобросъвестното получаване на обезщетението за безработица и по смисъла на чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО същото подлежи на възстановяване, ведно със законната лихва по чл.113 от КСО. Административният орган е констатирал, че е налице предвиденият в чл.115 от КСО десетгодишен давностен срок към момента на произнасяне с разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица по отношение на недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2014 г. в размер на 667.17 лв. - главница и 738.20 лв. - лихва, поради което е отменил посоченото разпореждане в тази част.

Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 20.05.2025 г., който го е оспорил по пункт І и пункт ІІІ пред АдмС [населено място] с депозирана жалба чрез административния орган на 03.06.2025 г., съгласно разпечатка от ССЕВ.

Решението на Директора на ТП на НОИ [населено място] по пункт ІІ не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство.

В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на оспореното решение, както и Заповед №1015-27-29/27.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, с която на Б. Д. са възложени функциите на административен орган по чл.54ж ал.1, 2 и ал.3 и чл.114 ал.3 от КСО.

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство бяха допуснати и разпитани като свидетели Т. М. Х. - брат на жалбоподателя и Е. Н. И.. От показанията на свидетеля Т. Х. се установи, че жалбоподателят е работил във фирма „Бехи - Бехидже Хюсню“ преди около 10 години, на длъжност чистач - санитарна работа, за около 10 дена. Причината да напусне била неразбирателство по отношение за почивките, защото жалбоподателят бил диабетик. Офисът на фирмата бил в [населено място] и жалбоподателят ходил там на работа с личния си автомобил. След няколко години за втори път жалбоподателят започнал работа в същата фирма и пак за кратко време, като предложението дошло от работодателя. Имало сключен трудов договор. В показанията си свидетелят също сочи, че незнае точно кога жалбоподателят е започнал работа втория път.

От показанията на свидетеля Е. И. се установи, че познавал жалбоподателя от много време и двамата живеели в [населено място], като жалбоподателят работил във фирма „Бехи- Бехидже Хюсню“ преди около 10 години, като на два пъти работил в тази фирма на длъжност хигиенист- чистач. Работното му място било в [населено място], където бил офисът на фирмата, която извършвала счетоводни дейности. Жалбоподателят работил около седмица или десетина дена, като след 3-4 години започнал работа втория път в същата фирма. И втория път пак десетина дена работил. Жалбоподателят бил на трудов договор, редовно получавал заплата и не се е оплаквал да не си е получил заплатата. Ходил на работа с личния си автомобил всеки ден. Първият път жалбоподателят напуснал заради почивката, а вторият път свидетелят сочи, че незнае по каква причина е напуснал.

От така установеното фактическо положение и при спазване на разпоредбата на чл.168 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, чиито права са засегнати от оспорения административния акт, при спазване на срока по чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.1 от КСО, и е срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл.118 ал.1 от КСО Решение на Директора на ТП на НОИ [населено място]. С оглед на това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспореното по пункт І и пункт ІІІ Решение в настоящото производство е издадено от компетентен орган, съгласно чл.117 ал.3 от КСО, а именно от Директора на ТП но НОИ [населено място]. Потвърдените разпореждания също са издадени от компетентен орган - ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ [населено място], съгласно Заповед №1015-27-29/27.02.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Шумен. По силата на чл.54ж ал.1 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпорежданията са издадени от ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ [населено място], който е материално и териториално компетентния административен орган, съгласно нормата на чл.54ж ал.1 от КСО. Наред с това, съгласно разпоредбите на чл.107 ал.1 и ал.2 т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководителя на контрола по разходите. Съгласно чл.114 ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В случая разпореждането е издадено от главен експерт по осигуряването, надлежно овластен от директора на ТП на НОИ-Шумен да издава разпореждания и по чл.54ж ал.3 и чл.114 ал.3 от КСО с посочената по-горе Заповед №1015-27-29 от 27.02.1024 г., т.е. и то е издадено от компетентния за това административен орган.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден при спазване на административно процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, влязлото в сила разпореждане по ал.1 за отпускане на парично обезщетение за безработица, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. В този смисъл контролният орган се е позовал на извършената проверка на осигурителя и издадените и влезли в сила Задължителни предписания №ЗД-1-27-01716343/03.10.2024 г. за заличаване на подаваните данни по реда чл.5 ал.4 от КСО, което безспорно е ново доказателство, имащо значение за определяне правото на паричното обезщетение за безработица. При заличени данни за осигурителен стаж и осигурителен доход, длъжностното лице, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност, е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства във връзка със заличаването на данните и да приложи чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, както и при преценка и на чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО. В случая се касае за специалното производство за преразглеждане на административен акт, когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато

Следва да се посочи, че видно от доказателствата по делото от жалбоподателя са били изискани сведения като лице, попадащо в хипотезата на чл.44 АПК при извършваната проверка на осигурителя, с писмо изх.№4010-27-44/18.10.2019 г., както и са дадени такива от страната с вх.№4010-27-44/25.10.2019 г. Безспорно дадените сведенията са във връзка с трудовата дейност на жалбоподателя при посочения осигурител, поради което пред административния орган жалбоподателят е разполагала с правна възможност да има активно процесуално поведение, за да установи фактически осъществяваните от него трудови функции с дружеството осигурител „Бехи-Бехидже Хюсню“ ЕООД.

Действително, няма данни на оспорващият да са връчени Констативният протокол №КВ-5-27-01706266/03.10.2024 г. и Задължителните предписания№ЗД-1-27-01716343/03.10.2024 г. за заличаване на данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО, издадени на осигурителя. Всички документи във връзка с извършване на дейност от осигурителя, възникването на трудово правоотношение, респективно на осигурително правоотношение, начисляване и изплащане на трудови възнаграждения, подаване на данни по чл.5 ал.4 от КСО, следва да се съхраняват от осигурителя в качеството му на такъв и във връзка с извършването на проверки от компетентните органи на НАП, НОИ и ИТ, с оглед възложените им от закона правомощия. Работниците и служителите, назначени по трудов договор не разполагат с документите, от които да се установи цялостната дейност на осигурителя по отношение на упражняваната търговска/стопанска дейност и осъществяването на общественото осигуряване на назначените по трудов договор лица. Ето защо при извършване на проверка по разходите на ДОО на осигурителя задължителните предписания се издават на осигурителя, който е страна в производството по чл.108 ал.1 т.1 от КСО, като правата на жалбоподателя са били зачетени от административния орган с искане на сведенията по реда на чл.44 от АПК. Тези сведения са били дадени именно в производството по проверка по разходите на ДОО на осигурителя и независимо от факта, че ЗП и процесните разпореждания са издадени в по-късен момент, тези сведения са част от административната преписка и правилно са ценени от административния орган, включително и всички събрани в хода на тази проверка писмени доказателства, в т.ч. и доказателствата по ДП №71/2021 г. по описа на РП [населено място].

В горния смисъл наведените в жалбата възражения, касаещи административното производство по издаване на Задължителните предписания №ЗД-1-27-01716343/03.10.2024 г. и в частност тяхното връчване и липсата на подадена жалба срещу тях, са ирелевантни за настоящия спор, който касае издадени Разпореждания по чл.54ж ал.1, ал.2 т.1 и по ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО с адресат жалбоподателя. Изрично е посочено, че тези ЗП са влезли в законна сила на 19.10.2024 г., който факт не се оспорва от жалбоподателя. В настоящото производство не може да се осъществи косвен контрол, касаещ начинът на връчване на друг акт, който не е предмет на настоящото производство, и защо този акт не е бил обжалван от неговия адресат.

Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че произнасянето на административния орган с едно Решение по две подадени пред него жалби е процесуално нарушение. В настоящата хипотеза адресат на всички разпореждания, които са оспорени по административен ред пред Директора на ТП на НОИ [населено място] е жалбоподателят и всичките касаят установяване на право на парично обезщетение за безработица възникнало или не за жалбоподателя, както и дали сумите за това обезщетение са получени добросъвестно, като единствената разлика е в периодите, за които е отпуснато това обезщетение, поради което не е налице пречка административният орган да се произнесе с едно решение по предявените две жалби.

С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаване на оспорения в настоящото производство акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, че атакуваното решение е издадено в изискуемата писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл.59 ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл.117 ал.3 от КСО, като съдържа фактически и правни основания. Неоснователно се твърди, че решаващият орган се е позовал на събрани пред него доказателства, които не са относими за жалбоподателя, без да е обсъдил факти и обстоятелства, касаещи полагания труд от жалбоподателя в процесния период при осигурителя. Видно от мотивите на атакуваното решение, Директорът на ТП на НОИ [населено място], с оглед на правомощията си по чл.35 и чл.36 АПК и служебното начало в административния процес, е изяснил напълно спора относно трудовите функции на жалбоподателя при осигурителя „Бехи-Бехидже Хюсню“ ЕООД [населено място], извършил е обстоен анализ на спорните факти и обстоятелства, като е провел пълно доказване в хода на административното производство, на базата на писмените и гласните доказателства по случая. Извършваната от дружеството-осигурител дейност, а именно „Счетоводни и одиторски дейности, данъчни консултации”, като тази дейност се осъществявала предимно от управителката Б. Х., като за определени периоди от време в дейността на дружеството технически помагали дъщеря й Д. Н. М. и снаха й А. С. М., които били назначени на работа като технически изпълнители, и които не знаели за други лица, назначени по трудов договор при осигурителя, е само един от фактите, констатирани от органа и този факт е обсъден в съвкупност с всички доказателства събрани от органа в хода на административното производство по издаване на обжалвания административен акт. Конкретно е обсъдено в мотивите на атакуваното решение длъжността, на която е бил назначен жалбоподателя, а именно като „чистач-хигиенист“, обясненията както от жалбоподателя, така и от лицата, назначавани в дружеството, които са противоречиви и същите не посочват други лица, осъществявали трудова дейност. Изрично е посочено в решението, че жалбоподателят е дал обяснения за полагания от него труд при дружеството, като е посочил, че е назначен на 21.05.2018 г. и не сочи, че е съществувало трудово правоотношение за периода 23.09.2014 г. - 30.09.2014 г. с осигурителя „Бехи - Бехидже Хюсню“ и съответно да е упражнявал трудова дейност, както и не си спомня данни за конкретни лица, с които е контактувал и не знае какво са работили.

Съдът намира, че оспореното решение е постановено и в съответствие с материалния закон, поради следните съображения:

По силата на чл.54л от КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

На следващо място, според приложимата в конкретния случай разпоредба на чл.54а, ал.1 от КСО правото на парично обезщетение за безработица възниква за лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава; и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс.

Разпоредбата на чл.54а ал.4 от КСО постановява, че ПОБ се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако заявлението за отпускане на ПОБ е подадено в тримесечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок от 7 дни от тази дата.

Съгласно чл.10 ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. "Осигурено лице" по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност по декларираното трудово правоотношение, като наличието на сключен трудов договор, т. е. възникването на трудово правоотношение не е единственото и необходимо условие за възникване на осигурително правоотношение, което е основание за изплащане на парично обезщетение, изчислено по данните, подадени по реда на чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Не съществува идентичност на трудовото и осигурителното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО, основанието за възникване на осигурително правоотношение е упражняването на трудова дейност, за която се дължат осигурителни вноски, част от които са за сметка на осигуреното лице. В този смисъл е и установената съдебна практика на ВАС.

В случая, след извършени служебни проверки е преценено от административния орган, че жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от КСО и не се явява осигурено лице по смисъла на §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО за процесните периоди, а именно за периода от 23.09.2014 г. до 30.09.2014 г. и за периода от 22.05.2018 г. до 30.05.2018 г.

В депозираната жалба не се оспорват фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно наличието на трудов договор, сключен между жалбоподателя и осигурителя, периодът и размерът на изплатените парични обезщетения за безработица, както и основанията за възникване на правото за получаване на този вид обезщетение. Оспорва се само констатацията, че жалбоподателят не е осъществявала трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд като „чистач-хигиенист“. Следователно, единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателят е упражнявала труд през декларираните периоди.

В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателят не е престирала работната сила при упражняване на конкретна трудова функция. По делото не се установи реално полаган труд с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършване трудови действия, съответни на длъжностна, на която е била назначен жалбоподателя в процесните период, а именно „чистач-хигиенист“, и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради това, изводът на административния орган, че не е упражнявана трудова дейност е съответен на приложимите материалноправни разпоредби.

Доказателствената тежест за установяване на реално положения труд е на самото лице - в този смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г. В тази връзка с оглед дадените указания от съда по разпределение на доказателствена тежест от жалбоподателя бяха ангажирани гласни доказателствени средства - разпит на свидетелите Т. М. Х. - брат на жалбоподателя и Е. Н. И.. В показанията си и двамата свидетели единствено конкретно сочат, че жалбоподателят е работил при дружеството като чистач, без обаче да конкретизират конкретно в какво се е изразявало чистенето, конкретно в кои периоди е бил назначен жалбоподателя и съответно упражнявал трудовата дейност, размер на възнаграждението. Съдът намира, че показанията на тези свидетели не установяват по категоричен начин, че жалбоподателят е полагал труд в дружеството като „чистач-хигиенист“, тъй като същите са общи и не се подкрепят от доказателствата по делото. В случая и от извършените проверки от НОИ на осигурителя се установява липса на факти и доказателства за упражняване на трудова дейност в посочените периоди.

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10 ал.1 във вр. с чл.4 или чл.4а ал.1 от КСО, §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО и даденото тълкуване на последните в множество решения на ВАС - Решение №10621 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. №7905/2021 г., Решение №3285/11.03.2021 г. постановено по адм. д. №13619/2020 г. на ВАС; Решение №6043/19.05.2021 г., постановено по адм. д. №3822/2021 г. на ВАС, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателя и същия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и съответно подаване на заявлението за парично обезщетение за безработица не е имал качеството на "осигурено лице". Установените факти и обстоятелства сочат, че без правно основание са декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и отпускане на парични обезщетения от ДОО, до каквито изводи са достигнали и контролните органи. В случая проверките по разходите на ДОО на търговското дружество-осигурител е приключила с издаване на Задължителни предписания №ЗД-1-27-01716343/03.10.2024 г. за заличаване на данни, включително и за жалбоподателя и те са били служебно заличени, след като е установено, че тези лица нямат качеството на осигурени лица по декларираните трудови правоотношения с дружеството. Въз основа на тези задължителни предписания, са предприети действия от контролните органи на ТП на НОИ [населено място], в рамките на предоставената им от закона компетентност, за служебно заличаване на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО. Предвид гореизложеното и след като реално не е осъществена трудова дейност от жалбоподателя, не е възникнало осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение. Жалбоподателят не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение. При това положение същият няма право на обезщетение, каквото не оспорва и че е получил. Както бе посочено и по-горе, съгласно чл.54л от КСО отпускането и изчисляването на ПОБ се извършва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1 подадени в осигурителя, поради което и при наличие на нови данни за длъжностното лице възниква основание за извършване на нова преценка на правото на ПОБ по конкретно подаденото от лицето заявление. Това е разпоредено с оспорените в настоящото производство разпореждане [номер]-00-1177-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-1177-1 от 13.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 13.51 лв. дневно; разпореждане [номер]-00-1177-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-1177/06.08.2018 г., подадено от жалбоподателя; разпореждане [номер]-00-203-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-203-1 от 04.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 10.59 лв. дневно; разпореждане [номер]-00-203-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№272-00-203/21.10.2014 г., подадено от жалбоподателя. Разпорежданията са издадени при наличието на посочените в закона предпоставки за това и са материално законосъобразни. До същия извод е достигнал и Директорът на ТП на НОИ [населено място] в издаденото от него решение.

Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10, ал.1, вр. чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателя и същият е получил парично обезщетение за безработица без правно основание.

Съобразно регламентацията на чл.114 ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Добросъвестността по смисъла на чл.114 ал.2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. В настоящия казус жалбоподателя се позовава на наличието на трудово правоотношение и полагането на труд по него, което обаче не отговаря на истината, понеже, видно от данните по делото, реално полаган труд не е бил налице. Това обстоятелство е било известно на оспорващия и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у него при получаването на паричните обезщетения по чл.54а от КСО. В този смисъла са и издадените разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2 283.19 лв. - главница и 1 628.50 лв. - лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО и разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в частта, с която жалбоподателят е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2015 г. /за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г./ в размер общо на 1 366.27 лв., от които главница - 656,58 лв. и лихва - 709,69 лв., начислена по реда на чл.113 от КСО. Разпорежданията са издадени при наличието на посочените в закона предпоставки за това и са материално законосъобразни. До същия извод е достигнал и Директорът на ТП на НОИ [населено място] в издаденото от него решение.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не са изпълнени изискванията на чл.54е ал.1 и ал.3 от КСО, тъй като посочената норма регламентира хипотезата на възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица, докато в случая органът се е позовал на чл.54ж ал.3 и чл.114 от КСО, тъй като са налице основанията за възстановяване на недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място] в обжалваната му част по пункт І и пункт ІІІ, е законосъобразно, а жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на Т. М. Х., с [ЕГН], от [населено място], област Шумен, [улица], чрез пълномощник адвокат В. П. при ШАК, против Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] в частта по пункт І и пункт ІІІ, с която е: I.Отхвърлена жалбата му с вх.№1012-27-71 от 02.04.2025 г. и жалбата му с вх.№1012-27-72 от 02.04.2025 г. срещу разпореждане [номер]-00-1177-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-1177-1 от 13.06.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на ръководителя на осигуряването за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 13.51 лв. дневно; срещу разпореждане [номер]-00-1177-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-1177/06.08.2018 г.; срещу разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.3 във вр. с чл.114 ал.1 от КСО Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 31.05.2018 г. до 30.01.2019 г. в размер на 2 283.19 лв. - главница и 1 628.50 лв. - лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО; срещу разпореждане [номер]-00-203-2 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.2 т.1 от КСО е отменено разпореждане [номер]-00-203-1 от 04.11.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 01.10.2014 г. до 31.03.2015 г. в размер на 10.59 лв. дневно; и срещу разпореждане [номер]-00-203-3 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.10 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№272-00-203/21.10.2014 г. III.Потвърдено е разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в останалата част, с която Т. Х. е задължен да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за 2015 г. /за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г./ в размер на 1 366.27 лв., от които главница - 656,58 лв. и лихва - 709,69 лв., начислена по реда на чл. 113 от КСО.

Разноски не се присъждат.

Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Т. М. Х. срещу Решение №2153-27-103/16.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място] в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-00-1177-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица и в частта, с която е Потвърдено разпореждане [номер]-00-203-4 от 11.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно чл.119 от КСО във вр. с чл.117 ал.1 т.2 буква "б" от КСО.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.