РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20233001000513 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, образувано по жалба на С. К. Д. от гр. Ш. и И. Л. Д. от
гр. Б. срещу решение № 68/13.03.2023 г. по търг. дело 143/2022 г. по описа на Окръжен съд -
Шумен, с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД /с
предходно наименование „Свети Георги Груп“/ ЕИК ********* със седалище гр. София,
сумата от 65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва, общо сумата от 80 000 лв.,
дължима по договор за потребителски кредит № HL 34948 от 17.03.2008 г. сключен между
„Юробанк България„ АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България” АД/ и С.
К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници, представляваща част от цялото задължение в размер
на 267 318.00 лева от които 140 398,26 лв. главница, 117 920,98 лв. лихви за периода от
17.03.2008 г до 27.03.2020 г., 2459,12 лв. разноски, законна лихва върху главницата от
27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в размер на 78 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 80
000 лв., считано от 8.04.2022 г. до окончателното заплащане, както и сумата от 3 400 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон, необосновани изводи и
нарушение на процесуалните правила.
В писмен отговор, насрещната страна „КОЛЕКТ БГ“ ЕАД, със седалище гр. София,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от
„КОЛЕКТ БГ“ /с предходно наименование „Свети Георги Груп“/, ЕИК ********* със
седалище гр.София срещу С. К. Д. /Д./ от гр.Ш. и И. Л. Д. от гр. Благоевград, искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, за заплащане на сумата от
65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва, за периода 17.03.2008 г. – 16.02.2021 г.,
1
претендирани по договор за потребителски кредит № HL 34948 от 17.03.2008 г. сключен
между „Юробанк България„ АД /предишно наименование „Юробанк и еф джи България”
АД/ и С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. като съдлъжници, представляваща част от цялото задължение в
размер на 267 318.00 лева от които 140 398.26 лв. главница, 117 920.98 лв. лихви за периода
от 17.03.2008 г до 27.03.2020 г., 2459.12 лв. разноски, законна лихва върху главницата от
27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в размер на 78 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаванена исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът „КОЛЕКТ БГ“ /с предходно наименование „Свети
Георги Груп“/ твърди, че между „Юробанк България“ АД и ответниците С. К. Д. /Д./ и И. Л.
Д. като съдлъжници е сключен договор за потребителски кредит № HL34948 от 17.03.2008 г.
По силата на този договор на двамата съдлъжници е предоставена в заем сумата от 90 000
лв. На 27.03.2020 г. между „КОЛЕКТ БГ“ АД /предходно наименование „Свети Георги
Груп"/, ЕИК *********, и Търговска банка „Юробанк България“ АД, е сключен договор за
цесия, с нотариална заверка на подписите рег. № 907/27.03.2020 г. на нотариус В. К.-Т., peг.
№ ХХХ на Нотариалната камара с район на действие PC-София, по силата на който „Колект
БГ” АД е придобил вземанията на банката срещу С. Д. /Д./ и И. Д. по Договор за банков
кредит № HL34948 от 17.03.2008 г. и сключените към него допълнително споразумение от
19.03.2009 г., допълнително споразумение от 24.03.2010 г.. В исковата молба се сочи, че към
момента на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, вземанията на цесионера
„КОЛЕКТ БГ“ АД, по договора за банков кредит е в общ размер на 263114.53 лв.,
формирани, както следва - 140 398.26 лв. главница, 117 920.98 лв. лихви за периода от датата
на усвояване на кредита до 27.03.2020 г. и 2459.12 лв. разноски. Твърди, че цесията е
съобщена на длъжника С. Д. /Д./ на 15.09.2020 г., а на съдлъжника И. Л. Д. е съобщена на
16.02.2021 г.
Позовава се на обявена предсрочна изискуемост на кредита с писмо с обратна
разписка до длъжниците от 16.02.2021 г. Ищецът счита, че е изпълнил добросъвестно
задължението си да уведоми длъжниците за цесията и за предсрочната изискуемост на
вземанията по договора, като е изпратил писма до тях на посочените в договора адреси.
Заявява, че изрично е уведомил и втория длъжник на новия му адрес в гр. Благоевград.
Според ищецът с подаването на жалби срещу заповедта за изпълнение длъжникът се счита
валидно уведомен. Ищецът прави извод за знание у длъжниците за прехвърлянето на
вземането и от факта на учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 20
том 2 дело 1022/2008 г. на Агенция по вписванията Шумен, върху търговски обект магазин в
гр. Шумен ул. „Лозенград“ № 4 с идентификатор № 83510.668.65.11.3. Ищецът подкрепя
този свой извод и с обстоятелството, че в този нотариален акт изрично е отразено, че
длъжниците дължат главница в размер на 90 000 лв..
Излага, че е инициирал изпълнително производство, въз основа на издаден
изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, за
принудително удовлетворяване на вземането му от длъжниците. Ищецът аргументира
правния си интерес от провеждане на настоящите искове, доколкото издадените срещу
длъжниците изпълнителни листи и заповеди за незабавно изпълнение са обезсилени от съда.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съдът да осъди двамата ответници солидарно
да заплатят на ищеца сумата от 65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва за периода
от 17.03.2008 г. до 16.02.2021 г. по договор за кредит HL34948 от 17.03.2008 г. сключен
между С. К. Д. /Демиревска/ и от И. Л. Д. като съдлъжници и цедиран на „Колект БГ“ АД по
силата на договор за цесия от 27.03.2020 г., представляваща част от цялото задължение в
размер на 267318 лева образувани, както следва 140 398.26 лв. главница, 117 920.98 лв.
лихви за периода от 17.03.2008 г. до 27.03.2020 г. и 2459.12 лв. разноски, както и законна
лихва върху главницата от 27.03.2020 г. до 1.04.2022 г. в размер на 78 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума считано от датата на завеждане на иска до окончателното
заплащане, като се присъдят и разноските по делото.
Двамата ответници С. К. Д. /Д./ и И. Л. Д. в срок са депозирали два отговора, с които
оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Ответниците посочват, че не са
2
уведомявани за извършените цесии. В този смисъл цесиите, включително и последната, не
са произвели действие по отношение на ответниците. Поради това, сочат, че титуляр на
задължението остава цедента. Навеждат твърдения, че по делото липсват доказателства за
надлежно им уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията към нов кредитор -
ищцовото дружество, поради което правата на последното да търси вземанията си от тях
намират за непротивопоставими. Заявлението в исковата молба, че цесията е съобщена на
длъжника С. Д. /Д./ на 15.09.2020 г., се оценя като невярно и недоказано.
Твърдят, че са извършвали плащания на дължимите вноски по договора за
потребителски кредит до 20.04.2010 г., след което поради постоянно увеличаващата се
вноска и икономически затруднения не успели да погасят задълженията си. Оспорват
индивидуализацията на вземането в исковата молба, според тях неясен остава начина, по
който се формира процесната сума за главница, не са посочени като размери и периоди на
падежиралите и непадежиралите вноски по кредита. Позовават се на потребителска
закрила, тъй като се легитимират като потребители по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП.
Твърдят, че са налице неравноправни клаузи в потребителския договор между страните и в
частност на уговорка касаеща формирането на възнаградителната лихва и правомощието на
банката едностранно да променя размера , наказателната лихва и поемането на валутния
риск. Смятат, че тази неравноправност дава отражение и върху валидността на целия
договор за кредит. Правят възражение за нищожност на приложените допълнителни
споразумения към договора с оглед преоформянето на кредитното задължение, чрез
прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва. Смятат, че с уговорките в допълнителните
споразумения се стига до договореност на вземане за лихва върху лихвата, представляващо
анатоцизъм, което квалифицират като недопустимо.
Конкретно отправят възражение за нищожност на основание чл. 143, т. 9. т. 10. т.11,
т. 12. т. 14, т. 18 вр. чл. 146 ЗЗП, на клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал.
2 и ал. 3, чл. 7, ал. 2 и чл. 23 от договора за потребителски кредит, уреждащи начина на
формиране на възнаградителната и наказателната лихви, падежа на погасителната вноска по
кредита, когато същият съвпадне с неприсъствен ден, и отнасящи се до валутата на
погасяване на кредита и поемането на валутния риск, като във връзка с последните твърдят,
че кредитът реално е предоставен в лева. Видно от горните уговорките между страните по
кредита, паричен поток от кредитодателя към кредитополучателите в швейцарски франкове
не бил налице, като швейцарският франк бил само „валута на сметката“, а не „валута на
плащането“ към момента на усвояване на кредита. Действителното предоставяне и
усвояване на кредита било в лева. Ответниците правят и възражение, че договорът за цесия
от 09.04.2008 г., по силата на който вземането по процесния договор за кредит било
прехвърлено от банката на „Бългериън Ритейл С“ АД, бил нищожен на основание чл. 26, ал.
2, предл. пето ЗЗД като абсолютно симулативен, доколкото липсва намерение у страните по
него за обвързване с правните му последици. Твърдят погасяване на претендираната сума от
65 000 лв. главница и 15 000 лв. договорна лихва за периода от 17.03.2008 г. до 16.02.2021 г..
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в преклузивните срокове по чл. 259, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 269
ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По възраженията за наличие на съществени процесулани нарушения от страна на
3
първоинстанционния съд, касаещи събиране на писмени доказателства, които не са били
представени с исковата молба следва да се има предвид, принципа, че съдът съдейства на
страните за изясняване на делото от фактическа страна. Конкретен израз на този принцип е
разпоредбата на чл. 146 ГПК, според която първоинстанционният съд е длъжен да извърши
доклад по делото. След като съдът посочи кои права и кои обстоятелства се признават и кои
обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва кои от посочените
правнорелевантни факти подлежат на доказване от ищеца и кои от тях подлежат на
доказване от ответника, съответно за кои от тях не се сочат доказтелства. За последното се
дават указания съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК. Едва след това страните са длъжни да изчерпят
доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, дадените указания и
доклада и от този момент настъпва преклузията да се твърдят нови факти и обстоятелства и
да се сочат нови доказателства, освен ако не са налице условията на чл. 147 ГПК. В
конкретния случай с доклада по делото по чл. 140 ГПК, съдът е дал указания и е събрал
необходимите за изясняването на спора доказателства. Обстоятелството, че ищецът не е
представил с исковата молба двете приложения към договора и погасителния план, не
лишават същия да стори това в по-късен момент, а в конкретния слуяай, това е било сторено
в указаните от първоинстанционния съд с протоколно определение от 15.11.2022 г., срокове.
Като безспорно между страните в настоящото производство следва да се отдели
факта, че между „Юробанк и Еф Джи България“ АД, от една страна и С. К. Д. и И. Л. Д.,
действащ чрез пълномощник С. К. Демиревска, на 17.03.2008 г., е сключен договор за
потребителски кредит HL34948. По договора банката се явява кредитодател, а физическите
лица кредитополучатели. По силата на този договор банката е предоставила парична сума в
швейцарски франкове в размер на равностойността на 90000 лв., определена по курс
„купува“ за швейцарски франк към лева на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на
усвояване на кредита. Изрично като цел на кредита в чл.1, ал.1 от договора е посочено, че
той е за текущи нужди. Неразделна част от договора за кредит е посоченото в чл.1, ал.2 от
същия, приложение №1, с подписването на последното се удостоверява и датата на
усвояване на кредита, съгласно чл.5, ал.1 изр.2 от договора. Съгласно чл.1, ал.3 от договора,
лицата по него са се задължили солидарно спрямо кредитодателя. Разрешеният кредит е
усвоен по сметка посочена в чл.2, ал.1 от договора, открита на името на С. К. Д.. Договорена
е лихва в размер на сбора от базисния лихвен процент на банката по жилищни кредити
плюс надбавка от 1,65 %. Към момента на сключване на договора, лихвата била договорена
в размер на 4,5 % /в този смисъл, чл. 3 от договора/. При просрочие е договорена лихва за
забава представляваща лихвата върху редовната главница плюс наказателна надбавка в
размер на 10 пункта /в този смисъл, чл. 3 ал. 3 от договора/. Срок за погасяване на кредита е
определен на 300 месеца.
Страните са договорили и начин на погасяване на кредита по погасителен план
/приложение № 2/, който също е определен като неразделна част от договора за кредит. За
обезпечаване на вземанията на кредитодателя, кредитополучателят е учредил договорна
ипотека върху недвижим имот, представляващ търговски обект магазин, находящ се в гр.
Шумен, ул. „Лозенград“ № 4, с идентификатор 83510.668.65.11.3.
В чл. 18, ал. 1 от договора е уговорено правото на банката, при непогасяване на която
и да е вноска по кредита, да го обяви за частично или изцяло предсрочно изискуем.
В раздел VII, наименован „общи условия“, е посочено, че договорът влиза в сила от
датата на подписването му. Съгласно чл. 27, ал. 1 от договора, страните са дали съгласието
си, че във всеки един момент от действието на договора за кредит банката може да
прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на дружества или институции от
групата на „И Еф Джи Юробанк“, включително на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, или на
други дружества. Подписи под договора за кредит са поставили лица, представители на
банката и кредитополучателите.
Като неразривна част от договора за кредит е посочен и сключения между страните
договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 189, том II, рег. № 1440, дело № 272 от
2008 г. /л. 35 от търг. дело № 143/2022 г., по описа на Окръжен съд – Шумен/. В същият е
4
удостоверено, че на 18.03.2008 г., банката, чрез пълномощник, от една страна и С. К. Д. за
себе си и като пълномощник на И. Л. Д., от друга, са се явили пред нотариуса. Посочено е,
че банката отпуска кредит в швейцарски франкове, в размер равностойността в швейцарски
франкове на сумата от 90000 лв., по търговски курс „купува“ за швейцарски франкове към
лева, в деня на усвояването на кредита. За обезпечението на вземанията по кредита се
учредява договорна ипотека върху горепосочения недвижим имот, собственост на
кредитополучателите. Съгласно съдържанието на нотариалния акт, страни по договора за
банков кредит са банката като кредитор и С. К. Д. и И. Л. Д., чрез пълномощника му, като
кредитополучатели. Върху нотариалният акт подпис са положили кредиторът, чрез неговия
представител, С. Д. в лично качество и като пълномощник на И. Д. и нотариуса.
С молба с вх. № 5560/01.12.2022 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, е представено
и Приложение № 1 към договора за банков кредит от 17.03.2008 г., в който е посочено, че
датата на усвояване на кредита е 26.03.2008 г., към тази дата приложимият курс „купува“ за
швейцарски франк към лева е 1.2284, като съобразно този размер от длъжниците е усвоена
сумата от 73 267 швейцарски франка. Приложението е подписано от същите страни, между
които е сключен и договора за кредит.
Поради неплащане на падежа на дължими анюитетни вноски по кредита между
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, от една страна, като кредитор и С. Д. /Д./ и И. Д., от
друга, като длъжници са сключени няколко допълнителни споразумения, съответно от
19.03.2009 г. и от 24.03.2010 г., с които страните по тях се споразумяват за въвеждане на
облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката. В т. III от
допълнителното споразумение от 19.03.2009 г. е посочено, че кредитополучателят се
задължава да внесе еднократно парична сума, в размер, който не е посочен, като внасянето
е основание за влизане в сила на допълнителното споразумение. В т. IV страните се
съгласяват сумата, представляваща разликата между погасената сума по т. III и общия сбор
на просрочените суми за главница и лихва, да бъдат преоформени чрез натрупването им към
главницата на вземането. След изпълнението на тези условия, кредитополучателят следва да
ползва девет месечен период на облекчено погасяване на общия дълг, считано то датата на
влизане в сила на споразумението. В този облекчен период, кредитополучателят погасява
кредита на равни месечни вноски, чиито размер се определя в двустранно подписан
погасителен план, представляващ неразделна част от споразумението.
Отново поради просрочени задължения по кредита, страните сключват допълнително
споразумение от 24.03.2010 г. и отново се споразумяват за облекчен ред на погасяване на
дължимите суми по кредита. От т. III от това споразумение, става ясно, че страните се
съгласяват общия сбор на посочени суми за вземания за главница и лихва да бъде
преоформен и натрупан към общата главница по кредита. Отново след тази операция
кредитополучателят трябва да ползва, в срок от девет месеца, облекчен режим на погасяване
на общия дълг. Последният се изразява в това, че кредитополучателят изплаща кредита на
равни месечни вноски в течение на облекчения период съгласно подписан от страните
погасителен план, като за този период се ползва и от фиксирана годишна лихва в размер на
7,14 % върху общия дълг. След изтичане на този облекчен период, за кредитополучателя
продължава да тежи задължението да изплаща вноските по погасителния план. Считано от
датата, следваща момента на изтичане на периода на облекчено погасяване, непогасеният
остатък от дълга ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия
към същата дата базов лихвен процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.50 /нула цяло и петдесет стотни/
пункта. Действащият БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута не подлежи
на договаряне и неговият размер става известен на кредитополучателя чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Договорено е също, че при невнасяне на две
погасителни вноски, кредитополучателят губи възможността да се ползва от уговорения
облекчен режим на изплащане на дълга. С подписване на споразумението,
кредитополучателят декларира съгласие за това, че е може да получи екземпляр от
изготвения погасителен план от финансов център на банката и е посочено, че
5
неполучаването на екземпляр от този план не го освобождава от дължимите вноски по
дълга. Кредитополучателят се задължава да заплаща и месечна такса за администриране на
просрочен кредит, в размер съгласно действащата към момента на забавата тарифа на
банката.
С допълнителната молба са представени и погасителни планове по така сключените
допълнителни споразумения.
Между страните в производството не е спорно и факта на прехвърляне на вземането,
обективирано в нотариално заверен договор за цесия от 27.03.2020 г., сключен между цедент
„Юробанк България“ АД и „Свети Георги Груп“ ЕАД, съответно като цедент и цесионер. С
договора за прехвърляне на вземането спрямо цесионера са прехвърлени и обезпеченията
сключени за гарантиране на вземанията по дълга, видно от приложения към договора
обезпечителен портфейл /л.12-л.16, гр.д. № 143/22 г./.
След служебна справка в публично достъпната база данни на търговския регистър
извършена по партида на цесионера, се установява, че на 11.01.2013 г. е вписана промяна на
фирмата на дружеството и е изменено от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на „Юробанк
България“ АД. Такава промяна е вписана и по партида на дружеството цесионер, което с
вписване от 21.04.2020 г. е преименувано на „Колект БГ“ АД.
От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните се установява, че от
банково извлечение от сметка IBAN BG70BPBI79421368695501 /в шв.франка/ при Юробанк
България АД с титуляр С. К. на 20.03.2008 г. е усвоен кредит в размер на 73 267 швейцарски
франка /90 000лв./. По документи от „Юробанк България“АД за погасяване на кредита са
постъпили общо 8595 швейцарски франка /11282,25лв./. Съобразно уговорките по договор
за потребителски кредит №НL34948/17.03.2008 г. и сключените допълнителни
споразумения към договора за кредит и счетоводни данни от „Юробанк България“ АД,
размерът на задължението по процесния кредит към датата на исковата молба е общо 142
446,59 швейцарски франка и 802,50лв., от които: главница – 76 419,81 швейцарски франка,
лихви – 50377,00 швейцарски франка, мораторна лихва - 13 384,65 швейцарски франка,
такси - 1994,76 швейцарски франка, застраховки - 270,37 швейцарски франка, нотариални
такси - 802,50 лв.. Размерът на задължението по договор за потребителски кредит
№HL34948/17.03.2008 г., изчислен съобразно първоначалния договор без приложение на
изменяне размера на лихвата и сключените допълнителни споразумения към договора за
кредит към датата на ИМ - 08.04.2022 г. се определя на общо 146 601,54 шв.франка и
802,50лв..
Ищецът е променял първоначално уговореният размер на възнаградителна лихва,
както е посочило вещото лице в експертизата. Размерът на задължението по договор за
потребителски кредит №HL34948/17.03.2008 г., изчислен съобразно първоначалния договор
без приложение на изменяне размера на лихвата и сключените допълнителни споразумения
към договора за кредит към датата на ИМ -08.04.2022 г., при курс за швейцарски франк,
посочен в приложение №1 към договора за кредит от 17.03.2008 г. /1,2284 лв. за швейцарски
франк/ се определя на общо 146601,54 швейцарски франка и 802,50лв. /общо 180 887,83 лв./.
От заключението на вещото лице се установява, че от момента на сключване на
договора за кредит, банката е променяла лихвения процент, който прилага през различни
периода. Така той варира от първоначалните 6,15 %, покачвайки се до крайните 7,45 %.
Вещото лице е съобразило данни от протокол № 57/22.07.2005 г. от Комитета по
управление на активите и пасивите на „Юробанк България“ АД, където е въведен БЛП при
предоставяне на кредити и е определен механизъм за определянето му. Така при БЛП за
кредити с плаваща лихва – за корпоративни, жилищни, потребителски кредити и кредити за
малък бизнес, диференцирани по валута-лева, евро и щатски долари, базовата лихва ще се
формира като сума от трансферната цена на ресурса в съответната валута и лихвена премия.
По данни на банката, с които е работило вещото лице, трансферна цена на ресурса се
определя в процентно изражение и представлява цената на ресурса, на която банката оценя,
6
че би могла да привлича ресурс от депозитори и външни финансирания при равни други
условия. Тази трансферна цена се влияе от три показателя: 1/ пазарни лихвени мерители –
индексите Софибор, Юрибор, Либор, в зависимост от валутата на кредита, 2/ рискова
премия, приложима за банката при привличане на финансов ресурс – тя е предназначена да
покрива риска на кредиторите, 3/ директни нелихвени разходи за банката по привличания
паричен ресурс. Като в конкретния случай при определяне на пазарният лихвен мерител при
кредити в швейцарски франкове, банката съобразява тримесечния усреднен лихвен процент
по индекса Либор за швейцарски франкове, защото това е средно-притегателната срочност
/дюрация/ на ресурсна база на банката, привлечен от физически лица и некредитни
институции на местния пазар.
В методологията за определяне на БЛП при „Юробанк България“ АД не се съдържа
изчислителна процедура, като формула/метод и/или относително дялово тегло на всеки от
компонентите /факторите/, при които да се изменя БЛП.
Що се отнася до буферната надбавка тя изразява оценката под формата на лихвена
премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти, освен това абсорбира
временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер на 0,5 % на годишна база. КУАП
/комитетът по управление/ е органът на банката, отговорен за първоначалното определяне и
следващите промени в размера на БЛП.
Към делото пред първоинстанционния съд са приложени производства образувани
пред Районен съд – Шумен, инициирани от „Колект БГ“ АД, по които е издадена заповед за
незабавно изпълнение на основание чл. 417 ГПК, ведно с изпълнителен лист № 145 от
26.05.2021 г., по описа на Районен съд – Шумен, по силата на който С. Д. /Д./ и И. Д. са
осъдени да заплатят солидарно сумата от 80000 лв., главница по процесния договор за
банков кредит и сключените допълнителни споразумения. Въз основа на изпълнителното
основание е образувано изпълнително производство № 20217750400064, пред ЧСИ Я. Б.,
рег. № ХХХ, с район на действие Окръжен съд – Шумен, по което взискател е „Колект БГ“
АД. На длъжника С. Д. /Д./ е връчена покана за доброволно изпълнение, на дата 28.04.2021
г.. Изходирана е и покана за доброволно изпълнение с изх. №1866/16.04.2021 г, по описа на
ЧСИ Б., до И. Л. Д., която е изпратена за връчване по делегация от ЧСИ Г. В. С., рег. №
ХХХ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград. Същата е връчена на А. Д.
/последваща съпруга на И. Д./ на дата 28.05.2021 г. /л. 173 на гръб, от приложеното
изпълнително дело по описа на ЧСИ Я. Б., приложено към гр. дело № 143/22 г., по описа на
Окръжен съд – Шумен/. След проведено производство по реда на чл. 423 ГПК и отправено
възражение от И. Д., с определение № 158/02.03.2022 г., издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист са обезсилени по отношение на И. Д.., постановено по гр. дело №
17/2022 г,, по описа на Окръжен съд – Шумен. Определението е влязло в законна сила.
С определение № 331/26.08.2021 г. постановено по гр. дело № 340/21 г., по описа на
Окръжен съд – Шумен, влязло в законна сила, е обезсилена заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист издаден въз основа на нея, и по отношение на другия длъжник С. Д.
/Д./, като основателни са приети възраженията в частни жалби срещу разпореждането за
незабавно изпълнение и разпореждането на издаване на изпълнителен лист.
Като спорни, както в настоящото производство, така и в производството пред
първоинстанционния съд са поставени въпросите относно противоставимостта на договора
за цесия спрямо длъжниците, приложима ли е потребителска защита спрямо тях, съответно
определяне размера на вземането, което евентуално кредитора има.
Безспорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че С. Д. и И. Д.
са кредитополучатели на парична сума по договор за потребителски кредит
HL34948/17.03.2008 г.. По силата на този договор те са съдлъжници спрямо банката за
отпуснатите има парични средства. Не е оспорено възникването на задължението като
солидарно, доколкото то е материалноправна последица от различни фактически състави /в
този смисъл решение № 213/06.01.2017 г. постановено по гр.д. № 5864/2015 г., IV г.о., гк, на
ВКС/. Само по себе си обстоятелството на получаване на главницата в едноличното
разпореждане на единия от тях /титуляра на посочената в договора сметка/ не изключва
7
наличие на вътрешна между съкредитополучателите уговорка за ползване на така
предоставения им общ кредит. Според уговорките в това съглашение, в договарянето на
страната на клиента на банката са участвали две лица /С. и И./, които са поели еднакви
задължения като кредитополучатели и изрично /чл. 1, ал. 3 от договора/ са се съгласили да
отговарят солидарно за връщането на кредита и да изпълняват другите задължения, поети от
тях като насрещна страна по кредита.
Съгласно легалното определение дадено в чл. 430, ал. 1 ТЗ с договора за кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се здаължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формулен. При този договор
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия
договор. В настоящия случай освен посочването в заглавната част на договора, че той е „за
потребителски кредит“, е налице и изрична уговорка /чл. 1, ал. 1 от договора/, според която
кредитът се предоставя от банката за покрИ.е на текущи потребителски нужди. По смисъла
на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договора по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. С оглед изложеното, длъжниците
по договора за кредит притежават и качеството потребители по него.
Съгласно разясненията дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. постановено по тълк.дело №
1/2013 г., на ОСГТК на ВКС, относно приложението на чл. 269, изр. 2 ГПК и въпроса за
правомощият на въззивния съд при произнасяне по правилността на обжалвания съдебен акт
в хипотезата на ограничен въззив, то основателно съдът приема, че в настоящия случай са
налице императивни материалноправни норми, имайки предвид обществените отношения,
които ЗЗП регламентира, за които се следи служебно и в настоящата инстанция. В тези
случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното
начало.
От изложеното може да се направи извод, че в конкретния случай спрямо
длъжниците следва да намерят правилата за потребителската защита по сключените с тяхно
участие договори, които ги обвързват. Договорът за банков кредит е търговска сделка.
Търговецът по дефиниция е професионалист, защото извършва дейност по занятие. Затова и
изискванията към него са по-високи. Това са изисквания към лице, което професионално
сключва и изпълнява търговски сделки. То е носител на специални знания в съответната
търговска област, което повишава изискванията към него. Именно с оглед качеството на
търговец на страната на кредитодателя по договора за кредит, към него законът поставя по-
големи изисквания при участието му в търговския оборот. Възраженията на страните и
техните правоотношения трябва да се преценят на плоскостта търговец и потребител.
Следва да се посочи, че с оглед момента на началното договаряне, сделката не попада
в предметния обхват на специалните норми на ЗПК /обн., ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г./, но
попада в този на ЗЗП и по специално чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП и чл. 147 ЗЗП,
съответно тези норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда.
С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, ВКС на РБ е приел, че е допустима
уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално
уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: обстоятелствата,
при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично посочени в договора
или в общите условия, тези обстоятелства следва да са обективни, да не зависят от волята на
кредитора, методиката за промяната на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или
в общите условия, в този смисъл и чл. 144, ал. 4 ЗЗП, да е ясен начина на формиране на
лихвата, при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва, като ако е предвидена възможност само за
повишаване, това води до значително неравновесие между правата и задълженията на
страните по договора.
8
По делото не е установено наличието на проведено индивидуално договаряне по
повод сключването на процесния договор от банката съобразно вменената доказателствена
тежест по чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Индивидуално уговорена клауза е клауза в потребителски
договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното
съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, би я е приел /в този смисъл
решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС/. Подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението да докаже, че намиращи
се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално
уговорени с него. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя,
би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално
уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички
потребителски договори. Индивидуалното договаряне следва да се извлече от събрани
доказателства за водените преговори и за обстоятелствата по сключването на договора за
кредит, каквито по делото липсват. Доказването следва да установи, че при сключването на
съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят
не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в
съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание
клаузите са били предложени от самия потребител. Сключването на съпътстваща сделка по
учредяване на ипотека в полза на кредитора, вкл. и преповтарянето на клаузите за носенето
на валутен риск, не прави уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално
уговорени.
С оглед чл. 145, ал. 1 ЗЗП всяка от клаузите на договора за кредит следва да се
тълкува ведно с останалите клаузи по него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани
със сключването на договора към датата на сключването, при което се установява, че: 1.
кредитът, съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, се предоставя в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 90 000 лв., за удовлетворяване на жилищни
нужди, 2. страните са подписали съобразно чл. 1, ал. 2 приложение към договора, в което са
приложили към датата на усвояване на кредита – 20.03.2008 г., курс "купува" за
швейцарския франк към лева на банката, като е определен съобразно този курс и размера на
кредита в швейцарски франкове, а именно – 73 267 швейцарски франка, 3. независимо, че в
чл. 2, ал. 3 е предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, достъп до ресурс в
швейцарски франкове кредитополучателят няма, тъй като банковата сметка в швейцарски
франкове е блокирана, 4. швейцарските франкове от блокираната сметка служебно се
превалутират от банката в лева, като реалното усвояване на кредита от потребителя става
именно в лева по негова сметка в лева - чл. 2, ал. 3 от договора, 5. Кредитът се погасява
съобразно погасителен план, неразделна част от договора, на равни вноски в швейцарски
франкове - чл. 6, ал. 2, 6. цената на кредита - възнаградителната лихва, се формира въз
основа на БЛП за кредити в швейцарски франкове – чл. 3, ал. 1, 7. В чл. 20 от договора
изрично е посочено, че кредитът е предоставен в швейцарски франкове, като
кредитополучателят има право да поиска от банката превалутирането му в лева/евро.
В своята практика СЕС се е произнесъл, че с оглед въведеното с чл. 4, пар. 2 от
Директива 93/13 изключение, не се прави преценка на неравноправния характер на клаузи,
които попадат в обхвата на понятието „основен предмет“, само ако след самостоятелно
изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са
били изразени от продавача или доставчика /в случая от банката/, на ясен и разбираем език
/решения по дело C-484/08, т. 32 по дело C-26/13, т. 42 и по дело C-96/14, т. 31/.
В т.1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част
към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна
клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била
индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя
9
основна, характеризираща този договор престация.
Видно от горните уговорки, реален паричен поток от кредитодателя към
кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице. Действителното усвояване от
кредитополучателя на кредита е в националната валута /лев/. Това обаче, не води до извод,
че валутата, в която се договаря и предоставя кредита е лев. Клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 2, ал. 1 и ал. 3 не пораждат съмнение относно волята на страните за предоставяне на
кредита в швейцарски франкове /равностойни на определено количество в лева/, с
превалутиране на така получения ресурс от швейцарски франкове в лева в деня на
усвояването му по приложим и при двете превалутирания един и същ курс, определен в
приложението на договора, и дължима цена /лихва/ за ползване на паричния ресурс в същата
валута – швейцарски франкове. Посочените уговорки в договора са ясни и разбираеми, тъй
като въз основа на тях на потребителя не само е известен еднаквия курс на двойното
превалутиране, но въз основа на тези клаузи средният потребител може да прецени, че
независимо, че кредитът се предоставя в швейцарски франкове /в тази валута кредитът е
уговорен и се дължи възнаградителна лихва/, той реално ще използва паричен ресурс в
националната валута на страната /лев/ след превалутиране в лев на швейцарския франк,
които са постъпили по блокираната му сметка. Предвид изложеното, доколкото клаузите на
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 относно валутата, в която се договаря кредита, касаят
основния предмет на договора и те са ясни и разбираеми, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП
въпросът относно тяхната неравнопоставеност не може да бъде разглеждан. Уговорката за
предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на
швейцарски франкове на 90 000 лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита определя основната, характеризираща договора за
кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата
на чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Със спорната клауза на чл. 22, ал. 1 от договора, тълкувана във вр. чл. 6 от договора,
кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев, които могат
да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, като в чл.
22, ал. 2 кредитополучателят декларира, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост. В конкретния случай банката не е предоставила на потребителя към момента
на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация,
която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск
за финансовите му задължения, за които ще му бъде икономически трудно да понесе при
значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. Предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева/евро в
посока повишаването му, не води до извод, че е налице „достатъчна информираност“ на
потребителя, съобразно даденото от СЕС тълкуване. Кредитополучателят - физическо лице е
сключил жилищен кредит в швейцарски франкове при необходим му, с оглед целта на
кредита паричен ресурс в лева, при клауза в договора, възпрепятстваща реалното
предоставяне на потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове /блокирана сметка/.
Това сочи, че към момента на сключването на договора потребителят е възприел
предлаганият му кредитен продукт за по-изгоден с оглед по-ниския лихвен процент,
доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни
валути. На потребителя обаче като по-слабата страна в правоотношението, включително с
оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор
за жилищен кредит със срок на издължаване от 300 месеца какви са очакваните прогнози
относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма
фиксиран курс, с каквато информация банката следва да разполага, тъй като е неизменна
част от професионалната дейност, както и какви действия може да предприеме
10
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или
използването на други финансови инструменти. След като банката не е изпълнила
задължението си да уведоми по-слабата страна по договора за възможните промени в
обменните курсове с оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателят е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от
възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местната национална валута. Преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък
лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не
носи валутния риск, трябва да може да бъде извършена от него на база на предоставена му
от банковата институция информация относно възможните промени в обменните курсове,
която именно позволява на потребителя да вземе решения, основани на „добра
информираност“ дали и какъв договор за кредит да сключи. С оглед информацията,
предоставена от кредитодателя при сключване на процесния договор за кредит, средният
потребител – относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
не би могъл да прецени потенциално значимите икономически последици за него от поетия
валутен риск при изчисляването на погасителните вноски, тъй като не разполага с
информация в дългосрочен план за вероятните котировки на швейцарския франк, което го
принуждава да се съгласява с установените предварително от търговеца условия, без да
може да повлияе на съдържанието им, включително на декларативните по своя характер
изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора“, без да се доказва
икономическите аспекти на сключването на кредита в швейцарски франкове реално да му са
разяснени. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия
темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по
договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно
задължителната практика на СЕС, цитирана по-горе, дадена договорна клауза може да е
носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора. Рискът от колебанията в обменния курс, присъщ при договаряне на кредит в
чуждестранна валута, може да се прояви единствено по време на изпълнението на договора.
Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй като, от една страна,
упражняването на правото на превалутиране на предоставения му кредит в швейцарски
франкове в евро е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на
кредитополучателя икономически интереси, а от друга страна, уговорката не елиминира
вече поетия значим валутен риск от потребителя за периода преди превалутирането, за
прогнозния размер на който той не е бил информиран от банката, което затруднява и
извършването на преценката от страна на потребителя дали и кога да упражни правото по
чл. 20 от договора и икономическите последици от това.
Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните
промени на курса на швейцарския франк в посока поскъпване, непредоставяйки тази
информация на потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричният поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката беше постъпила
добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква относително
осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на
риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и
при индивидуално договаряне /решения на СЕС по дело С-186/16 и по дело С-415/11/.
Банката е знаела с оглед очертаната очаквана промяна в обменните валутни курсове, че
валутният риск ще се поеме единствено от потребителя, чиито доходи са в местна валута,
независимо от кого той ще закупи чуждестранната валута за погасяване на кредита /т. 55 по
дело С-186/16/. Ето защо, с клаузата на чл. 22, ал. 1 във вреда на потребителя върху него се
прехвърля изцяло валутния риск, с което се създава значително неравновесие между правата
и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 17 ЗЗП /съгласно
приложимата редакция към момента на сключване на договора/.
11
Предвид изложеното, клаузата на чл. 22, ал. 1 е неравноправна, тъй като е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която
не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. С оглед неравноправния си характер, спорната клауза се явява
нищожна на основание чл. 143 т. 17 ЗЗП /съгласно приложимата редакция към момента на
сключване на договора/ вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
По същите съображения следва да се приеме за неравноправна и клаузата на чл. 6, ал.
2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски
франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по
главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в евро по сметките
му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката с тези средства след
служебното им превалутиране в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за
швейцарския франк към евро. Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с
клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения
от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към еврото като резервна
валута на страната, които могат да имат за последица повишаване на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро, приета по изложените по-горе
съображения за неравноправна.
Поради това, че с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя изцяло
валутният риск в негова вреда, то се създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за кредит по смисъла на чл. 143, т. 17 /ред. преди изм.
с ДВ, бр. 57 от 2015 г., т. е. към момента на сключване на договора/. Предвид изложеното и
на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 са
неравноправни.
Установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно превалутиране
на платените суми в швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския
франк към лева/евро за съответния ден на превалутирането и поемане на целия валутен риск
от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
лева само от кредитополучателя - потребител позволява да се възстанови правното и
фактическото положение на потребителя, каквото би било без наличието на тези
неравноправни клаузи. Договорът за кредит може да се прилага и да се изпълнява и без
клаузата на чл. 6, ал. 2, преценена като неравноправна и без клаузите на чл. 20, ал. 2 и чл. 22
от договора, тъй като се запазват съществените задължения на страните по договора за
банков кредит – задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. На посоченото
основание всички плащания от кредитополучателите до датата на превалутиране по
анексите следва да се съобразяват в равностойността в швейцарски франкове по
първоначално определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на
банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на основния предмет
на договора.
Изцяло без значение за преценката на добросъвестността при договарянето са
отношенията, развили се между страните след сключване на договора. Допълнителните
споразумения не биха могли да се тълкуват като изрично потвърждаване на неиндивидуално
договаряне на поемане на валутен риск, тъй като не съдържат каквото и да е признание, че
на кредитополучателите е разяснено правото им да се ползват от потребителска закрила и те
съзнателно се отказват от него, потвърждавайки обвързаността си с тази сделка в цялост /т.
36 от решение на СЕС по дело C 472/11 ECLI: EU: C: 2013: 88/.
По възможността на кредитора да променя едностранно размера на
12
възнаградителната лихва:
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен
процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1, 65 пункт. Посочено е, че към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски
франкове е в размер на 4, 5 %.
Чл. 3, ал. 5 посочва, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не
подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните, че
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони, а
също и че договорените в настоящия договор надбавки не се променят.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие
на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които
прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове
или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Изрично посочено е,
че измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на
същата клауза е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата си.
По въпросите за начина на формиране на лихвата по договора за кредит, критериите
към възнаградителната лихва и съответно към компонентите , както и за приложимостта на
БЛП за кредити в швейцарски франкове по кредити във валута, различна от швейцарския
франк и промяната в условията на договора за кредит също е формирана константна
практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III г.
о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №
51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по
т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г.
на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове/.
Съгласно константната практика уговорките, които определят основния предмет на
договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението
на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и
разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа
гледна точка, но и ако от съдържанието може точно да бъде разбран обхватът на поетото
задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен
наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на
договора.
Съдебните състави на ВКС последователно приемат, че методът на изчисляване на
съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна
процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от
отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит е необходимо между съконтрахентите да е постигнато съгласие за
начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя, тоест да е налице конкретна
формула за определяне на възнаградителната лихва – съществен елемент от съдържанието
на този вид банкови сделки. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да
промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията,
създадена от банката – кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора
за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП. Така в Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о; Решение
№ 95 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о., ТК, е направено разграничение,
13
че при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата от
кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира от два
компонента – брутен лихвен процент с точно определен към датата на подписване на
договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената
/лихвата/, обусловена от промяна на брутния лихвен процент, но при липса на ясна
методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но
само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при
промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на сключване на
договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в определен размер.
В заключение, съдът приема за нищожни договорните клаузи, регламентиращи
едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП.
Задълженията по кредита следва да се определят при първоначално уговорения размер на
възнаградителна лихва. С допълнителни споразумения кредитния дълг е превалутиран с
определянето на нов механизъм за определяне на договорната лихва. Последният обаче е
ирелевантен с оглед предвидения 60 месечен гратисен период за начисляване на мораторна
лихва, който не изтекъл до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По допълнителните споразумения:
Трайна е практиката на ВКС, че последващо сключени анекси и споразумения не
могат да санират изначално нищожни съгласно ЗЗП клаузи в договор за кредит /Решение №
146 от 1.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 2615/2016 г., I т. о., ТК/. По изложените съображения
сключените допълнителни споразумения са нищожни в частта, в която установяват размера
на изискуемия дълг към датата на сключването им.
Сключените допълнителни споразумения - от 19.03.2009 г. и 24.03.2010 г.
предвиждат преоформяне на просрочени задължения за възнаградителна лихва и
прибавянето им към главницата. Решаващият състав съобрази последователната практика на
ВКС, обективирана в решение № 66 от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение
№ 30 от 20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. №
2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т. о. и решение
№ 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о., че уговорката за прибавяне
към размера на редовната главница на задължения за лихва представлява анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за оценка и класификация на
рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск
(отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
Таксите и просрочените задължения за застрахователни вноски по чл. 14, ал. 3, 4 и 5
от договора по своя характер не са лихви, поради което по отношение на тях не е налице
анатоцизъм / Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018 г., II т.о., ТК/.
Липсва въведена законова забрана за капитализиране на просрочени задължения /извън
задълженията за лихви/. Сключените анекси предвиждат преструктуриране на кредитния
дълг по взаимно съгласие и с взаимни отстъпки, изразяващи се в капитализиране на нямащи
характер на лихва задължения, ползването на облекчен период на погасяване, удължаване на
срока на кредитния договор и др. Допълнителните съглашения имплицитно съдържат отказ
на кредитора да претендира обезщетение за забавено плащане на просрочените задължения
за такси и застрахователни премии срещу трансформирането им в главен, лихвоносен дълг.
С оглед свободатата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/ валидността на коментираните взаимни
отстъпки следва да бъде зачетена от съда. Същата не нарушава нито закона, нито добрите
нрави.
По изложените съображения съдът, приема, че уговорките в анексите за
капитализиране на лихвата, представляващи анатоцизъм, противоречат на закона и са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД.
14
И все пак нищожността на коментираните клаузи не засяга валидността на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 146, ал. 5 ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, не води до нищожност на самия договор, ако договът може
да се прилага и без тези клаузи. В конкретния случай нищожността на клаузи в
потребителския договор и допълнителните споразумения не засяга основния предмет на
договора, съответно предаването на определена парична сума.
По договора за цесия и възражението за уведомяване длъжниците за същия:
Не е спорно между страните, че процесното вземане е било предмет на няколко
прехвърлителни сделки, което се потвърждава и от извършената справка по партида на
длъжника С. Д. в А. по вписванията, изготвена по изпълнителното дело № 64/21 г., по описа
на ЧСИ Я. Б. /съгласно приложеното изпълнително дело в цялост/. На длъжниците са
връчени и ПДИ, съответно на С. Д. /Д./ лично, а на И. Д. чрез съпруга А. Д. /последваща
съпруга на длъжника/. Видно от приложенията към първоинстанционното дело,
съдлъжниците са взели активно процесуално поведение в образуваното изпълнително
производство срещу тях /инициирали са производство по чл. 423 ГПК, обжалвали са
разпореждание за незабавно изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист
по чл. 419 ГПК/.
Съдът приема, че цесията е съобщена на длъжниците с връчването на покана за
предсрочна изискуемост, както и исковата молба подадена от последния приобретател на
вземането. Отделно от това длъжниците са знаели за прехвърлянето на вземанията, тъй като
при последващото договаряне на допълнителните споразумения с цесионера „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД, са участвали именно длъжниците. От това следва неоснователност на
възражението за липса на материалноправна легитимация от страна на дружеството
последен приобретател по договора за цесия.
По въпроса за размера на вземането и неговата дължимост, то следва да се уточни, че
уговорката за връщането на сумата по договора за кредит да стане на погасителни вноски на
определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане
на главницата по заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части, но вземането почина на един
правопораждащ юридически факт.
С обявяването на предсрочна изискуемост договорът се изменя в частта за срока за
изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се
преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада
занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се
връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Упражненият избор от кредитора да
иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи /в този смисъл ТР № 3/27.03.2019 г. постановено по
тълк. дело № 3/2017 г., на ОСГТК, на ВКС/.
С уведомление, връчено на длъжника С. К. на 03.05.2018 г. и нотариална покана,
връчена на длъжника И. Д. на 14.05.2018 г., съкредитополучателите са уведомени, че
задължението по процесния договор за потребителски кредит е обявено за предсрочно
изискуемо. След датата 03.05.2018 г. възнаградителна лихва длъжниците не дължат
възнаградителната лихва, тъй като са лишени от преимуществото на срока по кредита и
превръщането му от срочен в безсрочен. Възнаградителна лихва се дължи от момента на
сключване на договора 17.03.2008 г. до обявяването на предсрочната изискуемост на
договара.
От заключението на вещото лице става ясно, че длъжниците са извършили
погасявания на суми по договора за кредит в размер на 9184.51 швейцарски франка, което
са равнява на 11282.25 лв., изчислени по коефииент 1.2284 лв., представляващ стойността на
15
курс „купува“ на банката към датата на сключване на договора. Размерът на главницата и
договорната лихва, съгласно първоначално уговорения размер по дговора за периода от
сключването му до момента претендиран с иска, е съответно 71 165.18 швейцарски франка,
а договрната лихва е в общ размер на 41390.34 швейцарски франка. От тази обща сума на
договорната лихва, съгласно обявяването на кредита за предсрочно изискуем и дължимостта
на договорната лихва, като дължим размер остава сумата от 32 638.79 швейцарски франка.
С оглед установените плащания и предвид заключението на вещото лице, съдът
намира, че остатъкът от задълженията по договора за потребителски кредит са в размер на
71 165.18 шв.фр. възлизащи на 87 419.31 лв. – главница и 32 638.79 шв.фр. възлизащи на 40
093.49 лв. - договорна лихва, за периода от 17.03.2008 г. до 03.05.2018 г.
Доколкото до приключване на устните съдтезания, не са представени доказателства
за погасяване на горепосочените задължения, съдът намира, че предявените частични искове
за заплащането на главница в размер на 65 000 лв. и договорна лихва в размер на 15 000 лв.
са основателни и следва да се уважат.
Като е стигнал до същите правни изводи, ОС – Шумен е постановил правилен
съдебен акт, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният
съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.
Въззиваемото дружество не е направило искане за присъждане на разноски, поради
което такива не се дължат.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 68/13.03.2023 г. постановено по т.д. 143/2022 г., по
описа на Окръжен съд – Шумен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16