Р Е Ш Е Н И Е
49 26.03.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Двадесет и шести февруари 2020
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 359 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по смисъла на чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 535, чл. 536 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба Д.В.Ч.,***, със съдебен адрес:***-
чрез адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу А.И.М.,***, сочи, че
ответникът е издал в полза на ищцата Запис на заповед, с който безусловно се е
задължил да й заплати при предявяването сумата от 15 000,00лв., без
протест и разноски.
В исковата молба се твърди, че на предявявнето-
06.08.2018г., М. не е изпълнил задължението си, поради което ищцата Ч. е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение. Сочи, че по заявлението е образувано ч. гр. дело № ***/2018г. по
описа на Районен съд Панагюрище и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 661/07.12.2018г., ведно с изпълнителен лист. Ищцата твърди, че при
връчването на съдебните книжа чрез ЧСИ Д.С.по образуваното от нея изп. дело № **************,
М. е оспорил заповедта за изпълнение.
Д.В.Ч. моли съда
да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на А.И.М.,
че същият дължи на ищцата сумата от 15 000,00 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение- 29.10.2018г., до
окончателно изплащане на вземането.
Моли да бъде приложено служебно ч.гр.дело № ***/2018 г.
по описа на Панагюрския районен съд.
Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
Не представя писмени доказателства.
В законоустановения срок ответникът А.И.М. представя
писмен отговор на исковата молба, в който твърди, че предявената от Д.Ч. искова
молба е неоснователна. Сочи, че действително е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение при връчването й от ЧСИ Д.С., по
образуваното при нея изпълнително дело № **************. Ответникът твърди, че
представеният от ищцата Запис на заповед е нищожен, тъй като от него не става
ясно дали това е запис на предявяване или на падеж, понеже в графата „падеж“ е
посочено- на предявяване -16.07.2018г.- 06.08.2018г. Ответникът разсъждава
защо, ако записът на заповед е не предявяване, в него са посочени две дати на
падеж. М. твърди, че никога не е получавал от Д.Ч. сумата от 15 000,00лв.
Сочи, че записът на заповед е абстрактна сделка, като абстрактният характер на
менителничните сделки не е абсолютен и не дава основание той да се разглежда
откъснато от каузалното отношение между страните, понеже не може да има сделка,
лишена от основание. Ответникът счита, че ищцата следва да докаже
съществуващите каузални отношения с М., като основание за издадения Запис на
заповед, а в исковата си молба Ч. не сочи наличието на основна сделка, във
връзка с която да е издаден процесния Запис на заповед. М. твърди, че
претенцията на ищцата се основава само на наличието на валиден от формална
страна документ и не зависи от съществуването на основна сделка, което я пряви
неоснователна. Според ответника, никога не е имал каквито и да било договорни
отношения с Ч.. Твърди, че е имал такива с брат й- Л. В. В., който живее в град
Варна, като именно поради договорни отношения с брат й е подписал Запис на
заповед с Ч., понеже нейното местоживеене е по- близо с това на ответника. М.
твърди, че с ищцата се е виждал само при подписването на процесния запис на
заповед, когато Ч. го е накарала да подпише, че записът на заповед му е
предявен на 06.08.2018г., което не отговаря на истината.
Моли да бъде допуснат един свидетел при режим на
довеждане в открито съдебно заседание, който ще установява отразеното в
писмения отговор на исковата молба.
Претендира сторените съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание, редовно призована, ищцата Д.В.Ч. не
се явява. Вместо нея се явява процесуалния й представител, адвокат П. М. от
ПзАК.
Ответникът А.И.М., редовно призован, не се явява, не
изпраща представител. Изпраща молба.
По делото са разпитани свидетелите Л. В. В. и В. М. М..
От представения по ч. гр. дело № 1523/2018 г. по описа на
Районен съд Карлово Запис на заповед, издаден на 16.07.2018 г. е видно, че А.И.М.
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на Д.В.Ч. сумата от
15 000,00 лв., с падеж на предявяване през периода от 16.07.2018 г. до
06.08.2018 г., в гр. Б., ул. „***“ № **,
без разноски и без протест.
От разпита на свидетеля Л. В. В., чиито показания съдът
цени отчасти, първо, защото същият не е очевидец на процесното издаване на
запис на заповед и второ, защото същият е брат на ищцата Д.В.Ч., се установява,
че Л. В. познава ответника А.М. от 4 години, като от 2 години му е приятел, на
когото свидетелят е осигурявал пари назаем. Установява, че Д.В.Ч. ***, като от
дома й, на процесната дата, ответникът е взел претендираната сума, в
присъствието на своята приятелка и на шофьора му.
От разпита на свидетеля В. М. М., чиито показания съдът
цени отчасти, поради липса на лични впечатления у свидетеля, се установява, че
той лично е посещавал село С., за да бъдат предадени суми на ответника А.М.,
който дължи пари и на свидетеля Л. В..
По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-
графологична експертиза, от която се установява, че процесният запис на заповед
представлява типова бланка, изготвена на хартия формат А4, като печатният текст
е набран на компютър, разпечатан на компютърно печатащо устройство, а на
определените места, със синя химикална паста, са нанесени данните на лицето,
издател на документа и, сумата- с цифри и букви. Посочено е, че под текста е
положен щемпелен печат на Районен съд Карлово. Вещото лице сочи в заключението,
че почеркът, отразен в подписите за „издадел“ и „издадел – платец“, както и
датата на издаване – 16.07.2018 г., сумата от 15 000,00 лв. и останалите
реквизити на записа на заповед е слабо обработен, прост почерк. Същият се
характеризира със средна степен на разтегнатост, интервалът между думите е
малък, а линията на писане варира от вълнообразна до праволинейна, със слабо
изразена възходяща тенденция. В заключението си вещото лице стига до извода, че
основният ръкописен текст, без името „Д.В.Ч.“ и ръкописният текст в отпечатка
от правоъгълен щемпелен печат, положен под запис на заповед с дата на издаване
16.07.2018 г., за сумата от 15 000,00 лв., с издател А.И.М. е изпълнен от А.И.М..
От заключението се констатира, че подписите за „издател“, и за „издател-платец“
в същия запис на заповед са положени от ответника А.И.М..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установи, че на 16.07.2018 г. ответникът А.И.М. е издал в полза на
ищцата Д.В.Ч. запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил
да заплати на ищцата сумата от 15 000,00 лв., с падеж на предявяване през
периода от 16.07.2018 г. до 06.08.2018 г., без разноски и без протест.
По делото се установи, че записът на заповед е станал
повод за предявяване от страна на ищцата на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, което от своя страна е станало основа за
образуването на ч. гр. дело № 1523/2018 г. по описа на Районен съд Карлово.
Това дело е прекратено от същишя съд на основание чл. 118 от ГПК и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд Панагюрище, поради наличието на данни,
че постоянният и настоящ адрес ***. Така, в Панагюрския районен съд е
образувано ч. гр. дело № ***/2018 г., по описа на Панагюрския районен съд и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
661/07.12.2018 г. по описа на същия съд, на което ответникът А.М. е възразил,
по реда на чл. 414 от ГПК.
По делото не се събраха никакви писмени или гласни
доказателства, че е извършено плащане по процесния запис на заповед. Не се
събраха доказателства и за това, че ответникът М. не дължи сумата от
15 000,00 лв. на ищцата, както и че ищцата Ч. не е предала на визираната в
записа на заповед дата, претендираната от нея сума от 15 000,00 лв.
Съдът счита, че от изготвената, приета и неоспорена от
страните съдебно- графологична експертиза безспорно се установи, че именно
ответникът А.И.М. е попълнил основия ръкописен текст в записа на заповед, освен
името „Д.В.Ч.“, като изрично е положил подпис на „издадел“ и „издател-платец“ в процесния запис на
заповед.
По делото не се събраха никакви доказателства, че между
страните липсват каузални взаимоотношения, чието отсъствие да обуславя
настъпването на менителничния ефект на процесния запис на заповед.
Съдът
счита, че предявеният по смисъла на чл. 422, от ГПК, във вр. с чл.535 от Търговския
закон, установителен иск за сумата от 15 000,00 лв., което задължение произтича от Запис на
заповед, издаден на 16.07.2018 г. в град Б., общ. Карлово, с падежна дата 16.07.2018 г. до 06.08.2018 г., е основателен и същият
следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника А.И.М. да
заплати на Д.В.Ч. сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 2200,00
лв., която сума представлява сбор от държавна такса в размер на 600,00 лв.,
депозит за изготвяне на съдебно -графологичната експертиза, в размер на 300,00
лв., и адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00лв.
С оглед
горното и на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 535 от Търговския закон, Панагюрския районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че между Д.В.Ч., с ЕГН- **********,***, срещу А.И.М., с ЕГН- **********,***, съществува облигационно правоотношение, съгласно което А.И.М., с ЕГН -********** дължи на Д.В.Ч., с ЕГН- ********** заплащането на сумата от 15 000,00 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляваща задължение по издаден запис на заповед от 16.07.2018 г., без
протест и разноски, с падеж – на предявяване от 16.07.2018 г. до 06.08.2018 г.,
в град Б., общ. Карлово, ул. „Втори юни“№ 19.
ОСЪЖДА А.И.М., с
ЕГН- ********** ***, да заплати на Д.В.Ч., с ЕГН **********,***, сторените съдебно- деловодни разноски в размер на размер на
2200,00 лв. (две хиляди и двеста лева), която сума представлява сбор от
държавна такса в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева), депозит за изготвяне
на съдебно графологичната експертиза, в размер на 300,00 лв. (триста лева) и
адвокатско възнаграждение в размер на 1300,00 лв. (хиляда и триста лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: