Определение по дело №261/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 348
Дата: 23 май 2019 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20193000500261
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

348

 

Гр.Варна, 23. 05.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 23. 05.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                                                                               Мария Маринова                                               

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. №261  по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 220, пр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Г.М., подадена чрез адв. М.Д., против определение № 1101/03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 284/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за привличане на третите лица Ю. Т. К., Р. К. К. и Й. Н. Т. в производството по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС.

Жалбоподателят е сочил, че определението на окръжния съд е неправилно като „незаконосъобразно, немотивирано и несправедливо“ и е молил за отмяната му, за конституране на третите лица и за приемане за съвместно разглеждане на предявени срещу тях „регресни искове“.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, редовна е и допустима при изрично предвидена в чл.220 ГПК възможност за въззивно обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следите съображения:

 С обжалваното определение, окръжният съд е оставил без уважение искането на ответника М.М., обективирано в отговора му на исковата молба, за привличане на негова страна на трети лица помагачи – Ю. Т. К., Р. К.. К. и Й. Н. Т..

Съгласно разпоредбата на чл. 219, ал.1 от ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Съгласно чл. 218 ГПК, трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза. Следователно, условието за привличане на трето лице е това трето лице да има интерес от привличането, който се определя от постановяване на решението в полза на страната, поискала привличането. Т.е. привличащата страна трябва да има интерес от привличането, а лицата, които могат да бъдат привлечени, са тези които могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна. Материалноправните отношения, които са повод за встъпване на трето лице помагач по делото, за да помага на едната или другата страна в процеса са и основание за привличане на трето лице помагач също конкретно от едната или от другата страна. Преценката дали ответникът има правен интерес от привличане на трето лице помагач се прави по отношение на него с оглед на установените между страните правоотношения и затова тя е конкретна. Привличащата страна и привлеченото лице трябва да имат общ интерес, решението да е изгодно за привличащия.

В случая жалбоподателят М.Г.М. е ответник по гр.д.№284/17г. по описа на ВОС, образувано по предявените срещу него и срещу Г. М.Г. от Б.К.Б. искове за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№64/27.10.2014г., сключен между М.Г.М. и Г. М. Г. от една страна като продавачи и Б.К.Б. – от друга като купувач, с предмет самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.87.11.6 по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., на осн. чл. 87, ал.3 от ЗЗД и за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца: 1/ сумата от 80 183лв., представляваща заплатена цена при продажбата на недвижимия имот; 2/ сумата от 1 560лв., представляваща сторените от ищеца разноски по сключване на горепосочения договор; 3/ сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - физически и психически увреждания (посочени конкретно по видове) от поведението на ответниците, на осн. чл.189, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане. Делото е било спряно до приключване на  производството по гр.д.№2954/15 г. на ВОС, образувано по предявен от Ю. Т.К. против Б.К.Б. иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да й предаде владението върху собствения й недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3512.87.11.6, в което като трето лице помагач е бил привлечен от ответника Б. настоящия жалбоподател М.. С влязло в сила на 25.02.2019 г. съдебно решение предявеният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС е бил уважен, а производството по гр.д.№284/17г. по описа на ВОС – възобновено. Междувременно на 19.02.2019 г., докато производството по делото е било спряно, ответникът М. е депозирал чрез особения си представител отговор на исковата молба, с който е заявил и искането си за привличане в производството на посочените от него лица като трети лица помагачи и искане за приемане на обратни искове срещу тях. Идентично искане, М. чрез адв. Д., е заявил и в депозирания на 25.02.2019 г. втори отговор на исковата молба. Искането си за привличане на помагачите, М. е обосновал със следните обстоятелства: Привличането на Ю.Т. К. било затова, че тя не декларирала в срок имота и така допуснала чичо й Р. К. да се сдобие след смъртта на наследодателя й (баща й Т. К.) с удостоверение за данъчна оценка и да прехвърли имота на свое име, което довело до последващата му продажба на М.; не заявила претенции за имота в продължение на години, с което затвърдила у М. увереността, че е единствен собственик на имота; посочила погрешен адрес в исковата си молба и не вписала исковата молба, с което допуснала разпореждане с имота; С тези действия Ю. К. причинила вреди на Б.Б., М.М. и Г. Г.. Привличането на Р. К. К., М. е обосновал с това, че същият го въвел в заблуждение, че е единствен собственик на имота, а привличането на Й. Н. Т. (майка на Р. К., баба на Ю. Т. и ползвател на имота към датата на сделката между Р. К. и М.М.) - с това, че е поддържала заблуждение у М., че Р. К. е единствен собственик на имота. Спрямо всяко от трите лица М. е посочил, че предявява обратен иск с размер „стойност на имота по НА плюс претендирани от страна на ищеца неимуществени вреди/пропуснати ползи/ и разноски по делото“.

Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход от делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. Конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. В случая с оглед изложените твърдения от М., такъв резултат не може да бъде постигнат с привличането на Ю. Т. К., Р. К. К. и Й. Н. .Т като негови помагачи по предявените срещу него искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл. 189 ал.1 ЗЗД. Изложените от М. твърдения са причинени му от третите лица вреди, вследствие на конкретно посочени като извършени от всяко от тях действия. Няма твърдения за наличие на такива материалноправни правоотношения, които да обосновават интереса на третите лица от встъпването им в процеса, за да помагат на М. за благоприятен за него резултат от делото (представляващи такива и за привличането им в него) и които да позволяват при неблагоприятно решение по главния иск, ответникът да предяви исковете си против всяко от тях и те да бъдат подчинени на мотивите на постановеното решение. Твърдения, обосноваващи правна възможност, чрез участието им в процеса третите лица да съдействат за постановяване на благоприятно за ответника съдебно решение по спора по чл. 87, ал.3 ЗЗД и чл.189, ал.1 от ЗЗД, което да въздейства и върху тяхното правно положение, като предотвратят евентуална регресна отговорност или обвързаност от решението, няма изложени. Ответникът не е обосновал и твърдения за наличие на общ с третите лица интерес, решението да е изгодно за тях.

 Доколкото твърдения в посочения смисъл липсват в молбата за привличането, наведените в частната жалба оплаквания са неоснователни. Допълнително изложените в частната жалба съображения също не обосноват такъв правен интерес от привличането на трите лица като помагачи на М. по делото, включително и за наличие на възможност за предявяване на регресни искове, каквито не са претенциите за причинени му от третите лица вреди.

Липсата на правен интерес от привличането на Ю. Т. К., Р. К. К. и Й. Н.Т., като помагачи в процеса на страната на ответника, води до извода за неоснователност на искането му.

В този смисъл, като е оставил без уважение молбата на М.Г.М. за привличане на Ю. Т. К., Р. К. К. и Й. Н. Т. като негови помагачи в производството по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС, окръжният съд е процедирал правилно и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Затова и по изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1101/03.04.2019 г., постановено по гр.д. № 284/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата М.Г.М. за привличане на третите лица Ю. Т. К., Р. К. К.и Й. Н. Т. в производството по гр.д. № 284/2017 г. по описа на ВОС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: