№ 23485
гр. София, 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИР. СТ. СТ.
като разгледа докладваното от ИР. СТ. СТ. Гражданско дело №
20221110116921 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
144015/11.07.2022 г. и молба с вх. № 168661/14.06.2023 г., подадена от ищеца
„ВИП-ф-ма“ ЕООД срещу ответника К. В. Д. за осъждане на ответника за
заплащането на сумата в размер на 500,00 лева, представляващо неустойка,
дължима на основание чл. 17 от сключен между страните мениджърски
(импресарски) договор от 10.11.2020 г. за нарушение от ответника на
клаузите по чл. 7.3, чл. 7.3.1 и чл. 7.5 от договора, и сумата в размер на 500,00
лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 15.2 и чл. 16 от
мениджърския (импресарския) договор от 10.11.2020 г.
В исковата молба и уточняващите молби към нея се твърди, че между
ищеца и ответника е бил сключен мениджърски договор от 10.11.2020 г. В
договора било уговорено ответникът самостоятелно да не сключва договори
за участия, а да ги насочва към дружеството – ищец. Твърди се, че ищецът е
нарушил договора, тъй като на 19.12.2020 г. е взел участие във видеоклип
като статист към песен “Honn Kong feat. Tanno-Ancugman”, който видеоклип
бил разпространен в публичното пространство и за участието в който не е
било взето съгласието на ищеца. Посочва се, че ищецът е правил опити да
прекрати правоотношенията си по договора с ответника, но ответникът е
преустановил комуникация с него. Направено е искане за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е възразил срещу основателността на исковете.
Направено е възражение за нищожност на сключения договор на основание
чл. 26, ал. 2, предл. 1 и предл. 4 от ЗЗД. Твърди се, че договорът е с неясен
предмет и липсва кауза на същия. Поддържа се, че релевантен е моментът на
участие в заснемането на клипа, а не на публикуването му за преценка
касателно неизпълнението на договора, като се твърди, че ответникът е
участвал в процесния видеоклип на 14.10.2020 г., когато страните по делото
не са били още в правоотношения. Посочва се, че участието на ответника е
1
било безвъзмездно, поради което за ответника не са настъпили вреди.
Направено е възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с
добрите нрави и възражение за прекомерност на неустойката. Изложени са
твърдения, че не е налице изпълнение от страна на ищеца по договора.
Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: 1. че между страните е възникнало валидно правоотношение
въз основа на сключен действителен мениджърски (импресарски) договор от
10.11.2020 г., 2. че ищецът е изпълнил своите задължения по договора, 3. че в
договора страните са договорили по размер неустойка в случай на нарушение
на клаузите по чл. 7.3, чл. 7.3.1 и чл. 7.5, и в случай на прекратяване на
договора по вина на ответника, 4. размера на претендираните неустойките, 5.
че ответникът чрез участие във видеоклип към песен “Honn Kong феат.
Tanno-Ancugman” без съгласието на ищеца е нарушил задължение по
договора от 10.11.2020 г., за което е предвидено заплащането на неустойка, 6.
че договорът от 10.11.2020 г. е прекратен по вина на ответника.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането и
възраженията си, направени в отговора на исковата молба.
Предвид твърденията на страните съдът счита, че следва да отдели като
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 10.11.2020 г. между ищеца и
ответника е бил сключен мениджърски (импресарски) договор.
В уточняваща молба с вх. № 168661/14.06.2023 г. ищецът за пръв път,
след проведена процедура по чл. 131 от ГПК за размяна на книжа, е предявил
иск за осъждане на ответника за заплащане на сумата в размер на 3000,00 лева
– пропуснати ползи. Със същата молба под формата на уточнение на искането
на ищеца, направено в исковата молба за осъждане на ответника да заплати
законна лихва, е посочено, че се претендира сумата в размер на 4000,00 лева –
лихва за периода от завеждане на иска до приключване на производството
върху „дължимото общо обезщетение“. Съдът счита за недопустимо
предявяването на нов иск за осъждане на ответника за сумата в размер на
3000,00 лева на този етап от производството, доколкото в исковата молба не
са били направени нито твърдения, нито е бил формулиран петитум с
подобно искане. Недопустимо на този етап от производството се явява и
претенцията за лихва върху тази сума, предвид акцесорния характер на
вземането. Съдът счита за недопустимо искането за лихва предвид
обстоятелството, че се претендира сума за определен размер и период, явяващ
се бъдещ. Предвид изричните указания на съда в Разпореждане №
65050/28.05.2023 г, и уточнението на формулираната претенция за лихва в
молба с вх. № 168661/14.06.2023 г., съдът счита, че не е бил сезиран с искане
за присъждане на законна лихва като последица от предявяване на иска, а с
претенция за обезщетение за забава за бъдещи вреди. В този смисъл
2
производството следва да бъде прекратено като недопустимо за иска в размер
на 3000,00 лева за пропуснати ползи и за лихва в размер на 4000,00 лева.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ответника
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 30.03.2022 г.,
уточнена с молба с вх. № 144015/11.07.2022 г. и молба с вх. №
168661/14.06.2023 г., в частта относно претенцията за законна лихва в размер
на 4000,00 лева – лихва за периода от завеждане на иска до приключване на
производството върху „дължимото общо обезщетение“, и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта относно претенцията за сумата в
размер на 3000,00 лева – обезщетение за пропуснати ползи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
12.10.2023 г. от 9,15 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
между страните обстоятелството, че на 10.11.2020 г. между ищеца и
ответника е бил сключен мениджърски (импресарски) договор.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за прекратяване на
мениджърския (импресарски) договор от 10.11.2020 г., сключен между
страните.
ОТЛАГА произнасянето по искането за приемане като писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени
материали за първо открито съдебно заседание, като УКАЗВА на ищеца в
двуседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
завери за вярност с оригинала, приложените към исковата молба писмени
материали на всяка страна с наличен текст. УКАЗВА на ищеца, че при
неизпълнение на указанията в срок съдът няма да вземе предвид
представянето им по делото на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за възпроизвеждане на
видеоклип в открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца възможност до първо открито съдебно заседание да
формулира надлежно искане за събиране на доказателства чрез допустим от
ГПК способ – чрез представяне на технически носител (флашка или диск) на
процесния видеоклип и отправяне на искане за назначаване на съдебно-
техническа експертиза, която да възпроизведе съдържанието му.
ОТЛАГА произнасянето по искането по чл. 176 от ГПК, направено от
ответника в отговора на исковата молба, за първо открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника до първо открито съдебно заседание да уточни
депозирането на обяснения от кое лице се иска, доколкото ищецът е
3
юридическо лице, и в писмена молба до съда, с препис за лицето, за което се
прави искане за даване на обяснения, да се формулира точно и ясно
въпросите, на които това лице трябва да даде отговор. УКАЗВА на ищеца, че
при неизпълнение на указанията в срок съдът ще отхвърли искането.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на исковата молба на ищеца, който
може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в
първото по делото съдебно заседание.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от молба с вх. № 168661/14.06.2023 г. на
ответника, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във
връзка с нея в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те
могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса - чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Определението в частта относно частичното връщане на исковата молба
и прекратяване на настоящото производство подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на
препис от настоящото определение. Определението в останалата част не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4