Решение по дело №587/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №394

 

гр. ВРАЦА,19.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско  отделение,в

публичното заседание на 21.11.2018г.,                       в състав:

 

Председател:Татяна Александрова

    Членове:Мирослав Досов

            Пенка Т.Петрова

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Хр.Цекова

като разгледа докладваното  от   съдия П.Петрова            

в.гр.  дело N` 587  по описа за 2018   година,

 

    за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.

    Образувано е по въззивна жалба,подадена от С.Е.С. ***,чрез адв.Г. Б.Х.,от САК,управител на адв.дружество „Д. и Х.“,срещу решение на РС гр.Б.Слатина от 04.06.2018г.,постановено по гр.д.№ 1374/2017г.,с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД.

    Поддържа се във въззивната жалба,че решението е неправилно и необосновано – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.Предявеният иск бил доказан,и съдът неправилно бил ценил доказателствата по делото. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт,и решаване на спора по същество от настоящата инстанция с уважаване на предявения от въззивника иск.Претендират се разноски за двете инстанции.

   Противната страна чрез процесуален представител адв.Я.С. оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

   Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

   Настоящият състав намира жалбата за редовна от външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

   Първоинстанционният съд е сезиран  от въззивника С.Е.С. чрез пълномощник адв.Г. Б.Х.-управител на Адвокатско Дружество”Д. и Х.”*** с иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 вр.чл.124 ал.1 ГПК,вр.чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД,с който се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания за общата сума от 2000 лв.,дадена от ищеца на ответника без основание в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г., от която 200 лв. на 05.06.2013г. и 1800.00 лв. на 13.08.2013г.Поддържа се в исковата молба, че ищецът в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г. е предоставил на ответника М.П., без правно основание парична сума в общ размер от 2000,00 лв., като за предаването на сумите са съставени 2 бр. разписки, приложени с исковата молба. Поради неиздължаване на горепосочените суми, ищецът поканил ответника да ги върне с покана за доброволно уреждане на паричните задължения,получена от последният на 18.07.2017г.Ответникът и след получаване на поканата не се издължил,което било причина ищецът да подаде заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Такава била издадена по ч.гр.д.№ 1040/2017г.по описа на РС Б.Слатина,и тъй като ответникът бил възразил против заповедта за изпълнение,ищецът след получено съобщение предявил настоящия установителен иск. В с.з.процесуалният представител на ищеца е заявил, че исковата претенция по настоящето дело е предявена от страна на ищеца в негово лично качество като физическо лице. Допълнил е, че в случая претенцията на ищеца касае договорно правоотношение - заем за послужване в размер на 2000 лв.,за който са налице два писмени документа-разписки, с които се установява реалното предаване на сумите от кредитора на длъжника.

     В срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си адв.Я.С. от САК,е депозирал писмен отговор , с който оспорва исковата претенция на ищеца като недопустима и неоснователна,и моли да се отхвърли.

По делото са събирани писмени и гласни доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 1040/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.

Установено е от приложеното ч.гр.д.№ 1040/2017г. по описа на РС-Б.Слатина,че срещу длъжника М.П.,е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 648/31.07.2017г. в полза на ищеца/сега въззивник/ за общата сума от 2400 лв. от която 2000 лв. дадени от заявителя на длъжника без основание в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г., 360 лв.- адвокатско възнаграждение, 40 лв. държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането.

    В срока по чл.414 ал.2 ГПК длъжникът М.П. е депозирал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

     С настоящата искова молба кредиторът С.С. е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането за горепосочените суми.

 В с.з.на 01.12.2017г.процесуалният представител на ищеца е заявил, че исковата претенция е предявена от страна на ищеца в негово лично качество, т.е като физическо лице,и допълнил, че в случая претенцията касае едно договорно правоотношение, а именно заем за послужване в размер на 2000 лв.,за който са налице два писмени документа-разписки, с които се установява реалното предаване на сумите от кредитора на длъжника.

При гледане на делото съдът по искане на ответника е задължил ищеца да се яви лично в с.з. и да отговори на поставените в писменият отговор въпроси по реда на чл.176 от ГПК, като му е указал последиците на чл.176 ал.3 от ГПК. Същият до приключване на съдебното дирене не се е явил,и не е отговорил на поставените въпроси, поради което съдът е приложил разпоредбата на чл.176 ал.3 от ГПК, като е приел за доказани обстоятелствата, за изясняване на които ищецът не се явил без основателна причина.

По делото са събирани гласни доказателства.Свидетелката В.Найденова заявява, че познава ответника от детските му години, тъй като са от едно село.Знае,че е претърпял катастрофа преди четири години, като първоначално бил в болница в гр.Враца, а след това в гр.София.Докато бил в болница, свидетелката не знае какво му се е случило,но след като се прибрал,в дома му идвали някакви хора с кола,които разговаряли с ответника на външната врата. Свидетелката не е присъствала на техните разговори,но в последствие узнала, че тези хора идвали във връзка с някакви пари, които ответникът им дължи.Не знае за какви пари става на въпрос. Хората идвали няколко пъти. Единствено видяла през 2014г., че ответникът дал някаква пачка с пари на един от мъжете,които идвали, но не знае колко пари му  дал.

Другата свидетелка Т.Г. заявява, че познава ищеца от 5-6г. Предоставила своя адвокатски офис на него, на синът й, както и  на още двама - трима млади колеги.Ищецът бил младши адвокат, но към настоящият момент не знае дали има права като адвокат. Свидетелката заявява, че се занимава с данъчни и търговски дела, а младите й колеги адвокати се занимавали с друг вид дела-облигационни и свързани с ПТП.Не познава ответника,и за първи път чува имената му.След предявяване от страна на съда на свидетелката преписи от искова молба и допълнителна искова молба по гр.д. № 10741/2013г. по описа на СГС,представени от ответника,заявява, че не е депозирала никакви молби до СГС от името на ответника,и че подписите, положени в двете молби не са нейни. Заявява, че не е запозната и с  нотариална покана,изпратена и от ответника.Не отрича,че адресът на който е изпратена поканата е нейният офис и офиса на дружеството-гр.София, ул.Кутловица № 53А, който била предоставила на младите колеги адвокати, но не си спомня в последствие кога последните са се преместили на друг адрес.Свидетелката заявява,че никога не е давала право,и не е упълномощавала нито един от тези хора,изброени в нотариалната покана да я представлява пред съдебни институции, включително и нейния  син Г.Х., както и пред други органи.Свидетелката също заявява,че не е упълномощавала устно или писмено ищеца за каквото и да било да разполага с парични средства,и не е получавала парични средства във връзка с водено дело на ответника пред СГС 1-10 състав - гр.д. 10741/2013г. Според свидетелката тя не е участвала в учредяване на „Сдружение за подпомагане на пострадалите от ПТП“ - учредено на 25.07.2012г.,не си спомня дали изобщо са й  поднасяли нещо да подписва или синът й Г. я е подписал,тя няма никакви взаимоотношения с такива асоциации и пострадали, но е възможно да са я подписали.От две години и половина изобщо не контактува с тези млади хора.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим,на неоснователен и го отхвърлил,излагайки подробни доводи и съображения,към които настоящият състав се присъединява и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.  

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

За успешното провеждане на предявеният иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК  вр. с чл. 55 ал.1 предл. първо ЗЗД, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е получил процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които е възникнало основанието да получи и задържи процесната сума, съобразно възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното право.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно разпоредбата на чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента-разместване на материални блага в посока от обеднялото лице към обогатилото се ,и начална липса на основание за това разместване. При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по смисъла на правната норма се тълкува като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ.обогатяването. При първия състав на чл. 55 ал. 1 пр. 1 ЗЗД между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да поражда задължение за престиране,и даването да е в негово изпълнение. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено без да се интересува от субективния елемент-добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.

Основанието на иска се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства - размера на дължимата сума, дали се касае за неизпълнение на договорно задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др., както и от заявеното искане, т.е. петитума на исковата молба.

В настоящата искова молба ищецът твърди, че в периода от 05.06.2013г. до 13.08.2013г. предоставил на М.П. без правно основание сумата в общ размер от 2000 лв., съгласно приложените към нея 2 бр. разписки. 

В с.з. от 01.12.2017.г. процесуалният му представител заявява,както се изложи, че исковата претенция по настоящето дело е предявена в лично качество на ищеца, т.е като физическо лице,и се касае за договорно правоотношение, а именно заем за послужване в размер на 2000.00 лв. за който са налице 2 бр. разписки.

С изявлението си в с.з.процесуалният представител на ищеца поддържа,че е налице основание/договор за заем/ за предаване на процесните суми.Недопустимо е изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съгласно т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК, което обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание – начална липса на основание за предавена на сумата,тъй като сумата е предадена с основание – договор за заем.

За наличие на основание,различно от горното/договор за заем/ може да се направи извод и от представените с исковата молба 2 бр.разписки,в които е отразено, че ответникът получава сумите като „пострадал“.От представеното от ответника Решение № 1/01.08.2012г. на СГС, по ф.д. №510/2012г. по описа на СГС, е видно, че е вписано в регистъра за ЮЛ с нестопанска цел Сдружение с наименование „Помощ за пострадали при пътни инциденти“ със седалище и адрес на управление гр.София,член на Управителният съвет на което е ищеца.В предмета на дейност на това Сдружение не е включена изрична клауза за лично предаване на суми от членовете на сдружението/и на УС/ на пострадалите лица при ПТП, но изрично и поименно е посочен неговият предмет,от който може да се направи извод,че членовете на сдружението разполагат с правомощие да подпомагат пострадалите при ПТП вкл.и чрез предоставяне на парични суми.Освен това в приложените 2 бр. разписки не е вписано задължение за връщане на сумата от ответника.

Предявеният против ответника  иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника , че същият дължи на ищеца общата сума от 2000 лв. дадена от ищеца на ответника без основание , се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен,тъй като от доказателствата по делото се установява,че сумите не са дадени без основание/начална липса на основание/,а с оглед на съществуващи между страните правоотношения,даващи основание да се приеме,че е налице основание за предаването им .

С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното решение – да се потвърди.Излаганите във въззивната жалба доводи и съображения са неоснователни.Първоинстанционният съд е коментирал в мотивите към решението си договор за заем дотолокова,доколкото да обоснове извода си ,че е налице основание за предавене на сумите от ищеца на ответника,при което искът с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 е неоснователен.При гледане на делото първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения,обсъдил е всички доказателства по делото,мотивирал е правните си изводи,които кореспондират с доказателствата.

    При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника направените от последния разноски при гледане на делото пред въззивна инстанция в размер на дължимото адвокатско възнаграждение.Тъй като на ответника е била предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.2 ЗА,ищецът следва да заплати дължимото възнаграждение в размер на 444 лв./с ДДС/ директно на адв.Я.С..

 

Водим от горното,ВОС

 

              Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд гр.Б.Слатина от 04.06.2018г.,постановено по гр.д.№ 1374/2017г.

ОСЪЖДА С.Е.С. *** да заплати на адв.Я.В.С. от САК сумата 444 лева с ДДС,представляващо дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивна инстанция на ответника М.П.П. ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........